Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 410
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.И.К., депозирана против наказателно постановление №
391503-0078927/19.12.2018г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна, с което на жалбоподателката, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118 ЗДДС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че жалбоподателката не е знаела, че трябва касов
апарат, за да продава нейни дрехи втора употреба. Посочва, че няма регистрирана
фирма, че е пенсионер по болест и няма други доходи.
В
съдебно заседание, жалбоподателката поддържа подадената от нея жалба по
изложените в същата доводи.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. Релевират се доводи, че нарушението е
безспорно установено и наложената санкция е минималната предвидена в закона.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е ангажирана за това, че на 03.11.2018г., в
11:10 часа, на територията на „Общински пазари – град Русе“ ЕООД – пазар за
употребявани вещи, на обособено място за извършване на търговска дейност,
находящо се на територия в близост до Професионална гимназия по електротехника
и електроника „Апостол Арнаудов“ град Русе, било установено, че
жалбоподателката като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
извършва продажба на дрехи, обувки и разнообразни вещи втора употреба, без за
целта да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство с изградена дистанционна мобилна връзка за отчитане на извършените
продажби и получените суми в брой.
Във
връзка с така установените факти бил съставен АУАН № 0078927/03.11.2018г. срещу
жалбоподателката, за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, вр. чл. 118 ЗДДС.
Въз
основа на така съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описани и правна квалификация на деянието,
идентични с тези посочени в АУАН и на жалбоподателката на основание чл. 185,
ал. 2 ЗДДС е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
лева.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, а същите се намират в корелативно
единство с приетите за осъществили се факти от обективната действителност.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното
лице.
От установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателката и едновременно с
това се намира в корелативно единство с приобщените доказателства по делото,
безспорно се установява, че на 03.11.2018г. жалбоподателката, като лице
извършващо продажба на стоки, на обособено място за извършване на търговска
дейност – пазар за употребявани вещи, не е изпълнило задължението си,
произтичащо от чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118 ЗДДС да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в ТД на НАП – офис Русе
фискално устройство. Нарушението е формално, на просто извършване и за същото
не се изисква настъпването на вредоносни последици от деянието.
Факта
на извършеното нарушение безспорно се доказва, както от гласните доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитания в процесуалното качество на
свидетел актосъставител, а така също и от писмените доказателства и
доказателствени средства - Протокола за извършена проверка и касов бон за
платена такса за наето място от жалбоподателката, за извършване на търговска
дейност.
Ангажираните
от жалбоподателката твърдения, че не е знаела, че е необходимо касов апарат са
неоснователни, тъй като незнанието на закона не може да бъде извинително.
Правилно
е издирана и приложена, и съответстващата на това нарушение санкционна норма,
като на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“, съгласно
чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН. Констатираното нарушение и обстоятелствата, при което същото е
извършено разкрива една степен на обществена опасност на деянието, която е
типична за общия случай на нарушение на чл. 7, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във
връзка с чл. 118, ал.4
от ЗДДС, която е отчетена от законодателя при въздигане на деянието
в нарушение.
Обстоятелствата
изложени в жалбата, че се касае за първо нарушение, както и конкретните
особености, които разкрива деянието, а така също и обстоятелствата във връзка с
личността на дееца, правилно са отчетени от наказващия орган и така
определеният размер на административното наказание „Глоба“ е напълно съобразено
с всички релевантни за неговата индивидуализация обстоятелства по чл. 27, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН, като на жалбоподателката е наложено минималното предвидено в
закона наказание за извършеното от нея нарушение, а именно глоба в размер на
300 лева и предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН същото не може да бъде
намалено, доколкото е недопустимо да бъде определяно наказание под предвидения
най-нисък предел на наказанието глоба.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката
за незаконосъобразност на наказателното постановление и не са налице основания
за неговата отмяна или изменение.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
391503-0078927/19.12.2018г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна, с което на С.И.К.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 300 (триста) лева, за
нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118 ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: