Решение по дело №319/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1084
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20223230100319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1084
гр. Добрич, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20223230100319 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.55 ЗЗД вр. с чл.9 и чл.10а от Закона за
потребителския кредит от И. К. И. срещу Изи Асет Мениджмънт АД за
връщане на недължимо платена сума от 1009,11 лв./след допуснато
изменение на размера на иска спрямо първоначалната претенция от 806,11
лв. / по договор за потребителски кредит.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.
1/Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца и
възраженията на ответника:
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ... от 25.05.2021г. Предмет на договора е сума от
2000 лв.Срокът - 17 седмици, съответно 17 вноски.Общата дължима сума е
2250,97 лв. / сбор от заемната сума и размера на възнаградителната лихва /.
По договор заемателят бил длъжен да предостави в срок от три дени от
датата на сключване на договора обезпечение:двама поръчители, банкова
гаранция или одобрено от заемателя дружество- поръчител.Ищецът сключил
Договор за поръчителство № .... с „....“ ЕООД при уговорено възнаграждение
от 1200,03 лв., платимо на вноски - всяка по 70,59 лв. , дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.Ищецът
погасил предсрочно 2806,11 лв.- главница лихви и възнаграждение за
поръчителство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.Не изразява
становище по фактите.
2/Правна квалификация- чл.55 ЗЗД в. с чл.23 ЗПК
1
Доводи на ищеца- по недействителен договор за кредит се дължи само
чистата стойност на кредита.Разликата от 806,11 лв. / 2806,11 лв.общата
платена сума минус 2000 лв. – заемна сума/ е недължимо платена от ищеца.
Доводи за нищожност на договора за кредит:
Противоречие с чл.10 ,ал.1 вр. с чл.22 от Закона за потребителски
кредит/ ЗПК/ - не е спазена изискуемата форма;
Не е посочен общ размер на кредита като съществен елемент от
съдържанието на договора - противоречие с чл.11,ал.1,т.7 вр. с чл.22
ЗПК;
Не е посочен ГПР- противоречие с чл.11,ал.1, т.10 вр. с чл.22
ЗПК/посочен е само като процент без основани данни/;липсва ясна
методика на формиране на ГПР .Освен възнаградителната лихва не са
посочени останалите такси и разходи.Действителният ГПР надхвърля
максимално установения праг;
-ГПР по договор е погрешно посочен като размер , което се приравнява
на липса на ГПР, а това води до нищожност на договора за кредит;
Договорът за поръчителство излиза извън присъщата си функция за
обезпечаване на заема.Клаузата за договор за поръчителство е нищожна
поради противоречие с Директива 2008/48/ЕО.;
Сумата от 1200,03 лв. е заплатена на ищеца , а не е прехвърлена на
дружеството – поръчител;
Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с
добрите нрави , тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва по необезпечени заеми;
не е посочен погасителен план-противоречие с чл.11,ал.1 ,т.11 вр. с
чл.22 ЗПК.
Правни доводи на ответника:оспорва доводите на ищеца.Счита
договорът за заем за валиден , а претендираната сума за надлежно платена.В
отговора са изложени доводи пункт по пункт съобразно доводите на ищеца.
3/Между страните са спорни обстоятелствата, на които се основава
иска.
4/На доказване подлежат всички факти и обстоятелства , както и
доводите на страните.
5/Доказателствена тежест:В тежест на ответника е да докаже валиден
договор за кредит и валидно правно основание за плащане на сумите по него.
В тежест на ищеца е да докаже изложените доводи за нищожност и
унищожаемост.
По делото са събрани писмени доказателства: препис от договор за
2
паричен заем № .... от 25.05.2021 г., погасителен план и плащания към него;
справка от „Изи Пей“ АД, с вх. № 8489 от 20.05.2022 г.
Прието е като неоспорено заключение на вещо лице.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите:
Между Изи Асет Мениджмънт АД и И. К. И. е сключен на 25.05.2021г.
в гр.Д. Договор за паричен заем № ... с предмет – потребителски заем по
продукт EasyMax в общ размер 2000 лв./заемна сума/.Срок на заема - 34
седмици,17 погасителни вноски- всяка по 132,41 лв.В договора са фиксирани
датите на падеж на всяка вноска, съответстващи на погасителния план към
договора.
Съдебно – счетоводната експертиза дава заключение , че общата сума ,
която И. К. И. е изплатил на ответника е 3009,11 лв.От тях 1421 лв. са платени
чрез периодични плащания през периода 11.06.2021г. до 13.09.2021г. вкл. и
предсрочно на 17.09.2021г. – 1588,11 лв. за погасяване на
кредита.Постъпилите суми са разпределени за погасяване на 2000 лв. -
главница;174,54 лв.- възнаградителна лихва по седмични вноски с падежи от
11.06.2021г. до 17.09.2021г. вкл. и 834,57 лв. - обезпечение за
възнаграждение поръчител.
Вземайки предвид размера на дължимите суми по Договора-3450,08 лв.
, в.ч главница от 2000 лв., възнаградителна лихва от 250,97 лв. и
възнаграждение за обезпечение от 1200,03 лв. , оскъпяването за срока на
заема от 17 седмици е увеличен от 12,55% на 72,55 % , т. е от 250,97 лв. на
1451,лв./ 1200,03 лв. възнаграждение поръчител+250,97 лв. договорна лихва/
спрямо договорената заемна сума от 2000 лв. , или 221,90%
годишно.Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата и
изплатената от И. К. И. – 3009,11 лв. , в.ч 2000 лв. главница , 174,54 лв.
възнаградителна лихва и 834,57 лв. възнаграждение за обезпечение,
оскъпяването за срока на договора 17 седмици е увеличен с 8,73% на 50,46% ,
т.е от 174,54 лв. на 1009,11 лв. / 834,57 лв. възнаграждение обезпечение +
174,54 лв. платена възнаградителна лихва/спрямо договорената заемна сума
от 2000 лв., или 154,3% годишно.
Правни изводи:Доказва се по безспорен начин от писмени
доказателства наличие на договор за заем между страните. Доказва се
плащане по договора от страна на ищеца в размер на 3009,11 лв. общо, от
които 174,54 лв.- възнаградителна лихва по седмични вноски с падежи от
11.06.2021г. до 17.09.2021г. вкл. и 834,57 лв. - обезпечение за
възнаграждение поръчител.
На основание чл. 22 от ЗПК ,когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, ал. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На основание чл. 146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води
до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
3
По доводите на ищеца за нищожност:
Договорът отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от Закона за
потребителски кредит/ЗПК/за форма;спазена е писмената форма , написан е
на разбираем и ясен език. От формална страна договорът е действителен.
Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му в
съответствие с чл.11,ал.1,т.7 от Закона за потребителски кредит./ така чл.7 от
Договора/. Посочени са начин на погасяване – по погасителен план , както и
срока , респ.падеж на всяка погасителна вноска.
Посочен е ГПР/годишен процент разходи/ в чл.8 от Договора -40,53%,
без обаче да посочени неговите компоненти. На основание чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК договорът за кредит съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид , в т.ч тези , дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно заключението на вещото лице е налице
оскъпяване на кредита: при отчитане на всички дължими суми по договора-от
12,55% на 72,55% или 221,90% годишно , а при отчитане на общо дължимата
и изплатената сума-от 8,73% на 50,46% или 154,3% годишно.И в двата случая
ГПР е величина, различна от посочената в договора за кредит и е в
противоречие с чл.19,т.4 ЗПК, тъй като надвишава нормативно определения
максимум пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или валута , определени с ПМС на Р България. Към датата на
договора - 25.05.2021г. размера на законната лихва по ПМС е 10%. Така
действителният ГПР надвишава неколкократно петкратния размер на
законната лихва.На това основание договорът е недействителен поради
противоречие с императивни разпоредби на ЗПК – чл.19,т.4 ЗПК вр. с
чл.11,ал.1, т.10 ЗПК.
Недействителна е клаузата за предоставяне на обезпечение от страна на
ищеца като кредитополучател-чл.4 от Договора. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди
за кредитора. Такива биха възникнали чак при неизпълнение на
задължението.Вместо това, обезпечението и съответно за възнаграждението в
полза на точно определено за целта от кредитора трето лице , реално
увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащане на всички
задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с
гаранцията на кредита. Възнаграждението за поръчител е включено в
погасителните вноски и влияе върху общия размер на заема и ГПР ,като
оскъпява кредита.
Липсват доказателства обсъдените като недействителни клаузи да са
индивидуално определени. Клаузите не могат да бъдат игнорирани , защото
4
те са в пряка връзка с формиране размера на дължимите суми.Следователно ,
тяхната нищожност води и до нищожност на целия договор за кредит.При
прилагане на чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита; не дължи лихва или други разходи.
Несъстоятелно е възражението на ответника , че не е пасивно
легитимиран по отношение претенцията за възнаграждение за
поръчител.Клаузата е уговорена между страните по облигационното
правоотношение в полза на бенефициент, но е включена в месечните вноски и
е заплатена на ответното дружество.
Предвид изложеното до тук: заплатеното от ищеца И. К. И.- 3009,11 лв.
над чистата стойност на кредита – 2000 лв., или 1009,11 лв. се явява
недължимо платено и ответникът дължи връщане на полученото без
основание.На осн.чл.86 ЗЗД в полза на ищеца съдът присъжда законна лихва
за забава върху главницата от датата на исковата молба.
Искът е основателен и ще бъде уважен от съда.На основание чл.78,ал.1
ГПК в полза на ищеца съдът присъжда разноски в размер на 650 лв. , от които
50 лева – държавна такса, 300 лв. - депозит за вещо лице и 300 лв. –
адвокатски хонорар.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД ЕИК ********* гр.С.,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на И. К. И. ЕГН
********** гр.Д. по банкова сметка в „ПИБ“ АД IBAN: ...., BIC:... с титуляр
„Х........“ООД сумата от 1009,11лв. / хиляда и девет лева 11 ст. / , представляваща
недължимо платена сума, представляваща разликата между общо платената сума от 3009,11
лв. и чистата стойност на кредита от 2000 лв. по Договор за паричен заем № ...../25.05.2021г.
заедно със законната лихва от датата на иска - 02.02.2022г. / дата на
пощенското клеймо / до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД ЕИК ********* гр.С.,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на И. К. И. ЕГН
********** гр.Д. по банкова сметка в „ПИБ“ АД IBAN: .... , BIC:... с
титуляр „Х.....“ООД сторени разноски по гр.дело № 319/2022г. по описа на
РС Добрич в размер на 650 лв./ шестстотин и петдесет лева/ , от които 50 лева
– държавна такса , 300 лв. - депозит за вещо лице и 300 лв. – адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
ОС Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5