РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Враца, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20251420100031 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 215 КТ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 215 КТ за сумата от 80 221,086 лв. – главница, представляващи
сборът от остатъчните, неизплатени командировъчни пари, за периода от 06.01.2022 г.
до 16.08.2024 г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - законната мораторна
лихва върху тази сума в размер на 22047, 23 лева, както следва: за 2022 година от
06.01.2022 год.- до 06.01.2025 год. в размер на 11109.11 лева: за 2023 год.- от
01.01.2023 год.-до 06.01.2025 год. в размер на 8194,12 лева и за 2024 год.- от
01.01.2024 год.-до 06.01.2025 год. в размер на 2744,001. Претендира се и законната
мораторна лихва върху цялата сума от 102 269 лева, считано от предявяване на
исковата молба – 06.01.2025 г., до окончателното им заплащане.
Ищецът твърди, че при ответника полагала труд като диспечер, с място на работа:
ГЕРМАНИЯ, гр.ЛУДВИГСХАФЕН АМ РЕЙН, от 28.10.2013 год., съгласно безсрочен
Трудов договор № *** от 28.10.2013 год.
Напуснал работа на 16.08.2024 год. Работодателят през последните три години му
е изплащал дневни пари за дългосрочната ми командировка не в пълния законно
уреден размер. През 2022 год. му е заплащал-1342 евро месечно, през 2023 год. - 1345
евро месечно, а през 2024 год.-1309 евро месечно, без значение в колко дни съдържа
месеца. Тези пари се явяват осреднено около 1320 евро, или по 44 евро / на ден.
Навежда твърдения, че за полагане на труд с място на работата в Германия му се
дължат по 87 евро на ден, като сума за дневни пари, съгласно Наредбата за
дългосрочните командировки в чужбина, в сила от 2001 год./Д.В.бр.44/2001 год. и
Таблица към тази Наредба, с посл.изм. Д.В.бр.70/2008 год. в сила от 01.08.2008 г./, вр.
1
с чл.46 , ал.2 от Закона за нормативните актове.
В срочно подаден по реда на чл.131 ГПК отговор, ответникът оспорва
предявените искове.
Не оспорва обстоятелството, че ищецът е работил за ответното дружество по
силата на сключения помежду им трудов договор № **** от 28.10.2013 г., прекратен с
предизвестие от ищеца, считано от 16.08.2024 г.
Посочва се, че заеманата длъжност съгласно трудовия договор е "диспечер", а
мястото на работа е Германия, гр. Лудвигсхафен ам Рейн. Трудовите задължения на
ищеца са включвали координиране и насочване на товарните автомобили на ответното
дружеството на вход, през територията на и до изход на производствена фабрика на
компанията "Байер", като ангажираността на ищеца не е била постоянна през рамките
на установеното с трудовия договор пълно работно време. Към момента на наемането
му от ответното дружеството, ищецът е бил с местоживеене в Германия и именно
поради тази причина и факта на владеене на немски език, от "Интертранс" ООД се
съгласяват да го назначат на тази длъжност, като за яснота се посочва, че към периода
на изпълнение на трудовия договор, както и преди и след това, основната
икономическа дейност на ответното дружество е спедиция и международен
автомобилен превоз на товари. След наемането на ищеца, на същият е осигурена
квартира в този град, служебен автомобил и служебен мобилен телефон, заплащани
изцяло и за сметка на работодателя, а също така са поемани и разходите за път при
желание на ищеца да се прибира в България по време на ползване на платен годишен
или друг вид отпуски, без ограничение в използвания транспорт.
Предвид факта, че в трудовия договор е определено място на работа : Германия,
гр. Лудвигсхафен ам Рейн", не може да се приеме, че ищецът е бил командирован в
чужбина, защото по смисъла на чл. 121 от КТ, командироването представлява
едностранно изменение на мястото на работа за изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя извън мястото на постоянна му работа. Поради този
причина оспорва като невярно твърдението в исковата молба, че ищецът е бил
командирован в Германия.
Навеждат се твърдения, че няма издадена заповед за командироване, нито
изменение по съгласие на страните на мястото на работа на ищеца, така както е било
уговорено първоначално в трудовия договор. Без правно значение по отношение на
претенциите на ищеца е, че мястото на работа е в чужбина, а седалището на
работодателят е в България. Към момента на изпълняване на трудовия договор
ответното дружеството е имало място на стопанска дейност в Германия, където
ищецът е полагал своя труд. Поради тази причина, на ищецът не се дължи
обезщетение по чл. 215 от КТ под формата на командировъчни за дневни пари и
противно на твърдяното от него, получаваните ежемесечно допълнителни суми в евро
представляват допълнително трудовото възнаграждение, а не командировъчни. Тези
суми са начислени от работодателя за съобразяване на работната заплата на ищеца със
законовата минимална работна заплата за Германия, регламентирана от Законът за
минималната работна заплата в сила от 01.01.2015 г. Съгласно този закон се определя
минимална заплата чрез почасова ставка в евро, като ответното дружеството е
начислявало и изплащало съответните суми съобразно броя на работните дни и
отработените часове през тях, а това е правено с цел прилагане на законите на
държавата по местоизпълнение на трудовите задължения на ищеца, явяващи се
задължителни с оглед мястото на работа на ищеца. Това е и причината през различните
години от исковия период да са изплащани различни суми месечно. Тези суми са
2
превеждани в евро по открита от ищеца банкова сметка в местна банка в Германия, а
основното му трудовото възнаграждение е изплащано отново по банков път, по
открита от ищеца банкова сметка в българска търговска банка. Следва да се има
предвид, че почасовата ставка на минималната работна заплата за Германия е брутно
определена, като от нея се приспадат удръжките за данък и осигурителни вноски,
които са длъжни да правят работодателите, регистрирани в Германия. Също така тези
суми са начислявани и изплащани на ищеца и през времето на ползван от него платен
годишен отпуск през исковия период, въпреки че ответникът не е имал задължение да
го прави, защото за това време не се дължи и трудово възнаграждение и реално не се
полага труд.
Твърди се по – нататък, че цитираната в исковата молба Наредба за дългосрочни
командировки в чужбина не е приложима в конкретния случай, тъй като съгласно чл. 1
от същата, тя урежда специфичните условия и ред за дългосрочно командироване на
изчерпателно изброени категория служители и преподаватели в български училища,
културни институции и други институции на бюджетна издръжка както и други
бюджетни организации. Ако хипотетично се допусне, че е налице командироване,
приложима в случая е Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г., в сила от 01.07.2004 г. и обн. ДВ. бр. 50
от 11.06.2204 г., съдържащата условията и размерите за изплащане на пътни, дневни и
квартирни пари при командироване, към която препраща чл. 215, ал. 1 КТ. Според чл.
15, ал. 1 от цитираната Наредба, на командированите лица в чужбина се изплащат
дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2, което
предвижда за Германия сума за дневни пари в размер на 56 евро. Съгласно чл. 29, ал. 1
от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина обаче, тази
сума се изплаща на 50%, при командироване в държавата по местослужене на лица,
които са на работа в чужбина по договори с българско ведомство или предприятие, а в
конкретния случай подлежи и на допълнително намаляване и поради частичното
поемане на разходите от работодателя, свързани с пътуването до мястото на работа с
оглед осигурения служебен автомобил и поетите от работодателя разходи за гориво на
същия съгласно чл. 18 от същата наредба. Тоест, следва да се калкулират единствено
парите за храна като част от средствата, които се осигуряват с дневните пари по реда
на чл. 18, ал. 3 от Наредбата.
За неоснователен се намира и иска за обезщетение за забава върху главниците,
претендирани от неясно как определени начални дати до датата на подаване на
исковата молба. В тази връзка се твърди, че за да е налице забава в плащането като
основание за възникване на акцесорното вземане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следва главното вземане да е изискуемо, тоест да е настъпил падеж. Ищецът
претендира обезщетение от началото на всяка година по исковия период, което
означава, че твърди настъпила забава в плащането на дневните пари преди да е
изтекъл периода и преди изобщо да е възникнало задължение за изплащане на
командировъчни. В раздел V на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина е предвиден ред за отчетност и контрол изплащането на
командировъчни. Ищецът не е представял отчети за дневните пари, които според чл.
37, ал. 1 от Наредба се отчитат съобразно фактическия престой. Същевременно по
смисъла на чл. 215 КТ и следващо от заглавието на разпоредбата "Обезщетение при
командировка", дневните пари не се изплащат като част от трудово възнаграждение,
защото и не представляват такова, а представляват обезщетение. Нито в КТ, нито в
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или в друг
3
нормативен акт се предвижда срок и момент за плащане на този вид обезщетение,
тоест дали е авансово или след приключване на командироването. При задълженията
без срок, забава настъпва след като длъжникът бъде поканен да изпълни. Доверителят
ми не е канен от ищеца да му заплати претендираните суми преди подаване на
исковата молба, а според съдебната практика в този случай самата искова молба са
приема за покана. Ето защо обезщетение за забава преди подаване на исковата молба
не се дължи.
Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да
отхвърли предявените претенции с произтичащите последици.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Видно от представения по делото Трудов договор № *** от 28.10.2013 година е,
че ответникът е заемал длъжността „диспечер“ при ответника за периода от 28.10.2013
година до 19.08.2024 г. В трудовия договор е уговорено, че мястото на работа е:
Германия, гр.Лудвигсхафен ам Рейн.
Приложено като доказателство по делото е копие от цялото трудово досие на
ответника. В същото се съдържат анекси за изменение размера на трудовото
възнаграждение на ответника, както и заповеди за разрешен платен годишен отпуск на
същия.
По делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е
изчислило, че за процесния период евентуалното трудово възнаграждение на ищеца
при прилагане на НАРЕДБАТА ЗА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ КОМАНДИРОВКИ В
ЧУЖБИНА в сила от 01.01.2001 г., приета с ПМС № 252 от 30.11.2000 г., съгласно
която базисния размер на дневните командировъчни пари във валута при дългосрочно
командироване в чужбина е 87 евро би било:
За 2022 г.: за 365 календарни дни - сума в размер на 31 755 евро , равняващи се на
62 107,38 лева; За 248 работни дни - сума в размер на 21 576 евро, равняващи се на 42
198,99 лв.
За 2023 г.: За 365 календарни дни - сума в размер на 31 755 евро, равняващи се на
62 107,38 лева; За 248 работни дни - сума в размер на 21 576 евро, равняващи се на 42
198,99 лева.
За 2024 г.: За 231 календарни дни - сума в размер на 20 097 евро , равняващи се
на 39 306,32 лева; За 159 работни дни - сума в размер на 13 833 евро, равняващи се на
27 054,97лева.
Вещото лице е посочило също, че за целия исков период ответникът е изплатил
на ищеца сума в размер на 113 788,98 лева, от които сума в размер на 7199,91 в лева и
сума в размер на 44 292,75 евро, с левова равностойност - сума в размер на 86 629,07
лева. Изплатените на ищеца трудови възнаграждения в лева и евро през исковия
период надвишават минималните изисквания за дневни пари в размер на 56 евро
съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина приета с
ПМС № 115 от 03.06.2004 г. работните и календарни дни на месеца.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно, като не
възникват съмнения за неговата правилност.
Друго относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
4
За да възникне субективното притезателно право на работника или служителя за
командировъчни пари следва в обективната действителност да са проявени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. ищецът да е полагал труд при
ответника по трудово правоотношение в процесния период; 2. компетентен орган на
ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови
задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява
длъжността и 3. командированият работник фактически, ефективно да е извършвал
работа в друго населено място, определено от работодателя. С оглед разпоредбата на
чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно
доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното му вземане
фактически състав.
Спорен по делото е въпросът налице ли е командироване на ищеца по смисъла на
чл.121 КТ.Съгласно цитираната разпоредба, когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на
трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30
календарни дни без прекъсване.
Настоящия съдебен състав намира за правилно, разбирането, намерило израз в
решения постановени по реда на чл.290 ГПК- от 17.05.2010г. по гр.д.№638/2009г. на
ІІІ-то г.о. на ВКС и решение от 21.01.2010г. по гр.д.№278/2010г. на ІІІ-то г.о. на ВКС,
че по силата на чл.121 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят
може да командирова работника за изпълнение на трудовите му задължения извън
мястото на постоянната му работа. В контекста и на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.2 от
Наредбата за командировките се считат командировани лицата, които са изпълнявали
задълженията си извън границите на населеното място, където е седалището на
работодателя. В този смисъл е и дадената уредба на понятието "място на работа" в
чл.66, ал.3 КТ, като място, съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако не е
уговорено друго или не следва от характера на работата. С оглед задължението на
работника да изпълни заповедта за командировка, ако тя е законна - арг. от чл.126, т.7
КТ, за работодателят възниква задължението визирано в разпоредбата на чл.215 КТ да
му заплати пътни, дневни и квартирни пари. Нарушаването /неспазването/ на
законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица
незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от насрещната
страна по правоотношение да изпълни разпореждането / при евентуално устно
разпореждане/, но не и отпадане на задължението за заплащане на командировъчни
пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен неудобствата,
които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на
работа и местоживеенето си.
В конкретния случай е безспорно, че уговореното в трудовия договор място на
работа не съвпада със седалището на работодателя, но видно от трудовия договор е, че
е уговорено друго, а именно ищецът да изпълнява задълженията си в Република
Германия, гр. Лудвигсхафен ам Рейн", от което следва извода, че не е налице първата
хипотеза, предвидена в чл.66, ал.3 КТ. От събраните данни и доказателства по делото
не може да се направи извод, че е налице и втората хипотеза на чл.66, ал.3 КТ, тоест,
че от характерът на работа на ищеца следва, че мястото му на работа съвпада с
местата, в които той твърди, че е бил командирован.
Следва да се има предвид също така, че Наредбата за дългосрочните
командировки в чужбина (загл. изм. - дв, бр. 44 от 2001 г., изм. - дв, бр. 43 от 2005 г.) се
отнася за определена категория работници и служители. В чл. 1 е посочено, че с
5
наредбата се уреждат специфичните условия и редът за дългосрочно командироване в
чужбина на служители в българските държавни средни училища в чужбина и на
български преподаватели в чуждестранни училища и университети; на служители в
българските културни институти в чужбина на бюджетна издръжка; на служители в
Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Руската федерация; на
представител на Народното събрание на Република България към Европейския
парламент. В ал.2 пък е уредено, че по реда на наредбата могат да се командироват и
служители в други бюджетни организации извън случаите на дългосрочно
командироване по реда на Закона за дипломатическата служба.
Предвид гореизложеното, искът се явява неоснователен и на посоченото от
ищеца основание, доколкото цитираната наредба е неприложима по отношение на
него, тъй като не попада в кръга от служители, посочени в самата наредба.
С оглед на гореизложеното, предявения иск се явява неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за мораторна лихва върху главницата.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъдена
да заплати на ответника направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 6000.00 лева и 500.00 лева – дпозит за вещо лице.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч. П. Г., ЕГН: ********** срещу „ *****“ ООД,
ЕИК: *****искове, както следва:
- С правно основание чл.215 КТ за сумата от сумата от 80 221,86 лева –
главница, представляващи сборът от остатъчните, неизплатени командировъчни пари,
за периода от 06.01.2022 г. до 16.08.2024 г., въз основа на Трудов договор № ***от
28.10.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането.
- С правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от сумата от 22 047,23 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 06.01.2022 г. до 06.01.2025
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ч. П. Г., ЕГН: ********** да заплати на „
*****“ ООД, ЕИК: *****сумата от 6500,00 лева разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7