№ 16362
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110158230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран предявен от „ФИРМА“ ЕАД срещу ответника Агенция
„ФИРМА“ кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявен от ищеца „ФИРМА“ ЕАД срещу ответника Агенция „ФИРМА“, с
който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 4293,84 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 4278,84 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., сумата
от 1175,30 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата за периода от 13.04.2021 г. до 23.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.10.2023 г., до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът обосновава претенцията си със следните фактически твърдения.
На 15.09.2018 г., около 11:15 часа, по ул. „Самоковско шосе“, с посока на
движение от гр. Самоков към гр. София, 1 км след с. Панчарево, водачът П. Р.
Ш. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. №
*******, собственост на „ФИРМА“ ЕООД, реализира ПТП в несигнализиран
и необезопасен камък. Местопроизшествието е посетено от органите на СДВР,
съставен е протокол за ПТП, в който е описано, че по процесното МПС има
1
следните видими щети: предна броня, счупен халоген, лайсна, решетка, десен
праг, теч и др., водачът не е употребил алкохол, няма вина за настъпилото
ПТП и спрямо него не е образувана административно-наказателна преписка.
По отношение на описаното МПС към датата на ПТП е била налице
застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество, обективирана в
застрахователна полица № 440118131006153, със срок на действие от
21.08.2018 г. до 20.08.2019 г., застрахователна сума от 70000,00 лв., с
включени клаузи „Пълно каско“ и „официален сервиз“, по която дължимата
застрахователна премия е изплатена изцяло при сключване на
застрахователния договор. На 17.08.2019 г. е заведена щета при ищеца, по
която е изготвен опис заключение на увредените детайли: решетка предна
броня дясна; рамка декоративна решетка хром; подкалник PVC пр. д., текстил
предна част; тежка деформация и за боя облицовка пр. броня 3 ч. р. При
допълнителен оглед на 19.09.2018 г. са установени и следните увреждания по
МПС, съгласно окончателен опис заключение: за подмяна – решетка предна
броня дясна; рамка декоративна решетка хром; подкалник PVC пр. д.текстил
предна част, радиатор климатик; радиатор воден; рамка радиатор; кора под
ДВГ; водач предна броня десен; с тежка деформация и за боя облицовка пр.
броня 3 ч. р. По преписката е изготвен снимков материал. Процесният л. а. е
бил ремонтиран в доверен сервиз – „ФИРМА“ ООД, стойността на ремонта
възлиза на 4278,84 лв. с вкл. ДДС, на 07.04.2021 г. застрахователят е изплатил
посочената сума на сервиза. Твърди, че с плащането на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответника
и в тази връзка на Областно пътно управление – София е изпратена регресна
покана. Излагат се съображения, че ответникът е проявил груба небрежност
при изпълнение на своите нормативно определени задължения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Агенция
„ФИРМА“, с който оспорва исковата претенция по основание и размер и
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП. Сочи, че не са
представени приложимите общи условия (ОУ). Излагат се съображения, че
протоколът за ПТП следва да се изключи от доказателствения материал по
делото, тъй като е непълен, неточен и противоречив, в него липсва ясно
описание на реализираното ПТП и размера на препятствието,
местопроизшествието не е посетено на място от служителите на МВР, не е
изготвен снимков материал на местопроизшествието и евентуалното
2
препятствие. Твърди се, че протоколът за ПТП няма материална
доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП и настъпилите
увреждания по процесното МПС. Сочи се, че описаното препятствие не е било
предвидимо по смисъла на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че
не са били спазени изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167 от
24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на МВР, застрахователните компании и АЗН при настъпване на
застрахователни събития, както и чл. 2, ал. 2 от Наредба № IЗ-41/12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране на МВР, КФН и ИЦ към ГФ, длъжностното лице не е
съставило снимков материал, евентуално ПТП не е посетено на място, което
пък е препятствало установяването на действителния механизъм на
настъпване на произшествието. Поддържа се, че към исковата молба не е
представен снимков материал от самия застраховател относно наличието и
местонахождението на твърдяното препятствие и настъпилите щети по МПС.
Изложеното възпрепятствало и възможността да се установи дали водачът е
спазил задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че представената
по делото застрахователна полица не съдържа нормативно определените
реквизити, в частност покритите застрахователни рискове, подпис, дата. Не са
представени доказателства за извършена проверка дали е налице изключен
застрахователен риск, вкл. дали при ПТП водачът е бил под въздействието на
алкохол или наркотични вещества, дали вредите са били причинени в резултат
на умишлени действия, дали се дължат на износване, стареене, умора на
материала, скрит дефект и др., на агрегат, възел или детайл на МПС.
Поддържа се, че не следва да бъдат кредитирани представените от ищеца
писмени доказателства, представляващи изготвени от служители на ищеца
частни свидетелстващи документи, тъй като не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Излагат се съображения относно
приложението на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. Оспорва се механизмът на ПТП, респ.
че не е налице причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди.
Сочи се, че описаните вреди са с възможен механизъм контакт с бордюр или
друга твърда неравност, по-висока от терена, преминаване през отводнителна
шахта, като съоръжение на пътя или др. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото
МПС, по-конкретно се твърди, че същият е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2
3
от ЗДвП. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приета като писмено доказателство застрахователна полица
№ 440118131006153 от 21.08.2018 г. за застраховка „Каско+“ на МПС, в която
е обективиран сключен на 21.08.2018 г. договор за застраховка „Каско“ между
ищеца като застраховател и „ФИРМА“ ЕООД като застраховано лице и
собственик на застрахованото имущество – лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А8“, с рег. № *********, рама WAUAVAFD0CN006410, със срок на
действие от 11:21 часа на 21.08.2018 г. до 23:59 часа на 20.08.2019 г., със
застрахователна сума в размер на 70000,00 лв. и застрахователна премия от
3906,00 лв., с разсрочено плащане на четири вноски – първа в размер на
998,58 лв., платима до 20.08.2018 г., и втора в размер на 998,58 лв., платима до
20.11.2018 г., трета в размер на 998,58 лв., платима до 20.02.2019 г. и четвърта
в размер на 998,58 лв., платима до 20.5.2019 г., с включена клауза „Пълно
Каско“ и „Официален сервиз“.
Представени са сметка № 18082113259103 от 21.08.2018 г. за внесена
сума от 998,58 лв. по застрахователна полица № 440118131006153 от
21.08.2018 г., от която се установява, че дължимата застрахователна премия за
съответния период е изплатена изцяло и в срок.
Представен е ПТП № 1719392 от 15.09.2018 г., съставен от мл.
автоконтрольор при ОДП на СДВР, във връзка с ПТП, настъпило на 15.09.2018
г. около 11:15 часа в района на Столична община, на ул. „Самоковско шосе“ от
гр. София към гр. Самоков на 1 км след село Панчарево, реализирано по
следния начин: водачът на процесния лек реализира ПТП, попадайки в
несигнализиран и необезопасен камък на пътното платно, при което по
процесното МПС са настъпили увреждания по предна броня, десен халоген,
лайна, решетка, десен праг, теч и т. н. Направена е схема на ПТП.
Представено е уведомление за щета от 17.09.2018 г.
От представения опис-заключение № 44012131829985 от 17.09.2018 г. се
установява следната щета по процесното МПС – облицовка предна броня
4
3.ч.р. за боя, решетка предна броня дясна за подмяна, рамка декоративна
решетка хром за подмяна и подкалник PVC пр. д. текстил предна част за
подмяна, радиатор климатик, радиатор воден, рамка радиатор, кора под ДВГ и
водач предна броня десен. Представена е калкулация по претенция №
44012131829985/17.09.2018 г. от 30.10.2018 г., съгласно която стойността за
възстановяване на процесния л. а. възлиза на 4278,84 лв.
Представено е възлагателно писмо от 30.10.2018 г., с което ищецът е
възложил на „ФИРМА“ ООД за извършване на ремонт на процесното МПС.
Представени са СУМПС и лична карта на водача на процесния л. а.,
свидетелство за регистрация на процесния л. а. част II.
Представен е приемо-предавателен протокол 04.11.2018 г. за приемане
на процесното МПС след ремонт без възражения.
Представена е фактура № 979/04.02.2019 г., издадена от „ФИРМА“ ООД
с получател ищеца за сумата от 4278,84 лв. – стойност на извършения ремонт
на процесното МПС, както и платежно нареждане от 07.04.2021 г. за същата
стойност.
Представен е ликвидационен акт по щета № 20701183509 по преписка №
44012131829985 от 17.09.2018 г.
Представена е регресна покана изх. № 0-92-5546/22.04.2021 г. относно
щета № 44012131829985 от ищеца до ответника за сумата от 4293,84 лв., от
които 4278,84 лв. – застрахователно обезщетение, и 15,00 лв. – ликвидационни
разноски, ведно с обратна разписка за получаването й на 27.04.2021 г.
Представена е разпечатка от интернет страница на лихвен калкулатор за
изчислена мораторна лихва върху сума от 4293 лв. за периода от 13.04.2021 г.
до 23.10.2023 г. за сумата от 1175,30 лв.
Представен е снимков материал на процесното МПС.
Представени са общи условия (ОУ) на ищеца за автомобилна
застраховка „Каско+“.
От показанията на свидетеля П. Р. Ш., водач процесния лек автомобил,
се установява следното. През 2018 г. управлявал автомобил „Ауди А8“ близо
до София, като превозвал бившата му приятелка – певицата Роксана на
участие. Карал нормално, на един завой на пътното платно имало множество
камъни, като свидетелят минал през един от тях, който се намира в средата на
5
лентата, в която той се движел. Нямало как да избегне препятствието. Имало е
предпазна мрежа. Непосредствено след сблъсъка погледнал в огледалото за
обратно виждане и видял, че прави диря с вода. Поради това спрял на около 50
метра. Имало множество щети по автомобила. Позвънил на 112 и
местопроизшествието било посетено от полицейски служители. Камъкът не
бил сигнализиран.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява
следния механизъм на ПТП, а именно: на 15.09.2018 г. около 11:15 часа, лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ********* се движи по
републикански път II-82 (ул. „Самоковско шосе“) с посока от гр. София към
гр. Самоков и в района на 1 км след с. Панчарево, водачът реализира ПТП с
несигнализиран и необезопасен камък на пътното платно. Въз основа на
наличните по делото данни, от техническа гледна точка се извеждало извод, че
причината за настъпване на ПТП е било наличието на дупка на пътното
платно. Констатираните щети по процесното МПС са настъпили вследствие
на реализираното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е в размер на сумата от 4729,63 лв. В съдебно заседание вещото лице е
конкретизирало, че получените увреждания могат да бъда получени и от друг
механизъм, както удар в скална маса извън терена, така и при преминаване
през пресечна местност, удар от друго МПС и така нататък.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; 2. заплащане на
6
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец; 3.
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45
от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо
да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959
г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа.
За установяването на тези обстоятелства доказателствената тежест е
била на ищеца. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането, както и възражението си по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л. а.
„Ауди А8“, респ. че последният с поведението си е допринесъл за
настъпването на щетите по посоченото МПС.
От представените писмени доказателства – приетата по делото
застрахователна полица, се установи, че наличието на първата предпоставка –
валиден договор за имуществено застраховане „Каско+“ между увреденото
лице и застрахователното дружество – ищец по отношение на процесното
МПС.
Неоснователно е оспорването на ответника, че застрахователният
договор не е породил действие. От представените сметки се установи, че
уговорената застрахователна премия е действително платена от
застрахованото лице на две вноски.
Липсва спор между страните, че процесният пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
републиканските пътища се управляват от Агенция „ФИРМА“, която на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗП осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на тези пътища. В чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е
7
предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най – кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява
дупки по него. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението. В случая именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1
от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г.,
т. 3, налице е отговорност по чл. 50 от ЗЗД, когато при ползване на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато
при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 от ЗЗД. С оглед на това собственикът на
вещта отговаря по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 от ЗЗД, при възможност
за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.
50 от ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са
причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в
несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника.
Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 30 от ЗП, вр.
с чл. 167 от ЗДвП да ремонтира тази дупка, както и задължението си,
регламентирано в чл. 13, ал. 1 от ЗДвП, да предупреди участниците в
движението за опасности по пътя, каквато е наличието на дупка в пътното
платно, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо
следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване дупката на пътя и
сигнализиране на същата е причинил на застрахованото при ищеца лице
имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от
обективните, присъщи качества на вещта, то отговорността на ответника
следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната
и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл. 50 от ЗЗД.
8
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният
резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на служители
на ответника.
От приетото като писмено доказателство платежно нареждане се
установи, че е налице и третата предпоставка, а именно, че застрахователят
действително е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото МПС, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника.
Застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в претендирания
размер.
В настоящия случай, от представения по делото протокол за ПТП се
установява, че същият е съставен от служител на КАТ след посещение на
мястото, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма. Този
протокол, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти,
пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – място на
инцидента, посока на движение на автомобила, наличие на непочистен
участък, разположение на автомобила и видимите щети по него. Макар
длъжностното лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което
в случая е практически невъзможно, то е възприело лично фактическата
обстановка – такава, каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП,
поради което и относно посочените по-горе релевантни факти, описани в
протокола, вкл. и относно наличието на дупка на пътното платно, протоколът
за ПТП представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК. Надлежно изготвеният протокол кореспондира и на
заключението на вещото лице, което не е оспорено от ответника, както и на
показанията на разпитания по делото свидетел. Поради това и според
заключението на вещото лице се приема, че на процесното МПС са причинени
щетите – посочени по вид и размер, както и че последните са вследствие
именно от по-падането на автомобила в дупката на пътното платно, която е
била необезопасена и необозначена.
Следователно, представеният протокол и заключението на САТЕ, което
преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като обосновано
и компетентно, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват механизма на
9
ПТП, като изготвеното заключение доказва и причинната връзка между този
механизъм и настъпилите вреди на автомобила, както и размера им.
Относно липсата на снимков материал при съставянето на Протокол за
ПТП от съответното длъжностно лице, следва да се отбележи, че съгласно
цитираната от въззиваемия ответник разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 1-167 от 24.10.2002 г., снимковият материал не е условие, което трябва да
бъде изпълнено, за да бъде издаденият Протокол за ПТП официален документ
и като такъв да се ползва с доказателствена сила в съда. Процесният Протокол
за ПТП е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред и с оглед на този факт се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, независимо от наличието или липсата
на снимки на процесното ПТП. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба №
1-167 от 24.10.2002 г. посочва какви документи се издават от органите на
полицията при застрахователни събития, свързани с МПС, но никъде не е
посочено, че наличието на снимков материал е задължително, за да бъдат
установени обстоятелствата, свързани с настъпване на конкретно ПТП. Освен
това в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1-167 от
24.10.2002 г. е посочено, че изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 3 се изпълняват след
окомплектоване на контролните органи със съответната техника и
консумативи, т. е. за да могат контролните органи да изпълнят законовото
изискване на цитираната от въззивника разпоредба, на същите трябва да е
предоставена необходимата техника за заснемане на ПТП. В конкретния
случай, въобще не е ясно дали длъжностното лице, съставило Протокола за
ПТП, е разполагало със съответната техника, посочена в цитираната Наредба.
Дори и да е изготвен снимков материал за процесното ПТП, в ЗДвП и в
Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. никъде не е посочено, че Протоколът за ПТП
се издава заедно със снимковия материал и именно на базата на този снимков
материал Протоколът за ПТП се счита за пълен и точно попълнен. В тази
връзка въззивната инстанция счита, че обстоятелството, че за мястото на ПТП
не са изготвени снимки, не опорочава констатацията на младши
автоконтрольора, посетил на място произшествието и установил наличието на
дупката на пътното платно, а обстоятелството, че скоростта на движение не е
посочена в протокола за ПТП не води до различен извод, тъй като по делото се
установи, че поради наличието на множество дупки обективно водачът на
увреденото МПС не е могъл да се движи с висока скорост. Както вече бе
10
изложено по-горе, за изясняване на механизма на ПТП по делото е била
назначена САТЕ, която е дала отговор на въпросите за механизма на ПТП,
какви щети са причинени в резултат на ПТП, налице ли е причинно-
следствена връзка между ПТП и щетите, какъв е размерът на дължимото
обезщетение. Изводът е, че е доказан размерът на настъпилите вследствие на
пътния инцидент вреди, както и че те са в пряка причинно-следствена връзка с
навлизането в дупката.
Настоящият съд изгражда изводите си за механизма на ПТП и наличието
на причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията по застрахования
автомобил не само на заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните
с изричното им изявление същото да бъде прието, а въз основана на
съвкупната преценка на целия приобщен по делото доказателствена материал.
По възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна
на водача на застрахования автомобил:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
От събраните по делото доказателства не се установи, че водачът на
застрахованото МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за
реализирането на произшествието и/или за настъпването на вредоносния
резултат, поради което не са налице предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е
допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него,
не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като
се е движел с несъобразена скорост или не е съобразил поведението си с
конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото
11
задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било
надлежно обозначено. От свидетелските показания се установи, че
автомобилът се е движел с разрешената скорост респ. предвид големият брой
препятствия на пътя (множество камъни) обективно водачът не е могъл да ги
избегне всички, респ. според вещото лице посоченото в исковата молба
препятствие/ механизъм на ПТП е годно да причини процесните увреди по
застрахования автомобил. Ето защо възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Относно действителния размер на вредите по процесното МПС съдът
прие заключението на САТЕ, от което се установи, че стойността необходима
за възстановяване на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 4729,63 лв. Същевременно
ищецът претендира сума в по-малък размер, а именно сумата в размер на
4278,84 лв., която следва да се възприеме и като релевантна стойност от съда.
Ответникът нито твърди, нито доказва положителния факт на
плащането.
С оглед на горното исковата претенция се явява установена както по
основание, така и по размер, респ. същата е основателна и като такава следва
да се уважи в цялост.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да
проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да
установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи наличието на главен дълг.
Вземането не е срочно, с оглед на което за да изпадне ответникът в
забава е необходима покана. Такава е връчена на ответника на 27.04.2021 г.,
като с поканата е даден 15-дневен срок за изпълнение от получаване на
12
поканата. Т. е. ответникът е изпаднал в забава на 13.05.2021 г.
При това положение се дължи обезщетение за забава върху сумата от
4293,84 лв. за периода от 13.05.2021 г. до 23.10.2023 г.
Съдът определи размера на обезщетението за забава на основание чл.
162 от ГПК посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет
страница: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, в размер на
1139,77 лв., респ. исковата претенция е основателна за този размер и следва да
се отхвърли до пълния предявен размер от 1175,30 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 1511,76 лв., от
които 840,00 лв. за адвокатско възнаграждение (възнаграждението е под
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от НМРАВ),
400,00 лв. за депозит за вещо лице, 50,00 лв. за депозит за свидетел и 221,76
лв. за ДТ, от които следва да му се присъдят 1501,94 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в размер на 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, от които следва да му се присъдят 0,65 лв.,
които съдът приспада от разноските, които следва да се присъдят на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „ФИРМА“, ЕИК ********** на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК ********** сумата от 4293,84 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4278,84 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв. по щета № 44012131829985 от 17.09.2018 г., и
сумата от 1139,77 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата от 4293,84 лв. за периода от 13.05.2021 г. до 23.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.10.2023 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1139,77 лв.
до пълния предявен размер от 1175,30 лв. и за периода от 13.04.2021 г. до
13
12.05.2021 г., представляваща обезщетение за забавено изпълнение.
ОСЪЖДА Агенция „ФИРМА“, ЕИК ********** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********** разноски за
исковото производство в размер на 1501,29 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14