№ 801
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120203246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „А................“ АД, ЕИК ..............., срещу
Наказателно постановление № 92-01-489/26.07.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен
директор на Агенция по вписванията, с което за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1000 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. С. Н........ от БКА, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.05.2024 г., на жалбоподателя е съставен АУАН, подписан от С. Х. - главен
специалист в Агенция по вписванията, за това, че в информационната система на
Търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, в срок до 31.05.2019 г., не е
заявен действителният собственик на дружеството. Актът е съставен за нарушение на чл. 63,
ал. 6 от ЗМИП.
На 25.07.2024 г. административнонаказващият орган счел фактическите констатации
за безспорно установени и издал обжалваното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
1
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, доколкото АНО не е представил доказателства за връчване на НП на
жалбоподателя. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество и основателна.
На първо място, от разпита на свидетелката С. Х. се установи по безспорен начин, че
актът за установяване на нарушението не е съставен от нея, а от неизвестен служител на
Агенция по вписванията в гр. София, като задачата на св. Х. била само да връчи АУАН.
Подобно поведение на държавните органи обаче е недопустимо. И това е така, защото със
съставянето на акта се дава началото на административнонаказателното производство от
определени длъжностни лица в държавата, които следва да имат както териториална, така и
материална компетентност, и които са установили нарушението. Не случайно и в закона е
предвидено като задължителен реквизит на акта, същият да съдържа трите имена на
съставителя и длъжността му (чл. 42, ал. 1 от ЗАНН), като именно съставителят на акта е
длъжен да го подпише, а не да се изпраща на трето лице за подпис, което няма никакво
отношение към иницииране на административното обвинение. Подобна процедура за
образуване на производството се явява незаконосъобразна и опорочава издаденото
наказателно постановление, което следва да се отмени само на това основание.
На следващо място, съдът намира да отбележи, че e изтекъл и срокът за съставяне на
АУАН. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно въпросната разпоредба сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни
(Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно
решение № 48/28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното
спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът в който съответното длъжностно лице е
изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно - кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията
2
„правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на
съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си
функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не
следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ.
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само
за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова
реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на
усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите
субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите
белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и
налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове еx officio (служебно), по свой почин да предприемат действия
по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението. След като пред органа са
били налице всички документи от които да направи извод за извършено нарушение, то
следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678/10.04.2018 г. по д. № 355/2018 г. на АдмС -
Бургас, Решение № 80/02.05.2011 г. по д. № 59/2011 г. по описа на АдмС - София и др.
При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34 от
ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три/шест месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години, респ.
пет години, за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
В конкретния случай се твърди, че заявяването на данните е следвало да се извърши
до 31.05.2019 г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на
задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок.
Контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй
като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са
били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо
извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване
на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не
нарушението. Тримесечният (шест -) срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя,
започва да тече от 03.06.2019 г., като актът за установяване на административното
нарушение е съставен много по-късно през 2024 г. (и в него фигурират две дати - първата на
25.04.2024 г. - най-вероятно е датата на съставяне на АУАН в гр. София, а следващата дата -
13.05.2024 г., е тази на подписването му от св. С. Х. и връчването на представител на
жалбоподателя), след изтичане на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. АНО
не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление,
въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не
може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания
акт като незаконосъобразен.
3
Предвид изложеното, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати
съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното НП следва да се отмени.
Предвид изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя,
който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични
доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв., който не се явява
прекомерен, поради което и така претендираната сума следва да се присъди изцяло на
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-01-489/26.07.2024 г., издадено от
заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на жалбоподателя
„А................“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на жалбоподателя „А................“ АД,
ЕИК ..............., сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4