РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Сандански, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200653 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. Д. К., с адрес – гр. С.........., пл.“Б..............“
№ .., ЕГН - **********, против Наказателно постановление № 21-0339-
001147/11.11.2021г. на Началник РУ към ОД МВР – Б................., РУ –
С............, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба в размер на 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемането на общ 10 контролни
точки.
Със жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото НП. Твърди се, че при съставяне на
АУАН, както и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. Иска от съда да отмени НП изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован – се явява лично
и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. Моли съда да отмени атакуваното НП
като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни аргументи в
подкрепа на становището си.
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призован и за Районна прокуратура – Благоевград, уведомени по реда на
чл.62, ЗАНН, представители не се явяват и не изразяват становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 23.10.2021г. длъжностно лице при РУ – С............ – актосъставителя
М.К., в присъствието на свидетеля П.П., съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение, затова, че на същата дата -
23.10.2021г. в 13.20 часа в гр. С.........., на ул.“Н..............“, пред дом № ..,
управлявал повереният му лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег. № Е 8931
ВТ, собственост на Г.Д. Д. с ЕГН – ********** от гр. Б..............., като след
направена справка с таблет на Пътна полиция и ОДЧ на РУ – С............. е
установено, че автомобила е с прекратена регистрация на 15.10.2021г. по
чл.143, ал.15 от ЗДвП /нерегистрирано МПС в срок/, с което е извършил
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, и за което му бил съставен акт за
нарушение. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му е,
същия го е разписал без възражения.
Въз основа на акта, Началник РУ към ОД МВР – Б................., РУ -
С..................... е издал атакуваното НП № 21-0339-001147/11.11.2021г., с което
на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание
“Глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено
отнемането на общ 10 контролни точки.
НП е връчено на жалбоподателя на 17.11.2021 година, видно от
отбелязването върху разписката към самото НП, приложено по делото.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя К. и свидетеля П., които подържат констатациите отразени в
2
него, както и от обясненията на самия жалбоподател .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените
към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства и обясненията на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който
е издадено атакуваното НП /при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Съдът счита, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
който препраща към НПК, а съгласно който чл. 16 НПК обвиняемия /в случая
нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумента
от чл. 84 ЗАНН/, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, следва да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то
е извършено виновно и умишлено от лицето, посочено като нарушител.
В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение.
В настоящия случай, не се доказа от страна на административно
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на
твърдяното административно нарушение.
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата
административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
3
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът констатира, че в АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените
в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота,
така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци,
респективно същото да бъде подведено под посочената в НП
квалификационна норма.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал.2 на
цитираната разпоредба предвижда, че условията и реда за регистрация на
автомобилите се уреждат в нарочна наредба. Това е Наредба №I-45 от
24.03.2000г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях. В посочената наредба са уредени три вида регистрационни
табели – постоянни, временни и транзитни, като са уредени случаите, в които
те се издават и символите, които съдържат.
В процесното НП е посочено, че жалбоподателят на 23.10.2021г. в 13.20
часа в гр. С..............., се е движил по ул.“Н...............“, пред дом №.., като
управлявал лек автомобил марка „П...............“ с рег. № Е ....... ВТ, собственост
на Г. Д. Д. с ЕГН – ********** от гр. Б..................., като същия не е
регистриран по надлежния ред. Същевременно, видно от представеното по
делото постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
02.11.2021г. на РП – Б............., ТО- С................., което писмено доказателство,
респ. документ посочва същата фактическа обстановка по делото, се
установява, че към момента на проверката, процесния автомобил е
собственост на Г. Д. Д. с ЕГН – ********** от гр. Б............., както и, че
4
жалбоподателя не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация. Прокурорът в посоченото постановление е приел, че не са
събрани никакви доказателства относно субективната страна на
реализираното от жалбоподателя деяние, тъй като той е нямал вина за
извършването му, понеже не е съзнавал обществения характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, чието настъпване би искал или
допускал, тъй като липсват данни жалбоподателя да е знаел за прекратена
регистрация на управляваният от него автомобил, което изключва наличието
на умисъл у същия.
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН в настоящото производство
пред съда за разглеждането на настоящата жалба срещу процесното
наказателно постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН - адм. нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление ,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по адм. ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от
жалбоподателя адм. нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно
чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК,
като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед
ограничителната разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на
чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното
превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да
стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 от същата наредба, като при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 от посочената правна
норма – задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. Тъй като това не е направено понеже са налице
само доказателства в тази насока се установява, че жалбоподателя е
управлявал процесното МПС без да знае за отмяната на регистрацията на
превозното средство и по този начин неговото извършено деяние е
безвиновно, респ. той няма вина за неговото извършване. И тъй като
неговото деяние не е виновно извършено, то то съгласно разпоредбата на чл.6
от ЗАНН не се явява адм. нарушение и затова съдът намира, че
5
жалбоподателя не е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото НП следва да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Видно от приложения в кориците на делото договор за правна защита и
съдействие /л.28 от делото/, по делото са били направени разноски от
жалбоподателя К.К., представляващи адвокатски хонорар в размер на
300/триста/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният чрез адвоката си е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението
да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е ОД на МВР – Б................... като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – /Решение №
13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен
съд/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0339-
001147/11.11.2021г. на Началник РУ към ОД МВР – Б....................., РУ –
С...................., с което на жалбоподателя КР. Д. К. , с адрес – гр.
С............................., пл.“Б....................“ № ., ЕГН - **********, за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е
наложено административно наказание “Глоба в размер на 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемането на общ 10 контролни
точки.
ОСЪЖДА РУ – САНДАНСКИ към ОДМВР – Б......................., да
заплати на КР. Д. К. , с адрес – гр. С............................, пл.“Б.....................“ №.
ЕГН – **********, сумата от 300(триста) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7