№………../….....09.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 1455 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 44867/02.07.2018г., подадена от И.С.И., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу
решение №2665/07.06.2018г., постановено по гр.д. № 1347/2018г. на ВРС, 12 състав, с което е отхвърлен предявеният от
него срещу „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Света София“ № 5, иск с правна квалификация чл.
79 ЗЗД във връзка с чл. 57 ЗПУПС /отм./ за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1700 лева /след извършен частичен отказ по реда на чл. 233 ГПК/,
представляваща обезщетение за вреди в размер на стойността на извършени на
20.10.2017 г. пет броя неразрешени операции, всяка на стойност от по 400 лева,
с кредитна карта Mastercard 541233***4869, издадена
от „Обединена Българска Банка“ АД, в периода 16.35 часа до 16,41 часа, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция - 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В жалбата въззивникът е навел
твърдения, че решението е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че съгласно чл.56 от ЗПУПС
тежестта за доказване на автентичността на платежната операция е възложена на
банката. В случая ответникът не е доказал твърденията си за допусната от ищеца
груба небрежност при съхраняване на персонализираните
защитни характеристики на кредитната карта, а формираният в тази насока извод
на съда е неправилен, тъй като се основава единствено на факта, че транзакциите
са извършени с въведен от първия път ПИН код. Този факт обаче е обясним и с
други възможни хипотези, които изключват небрежно поведение на ищеца, като
например ПИН кодът да бъде възприет чрез използването на специални записващи
устройства неправомерно монтирани на устройството или от случайно преминаващ
пешеходец. Фактът, че трето лице е въвело от първия път верния ПИН код, не
прави картодържателя недобросъвестен. От събраните по делото доказателства не
се установява нито едно от изключенията, освобождаващи доставчика на платежни
услуги от задължението да възстанови неразрешените транзакции, поради което се
прави искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Хипотезата, при която банката следва да докаже, че
оспорената транзакция е разрешена, е в случаите когато същата е извършена чрез скимиран документ, а не в случаите на откраднат, какъвто е
настоящият. Проявената от ищеца груба небрежност, което е и неизпълнение на
договорно задължение, се изразява в това, че ищецът не е унищожил ПИН кодът, а
го е съхранявал, както и в това, че е оставил личните си вещи, сред които
кредитни и дебитни карти, без надзор в изоставен автомобил, които няма данни да
е негова собственост. По този начин ищецът сам се е поставил в положение, което
е способствало за извършване на неразрешените транзакции, поради което са
налице предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗПУПС, съгласно който картодържателят
понася всички загуби, свързани с неразрешените платежни операции, ако ги е
причинил с неизпълнение на задълженията си по договора поради груба небрежност.
Изложените в жалбата хипотези, при които е възможно да се прихване ПИН кодът,
са несъстоятелни и несвоевременно релевирани.
Недопустимо е във въззивната жалба да се правят
възражения за обстоятелства, които са преклудирани,
тъй като не са направени в първоинстанционното
производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка
с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са
направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната
жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх.№ 44867/02.07.2018г., подадена от И.С.И., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу
решение №2665/07.06.2018г., постановено по гр.д. № 1347/2018г. на ВРС, 12 състав, с което е отхвърлен предявеният от
него срещу „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Света София“ № 5, иск с правна квалификация чл.
79 ЗЗД във връзка с чл. 57 ЗПУПС /отм./ за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1700 лева /след извършен частичен отказ по реда на чл. 233 ГПК/,
представляваща обезщетение за вреди в размер на стойността на извършени на
20.10.2017 г. пет броя неразрешени операции, всяка на стойност от по 400 лева,
с кредитна карта Mastercard 541233***4869, издадена
от „Обединена Българска Банка“ АД, в периода 16.35 часа до 16,41 часа, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция - 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2018г.
от 14,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността
да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.