Номер / .2022 год., град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
секретар: Добринка Долчинкова
прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 1316 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от директора на РД „Автомобилна администрация” –
Варна чрез процесуалния му представител мл.експерт Виктория Станчева, против
Решение №567/22.04.2022г по АНД № 277/2022г на ВРС, ХХХVІІ с-в, с което е
отменено издаденото от касатора НП №23-0001624/06.10.2021г и наложената на „Бумеранг
Шипинг” ООД – гр.Долни Чифлик, обл.Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 2 000лв. на
осн.чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози. Поддържа се неправилно
приложение на материалния закон по см.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по
изричното препращане на чл.63в от ЗАНН, като се оспорват изводите на ВРС, че двете
изпълнителни деяния по чл.104 ал.7 от ЗАвтПр са в преюдициална връзка помежду
си, а в процесното НП не е описано нито едното, нито другото от тях. Поддържа
се, че санкционната норма съдържа две изпълнителни деяния „не съхрани” и
„откаже да предостави за проверка”, като в НП ясно е формулирано, че
дружеството не е предоставило изисканите му тахографски листи; че санкционната
норма не предвижда, че отказът следва да е изричен, поради което бездействието
на задълженото лице да представи на проверяващите изрично изисканите от тях
документи представлява съставомерен мълчалив отказ; нещо повече – в тези случаи
АНО не е длъжен да изследва и доказва причините за отказа, т.е. дали се дължат
на простото несъхраняване на информацията, която е извлечена от картата на
водача, или са от различно естество. Като твърди, че нарушението е безспорно
доказано, ксаторът настоява за отмяна на незаконосъобразното решение на ВРС и
потвърждаване на правилното и законосъобразно НП, в каквато насока цитира
практика на АС – Варна по идентични казуси; претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В о.с.з. представител не се явява.
Касационният
ответник „Бумеранг Шипинг” ООД, представлявано от управителя П.Х.Г. чрез
пълномощника си адв.П.Х. *** оспорва жалбата като неоснователна въз основа на
аргументите на въззивния съд, настоява за оставянето й без уважение, както и за
присъждане на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция в размер на 410лв. В о.с.з. жалбоподателите не се представляват, с
писмена молба от 21.06.2022г адв.Х. поддържа изцяло жалбата.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за
неоснователна.
Касационната
инстанция преценява жалбата като основателна.
В производството пред ВРС, образувано по
въззивната жалба на „Бумеранг Шипинг“ ООД, са събрани допустимите и релевантни
писмени доказателства, въз основа на чийто анализ съдебният състав приел за
установено от фактическа страна, че на 22.06.2021г служители на РД „АА“ – Варна приключили извършването на
проверка по документи за извършван международен обществен превоз на товари за
периода 01.08.2020г – 30.11.2020г на дружеството-превозвач, притежаващо лиценз
на Общността №4577, валиден до 07.11.2025г. В хода на проверката с покана
изх.№14-00-51-773/01.06.2021г, връчена лично на управителя П.Г. на 14.06.2021г,
на осн.чл.91б т.1 от ЗАвтПр. вр.чл.12 ал.4 и ал.5 от Наредба №Н-14/27.08.2009г
на МТИТС, бил определен 7-дневен срок за представяне от превозвача на
проверяващите на подробно описани документи, сред които в раздел І т.5 изр.2 пр.1
„При използване на дигитални тахографи – информацията, извлечена от паметта на
тахографа и от картите на водачите на магнитен носител, съгл.изискванията на
Наредба №Н-3/07.04.2009г на МТ. Конкретно до завършване на проверката
превозвачът не представил информацията, извлечена от паметта на дигитален
тахограф марка „Continental“, тип 1381.**********, сер.№10295918, монтиран във влекач марка
„Рено“, кат. N3, ***.
Същевременно видно от съдържанието на флаш-паметта, предоставена от превозвача,
с посочения автомобил били извършени международни превози на товари, попадащи в
обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 – на 18.09.2020г, на 21.09.2020г и на
22.09.2020г, видно от 3 бр. CMR от същите дати, приложени по АНП. Непредставянето на информацията
от паметта на дигиталния тахограф – нито в указания с поканата срок, нито до приключване
на проверката и съставяне на АУАН – се установява от съдържанието на
приемо-предавателния протокол от 21.06.2021г и от писмените обяснения на
управителя на дружеството от 30.07.2021г.
За констатираното административно
нарушение, квалифицирано по чл.91в т.2 от ЗАвт.Пр. и определено като извършено
на 22.06.2021г (първият ден след изтичане на определения 7-дневен срок от
връчването на поканата), ст.инспектор Б.И.при РД „АА” – Варна съставил против
дружеството АУАН от 31.08.2021г, връчен лично на управителя на дружеството на
същата дата с отбелязване, че има възражения – такива обаче не последвали в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО
възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната
квалификация на нарушението, и на осн.чл.104 ал.7 от Закона наложил на
дружеството-превозвач имуществена санкция в размер на 2 000лв.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, съдът приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове и форма, но
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното дружество.
Преди това обаче въззивният съд посочил,
че в случая са налице всички елементи от обективния състав на нарушението по
чл.104 ал.7 от ЗАвтПр, предвиждаща отговорност за превозвач, който не съхранява
тахографските листи, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги представи за проверка
на контролните органи. Така съдът приел, че санкционираното дружество има
качество на превозвач по см.§1 т.5 от ДР на ЗАвтПр; че влекач „Рено“, кат. N3, с рег.№ *** е МПС, включено в притежавания
от него Лиценз №4577 на Общността; че според данните в CMR това МПС е извършило автомобилен превоз по
см.чл.4 от Регламент (ЕО) 561/2006 на три дати през м.септември 2020г. По-нататък
съдът анализирал и приложимата към казуса материалноправна уредба, конкретно –
чл.91в т.2 от ЗАвтПр, според която превозвачите са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да представят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф.
Посочил е, че тази разпоредба транспонира чл.10 §5 б.“а“ т. „ii“ от Регламент (ЕО) 561/2006, и че
съгл.чл.38 от Наредба №Н-3/07.04.2009г на МТ превозвачите извличат данните от
паметта на дигиталния тахограф най-малко един път на 90 дни. Въззивният съд е
отбелязал още, че според легалната дефиниция на чл.2 т.2 б.“н“ от Регламент
(ЕС) 165/2014г „извличане“ е копиране, заедно с електронния подпис, на част или
на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото
устройство, при положение, че при този процес не се изменят или изтриват
записани данни. Съдът е изложил, че за да бъдат дъхранени данните от картата на
водача за срок от минимум 12 месеца според изискването на т. „ii“ от цитирания текст на приложимия
Регламент, то те на първо място следва да бъдат извлечени от същата карта
съобразно изискването на т.“i“ от същия Регламент по реда на чл.38 от
Наредба №Н-3/2009г. Посочено е, че законодателната уредба не предвижда срок за
предоставяне на информацията, извлечена от
картата на водача; нещо повече – съгл.чл.10 §5 б.“а“ т.“ii“ от Регламента превозвачът следва да
осигури достъп до тази информация пряко или дистанционно от помещенията на
предприятието, което според потвърждава извода му, че за изпълнение на
задължението не следва да бъде предоставян срок.
Независимо от горното съдът приел, че съгл.чл.104
ал.7 от ЗАвтПр на санкция подлежи субект, който осъществи едно от двете
изпълнителни деяния по текста: „не съхранява“ или „отказва да ги предостави за
проверка“. В настоящия казус обаче нито в АУАН, нито в НП е посочена някои от
формите на изпълнителното деяние, вместо което използваната формулировка е „не
представя на служителите на РД „АА“ – Варна за проверка изисканата с покана…
информация, извлечена от паметта на дигитален тахограф…“. Въззивният съд е
приел, че доказателства, сочещи на несъхраняване на такава информация от страна
на превозвача, респ. отказ от предоставянето й на проверяващите, не са
представени от АНО. В този смисъл била налице неяснота досежно съставомерното
бездействие на нарушителя, мотивирало предходния съдебен състав да приеме, че е
нарушено правото на защита на наказаното дружество, възприето като съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП, в какъвто
смисъл ВРС постановил проверявания си акт.
Настоящият касационен състав счита тези
изводи за частично незаконосъобразни – такъв е и крайният правен извод за
отмяна на НП.
