Р Е Ш
Е Н И Е № 7
гр. Сливен, 28.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 625 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от процесуалния представител на Т.С.П., ЕГН **********,*** –
ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 928/09.08.2019 г.
по гр.д.№ 6549/2017 г. на РС Сливен, с което съдът:
-
е осъдил ответника да заплати на
Г.Д.К., ЕГН **********,***, в качеството и на майка и законен представител на С.Т.П.,
ЕГН ********** издръжка за минал период от време от 18.12.2016 г., до 19.12.2017 г. в общ размер на 470 лв.,
като е отхвърлил иска до пълния предявен размер;
-
е осъдил ответника да заплати на Г.Д.К., в качеството и на майка и
законен представител на С.Т.П. сумата от 620 лв. представляваща част от
присъдения ежемесечен размер от 200 лв. за периода от 19.12.2017 г. (датата на
исковата молба) до 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното и изплащане, като до пълния предявен размер
искът е отхвърлен като неоснователен;
-
е осъдил ответника да заплаща на Г.Д.К., в качеството и на майка и
законен представител на С.Т.П., ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. считано
от 05.06.2019 г. (датата на последното плащане) до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска;
-
е осъдили ответника да заплати на Г.Д.К., в качеството и на майка и
законен представител на С.Т.П., сумата от 345,78 лв. , представляваща деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска и да заплати сумата от 216,80 лв. по сметка
на СлРС, представляваща държавна такса.
Решението се обжалва в
частта на определената издръжка за минало време, както и за бъдеще време за
размера над 150 лв. до пълния определен размер.
Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения
от СлРС акт на следното: твърди се, че са допуснати
множество процесуални нарушения, довели до ограничаването на правата на
страната, както и превратна преценка на доказателствата, довела до неправилно
решение. Излагат се оплаквания, че иск за издръжка за минало време не е
предявяван. Твърди се, че няма произнасяне по предявения иск за родителски
права. Въвежда се оплакване за нередовна искова молба. Сочат се процесуални
нарушения като – допускане на непоискан с исковата молба свидетел, допуснато оттегляне
на иск без съгласието на ответника, не разглеждане на делото в разумен срок,
необосновано отлагане на делото, неправилно произнасяне по отношение на лицето
дължащо издръжка преди да бъде постановено кой упражнява родителските права и
къде е определено местоживеенето на детето. На следващо място се твърди липса
на доказателства за установени от съда факти, а именно – наличието на друго
дете на ищцата и невъзможността и да плаща издръжка. Сочи се, че съдът не се е
съобразил с материалните възможности на ответника и размерът на определената
издръжката бил непосилен за него.
Аргументира се неправилност
на решението по отношение на определената издръжка за минало време при
несъобразяване със събраните доказателства, както и с осъждането му за бъдеще
време за периода, през който процесът е висящ. Моли за присъждане на разноски и
хонорар.
В становище, депозирано лично от ответника по
отношение на решението, в което се излагат уточнения във фактическата
обстановка описана в исковата молба, се прави възражение за приемането на
декларация за отпуснат на ищцата заем от неин роднина и се излагат твърдения,
че ответникът и неговото семейство са полагали грижи за детето С..
В законоустановения срок от
въззиваемата страна не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
В с.з., въззивникът
Т.П. не се явява и не се представлява, като процесуалният му представител
депозира писмено становище, в което излага позицията си и представя
доказателства адв. М. поддържа доводите си за
множество процесуални нарушения довели до неправилно решение, като моли
решението да се отмени в частта на присъдената издръжка за минал период, както и
да се намали размера на присъдената издръжка за бъдеще време до 170 лв.
Въззиваемата страна
Г.Д.К., ЕГН **********,***,
като законен представител на детето С.Т.П., редовно призована в съдебно заседание се явява лично
и се представлява от адв. Р., който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Изтъква, че подаръците нямат общо с
дължимата издръжка. Навежда аргумент, че решението следва да се потвърди, тъй
като при минимална заплата от 610 лв. издръжката от 200 лв. се явява на
минимума.
