Р Е Ш Е Н И Е
№ 609
Плевен, 26.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
съдебно заседание втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при секретар
Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 568 по
описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/,
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д" от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на Р.Р.Д.,
ЕГН **********,***, против Решение № 2153-14-38/24.06.2021 год. г. на директор
на ТП на НОИ- Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-14-124/03.06.2021
год. на Р.Р.Д. *** и е потвърдено Разпореждане № РВ-3-14-00924469/20.05.2021 г.
на ръководител на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен, с което е
разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 02.12.2020 год. до
15.12.2020 год. в размер на 698,03 лв., от които 670.29 лв. главница и 27,74
лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
издаване на разпореждането.
Против горното решение е подадена жалба
от Р.Р.Д., ЕГН **********,***, в която се излагат доводи, че на 02.12.2020 год.
се е разболяла от Ковид-19, за което ѝ е бил издаден болничен лист,
поради което през периода 02.12.2020 год. – 15.12.2020 год. не е била на работа.
Твърди, че горното се установява от представени от нея с жалбата срещу Разпореждане
№ РВ-3-14-00924469/20.05.2021 г. писмени доказателства. Сочи, че разпореждането
е издадено въз основа на направена справка в масивите на НОИ, от която е видно,
че работодателят по второто трудово правоотношение на жалбоподателя е подал
данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО въпреки, че е бил уведомен от г-жа Д.
за издаването на болничен лист. Твърди, че ответникът е допуснал съществено
нарушение като не е изследвал обстоятелството дали жалбоподателката
действително е била на работа през посочения период и излага доводи, че от
представените от нея писмени доказателства може да се направи извод, че това не
е така, но издателят на оспорената заповед се е задоволил с това да се позове
формално на неправилните данни, подадени от работодателя по второто трудово
правоотношение, поради което се е стигнало до издаване на един порочен съдебен
акт.
В заключение е направено искане да бъде
отменено оспореното решение.
Ответникът– директор на ТП на НОИ – Плевен
не е ангажирал становище по основателността на подадената жалба.
В открито съдебно заседание и двете
страни не се явяват или представляват.
Административен съд - Плевен, след като
обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и
събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, 14 – дневен срок от датата на уведомлението и производството
е подсъдно на Административен съд – Плевен, поради което същата е допустима за
разглеждане.
Съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Между страните не е налице правен спор,
че в периода 02.12.2020 год. – 15.12.2020 год. жалбоподателката е била
назначена по основно трудово правоотношение с осем часов работен ден в
„Многопрофилна болница за активно лечение - Гулянци“ ЕООД с ЕИК *********. Не
се спори и за обстоятелството, че през същия период е била назначена по
допълнително трудово правоотношение в „ДКЦ- Плевен“ ЕООД с ЕИК *********.
По делото е представен Болничен лист за
временна нетрудоспособност № Е20210587477, издаден на жалбоподателката, от
който се установява поставена диагноза „остър бронхит, неуточнен“ и е предписан
домашен режим на лечение за срок от 14 дни. Въз основа на него е възникнало
право за жалбоподателката да ползва отпуск по болест за периода 02.12.2020 год.
– 15.12.2020 год.
В Разпореждане №
РВ-3-14-00924469/20.05.2021 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Плевен се сочи, че работодателят по основното трудово
правоотношение на жалбоподателката, а именно „Многопрофилна болница за активно
лечение - Гулянци“ ЕООД, е подал Удостоверение – Приложение № 9 към чл.8, ал.1
и чл.11, ал.1 от НПОПДОО към болничен лист в ТП на НОИ-Плевен, спазвайки срока
по чл.40а, т.1 от КСО и е подал коректно данните по чл.5, ал.4 от КСО, във
връзка с което на жалбоподателката е изплатено следващото се парично
обезщетение. Горното също не се оспорва.
Постановеното разпореждане за връщане на
полученото парично обезщетение се базира на констатацията на административния
орган, че г-жа Р.Д. за същия период е осигурена по втори трудов договор с
осигурителя „ДКЦ – Плевен“ ЕООД, отработила е всички дни в месец декември 2020
год. и няма начислени суми за парично обезщетение за временна
неработоспособност при този работодател. Въз основа на горното е направен извод
за наличие на нарушение по чл.46, ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателката е
упражнявала трудова дейност през периода, за който ѝ е бил издаден
болничен лист.
С жалбата против горното разпореждане до
ответника жалбоподателката е представила писмени доказателства - разпечатка от Електронен журнал на „ДКЦ –
Плевен“ ЕООД; Отчет за извършена специализирана медицинска помощ за периода
01.12.2020 г. – 31.12.2020 г.; Служебна
бележка изх. № 555/03.06.2021 г. и График за работата в „ДКЦ – Плевен“ ЕООД, с
които според нея се установява обстоятелството, че през периода, за който
ѝ е издаден болничния лист, тя фактически не е изпълнявала трудова
дейност при втория осигурител. Горните доказателства се представят и с жалбата
пред настоящия съд.
Във връзка с горните твърдения и
представените доказателства ответникът е разпоредил със Заповед №
ЗР-5-14-00932743/08.06.2021 год. проверка на осигурителя „ДКЦ – Плевен“ ЕООД,
резултатите от които са отразени в Констативен протокол №
КП-5-14-00934095/10.06.2021 год. От същия е видно, че г-жа Д. е работила по
трудово правоотношение на основание допълнително споразумение № 68/10.05.2011
год. към трудов договор, сключен на основание чл.119 вр. чл.111 и чл.67, ал.1,
т.1 от КТ на длъжност „лекар- детски болести“ при установено работно време 1.00
ч. по график. Видно от таблица за явяване и неявяване на работа (присъствена
форма) за м. декември 2020 год. лицето има отработени по 2 часа на: 01.12.2020
год.; 03.12.2020 год.; 08.12.2020 год.; 10.12.2020 год.; 15.12.2020 год.;
17.12.2020 год.;22.12.2020 год.; 29.12.2020 год. и 31.12.2020 год. в КП е
посочено, че лицето е осигурявано за общо заболяване и майчинство, получило е
трудовото си възнаграждение и в представения от осигурителя опис на документи
за изплатени обезщетения и помощи от НОИ липсва заведен болничен лист към
31.12.2020 год.
Въз основа на горните констатации
ответникът е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена срещу Разпореждане
№ РВ-3-14-00924469/20.05.2021 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Плевен.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение е законосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО- ръководител на
териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма,
като съдържа фактическите и правни основания за постановяването му.
От представения като писмено
доказателство Констативен протокол № КП-5-14-00934095/10.06.2021 год. се
установява обстоятелството, че жалбоподателката фактически е упражнявала
трудова дейност при осигурителя „ДКЦ- Плевен“ ЕООД в периода на издадения
болничен лист, а именно 02.12.2020 год. – 15.12.2020 год., за който е получила
парично обезщетение поради общо заболяване, поради което са налице
предпоставките на чл.46, ал.3 от КСО, респективно горното обезщетение следва да
бъде възстановено като недобросъвестно получено, съобразно правилата на чл.114
от КСО.
Представените с жалбата писмени
доказателства не могат да опровергаят този извод на съда. Представения болничен
лист не подкрепя твърдението на жалбоподателката, че е заболяла от Ковид 19,
поради което не е била в състояние да осъществява служебните си задължения. В
същия е посочена диагноза „остър бронхит, неуточнен“, с оглед което няма данни
същата да е била под карантина.. Представеният Отчет за извършена
специализирана медицинска помощ за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г.
представлява частен документ, подписан единствено от жалбоподателката, а не
издаден от съответното лечебно заведение официален документ, отразяващ
твърдените обстоятелства, поради което не е противопоставим на неоспорения от
жалбоподателя констативен протокол, който представлява официален документ и
съобразно чл.179, ал.1 от ГПК се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него обстоятелства. Представената служебна бележка за
обстоятелството, че д-р Д. не е била на работа и не е осъществявала трудова
дейност в периода 02.12.2020 год. – 15.12.2020 год. е подписана за управител
със запетая, т.е. съдът приема, че не изхожда от управителя на „ДКЦ – Плевен“
доц.д-р Цветков, а от неизвестно лице, за което по делото няма доказателства да
е управомощено да го представлява. Освен това от посочения по-горе констативен
протокол е видно, че същият е връчен на доц. д-р Цветков, който го е подписал
без вързажения, с оглед на което съдът счита, че управителят на „ДКЦ – Плевен“
ЕООД се е съгласил с отразените в него констатации.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на Р.Р.Д., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-14-38/24.06.2021 год. г.
на директор на ТП на НОИ- Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №
1012-14-124/03.06.2021 год. на Р.Р.Д. *** и е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-14-00924469/20.05.2021 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Плевен, с което е разпоредено на жалбоподателката да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за
периода от 02.12.2020 год. до 15.12.2020 год. в размер на 698,03 лв., от които
670.29 лв. главница и 27,74 лв. дължима лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 119 от КСО.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от
решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: