№ 62285
гр. София, 19.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско
дело № 20231110123894 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.417 ГПК. Образувано е по заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на „Ф.“ ООД, ЕИК номер със
седалище и адрес на управление адрес, против Х. Й. Я., с ЕГН: **********, с адрес: адрес,
въз основа на документ по чл.417, т. 10 ГПК – запис на заповед. Към заявлението е
приложен в оригинал договорът за заем.
Като прецени данните по делото, съдът намира, че заявлението в частта за
претендираната главница отговаря на изискванията на ГПК, внесена е дължимата съобразно
материалния интерес държавна такса и документът, въз основа на който се иска издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е редовен от външна страна. По
изложените съображения, съдът намира, че в тази му част заявлението следва да бъде
уважено.
В частта за претендираната лихва в размер от 21,99 лв. за периода 04.11.2022 г. до
26.04.2023г., заявлението следва да се отхвърли. Съгласно възприетото в т.4а от ТР №
4/2013 г. на ОСГТКВКС, съдът в рамките на производството по чл.417 ГПК може да издаде
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за акцесорни вземания за
обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, само когато същите са
определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по
чл.417 ГПК, като изрично е уточнено, че не може да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване
на заявлението. В този смисъл заявлението в тази част, следва да бъде отхвърлено.
По отношение искането за разноски, настоящият състав намира, че същото следва да
бъде уважено частично – само по отношение на предявената сума за заплатена държавна
такса в размер на 25,00 лв. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да
бъде оставено без уважение, доколкото по делото не са ангажирани нито доказателства за
договорено такова възнаграждение, нито доказателства за извършени разноски в
претендирания размер.
Водим от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
1
на документ по чл.417, т.3 ГПК – Запис на заповед от 04.11.2022г., за вземането на „Ф.“
ООД, ЕИК номер със седалище и адрес на управление адрес, срещу Х. Й. Я., с ЕГН:
**********, с адрес: адрес, за сумата от 455,00 лева (четиристотин петдесет и пет лева),
представляваща дължима сума по Запис на заповед от 04.11.2022г., ведно със законна лихва
от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането и за разноските за държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за посоченото вземане, за което да се направи
отбелязване върху заповедта за незабавно изпълнение и върху представения Запис на
заповед от 04.11.2022г.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Ф.“ ООД, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на Запис на заповед от 04.11.2022г., срещу Х.
Й. Я., в частта, за претендираната сума от 21,99 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 04.11.2022 г. до 26.04.2023г. и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена от
длъжника в едномесечен срок от връчване на заповедта за незабавно изпълнение, а от
заявителя в отхвърлителната част – в едноседмичен срок от съобщаване на настоящето
разпореждане.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2