Пред настоящата инстанция се
събраха следните допълнителни доказателства:
Трудов договор от 14.06.2019 г. между Евъргрийн парк ЕООД и Т.П., ведно със заповед №
246/09.09.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството
и Т.П.. Разписки за паричен превод от 04.09.2018 г.; от 10.2018 г.; 04.08,2019
г.; 05.08.2019 г.; 04.09.2019 г.;15,10.2019 г. и разписки от 31.07.2019 г. за
посещение на магазини в гр. Сливен, Разписки за парични преводи както следва:
от 04.10.2019 г., от 04.11.2019 г., от 23.12.2019 г., и паричен превод от
04.01.2020 г. и разписка за колет от 22.11.2020 г.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно.
С оглед на обхвата на
обжалването и наведените доводи от въззивника съдът
намира че атакуваното решение е недопустимо в частта, в която е определена
издръжка за минало време.
Първоинстанционният съд с диспозитива
си се е произнесъл за определяне на издръжка за минало време от 18.12.2016 г.
до датата на подаване на исковата молба в размер на 470 лв.; За осъждане на
ищеца да заплати издръжка за бъдеще време от датата на исковата молба до
04.06.2019 г. в размер на 620 лв. общ размер; И е определил размер за изплащане
на издръжка за бъдеще време от 05.06.2019 г.
в размер на 200 лв.
Първоинстанционното производство е образувано
на база искова молба от 19.12.2017 г. от Г.Д.К., в качеството и на законен
представител на С.Т.П., срещу Т.С.П., с петитум: 1) да
се осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 240 лв. до навършването на
пълнолетие на детето, като претендира и 2) издръжка за минал период в същия
размер според изискването на закона, както и лихви върху уважената част от
присъденото за този период и 3) прави искане упражняване на родителските права
да бъдат присъдени на нея.
Съдът оставя исковата молба
без движение, с разпореждане от 08.02.2018 г., в което съдията докладчик указва
на ищеца да конкретизира в едноседмичен срок от съобщаването следните нередовности: Да посочи издръжката за минало време от кога
до кога се иска и каква е ежемесечната претенция за издръжка.
В указания срок
процесуалният представител на ищцата депозира молба с вх. № 10832/30.05.2018
г., в която посочва, че смята за дължима и претендира издръжка от момента на
раждането на С. и в пункт две посочва, че претендира издръжка в размер на 260 лв.,
платими ежемесечно до промяна на обстоятелствата налагащи изменение.
В срока за отговор е предявен и 4) насрещен
иск от ответника П. за определяне на режим за лични контакти.
С Разпореждане №
10892/09.07.2018 г. съдът констатира разминавания в твърденията на ищцата в
исковата молба и допълнителната уточняваща молба като в едната, ежемесечната
издръжка се сочи да е 240 лв., а в другата 260 лв. и оставя исковата молба без
движение, като указва да се уточни размер на издръжката и периода на търсената
издръжка за минало време.
Това разпореждане е връчено
на процесуалния представител на ищцата на 30.07.2018 г.
Съдът е бил в съдебна
ваканция от 15.07.2018 г. до 01.09.2018 г.
На 20.09.2018 г. в деловодството на РС постъпва просрочена
молба от ищцата, с пощенско клеймо от 19.09.2018 г., с която е уточнено, че се
търси издръжка в размер на 240 лв. за период една година назад, 240 лв.
ежемесечно за напред и законна лихва.
След размяната на книжа, от
ответника постъпва отговор, в който се изтъква, че молбата е просрочена и се
моли делото да се прекрати.
На 14.11.2018 г. съдът е
констатирал забавянето на уточняващата молба и е поискал от ищцата
доказателства дали са били налице непреодолими пречки, извиняващи забавата.
На 07.12.2018 г. е
постановено определение № 4047 на СлРС, с което
производството по делото е изцяло прекратено с мотиви за неотстраняване в срок
на нередовности на исковата молба, същата е върната
на Г.Д.К. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Цитираното определение е
обжалвано и е образувано в.ч.гр.д. № 75/2019 г. по описа на СлОС, по което е
постановено Определение № 230/20.02.2019 г. влязло в сила веднага, с което
Определение № 4047/07.12.2018 г. за прекратяване е отменено:
- в частта за иска по чл. 127, ал. 2 от СК - т.е. предявения с исковата молба иск за
определяне на родителски права ;
- за иска по чл. 143 от СК
– за осъждане на ответника да заплаща издръжка за бъдеще време на С.П. в размер
на 240 лв.;
- за насрещния иск по чл. 127, ал. 2 от СК за
определяне на режим за лични контакти между бащата и детето
- и в частта за разноските,
като неправилно,
Определението е ПОТВЪРДЕНО
в останалата му част, именно за частта, с която производството по отношение на
иска за определяне на издръжка за минало време, е било прекратено. Т.е.
Прекратяването на иска за издръжка за минало време е влязло в сила.
Тъй като исковата молба по
този иск е била върната и производството по него е било прекратено, то съдът не
е бил валидно сезиран и като го е разгледал съдът е постановил недопустимо
решение в тази част.
Поради което въззивният съд, следва да
обезсили решението в частта на произнасянето на основание чл. 149 от СК за
присъждане на издръжка за минало време, тъй като в тази част делото е било
прекратено с определение което е влязло в сила на 20.02.2019 г.
В останалата си част
решението е допустимо.
Що се отнася до насрещния
иск, същият е отделен от материалите, а по отношение на иска за родителските
права ищецът се е дезинтересирал от него, макар че
той е бил предявен видно от исковата молба. Въпреки допуснатото процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, а именно пропускът да се премине през
процедурата на оставяне на исковата молба без движение за да се уточни има ли
адвоката представителна власт и да се прибегне до оттегляне или отказ от иска,
въззивният съд не може да се произнесе за първи път по този иск. Пътят на
защита е закрепен в чл. 250 от ГПК , където страната може да иска допълване ако
съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. В случая обаче ответникът не
е легитимирана страна да иска допълване на решението по предявен иск и поради
това настоящата въззивна жалба не може и да се приеме за молба за допълване на
решението. Непроизнасянето по иска не формира сила на пресъдено
нещо, нито пък тече преклузивен срок, поради което въззивникът може да упражни правата си във всеки един
момент като заведе иск за определяне на родителски права.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства и тези събрани пред настоящата инстанция, намира, че в останалата
си част обжалваното решение е законосъобразно и правилно по основните въпроси.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд счита, че доказателствата са правилно
анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ.
Като разгледа събраните на
въззивна инстанция доказателства съдът счете за относимо
и необходимо единствено доказателството за прекратяване на трудовото
правоотношение на въззивника с Евъргрийнпарк
ЕООД, като от него се установява липсата му на доходи.
Останалите доказателства за
ежемесечни преводи за издръжка на детето, както и колети и подаръци нямат
отношение към разглеждания иск. Предметът на иска е определяне на размер на
ежемесечна издръжка и установяване на това задължение със съдебен акт. Искът по
чл. 143 от СК не е такъв за установяване на съществуващо задължение, възникнало
от друг факт, за да е от значение в процеса изпълнението му. Ищецът е
съсредоточил претенцията си върху определянето на издръжка, дължима за бъдеще
време, т.е. от момента на упражняване на правото да се иска издръжка – датата
на исковата молба и предпоставките дали такава се дължи и в какъв размер е
въпросът, по който съдът следва да формира сила на пресъдено
нещо. Дали определеното от съда задължение се заплаща или не, не е от значение
за възникването и съдебното установяване на задължението. Това право на
ответника, а именно да му се зачетат като платени ежемесечните задължения,
присъдени от съда от момента на исковата молба, следва да се реализира в процеса
по принудителното събиране, а именно чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК, като разписките от пощенски станции
следва да послужат при евентуално изпълнително производство за доказателства за
изпълнение на задължението и съдебният изпълнител следва да вземе това предвид.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от
първоинстанционния съд правни изводи, относно определянето на издръжката за бъдеще време, като
ги разширява и допълва по следния начин:
При определяне на размера на
дължимата от родителя издръжка в ППВС
№5/70 г. е посочено, че: 4. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение
за случая. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката. 7. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето.
При определяне на размера на
издръжката, настоящият състав на съда взе предвид възрастта на детето /13
години - ученическа/, съобрази нуждите ѝ с оглед физическото и духовно
развитие, необходимостта от средства за храна, облекло, ученически пособия и
извънкласни дейности. Съдът принципно се солидаризира с извода на първата
инстанция, че на абсолютния минимум са необходими около 280 лв., за издръжката
на детето, но тъй като детето не живее на абсолютния минимум за нормални нужди
на детето следва да се приеме сумата от 300 лв., от които бащата следва да
поеме по-голямата част – 200 лв., тъй като майката осъществява непосредствените
грижи за малолетната С. и за друго дете. Съдът взе предвид факта, че двамата
родители са работоспособни и майката отглежда и друго дете и е в отпуск по
майчинство понастоящем, видно от представеното удостоверение от ТП на НОИ. По
отношение на доходите на въззивника, установява се че
към настоящия момент същият не реализира такива. Съгласно практиката, следва да
се вземе предвид че това не го освобождава от заплащане на издръжка, същият е в
работоспособна възраст, без доказателства за причина за намалена
работоспособност или друг факт, който да препятства възможността му да работи и
да се издържа. Няма данни същият да има друго непълнолетно дете, за което да е
нужно да осигурява издръжка. Съгласно установената практика, следва да се вземе
предвид, че въззивникът по никакъв начин не е
възпрепятстван обективно да получава поне минимален доход. Настоящият състав на
въззивната инстанция счита, че определената част от издръжка в размер на 200 лв. не е непосилна
за длъжника, въпреки че към настоящия момент няма доказателства същия да
реализира доходи. Останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от
майката, върху която тежат грижите по непосредственото отглеждане и възпитание
на детето.
Поради съвпадане на изводите
на двете инстанции в частта на решението по отношение на размера на издръжката
решението следва да се потвърди. Въпреки това съдът установи неточност при
формулирането на диспозитива на атакуваното решение.
Правилно съдът е определил размер на издръжка за бъдеще време от 200 лв.
платими ежемесечно до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването ѝ, но неправилно е разделил периода до 04.06.2019 г. и след него.
Тъй като иска за определяне
на издръжка е основателен до размер от 200 лв., съдът следва да се произнесе от
кой момент възниква задължението. Безспорна е практиката на съдилищата, че
издръжка по чл. 142 от СК, се дължи от момента на исковата молба. Това се
извежда през принципа на логиката, тъй като издръжка за минало време се дължи
до подаване на исковата молба в съда чл.149 от СК, то издръжката за бъдеще
време следва да е от упражняване правото на иск, а именно дата на депозиране на
исковата молба в съда, тъй като детето не следва да се оставя без издръжка.
Както вече беше разяснено, извършените междувременно плащания следва да се
вземат предвид едва при евентуално принудително събиране, след представянето на
доказателства пред съдебния изпълнител.
В останалата необжалвана
част решението е влязло в сила.
