№ 472
гр. Плевен, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500716 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.437 вр. чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.
С постановление на ЧСИ Ц.Н. с рег. № *** на КЧСИ , изразено в
писмо изх. № 9349/ 25. 08. 2022 г. по изп. д. № *** по описа на ЧСИ Ц.Н. е
оставено без уважение възражение вх. № 4060/ 03. 08. 2022 г. по
изпълнителното дело относно искането на длъжника в изпълнителното
производство В. И. Н. за редуциране на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на взискателя в изпълнителното производство и съответно
коригиране на таксите за ЧСИ съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, която е
пропорционална. В постановлението е посочено, че адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в размер на 800
лв. не е прекомерно с оглед извършените процесуални действия по
образуване на изпълнителното производство и последващите процесуални
действия по издирване на имуществото на длъжника. По отношение на
разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ е посочено, че тези разноски се изчисляват
пропорционално на събраните суми.
Срещу постановлението е постъпила жалба по реда на чл. 437 вр. чл.
435, ал.2, т. 7 ГПК от длъжника в изпълнителното производство В. И. Н. чрез
1
адв. М. С., като е отправено искане за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно и за намаляване размера на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя в изпълнителното производство
като прекомерно и за промяна на таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ в тази връзка.
По делото е постъпило писмено становище на взискателя в
изпълнителното производство „***“ ООД с ЕИК***, чрез адв. Б. С., като се
твърди, че жалбата е недопустима поради неспазване на преклузивния срок и
следва да бъде оставено без разглеждане. Твърди се, че след получаване на
ПДИ длъжникът В. Н. е бездействала и не е отправила искане към ЧСИ за
изменение на произнасянето за приемане на разноските и съответно не е
обжалвала този акт на ЧСИ пред съда. В становището са изразени доводи за
неоснователност на жалбата, като е отправено искане жалбата да бъде
оставена без уважение с оглед на това, че адвокатското възнаграждение е
съобразено с Наредба №1/ 2004 г. на ВАдвС. От правено е искане за
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
По делото е представено писмено становище на ЧСИ Ц.Н. затова, че
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя не
е прекомерно и е съобразено с наредба та за адвокатските възнаграждения и
съответно разноските по т. 26 ТТРЗЧСИ се начисляват и събират след
събиране на сумите в изпълнителното производство.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.
От представеното изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Ц.Н.
става ясно, че с изх . № 3516/ 04. 04. 2022 г. до жалбоподателката и длъжник в
изпълнителното производство е изпратена ПДИ, в която е отразено, че
задължението по изпълнителното дело е общо в размер на 1529, 49 лв., от
които 111, 98 лв. неолихвяеми вземания, 375, 00 лв. присъдени разноски ( по
изпълнителния лист), присъдени разноски в изпълнителното дело в размер на
800 лв. и 232, 51 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 18. 04. 2022 г. ПДИ е
получена от жалбоподателката и длъжник на 06. 08. 2022 г.
Жалбоподателката е подала възражение до ЧСИ с искане за редукция на
адвокатското възнаграждение и за таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ вх. № 4060/ 03.
2
08. 2022 г.( преди получаване на ПДИ на 06. 08. 2022 г.) В отговор на това
възражение ЧСИ Ц.Н. е изготвил процесното постановление за отказ от
промяна на адвокатското възнаграждение и таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ, което
е получено от жалбоподателката на 26. 08. 2022 г. Частната жалба по реда на
чл. 437 ГПК е постъпила чрез ЧСИ до съда с вх. № 4921/ 08. 09. 2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.1,изр.1, пр. посл. ГПК жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд в двуседмичен срок от
съобщението. Видно от изложените по - горе обстоятелства първоначално е
отправено искане за редукция на разноските в изпълнителното производство
(адв. възнаграждение и такси по т. 26 ТТРЗЧСИ), което е преди получаване на
ПДИ. Що се отнася до жалбата срещу отказа за промяна в разноските в
изпълнителното производство, получен от жалбоподателката на 26. 08. 2022
г., същата е в срока по чл. 436, ал.1, изр.1,пр. последно, който е изтекъл на
08. 09. 2022 г., когато жалбата е подадена чрез ЧСИ до окръжния съд.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата е в
законоустановения срок по чл. 436, ал.1, изр.1 ,пр. последно ГПК , поради
което е ДОПУСТИМА като подадена в законовия срок от надлежна страна (
длъжник в изпълнителното производство) срещу подлежащ на обжалване акт
на ЧСИ ( постановление за разноските по чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК).
