Решение по дело №678/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. И. Г. срещу Решение № 45 от 23.01.2025г. по АНД № 3531/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4058-000202/31.07.2024г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“ [населено място], с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания „глоба" в размер на 3000 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че същото е неправилно. Чрез процесуалния си представител развива съображения в насока, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на актосъставителя, а не показанията на св. К.. Оспорва веществените доказателства, кредитирани от състава на Районен съд Бургас, като излага съображения в тази насока. Обръща внимание, че съдебният състав не е потърсил независими доказателствени източници при постановяване на съдебния си акт. От съда се иска да отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски.

Ответната страна в производството – началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“ [населено място], не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 45 от 23.01.2025г. по АНД № 3531/2024г. по описа на Районен съд Бургас е потвърдено наказателно постановление № 24-4058-000202/31.07.2024г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“ [населено място], с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания „глоба" в размер на 3000 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че следва да кредитира като последователни и логични показанията на актосъставителя П., както и записите от камерите в района, приобщени като веществени доказателства. Анализирал е показанията на другия св. Г. К. и е приел, че не следва да се кредитират в частите, които противоречат на останалите доказателствени източници. При тези факти е направил правни изводи за липсата на процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, осъществен състав на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и правилно приложена санкционна норма, с неприложимост на чл. 28 от ЗАНН към случая. С тези мотиви е потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От събраните пред Районен съд Бургас доказателства, от фактическа страна се установява, че на 16.07.2024г., около 21:40 часа, в [населено място], по [улица], срещу автобусната спирка на „Операта“, в посока от [улица]към [улица], жалбоподателят управлявал собствения си мотоциклет „Ямаха“ с рег. № А 3681 К, като форсирал мотоциклета и го изправял на задната си гума, придвижвайки го по този начин на около 20-30 метра. Тези обстоятелства били възприети от св. П. П. – старши полицай при ОДМВР Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, който спрял водача Г. за проверка и му съставил АУАН № 1349777 от 16.07.2024г. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление № 24-4058-000202/31.07.2024г. от началник група към ОДМВР Бургас. Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви относно издаване на наказателното постановление при спазване на процесуалния и материалния закон. Посочените мотиви са обосновани, не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи. Видно е, че възраженията в жалбата се основават на твърдения за неправилно установена от състава на Районен съд Бургас фактическа обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав фактическата обстановка е установено по пълен и правилен начин от състава на Районен съд Бургас, при правилно обсъждане на доказателствата и преценка на фактите, които се установяват от тях. Следва да се акцентира на факта, че пред Районен съд Бургас по надлежния ред е приобщено веществено доказателство – 1 бр. диск CD-R, 52x700 Mb Data. Констатирано е, че на магнитния носител се съдържат три видеофайла със записи от камери с означение на местата в [населено място], на които се намират съответните камери. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото веществено доказателство, съдържащо видеозаписи, е напълно годно и следва да се кредитира изцяло при формиране на фактическите изводи. Според настоящия съдебен състав (а и според наложилата се трайна съдебна практика на съдилищата) този вид доказателства – записи от технически средства, са най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не може да бъде отречено. В случая по делото са приобщени записи от т. нар. „случайни“ видеокамери, разположени в различни участъци на [населено място], в които са посочени дата и час на записите – 16.07.2024г., в минутите около 21:40 часа. Следователно същите записи имат значение за установяване на фактите по делото. Макар от тях да не могат да бъдат установени регистрационен номер на мотоциклет, или самоличност на водача, тези записи представляват косвено доказателство за процеса, от което се установява, че на 16.07.2024г., около 21:40 часа, два мотоциклета са се придвижвали в [населено място], по [улица], като единият от тях се е придвижвал продължително време на задната си гума. На записите ясно личи, че това поведение е възприето от полицейски служители, управляващи мотоциклети, които вследствие на възприятията си са обърнали посоката си на движение, за да последват другите два мотоциклета. Всички тези факти представляват косвени доказателства, които изцяло кореспондират с показанията на св. П. П., в насока, че на 16.07.2024г., около 21:40 часа, той и колегата му Д. П. се придвижвали по [улица]в посока [улица]със служебни мотоциклети, като възприели, че откъм [улица], в посока [улица], се движат два мотоциклета, единият от които – на задна гума, обърнали посоката си на движение, тръгнали след мотоциклетите и спрели за проверка въпросния мотоциклет, който се движел на задна гума. Т.е. изнесените от св. П. факти напълно кореспондират с косвените доказателства по делото, извлечени от независим доказателствен източник – записи от видеокамери в района. Ето защо – противно на твърденията в жалбата, показанията на актосъставителя са логични и последователни и се подкрепят от други, независими доказателствени източници. Точно обратното – лансираната от жалбоподателя версия (че повдигането на задна гума било инцидентно, след преминаване през неравност на пътя) по никакъв начин не се потвърждава, а се оборва от приобщените веществени доказателства. При това положение и въведеното от жалбоподателя доказателствено средство – показанията на св. К., правилно не е кредитирано от състава на Районен съд Бургас в частите, в които се прави опит да се потвърди версията, че управлението на задна гума е било вследствие на преминаване през камък или неравност по пътното платно. От правилно кредитираните записи от видеокамери се установява, че движението на задна гума е продължително – значително над необходимото време при преминаване през неравност, а това е установено с категоричност на място и от св. П., който е възприел движението на мотоциклетите. Всички тези обстоятелства мотивират съдебния състав да възприеме изцяло извършения от Районен съд Бургас доказателствен анализ и да приеме за неоснователни възраженията в касационната жалба, които по своята същност представляват собствена на жалбоподателя интерпретация на доказателствените източници и установените факти, която обаче не се възприема от съдебния състав.

Санкцията по чл. 175а ЗДвП е фиксирана (глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца) и се налага на водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, че под използване пътищата за обществено ползване, не по тяхното предназначение, се разбира техника на шофиране, включваща различни възможни действия, сред които движение на мотоциклет единствено на задната му гума. Безспорно такова поведение представлява движение по път за обществено ползване, което в противовес с основното предназначение за движение по него – за превоз на хора и товари. Ето защо констатираното от фактическа страна поведение на жалбоподателя е подведено под правилната нарушена, респ. санкционна норма, и наказанието е наложено правилно. Версията на жалбоподателя, че това управление се е наложило поради неравност на пътя, се приема единствено за защитна такава, която остава недоказана по делото. Настоящият съдебен състав напълно споделя и доводите на Районен съд Бургас за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН към настоящия случай.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 45 от 23.01.2025г. по АНД № 3531/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.