Определение по дело №527/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 304
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Румен Петров Лазаров
Дело: 20214400600527
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
гр. Плевен , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Емил Ст. Банков

Кристина Ант. Лалева
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600527 по описа за 2021 година
Производство по чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен,
подаден срещу определение № 276 от 14.07.2021 г., постановено по чнд №
348/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С протестираното определение Плевенският районен съд е отменил
постановление от 25.06.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен,
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
№ ЗМ-120/2019 г. по описа на ОД на МВР-Плевен, водено за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК и е върнал делото на
прокурора с указания за извършване на допълнителни следствени действия.
В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за
неговата отмяна и за потвърждаване на постановлението на прокурора.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в протеста и след като провери изцяло правилността на постановеното
определение, намира за установено следното:
Протестът е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Основният съд е отменил постановлението за прекратяване на
наказателното производство, приемайки, че то е необосновано и
незаконосъобразно, а проведеното в досъдебното производство разследване
не е обективно, всестранно и пълно. Тези изводи на контролирания съд са
правилни, поради което се споделят напълно и от настоящия състав на
въззивната инстанция.
В разглеждания случай решаващият извод на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено
престъпление по чл. 212, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК е направен в нарушение
на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1
НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали
по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК, прокурорът и
разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да
вземат всички мерки за да осигурят разкриването на обективната истина. За
да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно,
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото.
В конкретния случай това не е сторено. Нещо повече, дори не е
разпитан Г.М.Г., който е едноличен собственик на капитала на двете
търговски дружества, срещу които е подадена жалба от ТП на НОИ-Плевен.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство подлежи на
отмяна дори и само на това основание.
В постановлението на прокурора е посочено, че от събраните по време
на разследването писмени доказателства – без да е отразено кои точно са тези
доказателства, и от назначената по делото икономическа експертиза било
установено, че „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са развивали търговска дейност в
периода от месец септември 2013 г. до 31.12.2018 г., начислявали са
2
ежемесечно работни заплати, осигуровки и ДДФЛ, а нетните заплати и
дължимите осигуровки за фондовете на ДОО, са правилно декларирани за
всеки един месец в периода, в Декларация обр. 1 за осигурените лица пред
НАП.
Тези изводи на прокурора са необосновани. Встрани от вниманието на
прокурора са останали обстоятелствата, че двете дружества са с един и същ
собственик – Г.М.Г., че в периода от 01.09.2013 г. до 30.11.2018 г. в „***“
ЕООД е работила само Ц.С.П., а в „***“ ЕООД – само С.П.Т. и С.С.Т., че П. е
майка на С.Т., а С.Т. е баща на С.Т., че при извършените от представители на
НОИ и НАП посещения на седалищата и адресите на управление на двете
дружества, които са едни и същи, не са установени представители на
дружествата, нито техни офиси, че към момента на извършените проверки и
двете търговски дружества не са имали офиси или наети търговски обекти.
Прокурорът е игнорирал установените посредством писмени
доказателства факти, че „***“ ЕООД не притежава дълготрайни материални
активи, не притежава материали, стоки и продукция, не води сметки от групи
20 и 30, няма приходи от търговска дейност, за периода 01.01.2018 г. –
31.08.2018 г. не са представени първични счетоводни документи, че за същия
период от време „***“ ЕООД не е развивало дейност и лицата, третирани като
наети по трудово правоотношение, не са упражнявали трудова дейност.
Последното по недвусмислен начин сочи, че изводът на прокурора, че
търговското дружество е развивало търговска дейност в посочения период от
време е необоснован и незаконосъобразен. Оформянето по съответния ред на
разплащателни ведомости, отразяването на изплатените заплати и подаването
на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в регистрите на НАП, както и подаването на
годишна данъчна декларация не са достатъчни, за да формират правен извод,
че дружеството реално е осъществявало търговска дейност.
В материалите по делото съществуват убедителни писмени
доказателства, представени от органите на приходната администрация, от
които става ясно, че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. „***“ ЕООД не
разполага с първични счетоводни документи, не притежава дълготрайни
материални активи, не притежава материални стоки и продукция, не води
сметки от групи 20 и 30, няма приходи от търговска дейност, не е внесло
3
задължителните осигурителни вноски.
Въз основа на събраните по време на разследването доказателства е
възможно да се направят обосновани правни изводи, че през 2018 г. „***“
ЕООД и „***“ ЕООД реално не са развивали търговска дейност, работниците
им не са полагали трудова дейност, а дружествата не са имали реални
приходи, за да могат да изплащат отразените в разплащателните ведомости
трудови възнаграждения. Последното обстоятелство означава, че във
ведомостите за 2018 г. на двете дружества са отразени неверни обстоятелства
т. е. ведомостите представляват документ с невярно съдържание. Въз основа
на тези ведомости са подадени и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в НАП, които
също са с невярно съдържание, и въз основа на които Ц.С.П., С.С.Т. и С.П.Т.
са получили парични обезщетения от фондовете на ДОО за временна
нетрудоспособност през 2018 г.
Когато изводът на прокурора не е верен, налице е превратност в
тълкуването и оценката на доказателствата. Частичното или цялостно
игнориране, превратното тълкуване или изопачаването на доказателствата е в
разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 НПК и всякога накърнява процесуалните
права на страната, която представя или ползва посочения кръг доказателства.
В аналогичен смисъл е решение № 612 от 21.01.2002 г. по н. д. № 584/2001 г.,
ІІ н. о.
Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличието на
съществени противоречия в тях, е довело до пороци при формиране на
вътрешното убеждение на прокурора, до неправилна оценка и игнориране на
част от доказателствата. Прокурорът е длъжен да обсъди защо дава вяра на
едни и отхвърля други доказателства, когато между тях има противоречия
относно главните факти по делото. В конкретния случай това не е сторено,
поради което постановлението за прекратяване на наказателното
производство е необосновано и незаконосъобразно.
При новото разглеждане на делото е безусловно необходимо всички
събрани по време на досъдебното производство доказателства да бъдат
подложени на внимателна проверка, след което прокурорът следва да
упражни правомощията си по чл. 242 НПК. Безусловно необходимо е да бъде
4
проведен и разпит на Г.М.Г..
Протестираното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК,
Плевенският окръжен съд



ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 276 от 14.07.2021 г., постановено
по чнд № 348/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5