Относно разноските за
първата инстанция ответника следва да заплати държавна такса за издръжка за
бъдеще време в размер на 288 лв., представляваща 4% от сбора на дължимите
месечни вноски за 3 години.; Неправилно е била определена такса от 216,80 лв. в
първоинстанционното решение, като ответникът следва да се осъди и за разликата
над присъдения размер до дължимия такъв от 288 лв. Ответникът следва да заплати
и съразмерна част с адвокатския хонорар, който е определен в размер на 500 лв.,
но е заплатен частично – 300 лв. От пълномощното на процесуалния представител
на ищцата, става ясно че същият я представлява само по двата иска за издръжка. От
изхода на спора става ясно, че от 2та предявени иска – за издръжка за минало
време и такава за бъдеще време е уважен само един и то частично, поради което
се дължи 1/2 от определения хонорар, намален съразмерно с отхвърлената част а
именно, а именно 208 лв. Тъй като по делото има доказателства, че такъв размер
от разноските е заплатен, то следва същия да се присъди и решението на първата
инстанция в частта на разноските дължими от П. на К. да се отмени за частта над
208 лв. до присъдения размер.
За ответника възниква право
на разноски за първата инстанция съразмерно на прекратената част от
производството - издръжка за минало време, както и за частично отхвърлената претенция
за издръжка за бъдеще време. Ответникът се е защитавал по 3 претенции и е
предявил насрещен иск като в договора за правна защита е посочена сумата от 400
лв. за цялото производство поради това съдът приема че следва да се раздели
поравно, а именно 100 лв. по всяка претенция. За прекратеното производство
следва на ответника да се присъдят 100 лв. и 17 лв. за отхвърлената част от 200
до 240 лв.
Що се отнася за въззивната
инстанция от страна на въззивника са направени
разноски за държавна такса в размер на 108,40 лв., същата следва да остане за
негова сметка, тъй като в частта за издръжка за бъдеще време съдът е потвърдил
решението. Дължимата ДТ за въззивното обжалване е 144 лв., половината от
дължимата за първа инстанция държавна такса. Тя не е внесена в пълен размер
като са останали 35,60 лв. Претендира се и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция, но доказателства за
извършването на такъв разход не са представени. В частта за родителските права
и издръжката за минало време, където е уважена жалбата – такса не е заплащана,
т.е. не са направени разноски от страна на въззивника
поради това, право за заплащането им не възниква.
Претенция за разноски от въззиваемата страна
не е направена.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 928/09.08.2019 г. по гр.д.№ 6549/2017 г. на
РС Сливен, в частта, с която Т.С.П., ЕГН **********,*** е осъден да
заплати на Г.Д.К., ЕГН **********,***, в качеството и на майка и законен
представител на С.Т.П., ЕГН ********** издръжка за минал период от време от 18.12.2016 г., до 19.12.2017 г. в общ размер на 470 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 928/09.08.2019 г.
по гр.д.№ 6549/2017 г. на РС Сливен в частта, с която Т.С.П., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на Г.Д.К., в качеството и на
майка и законен представител на С.Т.П. сумата
от 620 лв. представляваща част от присъдения ежемесечен размер от 200 лв. за периода от 19.12.2017 г. (датата на
исковата молба) до 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното и изплащане;
В частта за разноските,
в която Т.С.П.,
ЕГН **********,*** е осъден да заплати на Г.Д.К.,
в качеството и на майка и законен представител на С.Т.П. сумата от 345,78 лв.
за адвокатски хонорар, за сумата над 208
лв. до пълния присъден размер.
В частта за началния момент, от който Т.С.П., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща на Г.Д.К., в качеството и на майка
и законен представител на С.Т.П., месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 05.06.2019 г. (датата на
последното плащане),като неправилно и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН **********,*** да заплаща на Г.Д.К., в
качеството и на майка и законен представител на С.Т.П., месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба 19.12.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 928/09.08.2019 г. по гр.д.№ 6549/2017 г. на РС Сливен в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********,*** да
заплати на Т.С.П., ЕГН **********,*** сумата от 117 лв., представляваща
съразмерна част от разноските за първа инстанция.
ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН **********,***, да заплати сумата от 35,60 лв. по сметка на ОС
Сливен, представляваща невнесен остатък от ДТ за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН **********,***, да заплати сумата от 71,20
лв. по сметка на РС Сливен, представляваща невнесен остатък от ДТ за въззивното
обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.