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА.
От приложеното изпълнително дело става ясно, че на процесуалния
представител на взискателя е изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.
Длъжникът е възразил, че това възнаграждение е прекомерно, като не
е съобразено с Наредба № 1/ 09. 04. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство и с
обстоятелството, че към момента на изпращане на ПДИ взискателят не е
извършвал процесуални действия след образуване на изпълнителното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т. 1 и 2 от цитираната наредба за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. за образуване на
изпълнително дело и 00 лв. за процесуално представителство, защита и
3
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. В случая задължението по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство е 111, 98 лв. неолихвяеми задължения и 385 лв. начислени
разноски, общо задължение в размер на 496, 98 лв. От изпълнителното дело
става ясно, че не са извършвани други процесуални действия от
процесуалния представител на взискателя по чл. 10, т.2 и т. 3 от наредбата,
които да предполагат начисляване и на други суми като адвокатско
възнаграждение.
С оглед изложеното съдът приема, че адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя следва да е в размер общо на 400
лв., на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от наредбата и определеният и заплатен
размер на адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв. е прекомерен и
следва да бъде намален на400 лв. с оглед цитираните разпоредби.
По въпроса за редукцията на таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът
счита, че жалбата също е основателна. Съгласно забележка т.1 от цитираната
норма при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за
целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата,
събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху
общо събраната сума. В случая ЧСИ е определил такса в размер на 232, 51 лв.
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 18. 04. 2022 г. Тези такси не са точно
определени на какво основание са определени и как точно са изчислени, но
тъй като по делото не са налице доказателства за други такси на ЧСИ извън
таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът приема, че тези такси са определени по реда
на т. 26 от тарифата на ЧСИ. Съдът счита, че тази такса не е правилно
изчислена от ЧСИ и при адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., тъй
като в този случай на основание т. 26, б. „в“ от тарифата таксата следва да е в
размер на 195, 76 лв. При намаляване на адвокатското възнаграждение на 400
лв. за процесуалния представител на взискателя изчислението на таксата е по
т. 26, б.“б“ от тарифата за ЧСИ и размерът на таксата е 89, 70 лв., като съдът
счита, че следва да бъде намалена таксата и бъде определена същата в размер
на 89, 70 лв.
Предвид горните мотиви съдът счита, че следва обжалваното
постановление на ЧСИ Ц.Н., с което е отказано изменение и намаляване на
4
размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя и на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ да бъде отменено като
незаконосъобразно и следва да бъдат намалени същите съобразно
изложените по- горе мотиви – размерът на адвокатското възнаграждение да
бъде намален общо на 400 лв. на основание чл. 10, т.1 и т.2 от наредбата за
адвокатските възнаграждения и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ да
бъде намален на 89, 70 лв. на основание т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения, съдът на основание чл. 437 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАНОВ-ЛЕНИЕ,
изразено в писмо изх. № 9349/ 25. 08. 2022 г. по изп. д. № *** по описа на
ЧСИ Ц.Н., с което е оставено без уважение възражението на В. И. Н. чрез
адв. М. С. вх. № 4060/ 03. 08. 2022 г. по изпълнителното дело относно
искането на длъжника за редуциране на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на взискателя в изпълнителното
производство и съответно коригиране на таксите за ЧСИ съгласно т. 26
ТТРЗЧСИ.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК вр. чл. 10, т. 1 и т. 2
от Наредба № 1/ 09. 04. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя „***“ ООД с ЕИК***, ав. Б. В. с Л№*** в
изп. д. № изп. д. № *** по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег. № *** на КЧСИ от 800
лв. на 400 лв.
НАМАЛЯВА на основание т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ определената
такса в изпълнителното производство по изп. д. №*** по описа на ЧСИ
Ц.Н. с рег. № *** на КЧСИ от 232, 51 лв. на 89, 70 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6