РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 06.12.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия
Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2627 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу С.С.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1221,41 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 1067,59 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г.,
както и 153,82 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.03.2015 г.
до 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 6145/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 8244 находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат
разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. №1260/2018 г. извлечение
от сметка за абонатен номер № 20188 ответника е използвал доставяната от ищеца
топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Сочи, се че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Холидей и Райзен“ ЕООД. Излага, че сумите
за топлинна енергия за процесния период
за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск съобразно
направеното признание и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
ответникът не е реализирал правото си да поде отговор на исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з.
особеният представител на ответника сочи, че към настоящия момент няма
доказателства, че сумите са платени. Счита, че ответната страна дължи
процесните суми. Сочи, че същите са правилно изчислени и моли да ги признае за
установени по отношение на ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
е присъединено ч.гр.д. № 6145/2017 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца
срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1067, 59 лева,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г; сума в размер на 153,82 лева, представляваща
лихва върху главницата за периода от 05.03.2015 г. до 02.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението,
ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 4028/17.08.2017 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В
дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу
издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото
производство са както Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото Препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото.
От представеното по делото съобщение от община
Плевен до ответника по делото се установява и, че същата е уведомена какви са задълженията му
към общината по отношение на топлоснабдения имот.
Установява се от приложеното по делото Съобщение,
изпратено от община Плевен до ответника, че същия е уведомен за дължимия данък
по отношение на топлоснабдения имот.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника е да
докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни правни последици, вкл. и,
че е платил процесните суми
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Не се
спори и, че ответника С.С.Н. е
собственик, съответно и ползвател на недвижим имот, находящ се в *** и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът
приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. От
представената и приета по делото извлечение от сметка, неоспорена от длъжника
се установява размера на главницата и на лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства, вкл. и изявлението на особения представител на ответника, че
признава че доверителя му дължи процесните суми настоящия състав на съда приема
за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи процесните суми – главница и лихва.
Поради изложеното съдът счита, че предявения иск с правно
основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен
за сумите, за които е предявен.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат
присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 491,00 лв., от които 75 лева – държавна такса, 100
лева юрисконсултско възнаграждение и 316,00 лева – възнаграждение за обособен
представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
С.С.Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***,
сума в общ размер на 1221,41 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 1067,59 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до
30.04.2017 г., както и 153,82 лева, представляващи лихва за забава за периода
от 05.03.2015 г. до 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 75.00 лв., представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6145 по описа
за 2017г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Н. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор
***, сумата от 491,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: