Определение по дело №371/2021 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 261

 Велико Търново, 09.07.2021г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VII-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 371/ 2021г. по описа на Административен съд – гр. В Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 158, ал.3 от АПК.

Образувано е по жалба вх. № 2821/22.06.2021г. в АСВТ, подадена от Б.И.Я. ***.

Твърденията в същата са, че на 07.06.2021г. при закупуване от бензиностанция в гр. В Търново на винетка за собствения му лек автомобил погрешно е бил въведен номер, различаващ се от действителния, а именно: ***, вместо ***. На 10.06.2021г. посетил Областно пътно управление-В. Търново на АПИ и депозирал Заявление с вх. № 94-00-466/10.06.2021г. с искане да бъде извършена корекция, а ако не е възможно, да му бъде възстановена сумата, заплатена за винетка. В отговор получил Писмо изх. № 94-00-8266/15.06.2021г. със съдържание, че корекция не може да бъде извършена.

Като представя копие от касовия бон, Я.иска от АСВТ като разгледа документите и се убеди, че е допусната грешка да постанови решение, с което сумата от 97лв., внесена по сметка на БГТОЛ да му бъде възстановена.

Като съобрази съдържанието на Жалбата и формулираното искане, във връзка с чл.128 от АПК и чл.150 от АПК, настоящият състава на АСВТ намери, че същата е нередовна. Остави производството „без движение“, а на страната даде указания да посочи обжалвания административен акт – издател, номер и дата и по възможност представи копие на същия, да посочи в какво според него се състои незаконосъобразността на оспорения акт, да  формулира какво иска от съда – да обяви нищожността на оспорения акт, да го отмени  - изцяло или отчасти, или да го измени.

Жалбоподателят бе предупреден за последиците при неизпълнение. Съобщението с указанията на съда е достигнало лично до оспорващия на 01.07.2021г. В срока, на 07.07.2021г. с вх. № 3135/07.07.2021г. в АСВТ, жалбоподателят депозира жалба с почти идентично с първоначалната съдържание. Новото е, че твърди, че сам вместо АПИ е извършил проверка и установил, че за автомобил с рег. № *** има заплатени две винетки – съответно с № 20120270776653, валидна от 02.12.2020г. до 01.12.2021г. и тази заплатена от него с № 21060717172745 с валидност от 08.06.2021г. до 07.06.2022г., което обстоятелство било нелогично, т.к. покриват един и същ период на 2021г.Поради това иска от съда – цитирам: „ … да постановите решение, с което сумата от 97лв., внесена по сметка на БГТОЛ да ми бъде възстановена…“.

Видно е от съдържанието на вх. №  3135/07.07.2021г. в АСВТ, че с него не са отстранени посочените от съда в Определението от 24.06.2021г. нередовности на оспорването. Не се сочи обжалвания административен акт, нито се иска от съда да обяви нищожността на оспорения акт, да го отмени  - изцяло или отчасти, или да го измени. Това е самостоятелно основание за прекратяване  на производството, съгласно чл.158, ал.3 от АПК. В този ред на мисли обаче, следва да се има предвид и следното:

Административните съдилища са специализирани съдилища и разглеждат административни дела, а също и други дела от определен вид, които са им възложени изрично. Освен споровете, които характеризират административното правораздаване, административните съдилища разглеждат и други спорове, посочени в чл.128 от АПК, защитата по които се осъществява със средствата на исковия процес. Обаче, възложената на административните съдилища компетентност по тези дела е в отклонение от установената обща компетентност на съдилищата, поради което всички искови спорове, които не попадат сред изрично изброените, се разглеждат от гражданските съдилища в съответствие с чл.14, ал.1 от ГПК.

За яснота следва да се посочи, че Писмо изх. № 94-00-8266/15.06.2021г. на И.Д. директор на Националното ТОЛ управление /вж. л.6/ не представлява ИАА, в т.ч. изричен отказ на АО. Защото не е налице отношение на власт  и подчинение. В правоотношението при което е заплатена винетната такса в случая,  Агенция „Пътна инфраструктура“ не действа в качеството си на административен орган. Същата според чл.17, ал.2 от Наредбата, издадена на основание чл.10, ал.7 от ЗП,  е субект, който е оператор и събира такси по специалния Закон за пътищата. В тази дейност Агенцията извършва типична икономическа дейност, свързана с на стопанисване на системата за събиране на винетните и други пътни такси, които не са скрепени с принуда на държавата, а се заплащат по желание на субекта, като условие за ползване на пътищата, включени в платената пътна мрежа. Съгласно изричната норма на § 2 от ПР на Закона за държавните такси, изрично се изключват от приложното поле на закона таксите, събирани по ЗП.

Освен горното следва да се отчете и това, че Б.Я. не търси  обезщетение от вреди, т.к. не е налице акт, действие или бездействие на АО, от които такива да са настъпили. Спорът не може да бъде разгледан и по реда на чл. 256 АПК, тъй като неизплащането на претендираната сума не представлява неизпълнение на фактическо задължение на административен орган, а правно такова.

В случая с оглед заявените обстоятелства в Жалбата и волята на лицето да си върне заплатената сума от 97лв. за винетка, която не може да използва и поради това е закупил друга, може да се направи извод, че става въпрос за облигационно правоотношение, при заявена претенция за връщането на неоснователно платената на БГТОЛ сума. Това е претенция за връщане на недължимо платеното – типичен осъдителен иск, предвид характера на възникналото правоотношение и статута на субекта, към който е отправено искането. Сумата от 97лв. не е заплатена в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, а единствено и само в резултат на лично извършени от жалбоподателя действия.

Изложените от дружеството фактически и правни основания, както и търсената от него по съдебен ред защита на твърдяното право, обуславят разглеждане на спора от гражданските съдилища, а не от административни съдилища. Спорът не е подведомствен на АС. След като насрещната страна в правоотношението, което е такова между равнопоставени страни, демонстрира пасивно поведение, което би могло да се обясни с това, че най-вероятно оспорва претенцията по основание и/или размер, жалбоподателят в настоящото производство може да защити своите засегнати интереси по гражданскоправен ред чрез иск за връщане на дадено без основание – чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,  в който смисъл са мотивите на Определение № 14 от 11.05.2020 година на ВАС и ВКС на РБългария – Смесен петчленен състав, постановено по адм. дело № 12/2020 година.

Установената недопустимост на съдебното производство налага жалбата да се остави  без разглеждане и прекратяване на съдебното производство.

Предвид изложеното, на основание с чл.158, ал.3 от АПК, във вр. с чл.159, т.1 от АПК, съдът в посочения състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2821/22.06.2021г. в АСВТ, подадена от Б.И.Я. ***, уточнена с вх. № 3135/07.07.2021г. в АСВТ, с искане да му бъде възстановена сумата от 97лв., заплатени за винетна такса на 07.06.2021г. за автомобил с рег. № ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД №371/2021г. по описа на АСВТ.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото да се изпрати на жалбоподателя и АПИ-Областно ПУ-Велико Търново.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: