Присъда по дело №382/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 2
Дата: 26 май 2021 г.
Съдия: Стратимир Гошев Димитров
Дело: 20205600200382
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. ХАСКОВО , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
Съдия:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
СъдебниПЕНКА ПЕТРОВА ТЕРЗИЕВА
заседатели:СИЙКА ДОБРЕВА КАНЕВА

СНЕЖАНА НИКОЛОВА
ГОСПОДИНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
и прокурора Павел Йорданов Жеков (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20205600200382 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. М. Х. /V. M.H./, роден на ***год. в гр.***,
***, живущ в***, ***, ***гражданин, ***, ***, ***с *** образование, ***, ***
паспорт №*** ЗА НЕВИНЕН в това, на 27.IХ.2018 год. през ГКПП „Капитан
Андреево”, област Хасково с товарен автомобил-влекач марка „***“, рег.
№*** и прикачено към него ремарке марка „***“ с рег. ***без надлежно
разрешително да е пренесъл през границата на страната от Република Турция
в Република България високорисково наркотично вещество – хероин със
съдържание на активeн компонент – диацетилморфин - 56,52 и 55 тегловни
процента с общо нетно тегло 332,810 кг на обща стойност 29 952 900 лв., като
1
предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено
тежък, поради което на осн. чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по
предявеното му обвинение в престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2
предл.І от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.Ф.П /M.V.F. P./, роден на *** год. в
гр.***, ***, живущ ***, ***, ***гражданин, ***, ***, *** образование, ***,
***паспорт №*** ЗА НЕВИНЕН в това, на 28.IХ.2018 год. през ГКПП
„Капитан Андреево”, област Хасково с товарен автомобил-влекач марка
„***“, рег. *** и прикачено към него ремарке марка „***“ с рег. № *** без
надлежно разрешително да е пренесъл през границата на страната от
Република Турция в Република България високорисково наркотично
вещество – хероин със съдържание на активен компонент – диацетилморфин -
55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента с общо нетно тегло 355,020 кг на обща
стойност 31 951 800 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, поради което на осн. чл.304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение в престъпление по чл.242 ал.4
предл.І вр. ал.2 предл.І от НК.
На осн. чл.242 ал.7 от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението – хероин със съдържание на активно вещество –
диацетилморфин - 56,52 и 55 тегловни процента с общо нетно тегло 332,780
кг остатък след представителна проба и хероин със съдържание на активно
вещество – диацетилморфин - 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента с общо
нетно тегло 354,975 кг остатък след представителна проба, както и остатък от
представителни проби съответно 42 грама и 28 грама.
Веществените доказателства:
- товарен автомобил марка „***”, с рег. № ***, рама № *** с прикачено
към него полуремарке „***“, рег.№ *** рама № ***– на съхранение в
Митница Бургас ДА СЕ ВЪРНЕ на М.Г.М.Н, ведно с контактен ключ и
регистрационен талон.
- товарен автомобил марка „***”, с рег. № ***, рама № *** с прикачено
към него полуремарке „***“, рег.№ *** рама № ***– на съхранение в
Митница Бургас – ДА СЕ ВЪРНЕ на подс.М.В.Ф.П, ведно с контактен ключ и
регистрационен талон.
2
Мобилен телефон марка „Нокиа“ с 2 бр.ИМЕИ *** и *** и мобилен
телефон марка „Хуауей“ с 2 бр. ИМЕИ *** и *** – да се върнат на подс.В. М.
Х..
Мобилен телефон марка „Айфон“ с ИМЕИ *** да се върне на подс.
М.В.Ф.П.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по нохд № 382/2020 год. по описа на ОС- Хасково:
С обвинителен акт Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения
поотделно против всеки от подсъдимите В. М. Х. , *****, гражданин на *******, роден и
живущ в гр.*****и М.В. Ф.П, също ****и гражданин на **** ***** *****, ****и живущ в
гр.****, както следва:
1/ Против подс. В. М. Х. затова, че на 27.ІХ.2018 год. през ГКПП „Капитан
Андреево”, обл. Хасково с товарен автомобил влекач марка „Рено“, рег.№ ***** и
прикачено към него ремарке марка „Мамут“, рег.№ *****, без надлежно разрешително
пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България
високорисково наркотично вещество – хероин с общо тегло 332,810 кг със съдържание на
активен компонент диацетилморфин – 56,5 и 55,0 тегловни процента на обща стойност
29 952 900 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е
особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК и
2/ Против подс. М.В. Ф.П. затова, че на 28.ІХ.2018 год. през ГКПП „Капитан
Андреево”, обл. Хасково с товарен автомобил влекач марка „Волво“, рег.№ ***** и
прикачено към него ремарке марка „Мамут“, рег.№ *****, без надлежно разрешително
пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България
високорисково наркотично вещество – хероин с общо тегло 355,020 кг със съдържание на
активен компонент диацетилморфин – 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента на обща стойност
31 951 800 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е
особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК.
В обвинителната си реч прокурорът поддържа обвиненията като доказани и настоява
за осъдителна присъда, с която и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в
извършване на престъпленията, за които са обвинени. Доколкото спорен по делото е
въпросът за субективната страна на деянията, намира знанието на всеки от подсъдимите
затова, че превозва укрито наркотично вещество за доказано въз основа на следните
аргументи: И двата превоза били осъществени от транспортни и спедиторски фирми, които
били рискови. И двете сделки по доставка на строителни плоскости от И. за А. били
икономически неизгодни и пазарно нелогични, защото такава стока можела да се намери
навсякъде в Европа, без да се оскъпява с транспорт от И.. Установило се по делото, че
посоченият по документи краен получател на стоката не е действителният такъв. Легално
превозваната стока – строителни плоскости – се разрушавала при изваждане на
наркотичното вещество и не могла да се ползва по предназначение. И двамата подсъдими
били водачи с дългогодишен, богат опит, многократно осъществявали курсове по такъв
маршрут, имали познания относно начина на преминаване на граници и митници.
Заключението на авто-техническата експертиза установявало, че и двамата са урегулирали
количеството гориво в горивните си резервоари така, че добавяйки толкова гориво, колкото
е теглото на пренасяното наркотично вещество, да заблудят митническите органи при
граничната проверка.
Ето защо пледира за признаването им за виновни и осъждането им на наказания
„лишаване от свобода“ за срок около 15 години и „глоба“.
Подсъдимият В.Х. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които
отхвърля поддържаната по обвинителния акт фактическа обстановка и поддържа, че по
делото се е установила различна такава. Отрича да е знаел, че в превозвания от него товар е
имало укрито наркотично вещество. Твърди, че не е участвал в натоварването на
управляваната от него товарна композиция в склад в гр.У., *****, а това сторил свид.М.Г.
1
М.Н., неин собственик. Същият свидетел приел курса, предложен от спедитор, уредил
всички митнически формалности и преминал митническите проверки на територията на И.
и му предал ключовете и придружаващите товара документи на самия граничен пункт
между И. и Турция, откъдето той поел управлението. Не познава подс.Ф.П.. Моли да бъде
оправдан.
Не се признава за виновен и подс.М.В. Ф.П. Той също отрича да му е било съобщено,
или станало известно по друг начин наличието на укрито наркотично вещество в
превозвания от него товар. Пътувал лично до склада в гр.У. и присъствал на натоварването,
но без да участва лично. Не познава лично подс.Х.. От И. към А. пътувал заедно с брат си А.
Ф.П., който натоварил същата стока от същия склад, но в неговия камион не било открито
наркотично вещество. Моли да бъде оправдан.
И тримата защитници, които представляват и двамата подсъдими, пледират за
недоказаност на обвинението и постановяване на оправдателна присъда. Намират, че на
съда не са били представени никакви доказателства, установяващи по безспорен и несъмнен
начин наличието на представи у подсъдимите затова, че в превозвания от всеки от тях товар
е било укрито наркотично вещество.
Като съобрази събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено
следното:
По фактическата обстановка:
Подс.В. М. Х. е на **год., ****, ****гражданин, живущ в гр.****, ***, ****, с
***деца, неосъждан, грамотен. По професия ******, извършва ***** ***** . ***** ******е
и неговият брат свид.С.Х.. Никой от двамата не притежава собствено товарно превозно
средство.
Подс.М.В. Ф.П. е на **год., ****, ****гражданин, живущ в гр.*****, ****, ***, с
***деца, ****, грамотен. Работи като ******. Притежава собствена товарна композиция –
влекач „Волво“, рег.№ **** и ремарке „Марал“, рег.№*****, видно от приобщеното по
делото свидетелство за регистрация, с която извършва международни превози. Като *****
работи и неговият брат – свид.А.В. Ф.П., който също притежава собствен камион.
Макар да са колеги, двамата подсъдими не се познавали.
Свид.М.Г. М.н. също е от гр.****и също ****по професия, познавал семейството на
подс.Х., бил далечен родственик на родителите му. Бил по-близък с неговия брат свид.С.Х.,
с когото са почти връстници и преди години работили заедно в Германия, но С.живеел в
друг град. Свидетелят притежавал два камиона, единият от които влекач „Волво“, рег.
№*********** и ремарке „Мамут“, рег.№*****, видно от приобщеното по делото
свидетелство за регистрация. Именно тази композиция управлявал подс.В.Х. по време на
курса, за който му е повдигнато настоящото обвинение.
В И. притежаването на товарен камион от физическо лице било разрешено, но не и
извършването на международна транспортна дейност. За последната се изисквал лиценз,
какъвто могли да притежават само юридически лица – търговски дружества. Поради това
собствениците на камиони сключвали договор за наем с транспортна фирма, срещу което
ползвали нейния лиценз, ТИР-карнети и пр. Свид.М.Г. М.н. имал такъв договор с
транспортната фирма „*****“, а подс.Ф.П. – с „*****“. Освен това ******те **** имали
нужда от виза, за да пътуват в ЕС. Визите били 6-месечни и не се подновявали автоматично,
нито се издавали лесно, поради което се случвало за определен период да останат без такава.
2
Свид. М.Н. често си търсел шофьор, тъй като освен, че притежавал два камиона, не
винаги получавал виза. Около месец преди настоящия случай подс.В.Х. извършил курс с
негов камион до Франция. Свид. С.Х., брат на този подсъдим, също извършил два курса с
камион на свид.М.Н.през 2018 год. до Словакия.
През м.септември 2018 год. свид.М.Н. получил заявка от голямата спедиторска
компания „*****“ да извърши превоз на строителни плоскости от гр.У., ***** до В., А.. Бил
уведомен, че същата стока от същия склад ще товарят и ще превозват по същата релация
още два камиона, но той не познавал техните шофьори. Макар по това време да нямал виза,
приел заявката. Най-напред се обадил на свид.С.Х. с молба да поеме курса, но последният
също нямал виза в момента. Тогава започнал да звъни по телефона на подс.В.Х., за да го
възложи на него. Подсъдимият съзнателно не му вдигал телефона, тъй като още не си бил
получил възнаграждението за курса до Франция отпреди месец. Бил му сърдит. Тогава
свид.М.Н. помолил брат му С.да придума В. да поеме курса, за да не го загуби. Обещал
възнаграждение от 600 евро, същото било и за курса до Франция. Предложил да поеме
натоварването, и цялата процедура по оформянето на митническите документи на
територията на И., да откара натоварения камион със стоката на граничния пункт с Турция –
гр.Б. от иранска страна, и там да предаде камиона на В.. Впрочем той уверява, че винаги
процедирал по този начин, когато ангажира друг шофьор да извърши курс с негов камион.
Свид.С.Х. потвърждава, че така е било и при неговите два курса до Словакия. В крайна
сметка се стигнало до споразумение подсъдимият да поеме курса при условие, че свидетелят
му заплати дължимото за превоза до Франция, което било сторено. Тъй като в И. предстоял
голям религиозен празник с няколко почивни дни, подс. Х. заявил, че ще тръгне на път след
края на празника.
Свид.М.Н. отпътувал за гр.У., където натоварил стоката от склад, които не бил на
производителя. Там бил посрещнат от лице на име А.Ф., който според него бил отговорник
за натоварването. Същият сам и лично натоварил стоката в присъствието на свидетеля,
който не взел участие в тази дейност. В склада в гр.У. потвърдили на свидетеля
информацията, че още два камиона ще превозват същата стока, за същия получател, но те
още не са натоварени. След натоварването, свидетелят уредил митническите формалности
на вътрешна митница в гр.У., където камионът бил прегледан и пломбиран. Съгласно
търговската практика в И., митническите документи се изпращали от спедитора служебно от
вътрешната митница на граничния митнически пункт, откъдето шофьорът ги получавал от
представител на спедитора, след като мине митническа проверка и на външна граница.
След това свид.М.Н. откарал натоварения камион на охраняем паркинг, близо до
******я граничен пункт към Турция Б. и се прибрал у дома в гр.*****, тъй като в И.
започвал голям религиозен празник, продължаващ, няколко дни. От общодостъпно в
интернет приложение „Гугъл Мапс е видно, че разстоянието Б. – М. е около 20 км.
След като отминали почивните дни, свид.М.н. взел камиона си от охраняемия
паркинг и го закарал на граничния митнически пункт Б.. Там преминал през митническа
проверка с рентгеново устройство и кучета, която протекла нормално и не било открито
нищо съмнително, след което камионът бил пломбиран. Получил оформените
придружаващи товара митнически и транспортни документи от представител на „*****“ на
пункта.
Най-после оставил камиона на „опашката“ на т.нар. „нулева точка“ между И. и
Турция и отишъл с кола до гр.М., откъдето взел подс.В.Х. от дома му. После двамата се
върнали на пункта и свидетелят предал на подсъдимия ключа за камиона, митническите и
транспортните документи за товара и превоза. Камионът бил зареден напълно с гориво.
Подсъдимият се поинтересувал има ли друга кола със същия товар и за същия адрес, за да
3
не пътува сам. Свидетелят му отвърнал, че има още две коли, но не познава шофьорите, а от
спедитора разбрал, че документите им не са готови и вероятно ще тръгнат на другия ден.
Така подс.В.Х. отпътувал от И. за В., А.. Това станало на 23.09.2018 год., когато е
отразено влизането му на турска територия през турския граничен пункт Г.. Там също минал
проверка на рентген, без да се установи нищо нередно. Била поставена турска митническа
пломба на полуремаркето и на резервоарите за гориво.
От приобщените на ДП писмени доказателства /т.I л.42-61/ е видно, че за
извършвания от него превоз са били съставени следните придружаващи товара документи:
Международна товарителница/СМР №**** год., според която: изпращач е Р. Х. от
****, ****, превозвач „***** *****, а получател – дружеството „****“ със седалище В.,
„*******“ №** Товарът представлява 4 палета „Celolux“ – 6мм и 9 палета „Celolux“ – 8 мм с
бруто тегло 19 125 кг и нето тегло 18 865 кг. Място и дата на товарене са гр.У., *****,
17.09.2018 год., място на доставка – В., А., крайна дестинация – Митница В.. Превозът се
извършва под покритието на ТИР-карнет ******и е предплатен. Превозното средство е
камион с рег.№*********, а водач е В.Х..
ТИР-карнет ******, издаден от ******* на „***** ***** със същите данни за товара,
превозвача, превозното средство и крайна митница.
Пакинг лист с описание на броя палети и броя листове строителни плоскости във
всеки палет.
Фактура №****** год. с реквизити: продавач – Р. Х., купувач – „******“, В.,
„*****“№**, стока - „Celolux“, 6мм – 280 листа на единична цена 22 щ.д. и „Celolux“, 8 мм –
540 листа на единична цена 24 щ.д. – общо на цена 20 840.80 щатски долара с ДДС.
По същото време през м.септември 2018 год. предложения да осъществят превоз на
същата стока от същия склад в гр.У., ***** до В., А. получили и подс.М. Ф.П., и неговият
брат свид.А.Ф.П. Заявките и на двамата изхождали от „*****“, но им били предадени от
различни служители на тази компания и независимо един от друг.
Подс. Ф.П. приел да осъществи превоза и се отправил към склада в гр.У. със
собствената си композиция влекач „Волво“, рег.№****** и ремарке „Мамут“, рег.№.......
Там и той бил посрещнат от лице на име А. Ф., когото на свой ред определя като ръководещ
товаренето. Не познавал същия отпреди, не бил товарил друг път от този склад. Камионът
бил натоварен от А. Ф., подпомаган от още едно лице. Там подсъдимият научил, че със
същата стока за същия получател ще пътуват три коли, едната от които вече натоварена, а
другата - на брат му А. Като приключил товаренето, уредил формалностите на вътрешната
митница в У., където камионът му бил пломбиран. След това го оставил на охраняем
паркинг в близост до своя град ******, *****и се прибрал у дома, тъй като предстоял голям
религиозен празник, и поради това няколко почивни дни.
Камионът на свид.А.Ф.П. бил закаран за натоварване в склада в гр.У. от третия им
брат – С.. Самият свидетел наскоро се бил върнал от друг курс и почивал, освен това
тримата братя следели винаги по един мъж от семейството да си е у дома. Това станало на
другия ден, след като натоварил подсъдимия М.. Камионът на А.също преминал вътрешна
митница в У., където бил пломбиран, а след това откаран от брат им С.и оставен на същия
охраняем паркинг.
След почивните дни, двамата братя заедно се отправили към митническия и граничен
пункт Б. на иранско-турската граница. Придружаващите товара окомплектовани документи
били изпратени служебно от спедитора там. На пункта в Б. и двата камиона минали
4
проверка с рентген и кучета, дори камионите били отворени и стоката огледана, след което
им била поставена нова митническа пломба.
После двамата се отправили на път, като пресекли границата с Турция на турския
граничен пункт Г. на 24.09.2018 год., ден след подс.В.Х.. За камиона на подс.М.Ф.П. е
събрана информация, че е бил проверен на рентген и от турска страна – без резултат. Били
са поставени турски митнически пломби на полуремаркето и на горивните резервоари.
От приобщените на ДП писмени доказателства /т.I л.136-153/ е видно, че за
извършвания от този подсъдим превоз са били съставени следните придружаващи товара
документи:
Международна товарителница/СМР №***** год., според която: изпращач е Р. Х. от
******, ****, превозвач „***** *****, а получател – дружеството „****“ със седалище В.,
„****“ №**. Товарът представлява 2 палета „Celolux“ – 6мм и 11 палета „Celolux“ – 8 мм с
бруто тегло 19 515 кг и нето тегло 19 255 кг. Място и дата на товарене са гр.У., *****,
17.09.2018 год., място на доставка – В., А., крайна дестинация – Митница В.. Превозът се
извършва под покритието на ТИР-карнет №***** и е предплатен. Превозното средство е
камион с рег.№***** а водач е М. Ф.П..
ТИР-карнет VХ81102150, издаден от ******* на „***** ******* със същите данни за
товара, превозвача, превозното средство и крайна митница.
Фактура №***** год. с реквизити: продавач – Р.Х., купувач – „******“, В.,
„*****“№***, стока - „Celolux“, 6мм – 140 листа на единична цена 22 щ.д. и „Celolux“, 8 мм
– 660 листа на единична цена 24 щ.д. – общо на цена 20 622.80 щатски долара с ДДС.
Подс.В.Х. прекосил територията на Турция за около 4 денонощия и на 27.09.2018
год. достигнал турския граничен пункт за влизане в България Капъкуле. Турските гранични
и митнически власти проверили само документите му, не бил извършен никакъв друг
контрол – с рентген, кучета или физически. На същата дата в 12:54 часа навлязъл на
територията на Република България през ГКПП“Капитан Андреево“.
На подсъдимия било указано да си закупи винетен стикер, което той сторил.
Проверката на товарните автомобили на граничния и митнически пункт преминавала два
етапа – документална и физическа. Подсъдимият преминал документална проверка, при
която била установена неточност в попълването на ТИР-карнета – било посочено цялото
сумарно тегло на композицията, вместо теглото само на товара. Същата била отстранена по
надлежния ред от офис на спедитор на самия граничен пункт и подсъдимият се явил за
физическа проверка с изрядни документи.
По същото време на работа дневна смяна от 8 до 20 часа на 27.09.2018 год. били
митнически служители – свидетелите К.Д., И.Ч. и П.П.. Към същите не е бил подаван сигнал
за проверка на този автомобил, не разполагали и с някаква оперативна информация за
същия. Въпреки това го селектирали за проверка на базата на преценка по метода „анализ на
риска“. И. била „рискова“ държава, от която имало засилен трафик на наркотични вещества,
а да си поръчва от И. строителни плоскости купувач от В. било лишено от икономическа
логика. Свид.Д. запитал подсъдимия дали има за деклариране нещо различно, от описаното
в митническите документи, което той отрекъл. Указали на водача да откара камиона за
проверка с рентген и го съпроводили. Същата не установила нищо съмнително. След това
свидетелите пристъпили към физическа проверка. Установило се, че турската митническа
пломба е с ненарушена цялост и е автентична. Премахнали я и отворили задните врати на
полуремаркето. Видели, че съдържанието на товара отговаря на описанието – 13 палета
строителни плоскости. Те били наредени на две редици от по пет палета, а последните три –
5
натоварени най-отгоре. Всеки палет бил плътно и изцяло опакован с прозрачно,
полиетиленово /найлоново/ фолио с надпис „Celolux”. Свидетелите – митнически служители
са категорични и единодушни, че опаковането е било фабрично. Никъде, по нито един палет
не е имало нарушаване на тази опаковка. Всички палети изглеждали напълно еднакви на
външен вид.
Физическата проверка започнали от един от натоварените отгоре палети, този откъм
кабината на водача. Разрушили опаковката на палета чрез разрязването . Започнали да
повдигат, обръщат, оглеждат и преместват строителните плоскости лист по лист. Всяка една
плоскост била с размери 120х240см /прококол за оглед т.I.л.25-31/. Подс.В.Х. се качил при
митничарите и помагал при преместването на плоскостите. Бил спокоен.
В един момент митничарите не успели да отделят поредната плоскост от тази под
нея, двете били залепени. Нещо повече, установили, че не само тези две, а всички плоскости,
без последните две /от 13-та до 3-та, броено от долу нагоре/ в този палет, са залепени една за
друга със силикон. Служейки си с нож и отвертка, с доста усилия свидетелите Д. и Ч. успели
да отделят най-горната плоскост от следващата и констатирали, че между тях са положени
три много тънки, прозрачни, полиетиленови плика с размери 70х100 см /същият протокол за
оглед/, съдържащи бежово, прахообразно вещество. Преценили, че вероятно се отнася за
наркотично вещество и го тествали с полеви наркотест „DETECT 4DRUGS“, при което
веществото реагирало положително на хероин. Свидетелите незабавно уведомили свид.Н.Д.,
отговорник в отдел „Борба с наркотрафика“ за Митнически пункт „Капитан Андреево“ при
Митница Бургас /около 19-19:15 часа според показанията на същия/, както и разследващ
митнически инспектор и изчакали пристигането на последния за продължаване на
проверката.
Незабавно запитали подс.Х. знае ли, че в товара му има хероин. Той отвърнал, че не
знае нищо затова, но знае, че три камиона са товарили един и същи товар, от едно и също
място в ***** – гр.У., за един и същи получател във В., А. и че другите два идват след него.
След пристигането на разследващ орган, товарът бил разтоварен от камиона с
мотокар и проверката продължила чрез отварянето на всички останали палети и
прелистването на всички строителни плоскости. В 11 от общо 13 палета били установени
залепени по идентичен начин със силикон плоскости, между които били разположени по три
тънки, полиетиленови плика с наркотично вещество – хероин. Общият брой на пликовете в
този камион бил 330. Проверката продължила изключително дълго, до около 6 часа
сутринта на следващия ден, плоскостите, между които бил укрит хероин били много здраво
залепени и митническите служители много трудно ги отделяли, служейки си с нож, отвертка
и мачете. По-късно ползвали моторен трион.
Всички участвали в митническата проверка на камиона свидетели-митничари са
единодушни, че залепването на строителните плоскости е било много умело. Силиконът е
бил положен не по ръба на плоскостите, а на няколко сантиметра навътре, така че да не се
вижда отстрани при повърхностен визуален оглед. Плоскостите във всеки отделен палет
изглеждали идеално подравнени, нямало такива, които да стърчат навън. Полиетиленовите
пликове с наркотично вещество били с дебелина не повече от 1 см. За сметка на това били с
доста големи размери /70х100см/, заемали голямата част от повърхността на плоскостите.
Разстилането на наркотичното вещество на такива тънки пластове постигало две цели – не
се наблюдавала визуално никаква разлика в широчината на междуредията на наредените
плоскостите, отделно рентгенът не могъл да засече наркотичното вещество, тъй като се
постигала ниска плътност. Хероинът обаче не бил пресован, „пресовките“ лесно се
откривали на рентген именно поради по-високата си плътност.
6
На основание съобщеното от подс.Х., митническите служители извършили проверка
в електронната митническа система на митнически декларации, въведени съгласно
изискванията на ТИР-конвенцията, страна по която е и И.. Установили, че другите два
камиона са – композиция с рег.№*****, управлявана от свид. А.Ф.П. и композиция с рег.
№****, управлявана от подс.М. Ф.П.
Двамата братя пътували заедно през територията на Турция, като спирали
едновременно за почивка и задължителен престой. Разстоянието преодолели също за около
4 денонощия /впрочем според разпитаните по делото шофьори – подсъдими и свидетели, в
Турция на товарните камиони било забранено да прекосяват страната за по-малко от 96
часа/. Заедно пристигнали и на турския ГКПП“Капъ куле“, където обаче за проверка с
рентген бил отклонен само камионът на подсъдимия, докато този на неговия брат А. бил
проверен само документално. Поради това той пръв се наредил на опашката за влизане в
България, където вече да се изчакват било невъзможно.
Влизането в страната на композицията на свид.А.Ф.П. е отразено в 5:39 часа на
28.09.2018 год. – около 15-16 часа след подс.В.Х.. Минал документална проверка, след което
бил отведен за проверка с рентген, която не открила нищо. Около 6:30 часа се установил на
трасе „Входящи товарни автомобили“, откъдето го поели митническите служители от
нощната смяна, които го отвели в гаража за щателна митническа проверка. Проверката на
първия камион, този на подс.В.Х. била окончателно завършена малко преди това – около 6
часа. Установило се, че свид.А.Ф.П.превозва 12 палета от същите строителни плоскости,
които били опаковани, подредени и изглеждали по напълно идентичен начин с тези в
камиона на подс.Х.. Всички строителни плоскости били проверени лист по лист, но не било
открито нищо укрито, никакви нарушения.
Управляваната от подс.М. Ф.П.товарна композиция влязла на територията на
Република България в 6:27 часа на 28.09.2018 год. След документалната проверка, той също
бил отведен за проверка с рентген, която не установила нищо съмнително. След това бил
насочен за щателна митническа проверка, но първоначално бил паркиран да изчака зад
гаража, където се извършва същата, тъй като още не била приключила проверката на
камиона, управляван от неговия брат А..
След завършване на проверката на втория, пристигнал от И. за А. камион със
строителни плоскости, дошъл редът и на третия, управляван от подс.М. Ф.П. Тя била
извършена от митническите служители от дневната смяна на 28.09.2018 год. – свидетелите
И.Д., С.С. и П.С., но в нея взели участие така също и свидетелите Д., Ч. и Д., които открили
наркотичното вещество предния ден в камиона на подс.Х.. Водачът, подс.Ф.П., стоял
отстрани /всеки водач поначало трябвало да присъства на проверката/, на практика не е
имало нужда да помага в разтоварването, защото това полуремарке директно било
разтоварено с мотокар.
Товарът, превозван от подс.Ф.П., който по документи бил абсолютно същия, като
този на подс.Х., изглеждал и по абсолютно идентичен начин с неговия. Броят на палетите
също бил 13, товарът – също строителни плоскости „Celolux”. Отново всички палети били
плътно и фабрично изцяло облепени с найлоново фолио, с надпис „Celolux”, плоскостите
във всеки палет изглеждали идеално подравнени, залепване със силикон не личало. Още в
първия отворен палет било установено залепване на плоскостите от 13-та до 3-та, броено
отдолу нагоре със силикон по същия начин както при товара на подс.Х. – не по самия край
на плоскостите, а по-навътре, за да не се виждат и не личат следи от залепването. Между
всяка от така залепените плоскости имало положени също по три броя тънки,
полиетиленови плика със същите размери 70х100 см, съдържащи бежово, прахообразно
вещество. То на свой ред реагирало на хероин при тестването му с полеви наркотест. В този
7
камион обаче наркотично вещество било открито в 12 от общо 13 палета, като общият брой
на пликовете с хероин бил 361.
При съобщаването на подс.Ф.П. за находката в неговия камион, същият бил
съкрушен, хванал се за главата и приседнал на стол. Той на свой ред заявил, че не знае нищо
за намерения хероин, но знае, че три камиона, двата от които неговият, и на брат му А.,
пътуват с един и същи товар по една и съща дестинация.
По време на проверките, проточили се значително във времето, подс.Х., видимо
изтощен, също приседнал на стол, получил от митничарите одеяло, с което се завил и
задрямал за около 30-40 минути.
Товарната композиция – влекач „Рено“, рег.№***** и полуремарке „Мамут“, рег.
№*****, управлявана от подс.В.Х. е била обект на действия по разследването – оглед, за
което е съставен Протокол от 27.09.2018 год. в т.I л.25-29 и фотоалбум към него и
претърсване и изземване /Протокол от 27.09.2018 год. в т.I л.34-38/, като при второто са
били иззети – 330 броя прозрачни полиетиленови пликове, съдържащи бежово,
прахообразно вещество, реагиращо на хероин при тестване с полеви наркотест с бруто тегло
347,27 кг, намерени в 11 от палетите, а така също – товарната композиция с два броя
контактни ключове за влекача, регистрационните талони за превозните средства, паспорти и
международна шофьорска книжка на подс.Х., два броя телефонни апарати – „Нокиа“ и
„Хуауей“, намерени в кабината, за които той е признал, че са ползвани от него и описаните
по-горе придружаващи товара документи. Иззети са и 13 броя палети със строителни
плоскости, 11 от които са с нарушена цялост, вследствие на извършената проверка.
Видно от Протокол за оглед на веществени доказателства от 16.11.2018 год./т.IV л.16-
18 и фотоалбум към него/, иззетите от товарната композиция, управлявана от подс.Х. 330
броя пакети /пликове/ с бежово, прахообразно вещество имат общо нетно тегло 332,810 кг
след измерване с електронна везна и са разделени по външни белези на две групи, съответно
от 150 и 180 бр. пакети. От всяка група е надлежно иззета представителна проба.
По отношение на товарната композиция – влекач „Волво“, рег.№***** и
полуремарке „Марал“, рег.№*****, управлявана от подс.М. Ф.П. са били извършени същите
действия по разследването – оглед /Протокол от 28.09.2018 год. в т.I л.119-123 и фотоалбум
към него и претърсване и изземване /Протокол от 28.09.2018 год. в т.I л.128-132/, при което
са били иззети – 361 броя прозрачни полиетиленови пликове, съдържащи бежово,
прахообразно вещество, реагиращо на хероин при тестване с полеви наркотест с бруто тегло
365,30 кг, намерени в 12 от палетите, товарната композиция с два броя контактни ключове за
влекача, регистрационните талони за превозните средства, международна шофьорска
книжка на подс.Ф.П., винетен стикер, два броя тахографски листи с дати 26.-27.09. и 27.-
28.09.2018 год., един брой телефонен апарат, марка „Айфон“ намерен в кабината, за които
този подсъдим е признал, че е ползван от него и описаните по-горе придружаващи товара
документи. Иззети са и 13 броя палети със строителни плоскости, 12 от които са с нарушена
цялост вследствие на извършената проверка.
Видно от Протокол за оглед на веществени доказателства от 14.11.2018 год. /т.IV л.1-
4 и фотоалбум към него/, иззетите от товарната композиция, управлявана от подс.Ф.П. 361
броя пакети /пликове/ с бежово, прахообразно вещество имат общо нетно тегло 355,020 кг
след измерване с електронна везна и са разделени по външни белези на три групи, съответно
от 294, 17 и 50 бр. пакети. От всяка група е надлежно иззета представителна проба.
Със заключение на физико- химическа експертиза №5 от 17.12.2018 год. /т.ІV л.11 -
14/, чийто предмет са двете представителни проби, иззети от наркотичното вещество,
открито в композицията, управлявана от подс.Х. се установява, че веществото от първата
8
група се идентифицира като хероин /диацетилморфин/ с процент активен компонент
/чистота/ от 56,5 тегловни процента, а от втората – като хероин /диацетилморфин/ с процент
активен компонент /чистота/ от 55,0 тегловни процента.
Със заключение на физико- химическа експертиза №4 от 17.12.2018 год. /т.ІV л.26 -
30/, чийто предмет са трите представителни проби, иззети от наркотичното вещество,
открито в композицията, управлявана от подс.Ф.П. се установява, че веществото от първата
група се идентифицира като хероин /диацетилморфин/ с процент активен компонент
/чистота/ от 55,4 тегловни процента, от втората – като хероин /диацетилморфин/ с процент
активен компонент /чистота/ от 55,3 тегловни процента, а от третата – също като хероин
/диацетилморфин/ с процент активен компонент /чистота/ от 56,2 тегловни процента.
Относно посоченото в придружаващите товарите на двамата подсъдими, а и на
свид.А.Ф.П. дружество – получател на строителните плоскости – „****“ със седалище В.,
„*******“ №** на ДП са приобщени данни чрез издадена от ОП – Хасково европейска
заповед за разследване, допусната за изпълнение и изпълнена от ****** съдебни власти.
Установено е, че се отнася за командитно търговско дружество /КГ/ със съдружници –
съпрузите Ш. и Н. Е. , двамата родени в ****, но отдавна **** граждани. Седалището на
дружеството действително е във В., Трибусвинкел, „*******“№** Приобщен е доклад на
провинциална дирекция на полицията Д. А., според който дружеството е истинско,
съществува от 2000 год., няма симулативна цел, а е сериозна фирма с реална дейност. Има
издаден валиден лиценз за транспортна дейност до 20.10.2020 год., копие от който е
приложено. Няма данни за никаква незаконна дейност, вкл. за търговия с наркотици.
Основният предмет на дейност е извършване на превози, и то на хранителни стоки с
хладилни камиони, изключително на територията на А.. В момента извършва дейността си
не със собствени, а с наети камиони. Извършени са съответни справки от Търговския
регистър на Република А., от който са приложени извлечения, потвърждаващи същото.
Двете лица не фигурират в регистъра на Криминална полиция.
Посочено е, че на 29.09.2018 год. Ш. Е. се е явил в същата дирекция на полицията и
сигнализирал на инсп.К. за обаждане от ****** номер.
Разпитът на свидетелите Ш. и Н. Е. съдът прецени да извърши чрез
видеоконферентна връзка с цел по-пълноценно участие на страните в същия и изграждането
на по-непосредствени представи и впечатления. За целта бе издадена европейска заповед за
разследване, адресирана до компетентните съдебни власти на Република А., която бе приета
и допусната за изпълнение, а разпитът проведен.
Свид.Ш. Е. заявява, че през 2018 год. получил обаждане от ****** телефонен номер,
чрез което бил уведомен, че стоката, която е поръчал от И., е била конфискувана, поради
наличие на нелегален товар – дрога, а камионът - задържан. Лицето, което се обадило не се
представило, но той останал с впечатление, че е шофьорът. Обаждането било
информативно, обадилият се не поискал някаква помощ, но се оплакал, че камионът му е
задържан. Свидетелят е категоричен, че никога не е поръчвал никаква стока от И. и
дружеството не е плащало фактурите – част от придружаващите товарите на подсъдимите
документи. Нямал е и отношения с ****** превозвачи. Не познава никого от подсъдимите,
или други лица-участници по делото. Освен из вътрешността на А., семейното им
дружество осъществявало превози и до Италия, а много рядко, и то предимно в миналото –
до Турция. Дейността на дружеството е само транспортна, не се занимавали с друга
търговска дейност. Обаждането го озадачило и разтревожило и поради това незабавно
уведомил полицията, за което се съставил протокол.
Свид.Н. Е. потвърждава изложеното от нейния съпруг. Тя се занимава с финансите на
9
дружеството. Служебно тя е натоварена с получаването на поръчки, фактури и извършва
фактурирането и плащанията. Категорична е, че нямат такива поръчки за строителни
плоскости от И. и не са извършвани плащания по двете инвойс-фактури, придружаващи
процесните товари, макар в тях да е отразено, че „стоката е предплатена“. Не са отразени и в
счетоводството на дружеството. Няма обяснение за съставянето им. Заявява, че в случай, че
камионите бяха стигнали до В., е нямало да предприемат действия по заплащане на мита и
освобождаване на стоката от митницата. Уведомяването на полицията от страна на съпруга
ѝ за полученото телефонно обаждане намира за съвсем естествено, тъй като това следвало да
се направи винаги, когато нещо е съмнително.
****те съдебни власти са уведомили ОП – Хасково, че не смятат за нужно да
провеждат разследване в Република А. във връзка със случая.
Междувременно след откриването на наркотичното вещество, превозвано от дамата
подсъдими, в И. са се развили следните събития:
След залавянето на наркотичното вещество на ГКПП“Капитан Андреево“ свид.С.Х.,
брат на подс.В.Х., получил телефонно обаждане на турски език, чрез което бил уведомен за
задържането на брат си. Било ден от седмицата неделя /справка в календара сочи, че неделя
е 30.09.2018 год/. Уведомил по телефона свид.М.Г. М.Н. затова, отишъл при него и поискал
да го заведе в склада в гр.У., откъдето е натоварена стоката. На другия ден, в понеделник,
двамата заедно отишли в склада, но го заварили затворен и празен, нямало нито хора, нито
стока. Уведомили полицията. В И. започнало разследване по случая. Бил задържан А.Ф..
Било извършено разпознаване, на което свидетелят заявил, че не познава А.Ф., но свид.М.Г.
М.Н. потвърдил, че го познава.
Още на ДП е приобщена дипломатическа ******* И., с която се уведомяват
българските съдебни власти, че за същия случай се води разследване, започнало по жалба от
семейството на подс.В.Х. против лицето А.Ф., който е бил задържан, и същото не е
установило знание и участие на двамата подсъдими към натоварването и превозването на
наркотичното вещество.
Тези данни не обвързват с нищо настоящия съд, но могат да се ценят като
потвърждение на изнесеното от свидетелите-****** граждани, а и от подсъдимите, че в И.
се води паралелно разследване, което е започнало по сигнал и инициатива на техните
близки.
Чрез посолството на Ислямска република И. в хода на съдебното производство съдът
бе уведомен, получи и приобщи по делото постановена от Втори клон на Революционния
съд към съдебна палата – провинция У. присъда /съдебно решение/ от 31.01.2021 год. под
№****** въз основа на внесен от Общата и революционна прокуратура на У. обвинителен
акт, по силата на която Р.Х. и А.Ф. К. са признати за виновни в пренасянето в съучастие на
712, 574 кг хероин към България, открити в ****** камиони в Република България и
осъдени на 15 години и 1 ден лишаване от свобода. Решението подлежи на обжалване пред
Върховния съд.
В мотивите към решението е посочено, че част от доказателствата са получени от
компетентните органи на Република България чрез Интерпол.
Този съдебен акт също не обвързва юридически настоящият, решаващ в Република
България съд по никакъв начин и с нищо. Няма пречка обаче, при изграждане на изводите
си, българският съд да съобрази известни, посочени в него обстоятелства. Така напр.
712,574 кг е общото бруто тегло на открития в двата камиона, управлявани от двамата
подсъдими хероин. Р.Х. фигурира в придружаващите двата товара документи като продавач
10
в инвойс-фактурата, и като изпращач в СМР-товарителницата на легално превозваната стока
– строителни плоскости „Celolux“, а А.Ф. е посочен от подс.М. Ф.П. и свид.М.Г. М.Н. като
лицето, което е ръководело натоварването на камионите в склада в гр.У..
На първоначално назначена на ДП авто-техническа експертиза /т.IV л.30-47/ са
поставени задачи - да изготви заключение за пазарната стойност на двете композиции,
управлявани от двамата подсъдими, да свали и анализира информацията на тахографските
им апарати и да установи има ли извършени нефабрични промени в конструкцията
/пространство, обособено като „тайник“/ на всяка от тях.
Изготвено е заключение, според което пазарната цена на товарна композиция- влекач
марка „Рено“, рег.№ ******* и прикачено към него ремарке марка „Мамут“, рег.№******
възлиза в размер на 62 459 лв. /53 390 лв. за влекача и 8848 лв. за полуремаркето/, а тази на
товарна композиция – влекач „Волво“, рег.№**** и приачено ремарке „Марал“, рег.№****–
на 34 279 лв. /25431 лв. за влекача и 8848 лв. за полуремаркето/.
В нито една от тях не е констатирано наличие да допълнително изработени, или
специално пригодени кухини /„тайници“/.
От товарна композиция влекач марка „Рено“, рег.№ **** и прикачено към него
ремарке марка „Мамут“, рег.№ *******, управлявани от подс.В.Х. са иззети и предоставени
на вещото лице два тахографски листа – от 26.09. – 27.09.2018 год. и от 27.09.2018 год.
Според данните от първия, поставен е в 8:00 часа на 26.09.2018 год. в гр.Г., Т., снет в
8:00 часа на 27.09.2018 год. За този 24-часов период е отразено изминаване на общо 603 км.
Отчетено е интензивно движение за времето от 8:16 ч. до 11:00 ч. – 2ч. 44 мин., през
което време е изминато разстояние от 230 км със средна скорост около 80 км/ч, за времето
от 11:55 часа до 13:45 часа – 1 час 50 мин., с изминати 140 км при средна скорост около 70
км/ч., за времето от 14:20 ч. до 15:00 часа – 40 мин. с изминати 50 км при средна скорост
около 50 км/ч, за времето от 16:55 часа до 18:00 часа – 1ч. 55 мин., изминати 155 км при
средна скорост около 85 км/ч и за времето от 18:40 ч. до 19:15 часа – 35 мин. с изминати 35
км, при средна скорост около 40 км/ч.
За времето от 13:45 ч до 14:20 часа – е осъществено движение, съпроводено с паузи за
кратък престой, вероятно се отнася за движение в натоварен трафик или в колона. Така е и
за времето от 19:15ч. до 20:20 ч., през което са изминати 3-4 км.
За времето от 8:00 ч. до 8:16 ч., от 11:00 ч. до 11:55 ч., от 15:00 ч. до 16:05 ч., от 18:00
ч. до 18:40 ч. и от 20:20ч. на 26.09. до 8:00 ч. на 27.09.2018 год. са осъществявани паузи с
престой, не се наблюдава движение на автомобила.
Вторият тахографски лист е бил поставен в 8:00ч. на 27.09.2018 год.
Отразен е престой до 11:00 ч., след което – движение на автомобила до 11:25 ч. – 25
мин., през които са изминати 28 км със средна скорост около 60 км/. За времето от 11:25 ч.
до 11:00 ч. на 28.09.2018 год. не се наблюдава движение, вероятно се отнася за престой на
паркинг.
От товарна композиция – влекач „Волво“, рег.№***** и прикачено ремарке „Марал“,
рег.№***** също са били снети и предадени на вещото лице два тахографски листа – от
26.09.-27.09.2018 год. и от 27.09.2018 год.
Първият тахографски лист е поставен също в гр.Г. на 26.09.2018 год., но в 15:00 часа.
Отразена е пауза с осъществен престой до 17:25 ч., след което кратко движение на
11
автомобила до 17:40 ч. с изминати около 7 км. За 15 мин., след което следва пауза до 17:50ч.
Интензивно движение е отразено за времето от 17:50ч. до 20:50 ч. – з часа, през които са
изминати 153 км. Със средна скорост около 60 км/ч. След това за времето от 20:50 ч. до 8:10
ч. на 27.09.2018 год. е отразен престой.
Вторият тахографски лист е поставен в 8:10ч. на 27.09.2018 год. Отразено е
интензивно движение до 11:50 ч. – време на движение 3ч.40мин. с изминати 285 км с
няколко пикови ограничения на скоростта и средна скорост около 40 км/ч.
За времето от 11:50ч. до 12:50ч. е осъществена пауза с престой, без движение на
автомобила.
От 12:50 ч. до 14:40 ч. е извършено интензивно движение на автомобила – 1ч.50 мин.
с изминати 156 км. – около 80 км/ч средна скорост.
От 14:40ч. до 15:25ч. е осъществена пауза с престой.
От 15:25ч. до 15:47 ч. е отразено движение – 22 мин. с изминато разстояние 27 км,
средна скорост около 60 км/ч с едно пиково ограничение на скоростта.
Общият отразен изминат пробег е 467 км.
След това е осъществена пауза с престой до 8:10 часа на 28.09.2018 год., когато този
тахографски лист е свален.
При разпита си на съдебното следствие /с.з. от 22.01.2021 год./ вещото лице дава
някои съществени пояснения. Началния пункт на поставяне на тахографския лист се
попълва от самия водач, негово задължение е, следователно може да е приблизително, или
неособено точно, или дори да остане непопълнено.
Поначало не е нормално, че са открити само два тахографски листа, които не
покриват целия маршрут на движение на автомобилите. Съгласно установените от
международни регламенти и споразумения изисквания, такива трябва да са налице за 28 дни
назад, но и двата автомобила били с аналогови, а не дигитални тахографи.
Аналоговият тахограф не може да засече движение при скорост под 20 км/ч. – напр.
придвижване в колона.
Очевидно е, че данните от тахографските листове не допринасят при това положение
съществено за изясняване на факти и обстоятелства по делото, но и по обвинителния акт
няма изложени такива, които да се установяват чрез заключението на тази експертиза в тази
ѝ част.
Все пак потвърждава се, че двамата подсъдими-водачи не са пътували заедно.
На ДП е била назначена втора авто-техническата експертиза /т.IV л.49-62/ със задачи
– да установи теглото на всяка от композициите – празна и натоварена с оглед посочените в
международните товарителници данни за теглото на превозваната стока, какъв е обемът на
резервоарите на всяка една, да посочи какво би било теглото на всяка една при пълен и
празен резервоар и възможно ли е допълнителното тегло на укритото наркотично вещество
да не бъде отчетено като отклонение от нормалното тегло на композицията с товара.
Това заключение дава възможност да се приеме за установено следното:
Теглото на товарната композиция „Рено премиум“, рег.№******* с полуремарке
„Мамут“, рег.№*****е общо 15 500 кг, от които 7500 кг на влекача и 8000 кг на
12
полуремаркето.
Общото тегло на композицията, заедно с натоварената стока е 34 625 кг /15 500
+19 125 кг на стоката, съгласно придружаващите товара документи/.
Влекачът има два резервоара с обща вместимост 1360л /750л отдясно и 610л отляво/.
Общото тегло на композицията с пълни резервоари е 35 985 кг /34 625+1360/.
Установена е липса на 401л гориво в десния резервоар, така теглото на композицията
в момента на изготвяне на заключението се определя на 35 584кг /в писменото заключение,
изготвено на ДП е допусната техническа грешка при пресмятането, която вещото лице
коригира на разпита си пред съда/.
Брутото тегло на откритото в тази композиция наркотично вещество е 347,27 кг.
Теглото на товарната композиция „Волво“, рег.№*****с полуремарке „Мамут“, рег.
№*****е общо 16 000 кг, по 8 000 кг на влекача и на полуремаркето.
Общото тегло на композицията, заедно с натоварената стока е 35 255 кг /16000
+19 255 кг на стоката, съгласно придружаващите товара документи/.
Влекачът има два резервоара с обща вместимост 1442 /722л отдясно и 720л отляво/.
Общото тегло на композицията с пълни резервоари е 36 697кг /35 255+1442/.
Установена е липса на 370л гориво в левия резервоар, така теглото на композицията
в момента на изготвяне на заключението се определя на 36 327.
Брутото тегло на откритото в тази композиция наркотично вещество е 365,30 кг.
Всеки от двата влекача има по един пълен резервоар.
Вещото лице поддържа, че поне единият резервоар на единия влекач, управляван от
подс.Х. със сигурност е имал турска пломба, която се вижда на направена от него снимка
при огледа им /т.IV л.54 сн.10/. На останалите не е обърнал внимание. Заключението е
изготвял, при което е огледал същите, няколко месеца по-късно.
Гореизложените от вещото лице данни е необходимо да се ценят, като се съобразят
следните обстоятелства:
Видно от депозираното на ДП заключение, обемите на резервоарите са изчислени от
самото вещо лице по формулата за изчисляване обем на правилен, правоъгълен
паралелепипед /дължината по височината по широчината/, а изводите за липсващо гориво –
на базата на измерване нивото на наличното гориво с мерителна линийка, след което то е
извадено от общия обем.
Очевидно е, че при този подход се стига до редица условности и съществени
неточности. Това се приема и от самото вещото лице на разпита му пред съда, където
признава, че резервоарите не са с идеална форма на паралелепипед, имат заобляния, ребра,
дебелината на стените им е 4-5мм, а гърловината на резервоара не е отгоре, а отстрани,
което прави фабрично невъзможно напълването му догоре. Измерването на разстоянието от
нивото на горивото до ръба на гърловината на резервоара се е оказало невъзможно.
Отделно общоизвестно е, че един литър не е равен на един килограм тегло, това
съотношение е различно за различните материали, в частност течности, и зависи от тяхната
плътност, а според вещото лице плътността на автомобилното дизелово гориво е различна
13
през различните годишни сезони. Като универсално съотношение при разпита си посочва
0,86, т.е. един литър дизелово гориво тежи 860г /други общодостъпни източници в интернет
сочат 0,84, 0,82, 0,90, като всички акцентират върху значението на температурата, при която
се прави измерването/. То не е открило в специализирана литература точни данни за
вместимостта на резервоарите на двете марки товарни автомобили, безрезултатно е
останало и запитване към търговските им представители за страната.
Единственият коректен начин да се измери наличното гориво е, като се източи.
Сигурно е, че и двата влекача са имали по един изцяло пълен резервоар, както и че
резервоарите са тези, които са били фабрично монтирани.
На съдебното следствие съдът назначи допълнителна авто-техническа експертиза,
като на вещото лице се постави допълнителна задача да изготви заключение за средния
разход на гориво на всяка от композициите, като посочи факторите, които му влияят по
техния маршрут на движение Б. – Капитан Андреево.
За да изготви заключение /л.490-498 т.II от съдебното дело/, вещото лице е ползвало
специализирана литература за двете марки автомобили и каталожни данни, предоставени му
от представителя на марката „Рено“. Приема, че средният разход на гориво за товарната
композиция с влекач „Рено“ следва да се приеме 25,3л на 100км при средна скорост 82,5
км/ч и максимална маса 44т, а за тази с влекач „Волво“ - 25,0л на 100 км при същата средна
скорост от 82,5 км/ч и същата максимална маса 44т. Разходваното гориво би трябвало да
възлезе на 453,88л за композицията на подс.Х. и на 448,50л на тази на подс.Ф.П.
Като фактори, оказващи влияние на разхода на гориво сочи видът и състоянието на
пътната настилка, масата на автомобила, скоростта на движение, температурата на околната
среда, интензивността на ускоряването и времето на експлоатация на автомобила.
При разпита си, експертът подчертава, че се отнася за наистина среден, а не точен
разход на гориво, като е нужно да се отчитат следните обстоятелства:
Първо, посоченият разход е за композиции с максимална маса от 44т, докато
управляваните от двамата подсъдими са с такава от 35-36 т. - 20% по-малко.
Второ, същият е за средна скорост от 82,5 км/ч, а данните от тахошайбите от
последните два дни от пътуването на подсъдимите сочат средна скорост от около 60 км/ч.
Трето, изминатото разстояние /около 1800км/ е твърде дълго и с крайно разнообразен
профил на трасето – дълги равнинни участъци се редуват със стръмни изкачвания, където
разходът на гориво се увеличава, но и със спускания, при които съвременните системи на
автомобилите изключват подаването на гориво. Непредсказуемо е поведението на
автомобила при изчакване на граница – двигателят може да бъде изключен, или да остане
включен по време на престой, а както се изтъкна, автомобилите са били оборудвани с
аналогови, а не дигитални тахошайби.
Ето защо съдът се отнася крайно предпазливо и резервирано към възможността да се
правят категорични изводи по въпроса какво количество гориво е следвало да изразходват
двамата подсъдими-водачи по пътя си от Б. до Капитан Андреево, респ. каква е трябвало да
бъде наличността в резервоарите при задържането им.
На ДП от подсъдимите са били иззети телефонни апарати, за които те не са отрекли,
че са ползвали, както следва: от подс.В.Х. – марка „Нокиа“, с два ИМЕЙ-а – ******** и
****** с поставена СИМ-карта в него и марка „Хуауей“ с два ИМЕЙ-а -************* и
*************, без СИМ-карта, а от подс.М. Ф.П. – марка „Айфон“, ИМЕЙ *************
14
с поставена СИМ-карта в него. Подс.Х. твърди, че апаратът марка „Нокиа“ е неговият личен,
а „Хуауей“ – служебен.
Телефонните апарати са били подложени на изследване, като на назначена техническа
експертиза са поставени задачи – да „извлече“ съдържащата се в тях информация –
програми за комуникация, файлове, контакти, регистър на повиквания, текстови и
мултимедийни съобщения и пр., да установи протичала ли е интернет активност, чрез какви
програми, с кои насрещни комуникатори и каква информация е била запаметена, да се
пренесе така придобитата информация на хартиен и оптичен носител, да установи има ли
изтрита информация и извърши процедура по възстановяване на същата, като
възстановената също се пренесе на хартиен и оптичен носител.
Вещото лице е изготвило заключение по така поставените въпроси /т.V л.2-40/, като
оптичните носители, на които е прехвърлена информацията – 4 бр. DVD- диска и 2 бр.СD-
диска са приложени в т.V, където се съдържа и писмен превод на част от пренесената на
хартиен носител информация /л.42-139 и л.145-202/, а хартиените носители са в т.VII – ХI.
Така събраната информация, респ. релевантната за изводите си част от нея, съдът ще
обсъди и анализира отделно и подробно. Тук е мястото да се отбележат „пред скоби“ някои
съществени уточнения и обобщения, които вещото лице изнася на разпита си пред съда във
връзка с установяването на изтрити данни.
Възстановяването на изтрита информация е технически възможно, само ако
изтриването не е за сметка на записана нова информация върху старата, т.е. – поради
изчерпване на капацитета за съхранение на информация /напр. регистъра на проведените
разговори в апаратите, които работят под операционна система „Android“ има капацитет 500
записа/.
Няма инсталирана програма за изтриване чрез отдалечен достъп на апаратите
„Нокиа“ и „Хуауей“, а за телефоните марка „Айфон“ това поначало е технически
невъзможно, тъй като са защитени устройства. Работят под друга операционна система –
IOS, а такава програма може да се инсталира само на „Android“.
Информацията, посочена в заключението като дата, и особено час, не е достоверна,
поради различните часови зони, на които са настроени изследваните телефони и ползваното
от вещото лице устройство.
За нито един изтрит файл – видео, текстови и пр. не е могло да бъде установен точния
момент на изтриване.
Относно ползваните от подс.В.Х. телефонни апарати:
Няма изтрити файлове от телефонния апарат „Хуауей“.
От телефонния апарат „Нокиа“ няма изтрити контакти и хронология на обажданията
/проведени разговори/, изтрита е единствено историята на интернет-браузъра „С.“, респ.
осъществените влизания чрез същия. Изтрити са 3800 файла, възстановени са 1623 от тях –
1535 представляват снимки, 70 – аудиофайлове и 18 – програми. Пренесените на хартиен
носител възстановени файлове, приложени на ДП, според съда не представляват интерес за
установяване на съществени обстоятелства и не се налага да бъдат подробно обсъждани.
От телефонния апарат „Айфон“, ползван от подс.Ф.П. има изтрита информация от
три категории сегменти – контакти /частично/, хронология на обажданията /частично/ и
историята на интернет-браузъра „С.“. Посочени са в Приложения №№14, 15 и 16 към
заключението. Била е възстановена информация, посочена, както следва – в Приложение
15
№9 - хронология на обажданията, №10 – контакти, №11 - напомняния, №12 - Safari
Bookmark - №12 и №13 - Safari История.
Текстовите и видео-съобщения и в двата телефона не са били изтрити, същите са
преведени /т.V л.145 и сл./, в голямата си част са входящи и са съобщения с рекламен и
търговски характер, както и от различни информационни канали /спортни, за футболни
клубове, музикални, на транспортна фирма, на сайта „М. таймс“ и пр./ Съдържанието им по
преценка на съда не представлява интерес за делото.
Такъв представляват данните за проведените от двамата подсъдими телефонни
разговори /хронология на обажданията/ преди всичко по време на пътуванията им, но така
също и в дните, предхождащи заминаването на всеки от тях.
Хронологията на разговорите на подс.В.Х. е с начало 11.05.2018 год. и край –
27.09.2018 год. – 10:36:30 ч. иранско време според вещото лице /същата, ведно с превода на
данните за тях е приложена и в т.V л.51-84, превод, а л.85-95, снетата от апарата на хартиен
носител/. Съдът намира, че до м.септември същата не би могла да представлява интерес за
делото, като тук следва да отбележи изрично, а по-нататък и да коментира следните от тях:
На 15.09.2018 год. в 10:04 ч. подсъдимият има входящо обаждане от свид.М.Г. М.Н. с
продължителност 37 сек. Неговият номер бил записал с прозвището „****“, което се
потвърждава от показанията на самия този свидетел, че телефонът, който ползва е с номер
***********. В 10:07 ч. има изходящо обаждане към него, но неосъществено
/продължителност – 0 сек./ Същият ден има пропуснато обаждане от своя брат свид.С.Х. в
12:50 ч., веднага след което – входящо обаждане от същия в 12:52 ч. с продължителност 244
сек.
На 16.09.2018 год. в 20:09 ч. и на 17.09.с.г. в 9:02 ч. има две пропуснати обаждания от
свид.М.Н., след което в 10:56 ч. – входящо обаждане от брат си С. с продължителност на
разговора 45 сек.
На 18.09.2018 год. в 10:43 ч. има входящо, но с продължителност 0 сек., а веднага
след това в 10:45ч – пропуснато обаждане от свид.М.Н. Следват пропуснати обаждания и от
С. в 10:49 ч. и 10:53 ч., последвани от изходящо обаждане към брат му С. в 12:48 ч. с
продължителност 67 сек.
На 21.09.2018 год. има три пропуснати обаждания от свид.М.Н. – в 17:19ч., в 18:25ч.
и в 18:27 ч., след което е прието входящо обаждане от С.Х. в 20:44 ч. с продължителност 96
сек и отново пропуснато обаждане от свид.М.Н. в 21:37 ч.
На 22.09.2018 год. подс.В.Х. има пропуснато обаждане от брат си С. в 10:39 ч.,
последвано от пропуснато такова и от свид.М.Н. в 10:53 ч. В 11:06 ч. е набрал неуспешно
брат си /0 сек. продължителност/, който му се е обадил в 11:07 ч. и разговорът е продължил
142 сек. Пропуснато обаждане има от свид.М.Н. в 14:29 ч., но е приел следващо обаждане от
него в 15:57 ч. и са разговаряли 15 сек.
На 23.09.2018 год. в 10:54:09 ч. има входящо, с продължителност 4 сек. и в 10:54:39
ч. изходящо с продължителност 60 сек. обаждания към свид.М.Н.. В 12:00 ч. има изходящо
обаждане към брат си С. с продължителност 393 сек. В 13:26 ч. не е приел, но в 13:32 ч. е
„върнал“ обаждане към свид.М.Н. с продължителност 91 сек. В 15:08 ч. има две неуспешни
/с продължителност 0 сек./ изходящи обаждания към свид.М.Н., но в 15:09 ч. има проведено
изходящо с продължителност 16 сек. В 15:21 ч. отново има пропуснато обаждане от него.
Като се отчете изтъкнатото от вещото лице инж.В.Г., че изследваните телефони са
настроени на иранска часова зона /1,5 часа напред спрямо България/ в съвкупност с
16
обясненията на този подсъдим и събраните данни за влизането му на територията на
Турция, вероятно последните, а със сигурност следващите проведени от него разговори са
станали след това, докато вече е бил на път към България.
От последното, споменато по-горе насетне, регистрираните обаждания в
хронологията на телефона на подс.Х. са 74 на брой с уговорката, че от тях 8 са неприети, 7 -
отхвърлени, а още 24 изходящи обаждания не са били проведени /отбелязана е
продължителност 0 сек./ Разбира се самият факт на търсене /входящо или изходящо/ е
важен, но така или иначе информация не е била обменяна. Реално проведените разговори от
подс.Х. остават 35.
Впечатление правят 6 разговора с абонат, запаметен като „турчин, нарушител“ – 4
входящи и 2 изходящи, към когото има и много неосъществени изходящи обаждания -9.
Също 6 разговора за проведени с абонат, запаметен като „О., представител доковете“ –
също 4 входящи и 2 изходящи, но всички са от дата 23.09.2018 год., първият ден на
пътуването.
Само 5 проведени, 3 входящи и 2 изходящи разговора са регистрирани и с потребител
„фирма“, но с него има 3 пропуснати и 5 отхвърлени разговора, повечето в кратък период от
време.
С потребител Д.Я. има проведени 6 разговора, 5 изходящи и 1 входящ и 2
неосъществени изходящи, като последните проведени са от сутринта на 27.09.2018 год.,
преди подсъдимия да премине границата от Турция в България.
С потребител запаметен като „Д.“, с различен номер от Д.Я. има по един входящ и
изходящ разговор, а освен това 3 неосъществени изходящи и 1 отхвърлено входящо.
Останалите обаждания са по 1-2 на брой към други потребители.
С оглед моментът на последното регистрирано обаждане - 27.09.2018 год. – 10:36:30
ч. иранско време /13:06 ч. българско/, този подсъдим, независимо кога точно му е бил отнет
телефонния апарат, не е провеждал разговори след задържането си.
Хронологията на обажданията на подс.М. е описана на две места на ДП като
възстановени и изтрити файлове. Доколкото е дадено описание на изтритите, съдът приема,
че под възстановени се има предвид тези, които вещото лице е могло да „извлече“ директно
от телефона.
Изтритите обаждания са в т.V на л.137-139, съответно с превод на л.134-136.
Записите са общо 93. Прави впечатление, че има два разговора от 2001 год. и един от 2002
год. Следват разговори от 2.01.2018 год. до 26.09.2018 год. Съдът не намира основание да
анализира и коментира тези отпреди м.септември 2018 год., поради което остават едва 22
записа. Два от тях са от 9.09.2018 год. , останалите 20 са от дати 25.09. и 26.09.2018 год., т.е
от времето на пътуването на този подсъдим на територията на Турция. Те са предимно с
потребители, записани като Л. Д. /8разговора, по 4 входящи и изходящи/ и К. Д. Б. /3
разговора, 2 входящи и 1 изходящ/. Останалите разговори са с номера, на които не е
присвоено име, между които се откроява тел.№ **********с 6 разговора, по 2 входящи,
изходящи и пропуснати.
Всички разговори са с продължителност под 1 минута, а повечето дори под 10 сек.
Подс.Ф.П. заявява в обясненията си пред съда, че като „Л.Д.“ е вкарал в телефона си
номера на своя брат свид.А.Ф.П., с когото са пътували заедно, тъй като това означава „душо
моя“. За съжаление разпитът на свид.А.Ф.П. беше вече проведен в предходно с.з., за да се
17
провери това твърдение, но преводачът не отрече значението на израза.
Възстановената хронология /т.V л. 123-133, съответно с превод от л.114 до 122/
започва на 31.08.2018 год. с три записа, след което продължава направо на 26.09.2018 год. с
последен запис от 28.09.2018 год.
Крайният момент е доста часове след разкриването на наркотичното вещество и
вероятното му фактическо задържане, като се съобрази времето на влизане на българска
територия – 6:27 ч. на 28.09.2018 год., което е 8:87 ч. иранско време /това на телефона му/.
Поради това е нормално, че след този час има регистрирани общо 103 пропуснати и
отхвърлени повиквания, макар да буди недоумение, че са отбелязани три входящи
повиквания, на които е отговорено, двете с по 3 сек., а третото с 1 сек. продължителност.
Същите са между 14:48ч. и 14:50 ч. /съответно 10:18ч и 10:20 ч. българско време/ и са от
М.А.. Огромна част от пропуснатите повиквания са от потребител „С.“ /по делото са
събрани безспорни доказателства, че този подсъдим има друг брат с това име в И./, „М.А.“ и
„Р.А.“, останалите са 4-5 от различни потребители.
Впечатление прави, че първите три обаждания в хронологията са от 31.08.2018 год., а
следващите – чак от 26.09.2018 год.14:02 ч., когато той вече е бил на път. До влизането му
на българска територия /без обсъдените по-горе пропуснати след периода на задържането
му/ са регистрирани 91 обаждания, от които обаче 35 „отменени“ и 14 пропуснати.
Проведени са всъщност 42 разговора.
13 обаждания са от и към потребителя „Л.Д.“, за когото подсъдимият твърди, че е
брат му А., с когото пътуват. Към същия има и още общо 12 отменени и пропуснати такива.
Всички обаждания към този потребител са с продължителност между 4 и 33 секунди, което е
нормално за двама пътуващи заедно водачи на автомобили. Изключение прави един
разговор с продължителност 20 мин. – на 27.09.2018 год. в 10:08 часа.
С потребител „С.“, другият брат на този подсъдим, са регистрирани 10 проведени
обаждания - 8 входящи и 2 изходящи, както и 9 пропуснати/отменени.
От останалите 22 проведени разговори прави впечатление присъствието на
потребител Р.А. с 5 разговора /отделно две отменени обаждания/, проведени между 9:29 ч. и
9:44 ч. на 27.09.2018 год., А.П. – по 1 входящо и изходящо обаждане, но и 4 отменени.
Останалите обаждания са по 1-2 на брой към други потребители, между които и
номера, на които не е „присвоено“ име – 3 входящи разговора с ****** номер *****, 4 с
турски номер *****, но и още 7 пропуснати или отменени към същия.
Подс.Ф.П. заявява в обясненията си, а това поддържа по-рано в свидетелските си
показания и неговият брат А., че М.А. е негов колега-****, с когото са приятелски семейства
и това е най-близкият му приятел.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на съвкупната
преценка на всички събрани доказателства по делото - свидетелски показания, обяснения на
подсъдимите, които кредитира в голямата им част, заключения на назначени експертизи,
протоколи за проведени огледи, претърсвания и изземвания, приобщени писмени
доказателства и др.
Относно събитията в И., предхождащи отпътуването на двете товарни композиции и
свързани с възлагането на товарите, приемане от двамата подсъдими на извършването на
курсовете, натоварването и другите подготвителни действия, съдът кредитира обясненията
на подсъдимите и показанията на свидетелите С.Х., А.Ф.П. и М.Г. М.Н.. Вярно е, че
18
обясненията на подсъдимите освен доказателствено средство, са и средство за защита, а
всеки от свидетелите има своите основания да даде показания pro causa на подсъдимите,
обаче подложени на проверка чрез съпоставянето помежду им, както и с други, събрани по
делото доказателства, я издържат напълно. Всички свидетелски показания са много
подробни, детайлни, изчерпателни, но въпреки това непротиворечиви както помежду си,
така и спрямо обясненията на подсъдимите. Подкрепят се взаимно и намират опора едни в
други. Житейски логични и напълно достоверни са.
Съдът намира за уместно да обърне внимание на безспорния факт, че описаната по-
горе хронология на телефонните разговори на подс.В.Х. в дните преди отпътуването му,
красноречиво потвърждава изнесеното и от него, и от свидетелите С.Х. и М.Г. М.Н. затова,
че първоначално този подсъдим не искал да поеме курса, защото не си бил получил
възнаграждението от свид.М.Н. за предходен курс с неговия камион, и се наложило брат му
С. да го придумва по молба на свид.М.Н., като това е продължило дни наред. Така в
периода от 15.09. до 22.09.2018 год. подс.Х. има най-напред едно прието, а след това
множество пропуснати обаждания от свид.М.Н.. Пропуснатите обаждания могат да се
дължат на моментна невъзможност да се отговори на обаждането, но така също и на
нежелание да се приеме разговорът. Същевременно всяко пропуснато обаждане от
свид.М.Н. е последвано в кратък интервал от време след това от прието входящо обаждане
от свид.С.Х., при което разговорите са със значителна продължителност. Най-сетне, подс.Х.
има на 22.09.2018 год. прието, а на 23.08.2018 год. и изходящо обаждане към свид.М.Н..
Обстоятелствата, че свид.М.Н., а не подс.Х. е натоварил стоката в гр.У. и предал вече
натоварената композиция на подсъдимия на самия иранско-турски граничен пункт, се
приемат и от самия прокурор, който ги описва по обвинителния акт. Те се поддържат
единодушно от този подсъдим и свидетелите С.Х. и М.Н..
На съдебното следствие съдът приобщи представен от защитата оптичен диск,
съдържащ пет видеофайла /виедозаписи/, за които се поддържа, че са от ******я митнически
пункт Б. и на тях е записана проверка с рентген, осъществена на композицията на свид.М.Н.,
управлявана тогава от него. На същия се извърши оглед и възпроизвеждане на
съдържанието в с.з. Наблюдава се товарна композиция – син на цвят влекач, марка
„Рено“/емблема на предната броня“/ с полуремарке „Мамут“/надпис на задната страна
между вратата и регистрационния номер/. Същото преминава през обособен със
заграждения вход на голямо пространство-плац, след което влиза в голямо помещение -
хале. Там водачът слиза от кабината и се отправя в неизвестна посока, а през това време
специално устройство „пролъчва“ композицията. След това водачът се завръща, качва и
извежда композицията от помещението. На следващ запис водачът спира до кабина на
открито, слиза от камиона, влиза в кабината, след което излиза с документи в ръка. Този
водач не е подс.В.Х..
Записите носят дата 22.09.2018 год. и час от 19:49:06 насетне.
Съдът назначи и техническа експертиза със задача да провери извършвани ли са
технически манипулации на записа, налице ли е логическа и хронологическа
последователност на съдържанието, а отразената информация представлява ли единна и
ненарушена цялост, както и възможно ли е да се разчете номера на превозното средство ?
Изготвеното заключение гласи, че не се откриват следи от модификация и монтаж в
изображенията на изследваните видеозаписи и визуалната информация е представена
цялостно. Съдържанието на регистрационните табели на влекача и полуремаркето не могат
да се разчетат.
Въпреки липсата на данни във видеозаписите дали се отнася за митнически пункт Б.,
19
невъзможността да се разчетат номерата на регистрационните табели и безпредметността да
се назначава лицево-идентификационна експертиза, съдът намира, че би могъл да направи
известни изводи въз основа на така представеното доказателство.
При сравнение с данните от протоколите за оглед и претърсване и изземване,
последвали непосредствено откриването на наркотично вещество в композицията на
подс.Х., се констатира съвпадение на марка /“Рено“/ и цвят /син/ на влекача, марка на
полуремаркето /“Мамут“/. Макар да не се идентифицира с категоричност свид.М.Н. като
водачът на видеозаписите, такъв видимо не е подс.Х., което потвърждава изнесеното от този
свидетел, че не подсъдимият е преминал митническата проверка на ******я граничен пункт.
Датата на видеозаписите предхожда денят, в който подс.Х. се е отправил на път.
Съдът намира достатъчно основания да прецени, че представените видеозаписи
подкрепят обясненията на този подсъдим и показанията на свидетелите С.Х. и М.Г. М.Н. за
обстоятелствата около преминаването на митническата проверка в И..
Всичко изложено дотук дава основание на съда да кредитира като достоверни и
истинни и свидетелските показания, и обясненията на подсъдимите за събитията,
предхождащи пътуването им.
Фактическа обстановка относно митническите проверки на ГКПП“Капитан
Андреево“ и обстоятелствата, при които е било установено наличие на наркотично вещество
в товарните композиции, управлявани от двамата подсъдими, съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите – митнически служители К.Д., И.Ч., Н.Д., П.П., И.Д., С.С. и
П.С., преценени в съвкупност с протоколите за оглед, претърсване и изземване от всяка от
товарните композиции и протоколите за оглед на веществени доказателства – установеното
и иззето количество наркотично вещество, а така също и с придружаващите товарите
митнически и транспортни документи, както и заключенията на физико-химическите
експертизи.
Свидетелските показания на митническите служители съдържат най-съществени
противоречия относно обстоятелствата дали телефонните апарати на всеки от ******те
водачи са били отнети незабавно при откриването на наркотичното вещество, дали същите
са могли да осъществят и са осъществили контакт помежду си по някакъв начин, докато са
траели проверките на превозните средства, дали подс.М. е могъл да възприеме, че
композицията, управлявана от неговия брат А. е отклонена за проверка. В крайна сметка
обаче нито един от водачите не е избегнал, нито дори е направил опит да избегне щателна
митническа проверка, нито да побегне от граничния пункт, и трите товарни композиции са
проверени изцяло и пълноценно. Ето защо е безпредметно да се обсъждат тези
противоречия.
За сметка на това показанията им са напълно непротиворечиви, еднопосочни,
взаимно допълващи и подкрепящи се относно съществените за делото факти – външен вид
на товарите, брой палети, обстоятелствата, при които са били извършени проверките,
находките и начина на тяхното разкриване, подробности за способите на укриване на
наркотичното вещество. Следва да се изтъкне, че няма и значителни противоречия на тези
показания с обясненията на двамата подсъдими и показанията на свид.А.Ф.П..
Известни противоречия се установяват в показанията на митническите служители
досежно поведението на двамата подсъдими по време на, и след осъществяването на
проверката. Съдът намира, че следва да цени приоритетно и да гради изводите си въз основа
на показанията на свидетелите К.Д., И.Ч., Н.Д. и донякъде на тези на свид.П.П.. Тези
свидетели са извършили проверката на пристигналото първо по време превозно средство –
композицията на подс.Х. и първи са открили наркотично вещество, а след това са останали
20
след изтичането на смяната им, за да участват в проверката и на другите два, по-късно
пристигнали камиона, явно с цел да помогнат с вече придобитият опит. Проследили са
случая отначало докрай, в пълната му хронология, впечатленията им са най-цялостни и
пълноценни. Останалите, разпитани по делото митнически служители са се включили в една
вече започнала и стигнала донякъде проверка, като изобщо не са участвали в тази на
подс.Х..
Ето защо съдът прие за установено, че и двамата подсъдими преди и по време на
проверката и до откриването на наркотичното вещество са били спокойни, не са били
притеснени, нервни, разтревожени или раздразнителни. Подс.Х. се включил да помага в
проверката до откриването на наркотичното вещество, а подс.Ф.П. нямал тази възможност,
тъй като неговият камион направо бил разтоварен с мотокар. Подс.Х. бил крайно уморен и
изтощен, неговата проверка продължила до около 6 часа сутринта на следващия ден, след
влизането му в страната, т.е. около 15-16 часа.
Единствено свид.П.С. е категоричен, че „вторият и третият камион“ /т.е. тези на
братята А. и М. Ф.П./ са били с турски митнически пломби на горивните резервоари.
Останалите митнически служители твърдят, че не са обърнали внимание на този факт. С
изключение на свидетелите И.Д. и С.С., останалите обаче заявяват, че им е известна
практика на турската страна да пломбира горивните резервоари на чуждите, вкл. ******те
товарни композиции. Като причина затова някои от свидетелите изтъкват, че Турция не
разрешава да зареждат гориво онези камиони, които не товарят стока от страната, а я
преминават транзитно, а други – че горивото в И. е значително по-евтино и това е мярка,
недопускаща продажбата му от ******те водачи. От друга страна вещото лице – авто-
инженер е установило със сигурност пломба поне на единия резервоар на влекача,
управляван от подс.Х.. Ето защо съдът прие, че на влизане в Турция горивните резервоари и
на двете композиции са били пломбирани.
Съдът не намира основания да цени критично и с резерви показанията на съпрузите
Ш. и Н. Е. . За същите са събрани положителни характеристични данни от полицейските
органи на Република А., където живеят и работят от дълги години. Изнесеното от тях е
логично и непротиворечиво. Уведомили са незабавно ****** полицейски органи, когато са
получили странно и с необяснимо съдържание телефонно обаждане във връзка със
задържането на ****** камион, превозващ адресирана към тях стока, каквато не са
поръчвали.
Съдът не намира и основания да не кредитира показанията на свидетелите С.Х. и
М.Г. М.Н. за предприетите от тях, а впоследствие и от ******те власти действия, след
разкриването на факта, че два ****** камиона са пренасяли наркотично вещество към
България. Реакцията им е била напълно естествена, логична, проява на загриженост от
близки хора. Твърдяното от тях се потвърждава от приобщените документи, предоставени
на съда от посолството на Ислямска република И. документи.
По оценката на доказателствата, обосноваността на обвиненията и съставомерността
и правната квалификация на деянията на двамата подсъдими:
При така установената фактическа обстановка, съдът намери повдигнатите против
подсъдимите В. М. Х. и М.В. Ф.П. обвинения изцяло недоказани от субективна страна.
От обективна страна са събрани достатъчно убедителни, ясни и категорични
доказателства затова, че на 27.ІХ.2018 год. през ГКПП „Капитан Андреево”, обл. Хасково
подс.В.Х. с товарен автомобил влекач марка „Рено“, рег.№ ***** и прикачено към него
ремарке марка „Мамут“, рег.№ ******, без надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната от Република Турция в Република България високорисково
21
наркотично вещество – хероин с общо тегло 332,810 кг със съдържание на активен
компонент диацетилморфин – 56,5 и 55,0 тегловни процента на обща стойност 29 952 900
лв., а на 28.ІХ.2018 год. през ГКПП „Капитан Андреево”, обл. Хасково подс.М. Ф.П. с
товарен автомобил влекач марка „Волво“, рег.№****** и прикачено към него ремарке марка
„Мамут“, рег.№ *******, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната
от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество – хероин с
общо тегло 355,020 кг със съдържание на активен компонент диацетилморфин – 55,4, 55,3 и
56,2 тегловни процента на обща стойност 31 951 800 лв.
Хероинът е включен в Списък I към чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП вр. чл.3 т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС
№293/27.10.2011 год. като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с него, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина. Съгл. чл.30 от ЗКНВП пък е забранено производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето,
превозването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и
техните препарати от Списък I.
Съгласно ПМС №****** год. за определяне цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, цената на килограм хероин с процентно съдържание 45-
60% е 90 000 лв., въз основа на което е изчислена горепосочената стойност на установеното
и иззето от всяка една товарна композиция количество.
С това, като се оценят подобаващо и начина на укриване на наркотичното вещество,
неговите количество и стойност и пр., може да се приеме, че всеки от подсъдимите,
поотделно и независимо един от друг, е осъществил от обективна страна всички признаци от
състава на престъплението по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК,
Липсват обаче каквито и да било доказателства за съставомерност на деянията на
двамата подсъдими от субективна страна, такива, които да не оставят никакво съмнение, че
всеки от тях е знаел, имал е изградени в съзнанието си ясни, субективни представи, че в
управляваната от него товарна композиция е било укрито и натоварено наркотично
вещество, наред с легално превозваната стока – строителни плоскости.
Преди анализа на доказателствата, следва да се изтъкне, че по обвинителния акт не е
посочен ясно и конкретно момент, нито начин, по който на всеки от двамата подсъдими да е
било съобщено, че в легално превозваната от тях стока има укрито наркотично вещество -
хероин. За подс.Х. е описано, че приел предложение срещу възнаграждение да осъществи
курс с композицията на свид.М.Н. до В., А., като предложението, „което не е установено от
кого произхожда, му било предадено“ от същия този свидетел. За подс.Ф.П., че „в началото
на м.септември 2018 год. прел предложение от познат, неустановен по делото, да извърши
срещу възнаграждение международен превоз до В. с товар строителни плоскости“. За
уведомяване за наличие на хероин в товара нито тук, нито по-нататък в обвинителния акт не
се споменава нищо.
По обвинителния акт, а впоследствие и в обвинителната си реч прокурорът излага в
„насипен“ вид факти и аргументи, които според него дават възможност да се установи
наличието на такива представи у всеки от подсъдимите. Макар изрично да не сочи, че се
позовава на косвени доказателства, нито да си направи труда да ги подреди в
последователна верига, още по-малко да обоснове, че същата е единна и непрекъсната и
води до единствено възможен извод за наличие на вина, като се изключат други възможни
предположения, така или иначе същите следва да бъдат обсъдени от съда.
По обвинителния акт се поддържа, че стоката и транспортът са предплатени, но щом
22
това не е направено от дружеството „*******“, от това следвало, че действителният
поръчител и получател и на стоката, и на наркотика, е известен както на доставчика, така и
на спедитора, така и на превозвача, сиреч – подсъдимите. Като умозаключение
гореизложеното е не е нищо повече от предположение, толкова произволно, а и очевидно
невярно, че не се нуждае от особен коментар. Като извод е напълно необоснован в контекста
на събраните доказателства. При условие, че нито едно доказателство по делото не сочи
подсъдимите да са знаели, че „******“ не са поръчвали, нито плащали превозваната стока,
съдът не вижда как този факт може да създаде субективни представи у тях за наличие на
укрит в товара хероин. Без да се впуска в анализ и изследване на приложимите норми,
уреждащи международния автомобилен превоз, съдът ще подчертае само, че по смисъла на
същите нито един от подсъдимите няма качеството нито на доставчик, нито на спедитор,
нито на превозвач, а и двамата са просто ****и – фактически изпълнители на превоза. Това
ясно личи от придружаващите товарите документи – международни ЧМР-товарителници
/които са и самите удостоверяващи договора за международен превоз и условията по него
документи/, където са посочени изпращач и превозвач, а всеки от двамата подсъдими
фигурира единствено в графата „Име на шофьора“. Това обстоятелство не се променя за
подс.Ф.П. от факта, че той е собственик на товарната композиция, която управлява, защото
пределно ясно стана по делото, че в И. физическо лице не може да бъде превозвач, а ако
притежава камион, сключва договор с транспортна фирма, чийто лиценз ползва.
По-нататък се изтъква, че поради избрания начин на укриване, за да се достигне до
наркотичното вещество, строителните плоскости трябва да се унищожат и да не могат да се
ползват по предназначение, което сочело действителната цел на транспорта – трафик на
хероин. Това е безспорно, но също не насочва към знание у подсъдимите за последния факт,
тъй като те не са собственици на легалната стока.
Липсата на действителен получател на стоката „налагала промяна в поведението на
водачите, с която те не биха се справили, ако действията им не са били планирани
предварително. Това било индиция, че им е предварително известно с кои лица да
осъществят контакт, както с оглед представяне на стоката пред митницата, заплащане на
мита и такси и пр., така и действителната дестинация на наркотика.“ Становището на съда
е, че това не е индиция, а също предположение и също напълно произволно, тъй като не е
подкрепено от никакви доказателства. Т.нар. „липса на действителен получател на стоката“
действително е индиция за знание у подсъдимите, стига да беше доказано по делото, че те са
знаели, че „*****“ не е такъв. Това не следва от никакви, установени по делото
обстоятелства. Двамата подсъдими са ****, които превозват стока с напълно редовни,
изрядни придружаващи товара документи, в които ясно е посочено кой е получател на
стоката и къде трябва да ся доставят – в Митница В.. Какво е щяло да стане, ако посоченият
в транспортните документи получател е откажел да приеме товара, може само да се гадае, но
не и да се прави извод за вина у подсъдимите.
Също такова предположение, напълно необосновано е, че знанието на подсъдимите
за наличието на наркотично вещество в товара следвало от факта, че са с богат опит,
многократно пътували по такъв маршрут, с познания за реда и начина на преминаване на
границите.
Друго косвено доказателство за вина обвинението намира в количеството гориво,
установено в резервоарите на двете композиции, управлявани от подсъдимите. Прокурорът
хвърли много усилия за установяване на факти в тази насока /обем на резервоарите, разход
на гориво и пр./, поддържайки, че подсъдимите умишлено са манипулирали количеството
гориво, с цел изразходваното да е приблизително равно на теглото на укрития хероин и по
този начин да се попречи на разкриването му.
23
Поначало нито в обвинителния акт, нито в обвинителната реч на прокурора има
изложена ясна теза, или описан механизъм затова, как и по какъв начин посредством
манипулирането от страна на шофьора на количеството гориво в резервоара, може да се
прикрие теглото на допълнително добавеното към легалния товар наркотично вещество.
При това прокурорът изпадна в противоречие – докато в обвинителния акт твърди, че
„подс.Х. изчислил разхода на гориво така, че при влизане в България единият резервоар
останал наполовина празен“, т.е умишлено не заредил, то в обвинителната си реч вече
обосновава, че той със сигурност е заредил в Турция, тъй като събраните доказателства
сочат, че изразходваното от Б. до Капитан Андреево гориво надхвърля теглото на хероина.
Впрочем абсурдно е да се поддържа, че ако теглото на композицията се окаже по-малко от
посоченото в придружаващите документи, това ще бъде индиция за допълнителен товар -
наркотично вещество.
Становището на съда е, че прикриване на теглото на наркотичното вещество чрез
манипулиране на количеството гориво в резервоарите на товарните композиции е от една
страна безпредметно, от друга – практически невъзможно, а в крайна сметка остана и
недоказано по делото.
Брутното тегло на всяка от двете товарни композиции е около 35 т собствено тегло
плюс товар, а укритият хероин във всяка от тях е с тегло от около 350кг /също бруто/, или
почти точно 1%. Безпредметно е да се полагат усилия за прикриването на такава нищожна
разлика. Разпитаните митнически служители бяха категорични, че претегляне на ГКПП се
извършва само с цел проверка за претоварване, което е правомощие и задължение на други
органи, не и за нуждите на митническата проверка и не е част от последната, а разлика в
теглото, по-малка от един тон не буди подозрения, за което впрочем прокурорът отправи
критики към маниера им на работа. Както е видно по делото, проверката с рентген и най-
вече щателната митническа проверка, вкл. пълна физическа проверка на товара, е
ефективният метод за откриване на укрит, нелегален товар.
С оглед заключението на вещото лице за среден разход на гориво от около 25 на сто
км за всеки от двата влекача, и изминатото разстояние от 1800 км от Б. до Капитан Андреево
/информация, общодостъпна в Гугъл-мапс/, без нужда от специални знания може да се
изчисли, че изразходваното гориво би възлязло на приблизително 450л. Като се съобрази
посоченото от вещото съотношение 0,86 на тегло литър дизелово гориво към 1 кг, то
теглото му е около 380-390 кг, съвсем близо до това на укрития хероин. Следователно не е
необходимо водачите да предприемат каквото и да било, за да се компенсира теглото на
укрития хероин с това на изразходваното гориво.
Събраха се данни по делото затова, че резервоарите и на двете композиции са били
пломбирани с турски митнически пломби на влизане в Турция, отделно от тези на товарното
помещение, както и че в Турция са въведени ограничения за зареждане на гориво от
транзитно преминаващи, вкл. ****** товарни композиции. Следователно много трудно е да
се планира зареждане на определено количество гориво на определен етап от пътя.
Най-после, съдът по-горе даде израз на сериозните си резерви относно възможността
по делото с категоричност да се установи количеството изразходвано гориво. С твърде
голяма относителност и приближение се изчисляват от експерта както обема на
резервоарите, така и установеното в тях налично гориво, така и профила на пътя, а оттам и
разхода, и това се признава от самия него. Методът с бъркане с мерителна линийка в
резервоара не внушава особено доверие, безспорно е, че технически резервоарите не могат
да се напълнят догоре. Ако разследващите органи са смятали да базират съществени за
делото изводи в тази насока, следвало е /само че незабавно/ да предприемат източване на
наличното гориво.
24
Ето защо съдът прие, че доводът за укриване теглото на укрития хероин чрез
манипулиране на количеството изразходвано гориво от всеки от подсъдимите изобщо не
следва да се включва в евентуалната верига от косвени доказателства, сочеща на умисъл в
действията им, и да се цени в тази насока.
Последните аргументи на обвинението за доказване умисъла на подсъдимите са
свързани със събраните доказателства за проведена от тях активна комуникация през
мобилните им телефони им по време на осъществяване на превоза и за икономическата
нецелесъобразност на сделките.
И двете обстоятелства са доказани по делото. И двете са от такова естество, че
принципно биха могли да бъдат част от верига косвени доказателства, стига да могат да се
оценят като такива, водещи до единствено възможен извод. Последното е най-важното
условие за покриване на стандартите за доказаност на обвинението, установени в
разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК. То в случая не е осъществено.
Веднага следва да се изтъкне, че икономическата нецелесъобразност на сделките,
чрез които са поръчани стоките, които представляват легален товар в двете композиции,
няма как да се свърже с умисъл у подсъдимите за трафик на наркотично вещество. Те не са
страни по сделката за продажба на строителни плоскости, нямат качество продавач, или
купувач, респ. изпращач, или получател на тази стока. Никой от тях не е имал задължение да
я заплати, за да има повод да разсъждава върху икономическата логика. Било им е известно
само каква е стоката – строителни плоскости. Могли са да се запознаят и със съдържанието
на фактурата, която е част от придружаващите товара документи, но то не ги засяга и не се
отнася до тях.
Комуникацията, осъществена от всеки от подсъдимите по време на превоза през
мобилните им телефони е относително интензивна.
По делото са установени номерата на абонатите, с които е осъществявана
комуникация по телефон, броят, датата и часа на контактите. Не е установено никакво
съдържание на проведените разговори, нито самоличността на лицата – ползватели на
съответните комуникатори. Някои от разговорите са с абонати, чиито телефони са
запаметени в паметта на телефоните им със съответни имена, без никакви гаранции дали са
тъкмо тези лица, а срещу значителен брой набрани и приети обаждания фигурират само
телефонни номера без имена. Установено е съдържанието на СМС-ите, то не буди никакви
подозрения или съмнения.
Установяването на съдържанието на разговорите би било пряко доказателство,
разбира се ако е уличаващо, а установяването на самоличността на лицата, с които
подсъдимият контактува – косвено такова, ако са налице и други данни, че тези лица са
свързани с предприетия нелегален трафик. Тъй като обаче не е установено нито едното, нито
другото, самият брой на разговорите не може да доведе до единствено възможен извод за
вината на подсъдимите.
Както бе посочено по-горе, регистрираните обаждания в хронологията на телефона
на подс.Х. по време на пътуването са 74 на брой, но реално проведените разговори са едва
35, останалите са неприети, отхвърлени и с продължителност 0 сек. За около 4 денонощия,
през които е пресякъл територията на Турция броят им не е необичайно голям.
Четири разговора са към четири различни номера „непознат“, т.е. абонатен номер, на
който не е присвоено име. Въз основа на тях не могат да се правят каквито и да било изводи.
Могат да се оценят като пораждащи някакво съмнение 6 разговора с абонат,
25
запаметен като „турчин, нарушител“ /4 входящи и 2 изходящи/, също 6 разговора с абонат,
запаметен като „О., представител доковете“ /също 4 входящи и 2 изходящи/, още 6
разговора с потребител Д.Я. /5 изходящи и 1 входящ/, други 5 /3 входящи и 2 изходящи/
разговора с потребител „фирма“, както и с потребител запаметен като „Д.“/с различен номер
от Д.Я./ - по един входящ и изходящ разговор. Към същите абонати има и много
неосъществени разговори – пропуснати, отхвърлени и с продължителност 0 сек.
Установената телефонна комуникация на подс.Ф.П. сочи следното:
Възстановената хронология на неговите разговори за периода на осъществяване на
превоза съдържа 91 обаждания, от които обаче 35 „отменени“ и 14 пропуснати. Проведени
са 42 разговора, също не фрапиращо голям брой.
13 обаждания са от, и към потребителя „Л.Д.“, за когото подсъдимият твърди, че е
брат му А., с когото пътуват и съдът не открива основания да не кредитира това. С
потребител „С.“, другият брат на този подсъдим, са регистрирани 10 проведени обаждания
/8 входящи и 2 изходящи/, както и 9 пропуснати/отменени.
От останалите прави впечатление присъствието на потребител Р.А. с 5 разговора
/отделно 2 отменени обаждания/, проведени между 9:29 ч. и 9:44 ч. на 27.09.2018 год. и на
А.П. – по 1 входящо и изходящо обаждане, но и 4 отменени.
От останалите обаждания, между които и номера, на които не е „присвоено“ име – 3
входящи разговора с ****** номер *****, и 4 с турски номер *****, но и още 7 пропуснати
или отменени към същия.
В телефонния апарат на този подсъдим е установена и изтрита хронология на
обаждания, която е била възстановена. За периода на пътуването същите са от дати 25.09. и
26.09.2018 год. и са предимно с потребители, записани като Л.Д. /8разговора, по 4 входящи
и изходящи/ и Камал Дого Баязид /3 разговора, 2 входящи и 1 изходящ/. Останалите
разговори са с номера, на които не е присвоено име, между които се откроява тел.№ *****
/турски/ с 6 разговора, по 2 входящи, изходящи и пропуснати. Тези разговори са с
продължителност под 1 минута, а повечето дори под 10 сек.
Доколкото не бива да се изпуска от внимание, че от телефона на този подсъдим има
изтрита хронология на обажданията, съдът отбелязва, че се отнася за разговори от датите
25.09. и 26.09.2018 год., когато той е все още на няколкостотин километра далеч от
ГКПП“Капитан Андреево“, както и че според заключението на вещото лице, точният
момент на изтриване не може да се установи.
В сравнение с подс.Х., подс.Ф.П. има по-голям проведени разговори, но измежду тях
много такива със свои близки.
По отношение и на двамата подсъдими, никакви други факти по делото не свързват
така установената телефонна комуникация, с напълно неизвестни за разследването лица, във
верига, от която да следва единствен възможен извод за наличие на субективни представи за
трафик на наркотично вещество. Всеки от тези абонати би могъл да е близък, или по-
далечен познат, приятел, колега на подсъдимите и нищо установено по делото не изключва
тази възможност. Тя би могла да бъде проведена със същия успех и ако те не знаят, че са
замесени в международен наркотрафик. Това важи в еднаква степен и за двамата подсъдими.
След като обсъди по-горе всички изтъкнати доводи и аргументи от прокурора, които
не убеждават, че субективната страна на деянията на двамата подсъдими е доказана по
несъмнен и категоричен начин, съдът намира, че следва да посочи и оцени подобаващо
други, при това безспорно установени по делото факти, които водят до тъкмо обратен извод.
26
Двамата подсъдими не се познават, не са пътували заедно, не са комуникирали
помежду си по време на пътуването.
Подс.Х. не е присъствал и участвал при натоварването на стоката в гр.У., получил е
камиона натоварен, с уредени придружаващи товара документи, преминал митнически
проверки и формалности в И. на самия граничен пункт между Турция и И.. Не е видял
изобщо стоката, освен евентуално при митническата проверка на влизане в Турция през
граничния пункт Г..
Подс.Ф.П. е присъствал, но не е взел участие в натоварването в склада в гр.У.. Могъл
е да види стоката.
Всички палети със строителни плоскости били плътно и изцяло опаковани с
прозрачно, полиетиленово фолио. Опаковането е било фабрично. Никъде, по нито един
палет не е имало нарушаване на опаковката. Всички палети изглеждали напълно еднакви на
външен вид, вкл. след премахване на опаковката. Не личали никакви видими следи от
залепване със силикон на част от плоскостите, между които е бил укрит хероина.
Товарните композиции и на двамата подсъдими са били проверени с рентген и кучета
на излизане от И., на влизане в Турция, а тази на подс.Ф.П. – и на излизане от Турция. При
нито една проверка не е било установено нищо нередно, или съмнително.
И двамата подсъдими са били напълно спокойни по време на извършване на
митническата проверка. Не са били притеснени, нервни, разтревожени. Подс.Х. се включил
да помага в разтоварването. Подс.Ф.П. нямал тази възможност, тъй като неговият камион
бил разтоварен с мотокар.
Подобаващо следва да се оцени, че подс.Х. лично уведомил митническите служители,
и то незабавно след откриването на наркотично вещество в превозвания от него товар, че
след него идват още два камиона, които превозват същата стока, по същата релация. По този
начин реално подпомогнал разследващите да установят наркотичното вещество в
композицията на подс.Ф.П..
Подс.Х. бил видимо изтощен по време на проверката /при него тя е продължила
повече от 12 часа, вкл. през цялата нощ/, поискал одеяло и подремнал на стол. В такава
ситуация реакцията му е напълно разбираема, съдът оценява като лишена от основание
спекулация твърдението на прокурора, че това било израз на голямо самообладание и
хладнокръвие.
Подс.Ф.П. бил съкрушен, когато го уведомили за находката в неговия камион, хванал
се за главата и приседнал на стол. Той също веднага заявил на митничарите, че има още два
камиона със същата стока от И. за В., макар на практика да е преминал последен.
Гореизложените факти съдът оценява като опровергаващи обвинителната теза и
подкрепящи извод, че подсъдимите не са знаели за укритото в управляваните от тях товарни
композиции наркотично вещество.
В заключение, на базата на горе изложения анализ на доказателствата, съдът
прецени, че не са събрани такива даващи основания по делото да се приеме наличие на
такава верига от косвени доказателства, която води до единствено възможен извод, че
подсъдимите са знаели, че превозват наркотично вещество, наред с легално натоварената
стока. Някои обстоятелства, съставляващи „брънки“ от веригата се оказаха недоказани.
Останалите пък не водят до единствено възможен извод, не изключват с категоричност
възможността подсъдимите да не са имали представа за натоварения в композициите им
хероин. Субективната страна на инкриминираното деяние не е доказана съобразно
27
критериите и стандартите на чл.303 от НПК.
Предвид гореизложеното съдът призна и двамата подсъдими В.Х. и М. Ф.П за
невинни и ги оправда по предявените им с обвинителния акт обвинения изцяло.
По веществените доказателства и разноските:
Съдът постанови отнемане в полза на държавата на цялото количество наркотично
вещество, предмет на двете обвинения – хероин с общо тегло 332,810 кг, със съдържание на
активен компонент диацетилморфин – 56,5 и 55,0 тегловни процента на обща стойност
29 952 900 лв. и хероин с общо тегло 355,020 кг със съдържание на активен компонент
диацетилморфин – 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента на обща стойност 31 951 800 лв., тъй
като за приложението на разпоредбата на чл.242 ал.7 от НК в тази насока е без значение, че
подсъдимите бяха признати за невиновни. Притежанието на наркотично вещество е
забранено от закона и не подлежи на връщане.
По отношение на веществените доказателства – товарен автомобил влекач марка
„Рено Премиум“, рег.№ ******** и прикачено към него ремарке марка „Мамут“, рег.№
********* и товарен автомобил влекач марка „Волво“, рег.№ *********** и прикачено към
него ремарке марка „Мамут“, рег.№ ******** съдът постанови да се върнат на техните
собственици, които са установени, ведно с контактни ключове и регистрационни талони за
същите. Първата е собственост на свид.М.Г. М.Н., за когото не се установи по делото да е
съпричастен осъществен трафик на наркотично вещество, а втората – на подс.М.В. Ф.П.,
който беше признат за невинен и оправдан.
Иззетите от подсъдимите телефонни апарати съдът постанови да им бъдат върнати,
както следва: Мобилен телефон марка „Нокиа“ с 2 бр.ИМЕИ *********и ***********и
мобилен телефон марка „Хуауей“ с 2 бр. ИМЕИ *********и *********– на подс.В. М. Х. , а
мобилен телефон марка „Айфон“ с ИМЕИ *******- на подс. М.В. Ф.П.
Поради това, че подсъдимите бяха оправдани, съдът ги освободи от отговорност за
направените по делото разноски, които следва да останат в тежест на всеки от органите,
който ги е направил.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.



Председател: Член- съдия:






28




























29
Съобщи за изтекли лични данни