РЕШЕНИЕ
№ 10803
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110169733 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от Д. П. С., ЕГН **********,
срещу И. С. С., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки за
защита при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката и спрямо сина им А.
И. С., ЕГН ********** (конституиран в производството на основание чл. 9, т. 2 от ЗЗДН)
актове на домашно насилие на 05.12.2023 г., на неустановена дата през месец декември –
12.2023 г., както и на 19.12.2023 г., изразяващи се в отправяне на обиди, закани,
включително заплахи за убийство, както и във физическо посегателство.
Ответникът се явява лично в откритото съдебно заседание, оспорва да е извършил
сочените от молителката и пострадалото лице действия, с които последните считат, че
спрямо тях е упражнено насилие по смисъла на ЗЗДН.
С Определение № 3322 от дата 22.01.2024 г., съдът е конституирал на основание чл. 9, ал.
2 от ЗЗДН А. И. С., ЕГН **********, в производството по делото в качеството му на
пострадал.
На 22.01.2024 г. г. е издадена Заповед за незабавна защита № 23 от дата 22.01.2024 г. по
реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която на ответника са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
3, предл., първо, т. 3, предл, второ от ЗЗДН мерки за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
1
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу бивш съпруг на
молителката и баща на пострадалото лице, поради което е налице пасивна процесуална
легитимация на ответника да отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, пред. Второ и т. 4 от
ЗЗДН . Същата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът я
намира за допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се съдържа описание
на процесните актове на насилие.
С протоколно Определение от дата 20.03.2024 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните обстоятелствата, че ответника е съпруг на молителката и
баща на пострадалия, като всички са живели заедно на адрес гр. София, както и че
ответника на 05.12.2023 г. е бил на този адрес, както и че ответника на 19.12.2023 г. е бил на
адреса.
С протоколно Определение от дата 15.05.2024 г. съдът допълва доклада по делото, като
следва да се има предвид, че се твърди да е извършен и акт на домашно насилие и на
20.12.2023 г. по отношение на молителката Д. С. в присъствието на сина й А. С. подробно
описана по време и място на извършване в молбата, като съдът е указал на молителката да
установи при главно доказване и сочения акт на домашно насилие на 20.12.2023 г., така
както е указал и с Определението си от 20.03.2024 г.
В хода на производството не са събрани доказателства, от които може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.
Не са разпитвани свидетели – очевидци. Съдът е указал доказателствената тежест на
молителката, но същата не ангажира достатъчно доказателства за установяване на
твърдените актове на насилие. Представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е годна
да установи процесния акт на домашно насилие, посочен в молбата, тъй като в същата не се
съдържа подробно деклариране на възприети от декларатора факти, свързани с времето,
мястото и начина на извършване на твърдения акт на насилие. Тъй като в представената по
делото декларация не са посочени конкретни обстоятелства, очевидно тази декларация не
може да служи като доказателствено средство за факти от предмета на делото и поради това
обстоятелство с нея не може да се установят твърденията за извършено домашно насилие,
посочени в молбата. В настоящото производство не се установи по категоричен и безспорен
начин, ответницата да е извършила процесния акт на домашно насилие. Когато
декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителката следва
2
да установи фактите при условията на пълно и главно доказване. В настоящото
производство същата не е провела доказването на твърденията си в степен, която да убеди
съда в основателността на молбата.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли молбата за защита, като
неоснователна и да откаже издаването на Заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. При този изход на делото ответницата има право на
разноски, но тъй като такива не са поискани съдът не следва да се произнася.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН с вх. № 368857/21.12.2023 г.,
депозирана от Д. П. С. ЕГН **********, срещу И. С. С., ЕГН **********, по повод
твърдени актове на домашно насилие от 05.12.2023 г., 19.12.2023 г. и на 20.12.2023 г. като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Д. П. С. ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
ДА СЕ УВЕДОМИ съответното РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение,
че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН.)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3