Категорично несподеляема е тезата на
въззивния съд за пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на
дружеството-превозвач. Съгл.чл.91в т.2 от
ЗАвт.Пр. превозвачите са длъжни да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; съотв. със
санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 от ЗАвт.Пр. се ангажира отговорността на
превозвач, който не съхранява извлечените данни от дигиталния тахограф или картата
на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от
контролните органи чрез налагане на имуществена санкция 2000 лв.
Нищо в съдържанието на АНП, на АУАН и на НП не навежда
на съждения и изводи, че АНО е вменил на „Бумеранг Шипинг” ООД несъхранение на информацията
от дигиталния тахограф, за да му се вменява разследване дали информацията първо
е била извлечена, за да бъде предоставена. Впрочем липсва и законодателно
предвиждане, че двете изпълнителни деяния по чл.104 ал.7 от ЗАвт.Пр. са в
каквото и да била преюдициална връзка. Напротив – ясно е и без тълкуване, че
двете изпълнителни деяния са предвидени алтернативно, и извършването на което и
да е от тях повлича административнонаказдателна отговорност по този текст.
Описаното в АУАН и в НП конкретно изпълнително деяние е „не предоставя” информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф на МПС, изискана от контролните
органи за проверка. Законодателят не е въвел задължение отказът за
предоставяне на информация да е изричен и/или формален – в този смисъл няма
съмнение, че санкционираното изпълнително деяние е отказ за предоставяне на
информация, изразено чрез бездействието на дружеството-превозвач в указания им
от проверяващите срок. В такъв случай АНО не дължи да изследва и доказва
причините на отказа, т.е. дали те се дължат на просто несъхранение на
информацията от дигиталните тахографи, или на други причини. В този смисъл
съдът преценява като ирелевантно твърдението на касационните ответници, че
неизпълненитео на това им задължение е резултат от неизпълнение на задължения
на Frotcom България по договора им от 10.04.2020г – на първо
място договорът им е с „Дак -22“ ЕООД – Пловдив, а не с посоченото дружество,
на второ място договорът има за предмет наем на определени устройства, не
услуги по извличане на информация от дигиталните тахографи, и на трето място –
превозвачът е длъжен да организира дейността си по начин, гарантиращ стриктното
изпълнение на установените със закон негови задължения, а неизпълнението на
задължение на друго лице може да резултира само в търсене на регресна
отговорност, но не и в отпадане на административнонаказателна отговорност на
превозвача за неизпълнение на вменените му със закон задължения.
Поради изложеното настоящият съдебен състав в отклика
от предходния намира, че вмененото на дружеството-превозвач административно
нарушение по чл.91в т.2 от ЗАвт.Пр. е обективно съставомерно, доказано и
правилно квалифицирано, че в производството по издаване на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за
отмяна, че в НП се съдържа пълно и подробно описание на всички съставомерни
обективни признаци на нарушението, обстоятелствата по извършването му и
доказателствата, които го потвърждават (3 бр. CMR, приемо-предавателен протокол от 21.06.2021г и
обяснения на управителя от 30.07.2021г), т.е. че постановлението съдържа
минимално изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН за редовността му от формална
страна. То е издадено от компетентен орган в законоустановениет срокове, и с
него е наложена имуществена санкция в абсолютния предвиден от законодателя
размер от 2000лв. по чл.104 ал.7 от ЗАвт.Пр. При тези констатации следва, че касационната
жалба е основателна, и че НП е законосъобразно, което налага отмяна на
първоинстанционното решение и потвърждаване на постановлението, за да бъде
дадена възможност да възникнат предвидените от закона последици от него.
При този изход на делото претенцията на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като
основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК
касационният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №567/22.04.2022г
по АНД №277/2022г на ВРС, ХХХVІІІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на
РД „Автомобилна администрация”- Варна НП
№23-0001624/06.10.2021г и наложената на „Бумеранг Шипинг” ООД – гр.Долни
чифлик, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя П.Х.Г., Имуществена
санкция в размер на 2 000лв. на осн.чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА „Бумеранг Шипинг” ООД – гр.Долни чифлик, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано
от управителя П.Х.Г., да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.