Решение по дело №829/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Т.Д.М., ЕГН ********** подадена чрез адв. Д. вписан в Софийска адвокатска колегия против Решение № 1492/11.11.2022 г. постановено по НАХД № 5083/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, ХV-ти състав. Решението се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК- допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че обективната и субективната съставомерност на нарушението на чл.6,т.1 от ЗДвП не е установена със събраните доказателства. Сочи се , че предписанията на посочената разпоредба са относими към всички участници в движението, а не само към водачите на МПС. Сочи, че другият участник в ПТП, който се е движел с електрическо превозно средство е нарушил пътната маркировка. Това обстоятелство е довело до невъзможност да възприеме идващото електрическо ППС. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че поставената на велоалеята маркировка е препоръчителна, което противоречи на разпоредбата на чл.80а,ал.1,т.2 от ЗДвП. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се отмени наказателното постановление. Поддържа жалбата в представено писмено становище.

Ответникът – началникът на група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ счита, че решението на въззивния съд е правилно и моли за оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и моли за присъждане на адвокатското възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл.218 от АПК , Административен съд – Варна намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение на Районен съд-Варна е потвърдено НП № 21-0819-004775 от 16.11.2021 г. издадено от началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ , с което на Т.Д.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл.179,ал.2 вр. чл. 179,ал.1, т.5, пр.1,2 от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП) за допуснато нарушение на чл.6,т.1 от с.з. Лицето е санкционирано заради това, че на 06.10.2021 г. в 13,10 ч. с гр.Варна като водач на л.а. „Рено клио“ с рег.№ ****по ул. „Атанас Томов“ в посока център на кръстовището с бул. „Васил Левски“ при наличие на пътен знак „Б2“ от ЗДвП, не пропуснала и блъснала движещото се от дясно наляво по велоалея индивидуално електрическо ППС „Шауми“, управлявано от Венета Д., която вследствие на ПТП е получила контузия на десен крак и ляво рамо.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е спазена нормативноустановената компетентност на издателя на АУАН и наказателното постановление. Приел е, че чрез събраните писмени и гласни доказателства се установява съставомерността на нарушението на чл.6,т.1 от ЗДвП, тъй като санкционираното лице не се е съобразило с действието на пътен знак „Б2“. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на основание чл.179,ал.2 вр. чл. 179,ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП , тъй като в резултат на нарушението е причинено ПТП. Приел е за ирелевантно обстоятелството, че въз. М. първоначално е спряла на кръстовището, тъй като при потеглянето не е пропуснала движещо се по пътя с предимство ППС. Приел е за ирелевантно към съставомерността на нарушението и обстоятелството , че електрическото ППС не е спазило посоката на движение съобразно поставената маркировка. Приел е, че не се установяват факти, които да изключват виновното поведение на санкционираното лице и наложеното наказание е справедливо.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Изводите на въззивния съд са правилни и законосъобразни и напълно се споделят от касационната инстанция. С разпоредбата на чл.6,т.1 от ЗДвП е въведено задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.179,ал.2 вр. чл.179,ал.1,т.5, пр.1,2 от ЗДвП за несъобразяване с пътен знак Б2, в резултат на което е причинено ПТП с движещото се по пътя с предимство превозно средство. Събраните в хода на административнонаказателното производство и в производството пред въззивния съд писмени и гласни доказателства установяват, че санкционираното лице като участник в движението не е съобразил поведението си с указанията на пътен знак „Б2“ , който въвежда за водачите задълженията да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство ППС. Обстоятелството за причиненото ПТП с движещия се по пътя с предимство водач на електрическото ППС „Шауми“, обосновава съставомерността на нарушението на чл.179,ал.2 вр. чл. 179,ал.1, т.5, пр.1,2 от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл.6,т.1 от ЗДвП.

Споделят се изводите на въззивния съд, че поведението на водача на електрическото ППС с оглед спазване на разрешената посока на движение е ирелевантно за съставомерността на осъщественото от касатора нарушение. Дори и да се приеме, че водачът на електрическото ППС е допуснал нарушение на разрешената посока на движение , това обстоятелство води до съпричиняване при възникналото ПТП. Поведението на другия водач не обосновава изключващо вината на санкционираното лице обстоятелство. Той е следвало да се съобрази с конкретната ситуация на пътното платно на пътя с предимство и да пропусне преминаващите и в двете посоки ППС.

Районният съд е събрал всички относими и допустими писмени и гласни доказателства и при преценката си обосновано е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Постановил е правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, касационната инстанция установи, че то е постановено от надлежен състав на районния съд, вследствие на сезирането му с допустима жалба срещу подлежащ на оспорване акт. Поради това решението на Районен съд-Варна е валидно и допустимо.

Претенцията за разноски на ответника следва да бъде уважена на основание чл. 63д ал. 4 вр. с ал. 5 от ЗАНН – на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като този размер не може да надхвърля максималния за определен вид дело по чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 27е от Наредбата за правна помощ. Касаторът следва да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80,00 лв, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1492/11.11.2022 г. постановено по НАХД № 5083/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, ХV-ти състав.

ОСЪЖДА Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** да плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 ( осемдесет ) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: