№ 26126
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110159777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ****** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ****** срещу В. Л. П.
за следните суми, дължими на основание сключения между страните договор за
потребителски кредит № ***** г.: 1/. за сумата 850 лв. – главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/.
за сумата 78,27 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.07.2023 г. – 06.11.2023 г. 3/.
за сумата 150,56 лв. – лихва за забава за периода 01.09.2023 г. – 01.09.2024 г.; 4/. за
сумата 211,73 лв. – „договорна компенсаторна неустойка“, дължима на основание чл.
11 от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 5/. за сумата 213 лв. – „неустойка за забава“, дължима на
основание чл. 6, ал. 2 от договора, вр. т. 6 от тарифата за таксите и разходите,
събирани от ******.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит
от 08.10.2024 г., който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като
е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
По отношение на претенцията за сумата 211,73 лв. заявителят твърди, че
същата представлява неустойка по чл. 11 от договора за потребителски кредит и се
дължи поради неизпълнение на задължението на длъжника по чл. 5 от договора – да
представи обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, като плащането на
неустойката е разсрочено съобразно план за погасяване към договора за
потребителски кредит. Съдът намира, че клаузата на чл. 11 от договора е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – като накърняваща добрите нрави и е неравноправна
по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 т. 19 ЗЗП.
1
Основното задължение на кредитополучателя по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства и да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им, а не да предоставя обезпечение.
Последното е само гаранция за постигане на дължимия по договора резултат.
Процесната клауза за неустойка не обезпечава пряко изпълнението на тези задължения
на кредитополучателя, а обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, и същата се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за връщане на главница и плащане на възнаградителна лихва съобразно
погасителния план. Клауза за неустойка с такова съдържание не мотивира
кредитополучателя да изпълни задълженията си по договора за кредит нито
обезщетява кредитора при такова неизпълнение – т.е. няма присъщите за неустойката
обезпечителна и обезщетителна функции, а само товари длъжника с допълнителни
парични задължения, независимо от изпълнение на основните задължения по
договора, което противоречи на добрите нрави.
Във връзка със служебната проверка за неравноправни (или вероятно
неравноправни) клаузи, съдът намира, че съществува обоснована вероятност
посочената от заявителя клауза за неустойка да е неравноправна по смисъла на чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Тази клауза
предвижда косвен разход по кредита за длъжника, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
поради което следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на
разходите, който от своя страна не може да надвишава размерите по чл 19, ал. 4 ЗПК.
Изводът, че уговорената неустойка представлява разход по кредита следва и от
обстоятелството, че същата е включена в погасителния план. Невключването й в
разходите по кредита не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
За пълнота следва да се посочи, че клауза за неустойка с коментираното
съдържание е нищожна и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като с нея се цели да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Тази клауза
предвижда косвен разход по кредита за длъжника, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
поради което следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на
разходите, който от своя страна не може да надвишава размерите по чл 19, ал. 4 ЗПК
Поради изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено и в
частта за сумата 211,73 лв. – „договорна компенсаторна неустойка“, дължима на
основание чл. 11 от договора за потребителски кредит.
По отношение на претенцията за сумата 213 лв. заявителят твърди, че същата
представлява „неустойка за забава“, дължима на основание чл. 6, ал. 2 от
договора, вр. т. 6 от тарифата за таксите и разходите, събирани от ******. Това
твърдение не съответства на фактите по делото. Нито посочените разпоредби от
договора за кредит и от тарифата към него, нито други разпоредби от тях предвиждат
задължение на кредитополучателя за начисляване на твърдяната от заявителя
неустойка. В чл. 6, ал. 2 от договора, вр. т. 6 от тарифата е предвидено начисляване от
кредитодателя на сума, дължима от кредитополучателя, представляваща сбор от
направените от кредитодателя разходи за събиране на просрочено вземане (за
изпращане на съобщения, покани, уведомления и т.н.), но не и начисляване на
неустойка за забава.
Дори да се приеме, че с договора за потребителски кредит е предвидено
плащането на неустойка, в размер на 213 лв. за забавено плащане на главницата или че
2
посочената сума представлява не неустойка, а начислени на основание чл. 6, ал. 2 от
договора, вр. т. 6 от тарифата разходи за събиране на просрочено вземане, то съдът
намира, че клауза, с която е уговорено начисляване на неустойка за забавено плащане
на главницата по договора, и клаузите от договора и тарифата, предвиждащи
начисляване на суми за разходи за събиране на вземането при просрочено вземане, са
нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – като заобикалящи забраните, установени в
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Тоест, законът не допуска по договор за потребителски кредит да се
предвиждат в тежест на потребителя такси, неустойки или други парични задължения
за потребителя, които да възникнат при забавено плащане на дължимите от него суми
по договора. С посочените клаузи, според които потребителят дължи еднократно
дължима неустойка за забавено плащане на главницата по договора и/или сума,
представляваща размер на разходи за събиране на вземането при забава в плащането,
се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника, т.е. цели се
присъждане на още едно обезщетение за забава.
Поради изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта за сумата за сумата 213 лв. - „неустойка за забава“, дължима на основание чл. 6,
ал. 2 от договора, вр. т. 6 от тарифата за таксите и разходите, събирани от ******.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски за
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за
сумата над 21,65 лв. до пълния заявен размер от 30,07 лв. – разходи за платена
държавна такса и над сумата 187,20 лв. до пълния предявен размер от 260 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ****** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ****** срещу В. Л. П. в
частта за сумата 211,73 лв. – „договорна компенсаторна неустойка“, дължима на
основание чл. 11 от сключения между страните договор за потребителски кредит №
***** г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане, в
частта за сумата 213 лв. – „неустойка за забава“, дължима на основание чл. 6, ал. 2 от
договора, вр. т. 6 от тарифата за таксите и разходите, събирани от ******, както и в
частта относно претенцията за присъждане на разноски в заповедното производство
за държавна такса – над сумата 21,65 лв. до пълния заявен размер от 30,07 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение – над сумата 187,20 лв. до пълния предявен размер от
260 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4