РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№804/16.4.2021г.
гр.
Пловдив 16.04.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети март 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора РОСЕН
КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 320 по описа на
Административен съд – Пловдив за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
Производството
по делото е образувано по повод касациона жалба от ТД на НАП, гр. Пловдив, чрез
процесуалния й представител ю-т П. против Решение №
260773 от 29.12.2020г., постановено по АНД № 6887/2020г. по описа на Пловдивски
районен съд с което е отменено Наказателно
постановление № 539227-F565337 / 01.10.2020г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр.Пловдив, с което на П.И.Й., на основание чл. 264, ал.1 от Закон за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, вр. чл.261, ал.1, предложение второ
от ЗКПО, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, вр. § 25, ал.1 от Закон за
мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, обн. ДВ. бр. 28 от 24.03.2020г., вр. чл.92, ал.1 от ЗКПО, с
което е осъществен съставът на чл.264, ал.1 от ЗКПО.
Ответникът оспорва жалбата.
Претендира възнаграждение за адвокат.
Прокурорът
счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбите касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима.
Същата е неоснователна поради следното:
Въззивният съд правилно е изяснил фактическата
обстановка като е приел следното:
На 27.07.2020г. от служители към ТД НАП-Пловдив са
извършили проверка на „Еф Ей Къмпани” ЕООД,, в хода на която е било установено,
че представляващата дружество П.И.Й.,*** Годишна данъчна декларация по смисъла
на чл. 92 от ЗКПО за финансова 2019 година, в законоустановения срок до 30.06.2020г. включително. По декларирани
данни било установено, че „Еф Ей Къмпани” ЕООД е извършвало дейност през финансовата 2019г., отчело е финансов
резултат-счетоводна печалба в размер на 7225.10 лева и не попада в условията на
чл.94, ал.2 от ЗКПО.
Процесната декларация била подадена в ТД на НАП гр.
Пловдив по електронен път на 01.07.2020г. с вх. № 1600И0968665/ 01.07.2020г.
За
да отмени обжалваното НП въззивният съд е приел, че в настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира този довод
по следните съображения.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл.
11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и
формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
наличието на множество смекчаващи обстоятелства, подробно анализирани от
първоинстанционния съд, деянието разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Достатъчно
при това положение е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо
констатирано нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо,
налагането на глоба, макар и в минималния предвиден размер, се явява
несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
Следва да се посочи, че административнонаказващият
орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Процесният случай както многократно се посочи, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и
очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Като не го е квалифицирал
като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и
ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат
разноски в размер на общо 500 лв. по представения списък на разноските.
Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждение минималният размер на
възнаграждението възлиза на 440 лева. В случая претендираният размер на
разноските не е прекомерен.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260773 от 29.12.2020г., постановено по АНД № 6887/2020г. по описа на
Пловдивски районен съд
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите, гр. София да заплати на П.И.Й., ЕГН ********** сумата в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :