Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 25.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНДЖОВА
ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 5557 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 13927 от 16.01.2020год., СРС, 125-ти състав, постановено по
гр.дело №52686/2019год. е признал за установено, по предявения от Т.С. ЕАД, ЕИК
*******, иск по реда на чл.422 ГПК, че П.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1381,19
лева -неплатена главница за топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес
град София, ж.к.*******абонатен номер 165343, за период от м.5.2016г. до м.4.2018г..включително вземания по
обща фактура № **********/31.7.2017г. и № **********/31.7.2018г, заедно със
законна лихва от заявлението -09.11.2018г. до плащането, сумата 92,64 лева лихва за забава от
15.9.2017г. до 30.10.2018г., сумата от
48,41 лева главница за дялово разпределение по фактури от м.11.2015г. до
м.4.2018г., и за обезщетение за забава върху тази сума от 7,47 лева, за период
от 15.9.2017г. до 30.10.2018г., за които суми по гр.д.№ 71762/2018г. от СРС,
125-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С решението са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД против П.Х.Т. искове за признаване на вземане по издадена
заповед за изпълнение по по гр.дело №71762/2018г.
от СРС, 125-ти състав: за главница за дялово разпределение над уважения размер
от 48,41 лева до пълния предявен размер от 51,41 лева, и за фактури от
м.9.2015г. и 10.2015г„ както и за лихва върху главницата за дялово
разпределение, над уважената 7,47 лева до пълния предявен размер от 8,34лева.
Осъден е П.Х.Т. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
разноски по делото: за заповедното производство 78,99лева и сумата 273,89 лева
разноски за исковото производство.
Решението в уважените части е обжалвано
с въззивна жалба от ответника по исковата молба П.Х.Т., подадена чрез адв.М. с
основни доводи за недопустимост, евентуално неправилно и моли да се обезсили
като недопустимо, евентуално да се отмени като неправилно. Посочва, че въпреки,
че с решение на ВАС от 19.03.2019год. по адм. дело №2519/2017год. на ВАС, с
което е отменен чл.4 от Наредба №6/2008год.
за образеца на заповед по чл.410 ГПК, като нищожни, поради което смята,
че и настоящото производство, което се основава на такава заповед е недопустимо,
а заповедта по чл.410 ГПК е нищожна. Смята, че предявения иск е недопустим след
като в обстоятелствената част на исковата молба са изложени обстоятелства, че
се отнася до ответница, която обитава общинско жилище и не се отнася до
ответника, поради което смята, че има разлика в основанията посочени в
заявлението и тези в исковата молба. Сочи, че няма доказателства за разплащания
за търсените суми за дялово разпределение и за мораторна лихва между ищеца и
дружеството-отчетник, както и няма
договор, сключен с етажната собственост, а приложения е с изтекъл срок.
Смята, че приложените фактури са без реквизити и не може да се приеме, че се
отнасят до ответника и неговото жилище. Сочи, че липсват данни за начина на
формиране на сумите, които се претендират от ответника, както и не са взети
първичните показатели, особено температурата и са начислявани и технологични
разходи, които са за сметка на ищеца. В
съдебно заседание пред въззивния съд се явява представителят на въззиваемия
адв. М., която поддържа въззивната жалба и претендира за присъждане на
разноските по делото, като представя списък на разноските.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба и с молба от 02.11.2020год.
е изразила становище да се отхвърли въззивната жалба, като се присъдят
разноските за въззивното производство, съгласно списък в молбата. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника и е
поддържано искането за назначаване на СТЕ, направено още с исковата молба и
което е уважено от въззивния съд.
Не е постъпило
становище от третото лице помагач „Н.И.“
ЕООД.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3087460/09.11.2018г. срещу П.Х.Т., по което е образувано гр.д. №71762/2018г.
по описа на СРС, 125-ти състав.
Предявеното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от
месец 05.2016г. до месец 04.2018г. в размер на 1381,19лв. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ЖК“Люлин“, бл.007, вх.Б, ап.9, аб. №165343, 92,64лв.- законна
лихва за забава за периода от 15.09.2017год. до 30.10.2018год. върху главницата
за незаплатена топлинна енергия, 51,41лв.-главница за услугата дялово
разпределение и 8,34лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение. След
като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
законоустановения срок е постъпило възражение от П.Х.Т. в срока по
чл.415, ал.1 ГПК „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо
длъжника за вземането по издадената заповед за изпълнение, като е образувано
гр.д. №52686/2019г. СРС, 125-ти състав.
В отговора на
исковата молба ответникът е оспорил исковете като недопустими след като е отменен образеца
на заповед по чл.410 ГПК и с оглед посочените обстоятелства в исковата молба,
които се отнасят до ответница, която обитава общинско жилище и това, че
заповедта по чл.410 ГПК се отнася до ответника. Излага, че не се дължи сума за
дялово разпределение и лихва, прави възражение за погасяване по давност и са
изложени доводи, аналогични с тези във въззивната жалба.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил
предявените от „Т.С.” ЕАД искове за признаване на установено, че П.Т. дължи
сумата от 1381,19, стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец
05.2016г. до месец 04.2018г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ЖК“*********аб. №165343 , сумата от 92,64лв.-лихва
за забава за периода от 15.09.2017год. до 30.10.2018год., сумата от
48,41лв.-главница за дялово разпределение и сумата от 7,47лв.-лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за посочения период. Отхвърлил е иска
за главница за дялово разпределение над уважения размер от 48,41лв. до пълния
претендиран размер от 51,41лв. и за фактури от м.09.2015год. и м.10.2015год.,
както и за лихва върху главницата за дялово разпределение над уважената за
7,47лв. до пълния предявен размер от 8,34лв.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на въззивника, че предявените искове са
недопустими при доводи, че е отменен чл.4 от Наредба №6/20.02.2008год. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство,
обн., ДВ бр.22/28.02.2008год. с решение № 3988/19.03.2019год. на ВАС, V отд. по
адм. дело №2519/2017год., оставено в сила с решение №14136/22.10.2019год. на
ВАС, по адм. дело №6372/2019год. и поради което смята, че издадената заповед по
чл.410 ГПК за процесното вземане е нищожна. Заповедта е подписана от районния съдия, с
което е потвърдена волята на същия за издаването ѝ и също така в самата
заповед се съдържат всички реквизити на съдебно разпореждане, поради което с
подписването ѝ е изявена волята за издаване на заповед, и не е налице
порок на съдебния акт, който да води до нищожност, включително и да не е
индивидуализирано вземането, но което и да е налице като порок не води до
нищожност на заповедта. Не са налице и обстоятелства първоинстанционното
решение да е недопустимо при доводи, че заповедта по чл.410 ГПК за процесните
суми е нищожна. В настоящия случай издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.11.2018год. е съобразена с всички изисквания на
действащото законодателство. Също така с цитираните решения на ВАС е отменен
чл.4 от Наредба №6/20.02.2008год. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство, като незаконосъобразен поради неспазване
на чл.26 и чл.28 от ЗНА-липса на доказателства за публикуване на проекта за
обществено обсъждане и несъответствия и пропуски в докладната записка,
приложена към проекта, а не като нищожен. Съгласно чл.195, ал.1 АПК
подзаконовия нормативен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение и в случая с решение №14136/22.10.2019год. на ВАС, по адм. дело
№6372/2019год.
Неоснователно се
явява възражението за недопустимост на обжалваното решение, че след като в
обстоятелствената част на исковата молба са изложени обстоятелства, че се
отнася до ответница, която обитава общинско жилище и не се отнася до ответника,
поради което има разлика в основанията посочени в заявлението и тези в исковата
молба, тъй като ясно е посочено в
исковата молба, че ответник по нея
П.Х.Т. и за който са изложени доводи, че е клиент на ТЕ за конкретен собствен топлоснабден имот с адрес София, ЖК *********с
посочен аб. № и този извод не се променя от това, че в обстоятелствената част
на исковата молба има употреба на израза „ответницата, в качеството на
собственик на топлоснабдено общинско жилище“ и което представлява техническа
грешка. Също така ясно е посочен и в петитума на исковата молба отново
ответника по делото с неговите имена, процесния период за която се претендират
сумите, като дължими и адреса на топлоснабдения имот, за който се твърди, че
ответникът е клиент на ТЕ и които съвпадат с тези посочени в издадената заповед по чл.410 ГПК от
23.11.2018год..
За да се уважи
предявеният иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е
имотът на ответника има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
В случая няма
спор по делото и видно от приложения нот. акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 98, том I, peг.№ 808, дело №102/1999г. ответникът като собственик на процесния имот с
адрес София, ЖК *********е учредил в полза на друго лице заемодател ипотека
върху същия. Също така е приложен договор от 30.09.2002г., сключен между третото лице
помагач на страната на ищеца - „Н.и.“ ООД и ЕС на адрес:г*** и протокол от
проведено Общо събрание на ЕС от 23.06.2002год. на същия адрес, на което е
взето решение за преминаване към индивидуално разпределение на топлинна енергия
в сградата и сключване на договор за извършване на услугата „дялово
разпределение“ с „Н.и.“ООД. В тази връзка са и приложените изравнителни сметки
и талон за отчет на уредите за дялово разпределение в процесния имот от 08.05.2017год.
и от 05.2018год. с подпис за абоната, които не са оспорени и от които се
установява, че отчета на уредите и дяловото разпределение за процесния период е
реално осъществяван от третото лице помагач „Н.и.“ООД
От приетата СТЕ пред въззивния съд, която не е
оспорена и в която изрично е посочено, че в сградата в която е процесния
апартамент топломера на абонатната станция е отчитан по електронен път, като от
отчетеното количество ТЕ са приспадани технологичните разходи, а при проверките
на топломера не са констатирани отклонения извън допустимите стойности и
техническото средство за измерване съответства на изискванията. Поради което при
съвкупната преценка на доказателствата се установява, че сградата, в която се
намира жилището на ответника е
топлофицирана и ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена
от общия топломер и ответника, като собственик на процесния апартамент, в
същата сграда- етажна собственост има качеството на потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно
договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения от сметки на името на ответника за двата процесни отоплителни периода, както и
изравнителни сметки и талон за отчет на
уредите за дялово разпределение за процесния имот, с подпис на абоната, като според заключението на вещото лице по
изслушаната във въззивното производство съдебно-техническа експертиза
топлинната енергия за абонатен №165343 в процесния имот е имало 2 броя ИРРО на
радиаторите и един брой водомер за
топла вода, като за периода м.05.2016год.-
30.04.2018год. е осигурен достъп за отчет, като отчетните документи от
08.05.2017год. и от 05.2018год. са подписани от потребителя и предоставени на
вещото лице. Вещото лице също така е посочило, че според главните отчети и изравнителните сметки
на ФДР за процесния период и за
процесния апартамент на ответника са начислявани суми за ТЕ за имота, съобразно
отчета на радиаторите с ИРРО, ТЕ за сградна инсталация, разпределяна между
всичките абонати, при спазване на изискванията, дадени в т.6.1.1 от Методиката
за дялово разпределение на ТЕ за сгради етажна собственост и в съответствие с
изискванията в Наредба №16-334/2007год. за топлоснабдяването. По отношение
обаче на начисляваните суми за БГВ вещото лице е посочило в заключението си, че
в главния отчет от 08.05.2017год. е записано-„старо-няма данни“ и показание-„ново-8
куб.м.“, а в изравнителната сметка за този период е записан разход от 35 куб.м.
при показания старо 27 м. и ново 8 куб.м., но няма данни за смяна на водомера и
калкулиране на количества от предишен водомер. За втория период в
изравнителната сметка е посочено „старо“-8 м. и ново показание от 22 м. или
разход от 14 м., като е взето при изчисляване на количеството ТЕ за БГВ и в тази връзка вещото лице е дало втори
вариант във заключението си за стойността на ТЕ за БГВ при отчет за периода
2016/2017год. от 8 куб.м. и за втория период 2017/2018год. от 14 куб.м. или
общо сумата за главница за ТЕ е от
1170,41лв., като е приспаднало от посочената сума за ТЕ 1381,19лв. сумата от
210,78лв., която е начислена за БГВ при посочен разход за първия период от 35
куб.м. Настоящия състав на въззивния съд кредитира заключението по втория
вариант при който е взето за потребено количество топла вода за първия
отоплителен период от 8 куб.м., а не 35
куб. и за дължима сума общо от
1170,41лв.-включваща сумата за ТЕ за сградна инсталация, за ТЕ за имота и за
БГВ/ последното при несъответствие при
отчета на БГВ за 2016/2017год. и в по-малък разход на топла вода от 8 куб. м./.
Неоснователни са в тази връзка възраженията във въззивната жалба по отношение
на липсата на договор с ФДР, съответно
липсата на валидни доказателства как са формирани сумите по претенцията към
ответника, след като по делото няма спор, че реалното отчитане на уредите за
дялово разпределение и отчет на водомера за топла вода е осъществявано от
служители на третото лице помагач, а приложените талони за отчет на уреди за
дялово разпределение и за двата отоплителни периода са с положен подпис на
абонат, с показания на уредите, които не са оспорени и по които е работило вещото
лице, изготвило СТЕ.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд за неоснователност на претенцията за признаване дължимостта на
претендираните от ищеца суми за цената на доставена в имота на ответника
топлинна енергия за отопление за периода 2016/2018год. за разликата над сумата
от 1 170,41лв. до претендирания и уважен размер от 1 381,19лв. и за
тази разлика следва да се отхвърли предявения иск. В тази връзка основателна се
явява претенцията за лихва за забава върху
главница за сумата от 78,50лв., определена с оглед размера на главницата
и по реда на чл.162 ГПК и в останалата част претенцията за лихва до пълния
претендиран и уважен размер от 92,64лв. следва да се отхвърли.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба по отношение на претенцията за услугата
дялово разпределение след като заплащането на цената за услугата „дялово
разпределение“ от потребителя на продавача е предвидена изрично в чл.36 от ОУ
от 2016год. за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“ЕАД ***, както и в чл.61
от Наредба №16-334/2007год. като стойността е посочена в представеното
извлечение и която първоинстанционния съд е определил общо за 48,41лв.. Условие за заплащането й от потребителя е да е извършена такава услуга
и което в случая е установено по делото и ФДР е изготвяла освен отчетите на
уредите и изравнителните сметки след всеки отоплителен сезон. Във въззивната
жалба не са направени конкретни оплаквания по отношение на лихвата върху тази
главница, поради което въззивния съд не следва да се произнася, а по размера на
главницата за услугата за дялово разпределение същата се явява основателна и
доказана в уважения размер от 48,41лв. за процесния период.
С оглед на гореизложеното при несъвпадане
на крайните изводи на първоинстанционния съд за дължима сума за главница за разликата над 1170,41лв. до уважения
размер от 1381,19лв., за процесния период и за лихва върху главницата за сумата
над 78,50лв. до уважения размер от 92,64лв., следва да бъде отменено
решението и вместо него постановено
друго, с което се отхвърлят исковете за тези разлики, а в останалата уважена
част първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора,
съобразно уважената част на предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноските при направени за заповедното
производство от 80,67лв./от които 30,67лв.-държавна такса и 50лв.-определено
юрисконсултско възнаграждение от съда, съобразно извършеното за подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и чл.78, ал.8 ГПК/,
такива в размер на 68,64лв. и при направени разноски за първоинстанционното
производство от общо 274,58лв./от които 174,58лв., държавна такса и 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда с оглед осъщественото представителство по
делото/ се дължат, такива за сумата от 233,62лв. За въззивното производство от
200лв.-депозит за СТЕ следва да присъдят в полза на въззиваемата страна ищец за сумата
от 170,60лв. При направено искане на ответника следва да се присъдят разноски
за първоинстанционното производство от направените за адвокатско възнаграждение
от 600лв., с оглед на чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на отхвърлената част разноски
от 89,51лв. и за въззивното производство от общо направени разноски от 103лв.-за
държавна такса, след като няма доказателства да са направени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивния съд, следва да се присъдят в размер на 15,14лв.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №13927 от 16.01.2020год., на СРС, 125-ти състав, постановено по гр.дело
№52686/2019год. в частта, в която е признал за установено, по предявения от Т.С.
ЕАД, ЕИК *******, иск по реда на чл.422 ГПК, че П.Х.Т., ЕГН **********, с адрес
*** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 1170,41лв.
до уважения размер от 1381,19лв.
-неплатена главница за топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес град
София, ж.к.*******абонатен номер 165343 за период от м.5.2016г. до м.4.2018г.,
както и за сумата над 78,50лв. до
уважения размер от 92,64лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 год. до
30.10.2018год., както и в осъдителната част за разноските над 233,62лв. до
уважения размер от 273,89 лв. за
исковото производство и за сумата над 68,64лв. до уважения размер от 78,99лв.-
за заповедното производство, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „Т.С.” ЕАД
против П.Х.Т., че същия дължи на „Т.С.” ЕАД сумата
над 1170,41лв. до уважения размер
от 1381,19лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2016 год. до м. 04.2018год. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр.София, ж.к. ж.к.*******абонатен номер 165343, ведно със
законната лихва върху разликата, считано от 09.11.2018год., както и сумата над 78,50лв до уважения размер от 92,64лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017год.
до 30.10.2018год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата уважена част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, *** да заплати на
П.Х.Т., ЕГН ********** сумата
от 15,14лв. –разноски за въззивна инстанция и сумата от 89,51лв.-разноски за
първоинстанционното производство.
Решението в отхвърлителната
част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на „Н.И.“ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.