Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 07.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 358 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, № 1477969 на ОД на МВР Ловеч е наложено на С.А.С. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 350 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят С., който чрез мл.адвокат М.М. от АК В.Търново го е обжалвал и моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден. Сочи, че само от абревиатурата на посоченото във фиша техническо средство не става ясно дали същото е стационарно или мобилно. В жалбата се изтъква и подробно са развити съображения в тази насока, както и че ако нарушението е установено с мобилно АТС, то е следвало да бъде съставен АУАН и съответно издадено НП, и че в случая процедурата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП е била неприложима. Акцентира, че облекчената процедура с издаването на ЕФ е приложима само когато нарушенията са констатирани от стационарно закрепени АТС, като се позовава и на ТР № 1/2014 г. по т.д.№1/2013 г. на ВАС. Изложени са и доводи за липсата на реквизити на обжалвания ЕФ, като дата на издаване и съответно невъзможност за преценка спазени ли са били сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и трите имена и длъжността на лицето, което го е издало.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят С. не се явява. Представлява се от процесуалния му представител мл.адвокат М.М., която пледира за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразно издаден. Поддържа изложените в жалбата съображения в тази насока, като акцентира, че мобилното АТС е предназначено за работа от движещ се патрулен автомобил, както и че редакцията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на извършване на нарушението не е позволявала санкционирането му посредством електронен фиш, а е следвало да бъде съставен АУАН и съответно издадено наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения тип TFR1 – M, № 608. Системата можела да работи както в установен в покой, така и от движещ се полицейски автомобил и когато засичала превишена скорост на участник в пътното движение, тя го заснемала на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които идвали срещу полицейския автомобил, така и тези, които го подминавали. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 02.12.2016 г., в 16:11:22 часа, на път І-4, при км.55+900, в местност „Българенска чешма”, в землището на с.Българене, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се със скорост от 123 км/ч лек автомобил. Видно от схемата за организация на пътното движение /л.12 от делото/, в този участък от пътя имало въведено със знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час. Освен това участъка от пътя бил обозначен и с пътен знак Е-24.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 14923 установили, че засечената в 16:11:22 часа на 02.12.2016 г. скорост от 123 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача наказуемата скорост била изчислена на 119 км/ч) била от лек автомобил **********.
След справка в централната база данни на КАТ /л.16/, било установено, че собственик на автомобила е С.А.С. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 11.01.2017 г. срещу С.А.С. бил издаден електронен фиш серия К, № 1477969 /л.13/. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което наложил на С. предвидената в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП (съобразно редакцията на тази норма с ДВ, бр.10 от 2011 г.) санкция глоба в размер на 350 лева.
Видно от приложената по делото справка /л.15/, електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя С. на 28.02.2019 г. – факт, който се потвърждава и от приложеното от него копие на електронния фиш /л.7 на гърба/.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят С., като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, от надлежна страна, доколкото С.С. е визиран като адресат на електронния фиш, поради което е допустима.
Не могат да бъдат кредитирани развитите в жалбата доводи относно това, че не е ясно какъв е вида на АТС, с което е установено нарушението – дали е мобилно или стационарно. Ясно в обжалвания ЕФ е отразена освен абревиатурата и номера на техническото средство - TFR1–M, № 608, то и обстоятелството, че същата представлява мобилна система. По-ясно и изчерпателно от това, органа издал фиша е нямало как да отрази вида на системата.
Неоснователно и категорично не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган (съответният служител на Пътна полиция) са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайният му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление. Ето защо и разпоредбите на чл.34 от ЗАНН (каквото възражение е наведено с жалбата) не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата на изрична разпоредба.
Неотносими към случая са изложените в жалбата аргументи, че мобилната система регистрира нарушения само от движещ се патрулен автомобил. Системата TFR1–M е конструирана така, че може да регистрира нарушения на скоростния режим, както по време на движение на служебния автомобил, в който е монтирана, така и когато същия е в покой. Безспорно по делото е, че се е контролирал конкретен пътен участък, на който е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч и че мобилното АТСС е било монтирано в полицейски автомобил, който е бил в покой – факт, който е посочен в обжалвания ЕФ и се потвърждава от вещественото доказателство представляващо разпечатка от видеоклип № 14923 /л.14/.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на жалбоподателя С., че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно постановление, по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Във връзка с това съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и на дата на издаването му.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 11.01.2017 г. /л.15/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място, във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния фиш и на данни за издателя му са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С оглед цялостният контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология /л.11/ и от протокол от проверка № 8.22.16 от 17.06.2016 г. /л.10/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 14923, заснет от мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1 – M, № 608. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя, ясно се вижда и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 123 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % наказуемата скорост е била определена на 119 км/ч, съответно изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост е било с 59 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1 – M е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за пътния участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят С. не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са ангажирани от административнонаказващия орган. На вещественото доказателство – разпечатката от видеоклип № 14923 /л.14/ ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобилът с ******е бил сам на пътя, нито в неговото, нито в насрещното платно за движение има друг автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила.
Съдът приема за безспорно установено и че контролирания от системата TFR1 – M пътен участък е бил обозначен със знак Е24, който факт се потвърждава от приложената по делото схема за организация на пътното движение на път І-4 „Коритна-Микре-о.п.Севлиево” от км 55+350 до км 56+190 /л.12/.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя С.А.С., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП (съобразно редакцията на тази норма с ДВ, бр.10 от 2011 г.) - глоба в размер на 350 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1477969 на ОД на МВР Ловеч, с който на С.А.С. ***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 350 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :