РЕШЕНИЕ
Номер 08.12.2021 година гр. С.З.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
08.11. 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР:
Даниела Калчева
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д.
№ 1227 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе съобрази:
С исковата молба ищецът
посочва, че „В. Р.“ ЕООД и С.Р.Ж. са солидарно отговорни длъжници по отношение
на „С.Х.А.“ ЕООД, като вземането на ищцовото дружество произтича от сключен
между тях договор за заем от 28.09.2010 г., с размер на заемната сума - 45 000
лева и краен срок на погасяване (падеж) - датата 28.09.2015 г. По силата на
този договор „С.Х.А.“ ЕООД е предоставило в заем на „В. Р.“ ЕООД горепосочената
сума, а „В. Р.“ ЕООД, чрез своя управител, се е задължило да я върне на
горепосочения падеж (28.09.2015г). Договорът бил подписан и от С.Р.Ж., в
качеството му на физическо лице, като солидарен длъжник.
Твърди се, че заемната сума е
реално предадена на дружеството-заемател в деня на сключване на договора за
заем, като това обстоятелство било отразено в чл. 3 от договора, където е
посочено освен всичко друго и, че: „С
подписването на настоящия договор ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е получил
днес, в деня на сключване на настоящия договор цялата заемна сума в брой от
ЗАЕМОДАТЕЛЯ“
Тъй като на горепосочения
падеж, а и до момента на завеждане на исковата молба, нито ответното дружество,
нито солидарният длъжник са върнали дължимата сума, за „С.Х.А.“ ЕООД възникнал правен интерес да търси правата си
по съдебен ред.
Предвид гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да осъди солидарните длъжници „В. Р.“ ЕООД -
в ликвидация, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ул. *****. вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *****, представлявано от
Управителя С.Р.Ж. ЕГН ********** и С.Р.Ж. ЕГН **********,***, в качеството му
на физическо лице, да върнат, при условията на солидарност, на ищцовото
дружество сумата от 45 000 лева, представляваща невърната на падежа главница по
договор за заем от 28.09.2010 г., както и законната лихва върху главницата, за
периода от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане
на вземането.
Претендира направените в
настоящото производство разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Р.Ж., с който оспорва изцяло предявения иск, като моли да
му бъдат присъдени извършените в производството разноски.
Посочва, че в исковата молба
се твърдяло, че на 28.09.2010 г. фирмата -ищец е предоставила на „В. Р.“ ЕООД
заем в размер на 45 000 лева в брой. Твърди, че „В. Р.“ ЕООД и той като
физическо лице, никога не са имали търговски отношения с ищцовата фирма, както
и че нито той, нито „В. Р.“ ЕООД са получавали заем, особено в брой.
Сочи, че като приложение към
исковата молба е представен договор за заем от 2010 г., върху който липсва
негов подпис. Предвид това моли да бъде задължен ищецът да представи оригинал
на посочения договор. Твърди, че екземпляр от такъв договор не притежава, не е
подписвал такъв договор, както и касов ордер, удостоверяващ излизане от касата
на дружеството на такава сума и получаването й от него в брой.
Твърди, че действително
познава управителката на „С.Х.А." ЕООД. Отношения с нея и други
притежавани от нея фирми е имал, но въпреки че били изминали повече от 10
години от твърдяната от нея дата на процесния договор за заем, ответникът не
бил получавал такъв от нея. Твърди, че двамата с Б.Т. са осъдени за участие в
престъпна група, извършвала престъпления по чл. 252, 253 НК за периода 2004 -
2011 г., включително Б. като представител на „С.Х.А." ЕООД.
Твърди, че ако все пак е
налице такъв договор за заем, то той е с невярно съдържание. Изявлението в
него, че ответникът е получил сумата от 45 000 лева като представител на „В. Р."
ЕООД и се е задължил да отговаря солидарно, наред с фирмата твърди, че не е
вярно.
Предполага, че такива
договори в този период са били съставяни с цел избягване на концентрация на
парични средства у един от участвалите в престъпната група и за пред
финансово-контролните органи, както и с оглед на доказване на приходи, разходи,
произход на средства, както и с оглед задължението за деклариране на средства в
годишните данъчни декларации. Още повече, че ако заемното правоотношение било
действително, то данъчните власти биха третирали сделката като търговска и за
тях тя не би могла да бъде безвъзмездна.
Излага доводи, че
безвъзмездният характер на тази сделка между търговци, всъщност доказвала, че
изявленията в нея на представителите на фирмите всъщност не са верни. Като
друго доказателство за твърденията си посочва, че вече повече от десет години, Б.Т.
като управител на фирмата никога не му е пращала известия, че дължи връщане на
получен заем, нито пък съобщение за предсрочна изискуемост на такъв. Друг
аргумент е твърдяното предаване на пари в брой, което е неприето да се извършва
между търговци, както и доказаното извършване от тази фирма през този период на
„кредитна“ дейност по занятие.
Посочва, че въпреки че е
минал изключително дълъг период от време от 2010 г. до сега, твърди, че не е
полагал подпис под такъв документ, като не изключва възможността подписът му да
е пренесен от друго място или да е налице „кражба на подпис". Твърди и че
съдържанието на документа е невярно. Счита, че изявленията на лицата, поставили
подпис не съответства на обективната действителност.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която ищецът посочва, че исканията му до съда по основание и
размер си остават същите, каквито са изразени в петитума на исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело.
Посочва, че исковата
молба е заведена срещу „В. Р.“ ЕООД - в
ликвидация и срещу С.Р.Ж., в качеството на солидарен длъжник, като за правното
състояние на ответното дружество били приложили съответни доказателства към
самата искова молба.
Имайки предвид горното, както
и изказаните в отговора твърдения, посочва, че от депозирания отговор не
ставало ясно в какво качество е отговарял на иска С.Ж., дали като солидарен
длъжник или и от името на „В. Р.“ ЕООД - в ликвидация. Счита, че последното е
недопустимо, тъй като дружеството би следвало да се представлява от назначения
ликвидатор, съгласно уредбата, дадена в глава седемнадесета от ТЗ и
вписванията, налични по партидата на търговското дружество в Търговския
регистър.
Във връзка с направеното в
отговора оспорване на автентичността на представения с исковата молба Договор
за заем от 28.09.2010 г., ищецът заявява, че
желае да се ползва от доказателствената сила на представения с исковата
молба договор.
На следващо място, в отговора
били изказани предположения за причините, поради които процесния договор бил
съставен, които предположения ищецът твърди, че не се базират на никакви
доказателства и нямат отношение към настоящото производство, поради което и не
счита, че следва да бъдат коментирани.
По-нататък в отговора се
твърдяло, че: „Безвъзмездният характер на
тази сделка между търговци, всъщност доказва, че изявленията в нея на
представителите на фирмите всъщност не са верни. Друго доказателство за
твърденията ми е, че вече повече от десет години, Б.Т. като управител на
фирмата никога не ми е пращала известия, че дължа връщане на получен заем, нито
пък съобщение за предсрочна изискуемост на такъв. Друг аргумент е твърдяното
предаване на пари в брой, което е неприето да се извършва между търговци, както
и доказаното извършване оттази фирма през този период на „кредитна"
дейност по занятие.“
В тази връзка ищецът
пояснява, че не се касае за безвъзмездна сделка, а за договор за заем, по
силата на който едната страна е предоставила определена сума пари в собственост
на другата, а последната се е задължила да върне тази сума пари на определения
в договора падеж. В конкретния случай падежът бил настъпил на 28.09.2015 г. и
не е било нужно кредиторовото дружество да изпраща специална покана на длъжника
да върне получената в заем сума. Счита, че в случая е в сила правилото, че
срокът кани вместо човека (dies interpellat pro homine). След като не е
престирал на падежа счита, че длъжникът е изпаднал в забава (чл.84, ал.1 ЗЗД).
Следователно твърденията на
ответника за „безвъзмезден характер“ на процесния договор за заем и за липса на
покана за изпълнение, ищецът счита за безпочвени, необосновани и недоказани.
Във връзка с изказаните в
писмения отговор твърдения, в смисъл че заемната сума не била получена и че
ответникът С.Ж. не се бил задължил да отговаря солидарно със заемополучателя „В.
Р.“ ЕООД за връщането на същата сума, ищецът поддържа становището си, че желае
да се ползва от доказателствената сила на процесния договор за заем, както и че
същият договор носи подписа на С.Р.Ж., положен в качеството му на законен
представител на дружеството-заемополучател и отделно в качеството му на
физическо лице - солидарен длъжник. Същият договор съдържал в себе си
недвусмислени и категорични изявления, както за предаването и получаването на
процесната заемна сума, така и за поемането на задължение за връщане на
получената сума на определения падеж и за поемането на дълга при условията на
солидарност от С.Р.Ж., който към момента на съставянето на договора е бил
управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.“ ЕООД.
Ищецът счита, че
доказателствената тежест да докаже горните правоизключващи възражения, лежи
върху ответника.
Постъпил е допълнителен
отговор от С.Р.Ж. в качеството му на физическо лице и на едноличен собственик
на капитала на „В. Р.“ ЕООД, с който заявява, че поддържа отговора на исковата
молба. Счита, че освен твърденията за недължимост, посочени в отговора,
вземането на „С.Х.А.“ ЕООД е погасено по давност.
По отношение на заявеното в
допълнителната искова молба, че е недопустимо да подава отговор от името на „В.
Р.“ ЕООД взема становище, че е подал първоначалния отговор на исковата молба в
качеството му на едноличен собственик на капитала, а изясняване на
обстоятелствата дали „В. Р.“ ЕООД е в ликвидация и има ли назначен ликвидатор
било задължение на ищеца. Твърди, че срокът на ликвидация на фирмата е изтекъл,
а назначен ликвидатор, който да има право да представлява дружеството няма.
С определение №
260465/19.04.2021г., постановено по т.д. № 1227/2020г. по описа на Окръжен съд
– С.З., съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание,
проведено на 12.07.2021г., съдът е приел, че на ответника С.Р.Ж. следва да бъде
назначен особен представител, тъй като за същият е изискана справка за
постоянен и настоящ адрес и месторабота и съобразно тази справка до този
ответник е изпратена призовка и след като не е открит от връчителя е залепено
уведомление, като от залепването на уведомлението е изтекъл законоустановения
срок.
По отношение на ответника „В.
Р.“ ЕООД /в ликвидация/ съдът е счел, че също следва да бъде назначен особен представител,
тъй като това дружество е прекратено с решение на Старозагорския окръжен съд,
което е приложено по делото. Дружеството е прекратено и по отношение на него
следва да бъде извършена ликвидация, която се извършва от Агенция по
вписванията, Търговски регистър. На назначените от Търговския регистър
ликвидатори е изпращана призовка, като всеки един от тях е отказвал да я
получи, тъй като заявява на съда, че не е встъпил в длъжност и не е подал
декларация, за да осъществи правомощията си като ликвидатор и като представител
на това дружество.
Досега на това дружество са
назначавани няколко ликвидатора, от които има подавани молби по делото и които
не желаят да встъпят в длъжността на ликвидатор.
Въз основа на това съдът
прие, че дружеството, като юридическо лице няма как да бъде представлявано, тъй
като дружества прекратени и обявени в ликвидация следва да се представляват от
ликвидатора. За един продължителен период от време никой от назначените от
Търговския регистър ликвидатори не желаят да встъпят и да изпълняват тази
длъжност, и да представляват дружеството. С оглед на това съдът прие, че това
дружество не може да бъде представлявано от установения от Търговския закон
представител и ред и поради тази причина счете, че и на този ответник –
юридическо лице следва да се назначи особен представител.
Съдът прие, че при двамата
ответници не са налице противоречия в интересите, поради което и на двамата
ответници няма пречка да бъде назначен един и същ особен представител.
Съобразно уведомително писмо
от 01.10.2021г. от АК – С.З., с определение № 260942/07.10.2021г. съдът назначи
за особен представител на ответниците „В. Р.“ ЕООД /в ликвидация/ - гр. С.З. и С.Р.Ж. адвокат М.С.С..
От особения представител на
ответниците е постъпил отговор, с който оспорва предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Моли същият да бъде отхвърлен изцяло и на
ответниците на основание чл. 78, ал.3 ГПК да бъдат присъдени направените разноските
в настоящото производство.
Оспорва истинността на
представения с исковата молба договор за заем. Твърди, че подписът, положен за
управителя на ответното дружество и за солидарния длъжник не принадлежи на С.Р.Ж..
Дори и да бъде установено, че подписът под договора е автентичен, твърди, че
подписът на посоченото лице е бил пренесен от друг документ, алтернативно, че
съдържанието на текста е било подправено, доколкото твърди, че лицето С.Р.Ж. не
е подписвало договор за заем, нито в качеството си на управител на „В. Р.“
ЕООД, нито в качеството си на физическо лице като солидарен длъжник, за
посочената сума с ищцовото дружество.
При условията на
евентуалност, твърди че съдържанието на процесния договор за заем не отговаря
на обективната действителност, тъй като материализираната в него воля на
страните да създадат помежду си едно заемно правоотношение, не съответства на
действителната им воля. Твърди, че процесният договор за заем е сключен с
единственото намерение да се прикрие извършвана към онзи момент от управителите
на двете дружества - страни в настоящия процес, забранена от закона дейност, а
именно - банкова дейност по занятие, без наличие на изискуемите от закона
разрешения и лицензи. Посочва, че по делото са налице данни за това, че лицата Б.Т.
- управител на ищцовото дружество и С.Ж. - управител на ответника, са осъдени
за участие в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл. 252,
253 от НК (осъществяване на банкова дейност без разрешение) за периода 2004
-2011г., т.е. в същия период, в който е сключен и процесния договор. В тази
връзка, прави възражение за нищожност на договора за заем от 28.09.2010г. на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. първо - поради противоречието му със закона, тъй като
целеният със сключването му резултат е противоречащ на закона, а именно - да се
прикрие системна престъпна дейност по осъществяване на банкови сделки по
занятие, за която страните по договора нямат разрешение. Посочва също така, че
доказателство за извършването на такава незаконна банкова дейност се съдържа в
представената по делото част от присъда по НОХД № 503/2015 г. на Специализиран
наказателен съд София, видно от която управителят на ищцовото дружество е
осъдена за извършване по занятие на банкови сделки, действайки като физическо
лице и като представител на търговски дружества, сред които и ищцовото
дружество – „С.Х.А.“ ЕООД. Със същата присъда законния представител на ищеца е
осъдена и за това, че в периода - 11.05.2004 г. - 25.10.2011 г. (в периода, в който е сключен и процесния
договор за заем) е участвала в организирана престъпна група, която се е
занимавала с намирането на заематели, предоставянето и документирането на
парични заеми.
В допълнение на посоченото,
твърди че представеният от ищеца договор за заем е бил сключен с цел избягване
концентрация на парични средства у един от участвалите в престъпната група, с
цел заблуждаване на финансово-контролните органи, както и с оглед доказване на
приходи, разходи и произход на средства пред последните. Ето защо, при условията
на евентуалност, прави възражение за нищожност на процесния договор и като
привиден на осн. чл. 26, ал.2, пр. последно от ЗЗД. Страните по същия са били
наясно, че създадената със сключването му облигационна връзка между тях няма
никакво правно действие, но са имали намерение да създадат погрешна представа
относно действителното правно положение у трети лица - правораздавателните и
финансово-контролни органи.
В подкрепа на изложената теза
за липсата на действително намерение у договарящите страни да се обвържат от
соченото облигационно правоотношение, особеният представител посочва, че е и
фактът, че процесният договор за заем е уговорен като безвъзмезден. Предвид
обстоятелството, че става въпрос за търговска сделка от категорията на
относителните търговски сделки, с оглед качеството на страните по същата,
неуговарянето на възнаградителна лихва в договора за заем, противоречи на
господстващия в търговското право принцип на възмездно-еквивалентния характер
на отношенията. Посочва, че в търговското право няма безвъзмездни сделки
каквато е безлихвеният заем.
На следващо място, оспорва
възникването на заемно правоотношение между страните и поради това, че сумата
по договора в действителност не е била предадена на заемополучателя. С оглед
обстоятелството, че ищецът претендира права, на основание сключен с ответниците
договор за заем за потребление, следва да се има предвид, че става въпрос за
реален договор, който се счита сключен в момента, в който на основание
постигнатото между страните съгласие, заетите пари бъдат предадени на
заемателя. Посочва, че в представения по делото договор за заем е посочено, че
заемната сума е изплатена изцяло и в брой на заемателя в дена на подписването
му, но оспорваа верността на договора досежно посоченото удостоверително
изявление на сключилите го страни. Излага съображения, че по делото не са
представени първични счетоводни документи, удостоверяващи извършването на
посочената стопанска операция и по- конкретно - не е представен издаден от ищеца
разходно-касов ордер, който да удостовери действителното разходване на парични
средства в посочения в процесния договор за заем размер, от касата на ищцовото
дружество. Дори и да бъде установено по делото, че са налице счетоводни
записвания относно процесната сделка в счетоводните книги на ищеца и бъде
установено тяхното редовно водене, то счита, че следва да се има предвид, че
редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като
доказателство, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила.
Вписванията в тях следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по делото
— чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, в т.ч. с представени по делото първични счетоводни
документи, каквито в настоящия случай няма.
Съгласно всичко гореизложено,
счита че представеният с исковата молба договор не може да бъде източник на
права и задължения, присъщи на заемното правоотношение по чл. 240 от ЗЗД,
поради и което така заявената претенция на ищеца се явява неоснователна.
На последно място, прави
възражение и за погасяване на вземането, предмет на иска, по давност.
Ето защо, моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид
становищата, възраженията и доводите на страните по спора, и обсъди
представените доказателства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 240 и сл. от ЗЗД за сумата 45 000лв., дължима по договора за
заем при условията на солидарност за двамата ответници.
Между страните е сключен
договор за заем на 28.09.2010г. като ищецът е заемодател, а първият ответник „В.
Р.“ ЕООД /в ликвидация/ е заемополучател, а вторият ответник като физическо
лице е солидарен длъжник. Уговорено е, че ищецът предава на първия ответник
сума в размер на 45 000лв., като е посочено, че сумата е изплатена на
заемополучателя в дена на подписване на договора. Уговорено е срокът за връщане
на дадената в заем сума да е до 28.09.2015г. С подписването на този договор
заемополучателят е декларирал, че е получил сумата в брой от заемодателя.
Уговорено е солидарния длъжник да отговаря наравно със заемополучателя за
връщане на сумата.
Ответникът прави възражение,
че не е подписвал договора и текстът на договора бил подправен. Във връзка с
тези възражения бе назначена съдебно – почеркова експертиза. Вещото лице даде
заключение, че подписът за заемополучател в договора за заем от 28.09.2010г. е
положен от С.Р.Ж. и че не са налице данни подписът да е пренесен от друг
документ върху изследвания договор за заем. Следователно, направеното
възражение, че ответникът не е подписвал в качеството си на управител на
дружеството и лично като физическо лице договора не се подкрепят от събраните
доказателства.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че паричният заем като сделка е бил осчетоводен
в счетоводството на дружеството длъжник „В. Р.“ ЕООД. Поради тези данни в
заключенията на двете експертизи съдът намира, че са неоснователни
възраженията, направени в отговора, че договора не е подписван от представителя
на дружеството и като физическо лице и че съдържанието на договора не
съответствало на обективната действителност.
Особеният представител на
ответниците, както в отговора, който представя, така и в защитата си по
същество прави възражение, че договора е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД поради противоречие със
закона. Твърди, че страните, подписали договора са извършвали забранена от
закона дейност – банкова дейност по занятие, без наличие на изискуемите от
закона разрешения и лицензи. По делото били налице данни, че управителят на
ищцовото дружество и управителят на ответното дружество били осъдени за участие
в организирана престъпна група извършвала престъпление по чл. 252, 253 от НК за
периода от 2004г. до 2011г.
По настоящото дело няма доказателства
процесният договор за заем да е бил предмет на производството по НОХД №
503/2015г. на Специализирания наказателен съд – гр. София. Този договор няма
данни да е бил обсъждан от наказателния съд и не присъства в акта на
наказателния съд, с който е приключило производството. В конкретния договор за
заем не е уговорена лихва и не може да се приеме, че с него е извършвана
банкова дейност в нарушение на установения от закона ред. С оглед на това съдът
намира, че възражението за нищожност на договора поради противоречието му със
закона е неоснователно.
Особеният представител
алтернативно моли съда да приеме, че договорът е сключен при пълна симулация.
Това се установявало от факта, че процесният договор за заем е уговорен като
безвъзмезден и това противоречало на принципа на търговското право на възмездно
– еквивалентния характер на отношенията. Съдът намира, че и това възражение е
неоснователно, тъй като съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ между търговци лихва се
дължи, освен ако е уговорено друго. Следователно не е налице законово императивно изискване
страните да уговарят помежду си възнаградителна лихва. Поради това съдът
приема, че договорът не е относително недействителен. Касае се за договор за
заем, който е подписан от двете страни, като първия ответник, като заемополучател
е направил изявление в договора, че е получил сумата в деня на подписването. Заемът,
както бе посочено по – горе е отразен в счетоводството на ответното дружество,
което обстоятелство по – скоро е в подкрепа на това, че сумата реално е
получена.
На последно място се прави
възражение, че претенцията е погасена по давност. Това възражение също е
неоснователно, тъй като падежът на задължението е 28.09.2015г., а исковата
молба е предявена на 23.09.2020г. и към момента на подаването й не е изтекла
общата погасителна давност от пет години.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като ответниците бъдат солидарно осъдени да заплатят исковата сума със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и да заплатят направените от ищеца разноски по делото в размер
на 4294,50лв., от които 1800лв. държавна такса, 1880лв. възнаграждение на
особен представител и 614,50лв. възнаграждение за вещи лица.
Водим от изложеното, Окръжен
съд – С.З.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „В. Р.“ ЕООД
- в ликвидация, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ул. *****, с ЕИК
*****, представлявано от управителя С.Р.Ж. и С.Р.Ж. ЕГН **********,*** с адрес
на особения представител адвокат М. *** СОЛИДАРНО да заплатят на „С.Х.А.“ ЕООД
– гр. С.З., бул. *****, с ЕИК *****, представлявано от управителя Б. Г.Т., със
съдебен адрес, адвокат И.З. *** сумата 45 000лв. /четиридесет и пет хиляди
лева/, представляваща невърната на падежа главница по договор за заем от
28.09.2010г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сумата 4294,50лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: