№ 7697
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110117842 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на „ТА С,ки“ № 84, представлявано от
управителя Галин Димитров Георгиев, да заплати на „ИНТЕР – ,ЕЛ“ ООД, ,2,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „,, представлявано от
Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“, със съдебен адрес: гр. ,,
ет.1, сумата в размер на 5115, 86 лв. с ДДС – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
04.04.2023г.
В исковата молба се поддържа, че ищцовото дружество е сключило с
ответното дружество Договор на база контингент. Посочва се, че ищцовото
дружество предоставило на ответното дружество да сключва от свое име и за
своя сметка договори за туристическо обслужване с чуждестранни
организации, юридически и физически лица, в базата на ищцовото дружество
/хотел „Сън Палас“ и хотел „Вила Маре“/ съгласно приложение за ценови
нива и други условия към настоящия договор. Поддържа се в исковата молба,
че ответното дружество се задължило да извършва разплащането с ищцовото
дружество, съобразно т.4. от договора – на основание продадени легла на
базата на надлежно оформени от ищцовото дружество фактури за
предоставените услуги след окончателно предоставените резервации и не по-
късно от седем дни. Поддържа се от ищеца още, че съобразно т.6.4 от
1
договора между него и ответника – туроператорът нямал право да задържа
суми по рекламации без писмено потвърждение от страна на ищцовото
дружество като хотелиер“. Твърди се в исковата молба, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си да извърши плащане за всички
продадени легла, за които са били оформени надлежни фактури, а именно – 1.
Фактура № **********/04.09.2021г. – 3270,15 лв. с ДДС – за настаняване на
04.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; 2. Фактура №
**********/05.09.2021г. – 726,98 лв. с ДДС – за настаняване на 05.09.2021г. в
хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; 3. Фактура №
**********/15.09.2021г. – 664,98 лв. с ДДС- за настаняване на 15.09.2021г. в
хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; и 4. Фактура №
**********/19.09.2021г. – 453,75 лв. с ДДС за настаняване на 19.09.2021г. в
хотел „Сън Палас“ по договор за контингент.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок по чл. 131 от
ГПК. Оспорва предявеният иск по основание и размер, като моли същият да
бъде отхвърлен. Твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищеца, което
се изразявало в недостатъци и пропуски в обслужването на туристи, като
лошото изпълнение на туристическата услуга довело до множество
рекламации и оплаквания на туристите. Излага твърдения, че именно от
неточното и лошо изпълнение на договора от страна на ищеца е прихванал
сумата в размер на 5115,86 лв., представляваща част от рекламациите на
туристи в хотела на ответното дружество.
В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск с
правно основание чл. 82 от ЗЗД за осъждане на „ИНТЕР ,ЕЛ“ ООД, ,2, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „,, представлявано от
Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“, със съдебен адрес: гр. ,,
ет.1, да заплати на „ТА С,ки“ № 84, представлявано от управителя Галин
Димитров Георгиев, сумата в размер на 11 808 лева. Ищецът по насрещния
иск в исковата молба посочва, че с ответното дружество имат сключен
договор от 21.09.2020г. на база контингент за туристическо обслужване
/настаняване, изхранване/ в хотелската база на хотелиера /ответник/, по-
специално в хотел „Сън палас“ за сезон лято 2021г., като обслужването се
осъществявало на база общоприети международни стандарти. Посочва още,
че за договореният сезон лято 2021г. ответникът бил осъществил
туристическо обслужване на туристи основно от „Екзим груп“, като за целия
2
сезон били заплатени общо 160 323,18 лв. за оказаните услуги. Ищецът
поддържа, че във времетраенето на сезон лято 2021г. ответното дружество
системно допускало неточно, лошо изпълнение на сключения договор, поради
осъществяване на некачествено туристическо обслужване на гостите на
хотела, изразяващо се най-често в наличие на мръсотия в ресторанта;
непочистени подове; недопълване на храна, когато артикул или дадено ястие
свърши; недостиг на прибори; повреди на кафемашината; скъсани хавлии и
чаршафи; изгнили плодове-негодни за консумация; системно неработещ
асансьор. Поддържа се още, че за всички тези недостатъци и пропуски в
обслужването туристическите представители на ответника многократно са
информирали служители на хотела и на тези от „Интер ,ел“ ООД, но рядко се
стигало до решаване на възникналите проблеми. Посочва, че лошото
изпълнение на туристическата услуга от страна на ответното дружество като
резултат довело до множество рекламации и оплаквания на туристите. Сочи
още, че всички рекламации, оплаквания устно, писмено по всякакви начини
са довеждани до ръководството на ответното дружество, но последното
винаги ги било отхвърляло. Ищецът излага твърдения, че в резултат на
лошото, некачествено изпълнение на предоставената туристическа услуга
/хотелско настаняване, изхранване/ от страна на ответното дружество за сезон
лято 2021г. се стигнало до финансово обезщетяване на туристи на
чуждестранния партньор по множество рекламации, което обезщетяване
възлизало общо на 8679 евро или 16 924 лева, която сума била удържана от
дължими плащания към „ТА Солвекс“ от „Екзим груп“. Посочва се, че
размерът на всяка конкретна рекламация бил изчислен от чуждестранния
партньор - „Екзим груп“ на база „Франкфуртския протокол“, който масово се
използвал при определяне размера на процента на рекламацията на база
пакетна туристическа цена. Ищецът излага твърдения, че именно от
неточното и лошо изпълнение на договора от страна на ответника, бил
прихванал сума в размер на 5115,86 лв., представляваща част от
рекламациите на туристи в хотела на ответното дружество, а остатъкът в
размер на 11 808 лева бил предмет на настоящия насрещен иск.
Ответникът по насрещния иск – „Интер-,ел“ ООД, ,2, е подал писмен
отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявения срещу него
иск като неоснователен и недоказан. Ответното дружество оспорва всички
посочени основания в насрещния иск, оспорва всички представени
3
доказателства. Ответното дружество поддържа, че с насрещния иск са
представени доказателства като протоколи за рекламация, оплаквания, за
които то като страна-хотелиер не е било уведомено. Поддържа, че в хотел
„Сън палас“ имало книга за оплаквания на гостите. Това било известно на
ответната страна и ако някой от гостите изразявал недоволство от
предлаганите услуги следвало в седмодневен срок да впише оплакването си.
Посочва, че след вписването на оплакването на туриста, се осъществявала
съвместна среща между хотелиера, туроператора и съответния турист.
Съставяло се константивен протокол, при тази среща следвало да бъда
установено безспорно налице ли е тази некачествена туристическа услуга и да
се представят доказателства за това. Поддържа, че представените протоколи
за рекламация са съставени между туроператора и гостите на хотела, като
ответното дружество оспорва автентичността на положените в тях подписи.
Ответното дружество поддържа още, че посочените протоколи не са му били
предоставени, за да се запознае с информацията, която се съдържа в тях.
Посочва, че тези протоколи са създадени като доказателства по насрещния
иск и освен това са изготвени след приключване на сезона. Ответникът
посочва още, че е чл. 6.4 от договора, сключен с ищеца било предвидено, че
туроператорът нямал право да задържа суми по рекламации без писмено
потвърждение от страна на хотелиера. (ответник по насрещния иск).
Ответникът оспорва всички рекламации, с оглед на това, че не е бил
своевременно уведомен, а това станало едва с предявяване на насрещния иск
от страна на туроператора.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
I. По отношение на главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 86 от ЗЗД:
Съдът приема за безспорно установено по делото, че между ищеца
„Интер-,ел“ ООД и ответника „ТА Солвекс“ ЕООД е налице облигационна
връзка на основание сключен между посочените страни Договор на база
контингент от 21.09.2020г.
По делото не се спори, че за туристическия сезон лято 2021 г. „ТА
Солвекс“ ЕООД има сключен договор с „ДЕР Туристик ЧЗ“ АД, по силата на
който последното следва да организира и продава летни почивки, екскурзии и
4
други услуги, които ще се предоставят в България от май до октомври 2021 г.,
като „ТА Солвекс“ ЕООД трябва да предоставя услуги на туристите
осигурени от „ДЕР Туристик ЧЗ“ АД. На чешкия пазар услугите се продават
от „ДЕР Туристик ЧЗ“ АД, на полския пазар от Ексим Турс АД, на словашкия
пазар от Картаго турс, като услугите се фактурират от последните дружества.
В изпълнение на горния договор „ТА Солвекс“ ЕООД осигурило
туристически услуги, туристическо обслужване на туристи, от които 400 били
настанени и изхранени в хотел „Сън палас“ Слънчев бряг, собственост и
менижиран от „Интер ,ел“ ООД.
За извършените услуги по настаняване и изхранване на туристите „ТА
Солвекс“ ЕООД е изплатило на „Интер ,ел“ ООД по издадени от последния
фактури сумата от 160 323.18 лв.
„ТА Солвекс“ ЕООД не спори, че не е изплатило на „Интер ,ел“ ООД
задължението в общ размер на 5115.86 лв., по следните фактури: 1. Фактура
№ **********/04.09.2021г. – 3270,15 лв. с ДДС – за настаняване на
04.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; 2. Фактура №
**********/05.09.2021г. – 726,98 лв. с ДДС – за настаняване на 05.09.2021г. в
хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; 3. Фактура №
**********/15.09.2021г. – 664,98 лв. с ДДС- за настаняване на 15.09.2021г. в
хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; и 4. Фактура №
**********/19.09.2021г. – 453,75 лв. с ДДС за настаняване на 19.09.2021г. в
хотел „Сън Палас“ по договор за контингент.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на 5115.86 лв. спрямо ответника, като във
връзка с основателността на иска следва да се обсъди направеното от
ответника възражение за прихващане.
II. По възражението за прихващане:
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е
възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е
необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с
момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно
5
действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Както
се приема в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. №
2/2020 г., ОСГТК, докладчици съдия Геника Михайлова и съдия Вероника
Николова необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е
изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е
изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е
без значение.
С направеното в исковото производство възражение за прихващане това
изявление не се променя от такова насочено към насрещната страна, в такова
отправено до съда с искане последния да извърши прихващане. С оглед на
това, съдът извършва проверка за това дали са били налице предпоставките за
прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент, като намери, че
възражението е неоснователно ще уважи иска, а ако го намери за основателно
ще отхвърли иска до размера на заявеното с възражението вземане – така
Решение № 103 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 61323/2016 г., IV ГО, докладчик
съдията Димитър Димитров.
Както съда посочи по-горе, „ТА Солвекс“ ЕООД дължи на „Интер ,ел“
ООД сума в размер на 5115.86 лв. - главница представляваща неплатени суми
за настаняване по договор за контингент от 21.09.2020 г., по Фактура №
**********/04.09.2021г., Фактура № **********/05.09.2021г., Фактура №
**********/15.09.2021г., Фактура № **********/19.09.2021г., следователно
се доказа съществуването на пасивното вземане по основание и размер.
III. Съдът намира, че следва да обсъди едновременно въпроса за
съществуване на активното вземане по възражението за прихващане, за
сумата от 5 115,86 лв., дължима на правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 2.4 от
договор за контингент от 21.09.2020 г., представляваща претърпени вреди
поради некачествено и лошо обслужване на туристи през сезон лято 2021 г. и
въпроса за основателността на насрещния иск за сумата от 11 808 лв.,
предявен на основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 2.4 от договор за контингент от
21.09.2020 г., също представляваща претърпени вреди поради некачествено и
лошо обслужване на туристи през сезон лято 2021 г., с оглед на еднаквите
възражения които е направил „Интер-,ел“ ООД, както и еднаквите
правопораждащи факти за съществуването и основателността на претенциите.
1. „ТА Солвекс“ ЕООД твърди, че има вземане към „Интер-,ел“ ООД в
размер на 16 924 лв., представляващо претърпяна загуба за него, в резултат на
прихващане направено от Der Touristik CZ („Дер Туристик ЧЗ“ АД) за сумата
от 8679.00 евро (16 924 лв.), която представлява финансово обезщетяване на
туристи с престой в хотел „Сън Палас“-Слънчев бряг за сезон лято 2021 г.
като от 5 115,86 лв. е предмет на възражението за прихващане, а остатъка над
тази сума 11 808 лв. е предмет на насрещния иск.
По делото са налице доказателства, че между „ТА Солвекс“ ЕООД и
Der Touristik CZ е сключен договор за туристически услуги за сезона май –
6
октомври 2021 г. Чрез представената по делото кореспонденция между двете
горепосочени дружества, както и приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи че, Der Touristik CZ не е изплатило на „ТА Солвекс“
ЕООД целия размер на дължимото по договора за туристически услуги, а
именно сумата в размер на 8679.00 евро (16 924 лв.), която сума представлява
финансово обезщетяване на чешки туристи имали престой в хотел „Сън
Палас“- Слънчев бряг за сезон лято 2021 г.
2. Следователно по делото се установи, че „ТА Солвекс“ ЕООД е
претърпяло загуба в размер на 16 924 лв. – сума представляваща заплатени от
страна на чешкия му партньор суми по рекламации на чешки туристи,
почивали в хотел „Сън Палас“ – Слънчев бряг, за сезон лято 2021 г., които
суми са прихванати с дължимото му възнаграждение по договора за
туристически услуги за сезона май – октомври 2021 г.
3. Съдът намира, че претърпяната загуба до сумата от 13964,85 лева
(7141 евро) е в причинно-следствена връзка с договорно неизпълнение от
страна на хотелиера, изразяващо се в неточно и некачествено обслужване на
туристи и неизпълнение на поетите задължения по договора за база
контингент.
4. По делото се доказа, че са направени 22 рекламации.
Видно от представените с насрещния иск писмени доказателства някои
рекламации са оформени в имейл до чешкия туристически агент (от л. 69 до
л. 100 и сл. от делото), някои от тях са оформени като протоколи за
рекламация по бланка на чешкия туристически агент, приети от българския
туроператор (от л. 103 до л. 139 и сл. от делото), а някои туристи са посочили
оплакванията си както пред българския туроператор, така и пред чешкото
дружество.
По-конкретно,
1. Резервация № ********* и резервация № ********* - Протокол за
рекламация на л. 109 от делото;
2. Резервация № ********* – имейл с рекламация на л. 75 от делото;
3. Резервация № ********* - имейл с рекламация на л. 99-100 от делото;
4. Резервация № *********- имейл с рекламация на л. 73 от делото;
5. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 127 от делото и
- имейл с рекламация на л. 76 от делото;
6. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 133 от делото;
7. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 125 от делото;
8. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 139 от делото;
имейл с рекламация на л. 77 от делото;
9. Резервация № ********* - имейл с рекламация на л. 78 от делото;
10. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 130 от делото;
11. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 119 от делото;
12. Резервация № ********* - имейл с рекламация на л. 99 от делото;
13. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 117 от делото;
7
имейл с рекламация на л. 88 от делото;
14. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 103 от делото;
15. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 107 от делото;
16. Резервация № *********- Протокол за рекламация на л. 111 от делото;
17. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 136- 138 от
делото;
18. Резервация № ********* - имейл с рекламация на л. 88 от делото;
19. Резервация № ********* - Протокол за рекламация на л. 107 от делото;
20. Резервация № **********- имейл с рекламация на л. 90 от делото;
21. Резервация № ********* - имейл с рекламация на л. 91-92 от делото;
22. Резервация № ********* - имейл с рекламация на л. 69 от делото.
5. По делото не са представени доказателства във връзка с другите
рекламации, които туроператора твърди, че има.
Реално направени рекламации по останалите резервации от списъка
намиращ се на стр. 178 от делото, а именно по резервация № *********;
резервация № *********; резервация № *********; резервация № *********;
резервация № *********; резервация № *********; резервация № *********,
не се доказаха.
6. Съдът намира за недоказани възраженията на „Интер-,ел“ ООД срещу
рекламациите, по-конкретно че не са били съставяни протоколи за
рекламация, че са антидатирани, че не са автентични, че не е бил уведомяван
за тях, че не е спазена процедурата за рекламация, че „не признава“
рекламациите, че е предоставил точно услуги на настанените чешки туристи.
6.1. На първо място, видно от представените от „ТА Солвекс“ ЕООД
протоколи за рекламация, такива са съставяни по време на престоя на
туристите, като са приемани от представител на туроператора Николета Д.
или Милка Тодорова. Не се доказа самите протоколи за рекламация да са
неавтентични, антидатирани или съставени от различни лица от сочените
като техен автор. Както вече бе посочено, другите рекламации са отправени
чрез съобщения по електронната поща.
6.2. На второ място, не се доказа че страните са договорили сочената
от „Интер-,ел“ ООД процедура по рекламация, а именно, че при недоволство
от страна на настанен в хотела турист, той трябва да впише оплакването си в
Книга за оплакванията в седемдневен срок, като след вписване на
оплакването от страна на туриста „Интер-,ел“ ООД уведомява туроператора,
след това се съставя съвместна среща между хотела, туроператора и
съответния турист, съставя се констативен протокол между тях и се вписва
нередност, некачествена услуга и становище на страните, представят се и
доказателства за некачествената туристическа услуга.
Противно на изложеното от „Интер-,ел“ ООД в договора с туроператора
страните не са договорили такава, видно от чл. 6 „Рекламации“, страните са
посочили единствено, че туроператора няма право да задържа суми по
рекламации без писмено потвърждение от страна на хотелиера. Освен това
8
законодателят е вменил в задължение на търговеца да води регистър на
предявените пред него рекламации по арг. от чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.
Законът не задължава потребителя, в случая настанения в хотела
турист, за да подаде рекламация спрямо услугите в хотела да впише
оплакването си в Книга за оплакванията. ЗЗП не предвижда задължителна
писмена форма на рекламациите, те могат да бъдат и устни. В представения
между страните договор на база контингент не е уредена детайлна процедура
в случай, че настанените туристи имат оплаквания към хотела, не е уговорена
задължителна писмена форма на оплакванията, такава не се предвижда и в
Закон за защита на потребители или в Закон за туризма.
От показанията на св. Галина Х.а (служител при хотелиера) се
установяват каква е била обичайната практика на страните по договора, а
именно служител на туроператора (св. Николета Д.) контактува с туристите,
като посещава хотела всяка седмица и се интересува дали имат проблеми, при
наличието на оплаквания служителя на туроператора уведомява служител на
хотела, който отговаря за рекламациите по обслужването в хотела – който
служител в случая е именно св. Х.а, като проблемите се отстранявали след
това. Показанията на св. Х.а не подкрепят твърденията на хотелиера за
наличието на специална процедура по отправяне на рекламации към него и
съставяне на тристранен протокол, съставен и подписан от потребителя,
хотела и туроператора, посрещнал потребителя.
6.3. Следва да се добави че съгласно приложимия в случая чл. 92, ал. 1
и ал. 2 от Закон за туризма пътуващият може да отправя съобщения, искания
или жалби във връзка с изпълнението на туристическия пакет до
туристическия агент, от когото е закупил туристическия пакет.
Туристическият агент изпраща без необосновано забавяне съобщенията,
исканията или жалбите на пътуващия на туроператора. Датата на
получаването на посочените в ал. 1 съобщения, искания или жалби от
туристическия агент се смята за дата на получаване от страна на
туроператора.
В допълнение настоящия състав приема, че ограничение настаненият
турист да отправя рекламации само и единствено до хотела в който е
настанен, а не и до туроператора или туристическия агент, би представлявало
неравноправна клауза или практика. Не е налице задължение за туриста да
отправи рекламация директно към хотела в който е настанен.
6.4. Представените по делото рекламации съответстват на изискванията
на чл. 125, ал. 2 ЗЗП и следващите и на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от Закон за
туризма, като рекламацията е предявена писмено пред търговеца, като в
случая това е туроператора „ТА Солвекс“ ЕООД или туристическия агент
„Екзим груп“. Рекламациите не са извън срока по чл. 126, ал. 1 ЗЗП. От
представената между страните имейл кореспонденция може да се направи
извод, че туроператора е уведомил хотелиера за рекламациите в края на
летния сезон 2021 г.
9
6.5. Хотелиера неоснователно не е приел рекламациите.
7. От цялостната съвкупност на събраните по делото доказателства -
протоколи за рекламация, както и кореспонденция се установява, че през
сезон лято 2021 г. в процесния хотел е имало множество проблеми в
обслужването на туристите: липса на хигиена; недостиг на храна, прибори,
посуда; развалени машини за кафе и вода; поднасяне на негодни плодове за
консумация; малко като количество храна, недостатъчно за всички гости на
хотела; еднообразна храна; непочистване на стаите и на ресторанта;
нередовна смяна на кърпите в хотелските стаи; наличие на опашки за
ресторанта; неработещи климатици; проблем с оттичането на водата в банята;
нелюбезно и грубо обслужване; персонала нямал униформи; нямало хавлии за
басейна и др. Освен това разстоянието до плажа не било посоченото от хотела
около 100-200 метра от хотела, както хотелиерът представял в договора за
услуга, а се намирал на над 500 метра, което затруднявало придвижването на
гостите на хотела, т.к сред тях имало и по-възрастни лица. Към някои
рекламации са представени снимки, които са приети от съда, от които е
видно, че в ресторанта са поднасяни плодове в негодно за ядене състояние,
хладилника със сладолед е нехигиенично изглеждащ, както и че в ресторанта
не се отсервира своевременно.
Необходимо е да се добави, че показанията на двете разпитани по
делото свидетелки са преценени особено критично, с оглед на
обстоятелството, че към момента на разпита си св. Николина Д. е служител на
туроператора, а св. Галина Х.а е служител в хотела. Въпреки това
показанията на свидетелките са последователни и логични и следва да се
възприемат за достоверни. От показанията на св. Николина Д. се установява,
че за сезона лято 2021 г. почти всички туристи са я търсили с оплакване, че не
работят климатиците в стаите; имало проблем с асансьора; топлата вода
спирала; храната била недостатъчна и еднообразна; имало мръсотия около
басейна; кърпите в стаите не се сменяли; не е работила кадемашината; не се е
чистело. Показанията на св. Галина Х.а не само не отричат показанията на св.
Д., а се потвърждават, тъй като от показанията на св. Х.а се установява, че е
имало оплаквания от страна на чешките туристи за проблеми с асансьора, с
климатиците, закъснение на топлата вода; проблеми с хигиената в стаите.
8. Показанията на двете свидетелки обсъдени заедно с представените
рекламации водят до извод за неточно и некачествено осъществяване на
10
услугите от страна на хотелиера.
Видно е от приетия по делото договор сключен между страните, че
ответника „Интер-,ел“ ООД в качеството си на хотелиер е следвало да
осигурява настаняване на клиентите на туроператора или неговите
контрагенти в договорената леглова база и да предоставя предвидените по
договора и приложенията към него туристически услуги, в съответствие с
издадените от туроператора руминг листи, ваучери или други документи.
Сред основните задължения на хотелиера е да гарантира, че туристическата
база, предмет на договора отговаря и ще продължи напълно да съответства на
всички изисквания по отношение на хигиената, пожаро-обезопасеността и
сигурността на клиентите, съгл. българските стандарти. На следващо място
сред задълженията на хотелиера в договора е и да обслужва туристите на
ниво, съответстващо на общоприетите международни стандарти, а именно –
настаняване на туристите до 14.00 часа; освобождаване на стаи до 12.00 часа;
осигуряване изхранване по утвърдените стандарти за приготвяне и сервиране
на ястия и напитки; както и да поддържа високо ниво на санитаро-хигиенни
условия в обектите за настаняване и изхранване.
Процесният хотел, собственост на ответното дружество, е с 4 звезди,
като по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗТ, съставлява място за настаняване,
клас "А", като съгласно чл. 133, ал. 1 ЗТ, категорията му се определя на базата
на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане,
обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги, предвидени в
Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както
и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости,
издадена със законова делегация / чл. 121, ал. 5 ЗТ/.
Съгласно чл. 14 от посочената Наредба, изискванията за места за
настаняване, клас А, категория 4 звезди, се уреждат в приложение 1 към
Наредбата. В приложението, раздел IV, т.4 "Изисквания към предоставяните
услуги в хотел категория "четири звезди“. Под т. 22 от същия раздел е
посочено, че хотелите от този клас и категория, са длъжни да осигурят:
закуска на гостите, която да включва топли и студени храни и напитки. /Като
закуската трябва да включва най-малко: поне три топли ястия; три
хлебни/тестени изделия измежду: сладки рула, кифли, понички, кексчета,
11
кроасани, мъфини, или нарязан на филийки опакован хляб; масло и най-малко
два различни вкуса на конфитюри/желета/мармалади/мед, включително поне
едно диетично сладко/желе; Най-малко два вида зърнени закуски,
включително и мляко, захар и изкуствени подсладители; два вида пресни
плодове или пресни плодови салати;два вида плодови сокове в достатъчни
количества;горещ шоколад/мляко/кафе/чай, еспресо, капучино, лате или
подобни на кафе с мляко продукти, селекция от специални чайове и др.
посочени подробно в Наредбата/. Съгласно приложение № 1 към Наредбата в
раздел 3 са посочени и „Изисквания към обслужването в хотели категория
„четири звезди“. Под т. III и IV от същия раздел е посочено, че хотелите от
този клас и категория, са длъжни да осигурят всекидневно почистване и
дезинфекция на стаите; подмяна на спално бельо и кърпи; предоставяне на
кърпи за басейна; а в т. VII е посочено, че длъжностните лица са длъжни да
бъдат с униформено облекло; както и обслужващият персонал да бъде с
отличителен знак.
Проблемите с хигиената, храната, липсата на униформи или
отличителни знаци, посочени в оплакванията на туристите са противни на
предписаните изисквания в Наредбата с оглед категоризацията на хотела от
четири звезди и може да се направи извод за осъществяване на неточно и
некачествено туристическо обслужване от страна на хотелиера. Хотелиерът
не е изпълнил точно задължението си да осигурява изхранване по
утвърдените стандарти за приготвяне и сервиране на ястия и напитки; също
така не е изпълнил и задължението си за поддръжка на високо ниво на
санитаро-хигиенни условия в обектите за настаняване и изхранване.
9. Съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между лошото
и некачествено изпълнение на предоставената туристическа услуга /хотелско
настаняване, изхранване/ от страна на „Интер-,ел“ ЕООД, представляваща
нарушение на договорното му задължение по чл. 2.4. от договор на база
контингент от 21.09.2020 г., което неизпълнение е довело до финансово
обезщетяване от страна на „Екзим груп“ на чешки туристи по множество
рекламации и до претърпяване на загуба от страна на туроператора „ТА
Солвекс“ в размер на 13 964,85 лева ( 7141 евро). Съдът не е обвързан с
изчислените суми по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза и по
допълнителната, с оглед изложените по-горе мотиви за частична
основателност на иска.
Отговорността на хотелиера е за сумата от 13 964,85 лева ( 7141 евро),
тъй като това е платеното обезщетение по посочените по-горе 22 рекламации
12
по следните резервации: Резервация № *********; Резервация № *********;
Резервация № ********* ; Резервация № *********; Резервация №
*********;Резервация № *********; Резервация № ********* ;Резервация №
********* ;Резервация № ********* ; Резервация № *********; Резервация
№ *********; Резервация № *********; Резервация № *********;
Резервация № ********* ; Резервация № ********* - ;Резервация №
*********;Резервация № ********* ;Резервация № ********* ;Резервация №
********* ;Резервация № **********;Резервация № ********* ;Резервация
№ *********.
Туроператора не доказа, че е налице причинна връзка между
неизпълнението на договорните задължения от страна на хотелиера и
плащането на обезщетение по следните резервации: резервация № *********;
резервация № *********; резервация № *********; резервация № *********;
резервация № *********; резервация № *********; резервация № *********.
10. По отношение на размера:
По аргумент от чл. 82, изр. 2 ЗЗД, ако длъжникът е недобросъвестен, то
той следва да отговаря за всички преки и непосредствени вреди без значение
дали те са били предвидими или не за длъжника.
Според съда на хотелиера е бил недобросъвестен като е действал при
груба небрежност. Това е такава форма на вина, при която длъжникът не е
положил усилия, които и най-небрежният длъжник би положил. Както съдът
вече посочи, от събраните в хода на делото доказателства се установиха
множество несъответствия между дължимото обслужване и услуги, които
трябва да предоставя хотел 4 звезди и процесния хотел. Поведението на
хотелиера, допускащо в менажирания от него хотел 4 звезди, през летния
сезон да има неработещи климатици, проблеми с водата, проблеми с
изхранването, с качеството и годността на храната, с броя прибори, сервиране
в пластмасови чаши, неработещи асансьори, лоша хиена и непочистване в
стаите и ресторанта; грубо отношение на служителите работещи в хотела,
липсва на отличителни знаци и униформи на последните, предоставяне на
подвеждаща информация относно далечината на плажа и морето и др. водят
до извода, че не е положена грижата на добрия търговец и обуславя груба
небрежност.
Следователно настоящата съдебна инстанция счита, че е налице
неизпълнение на договорно задължение при груба небрежност, от където
следва, че на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди
без значение дали те са били предвидими или не за длъжника. Във връзка с
последното е неоснователно възражението на хотелиера, че не трябва да
13
отговаря за същата сума, която е платена на чешките туристи на база ценовия
пакет договорен между туроператора и чешкия му партньор, който пакет
включва и суми за самолетен билет и трансфер.
IV. По делото се доказа съществуването на активното вземане на „ТА
Солвекс“ към „Интер-,ел“ ООД в размер на 5 115,86 лв. Следователно
възражението за прихващане е основателно и главния иск следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез прихващане. Акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
VI. По делото се доказа основанието на насрещния иск, като същия
следва да бъде уважен до размер от 8 848.99 лв., (от доказаните вреди в
размер на 13 964.85 лв. трябва да се извади сумата в размер на 5115,86 лв.,
предмет на възражението за прихващане). За горницата над сумата от 8 848,99
лв. до претендирания размер от 11 808 лв. иска следва да бъде отхвърлен.
VII. По отношение на разноските:
С оглед отхвърлянето на главния иск, право на разноски има единствено
ответника „ТА СОЛВЕКС“ ЕООД, но не са представени доказателства за
извършени разноски и реално изплатено адвокатско възнаграждение, не е
посочено и възнаграждение в представения договор за правна защита и
съдействие на стр. 206 от делото.
С оглед на частичното уважаване на насрещния иск право на разноски
имат и двете страни.
Ищеца по насрещния иск „ТА СОЛВЕКС“ ЕООД е представил
доказателства за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1922 лв., както и внесена държавна такса в размер на 677 лв.,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 500 лв., като съобразно
уважената част от исковете ответника по иска следва да му заплати – 2322,41
лв.
Ответника претендира разноски в размер на 2000 лв.- адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза – 400 лв. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Дължими са
съобразно отхвърлената част от исковете – 601,42 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 78-ми състав
РЕШИ:
14
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД от „ИНТЕР – ,ЕЛ“ ООД, ,2, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „,, представлявано от Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков
и сие“, със съдебен адрес: гр. ,, ет.1, срещу „ТА ,9755, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н ,4, представлявано от управителя Галин Димитров
Георгиев, за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер на
5115,86 лв. – главница представляваща неплатени суми за настаняване по
договор за контингент от 21.09.2020 г., от които по Фактура №
**********/04.09.2021г. – 3270,15 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/05.09.2021г. – 726,98 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/15.09.2021г. – 664,98 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/19.09.2021г. – 453,75 лв. с ДДС, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на „ТА СОЛВЕКС“ ЕООД към
„ИНТЕР – ,ЕЛ“ ООД, в размер на 5115,86 лв., с правно основание чл. 82 ЗЗД,
вр. чл. 2.4 от договор за контингент от 21.09.2020 г., представляващо
претърпени вреди поради некачествено и лошо обслужване на туристи през
сезон лято 2021 г., и ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителния иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане „ТА СОЛВЕКС“ ЕООД да му заплати
сума в размер на 807,32 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 2.4 от договор за
контингент от 21.09.2020 г. „ИНТЕР-,ЕЛ“, ,2, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „,, представлявано от Адвокатско съдружие
„Ангелова, Бошнаков и сие“, със съдебен адрес: гр. ,, ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТА ,9755, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ,4,
представлявано от управителя Галин Димитров Георгиев, сума в размер на
8 848.99 лв., представляваща претърпени вреди поради некачествено и лошо
обслужване на туристи през сезон лято 2021 г., по рекламации по следните
резервации: Резервация № *********; Резервация № *********; Резервация
№ ********* ; Резервация № *********; Резервация № *********;
Резервация № *********; Резервация № *********; Резервация №
*********; Резервация № *********; Резервация № *********; Резервация
№ *********; Резервация № *********; Резервация № *********;
Резервация № *********; Резервация № *********;Резервация № *********;
Резервация № *********; Резервация № *********; Резервация №
*********; Резервация № **********; Резервация № *********; Резервация
№ *********, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8 848.99 лв. до
претендирания размер от 11 808 лв.
15
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ИНТЕР-,ЕЛ“, ,2, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „,, представлявано от
Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“, със съдебен адрес: гр. ,,
ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на „ТА ,9755, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н ,4, представлявано от управителя Галин Димитров Георгиев, сума
в размер на 2322,41 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТА ,9755, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н ,4, представлявано от управителя Галин
Димитров Георгиев, ДА ЗАПЛАТИ на „ИНТЕР-,ЕЛ“, ,2, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „,, представлявано от Адвокатско съдружие
„Ангелова, Бошнаков и сие“, със съдебен адрес: гр. ,, ет.1, сума в размер на
601,42 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16