№ 737
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110115212 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Б. АДР. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез родителите си АДР. ИВ. П.,
ЕГН ********** и Т. К. П.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, чрез процесуален
представител адвокат от АК Варна - Д.С., със съдебен адрес: *** е предявил през РС Варна
частичен осъдителен иск с цена от 1 250,00 лева от 15 000 лв. против ответната О. В., с
адрес: ***, представлявана от Кмета на общината И. П., с правно основание чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и
обстоятелства:На 23.03.2021 г. в ранния следобед Б. заедно със своите родители се
разхождали по бул. „***“. На тротоара пред бул. „***“ № 139, вх. А, Б. се спънал и паднал
на лявата си ръка. Тротоара бил с липсващи плочки, а там където ги имало - плочките били
изпочупени на парчета. В такова състояние били и до датата на която е предявена исковата
молба в съда - 21.10.2021 г. Твърди се, че Б. усетил силна болка в лявата лакътна става и се
разплакал силно. След като родителите на Б. видели, че мястото на травмата започнало да се
подува и че детето йм не може да си движи лявата ръка, го закарали в МБАЛ „Света Анна –
Варна“, където било прието с окончателна диагноза „счупване на долния край на хумеруса,
закрито в ляво“. На 24.03.2021 г. била проведена операция под обща анестезия, като било
извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с 3 броя Киршнерови
игли и поставена гипсова имобилизация. На 26.03.2021 г. Б. бил изписан за амбулаторно
лечение. След изписването от болницата Б. бил с гипсова имобилизация 21 дни, а на 45-я ден
му били премахнати и Киршнеровите игли. През това време Б. не посещавал детска градина
и се е наложило майка му да си вземе болничен, за да го гледа у дома.В следствие на
гореописания инцидент, се твърди в исковата молба, че ищецът Б. претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха,
стрес, социални и битови неудобства. Проведено му било оперативно и медикаментозно
лечение и му била поставена гипсова имобилизация. Поради претърпяната травма Б. не
могъл да спи нормално в първите дни след изписването от болницата, не посещавал детска
градина, където да участва във възпитателните и образователните игри заедно с връстниците
си, а премахването на Киршнеровите игли също било съпроводено с болки и стрес.На
следващо място в исковата молба са изложени твърдения, че участъка тротоара на бул. „***“
1
№ 139 бил в изключително лошо състояние. Направена била велоалея, но пешеходната зона
очевидно не се поддържала, липсвали плочки, а там къде ги имало - били изпочупени и на
парчета, което създавало сериозен риск за живота и здравето на хората преминаващи по
него.Отговорността на ответната страна, по същество заявява ищеца, че се ангажира заради
вината - действието или бездействието на работници или служители, на които била
възложена работата по поддръжка на тротоара, като част от процесната улица - собственост
на О. В.. Според ЗУТ тротоарите в населените места пояснява ищеца, че представляват част
от уличната регулация и са публична общинска собственост, а легалната дефиниция на
„тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата на която предвиждала, че тротоар е :
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите
представлявали част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която норма
пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път ,конкретизира ищеца, че
път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а към пътищата се приравнявали и
улиците. Чл. 31 от ЗП предвиждал, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. С тази законовата разпоредба на
общината като юридическо лице било вменено задължението да поддържа общинската
пътна мрежа, разглеждана като съоръжения от посочените елементи в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означавало отстраняване на всяка
опасност за участниците в движението, в т.ч. и пешеходците.Ответната Община, обобщава
ищеца, че не била направила зависещото от нея, в случая - да осигури безопасното
преминаване по тротоара на бул. „***“ № 139. В този смисъл ответната страна дължала
възстановяване на действително причинените вреди.Претърпените от Б. неимуществени
вреди , с исковата молба, са оценени от ищеца, представляван от родителите си, в размер на
15 000 лева, като ищеца намира, че същите в съответствие с принципа за справедливост
прогласен в чл.52 от ЗЗД.
При тези твърдения е оправеното и до съда искане по смисъла на чл.127 , ал.1 т.5
ГПК: Да бъде постановено Решение, по силата което да бъде осъдена ответната О. В. да
заплати на ищеца Б. АДР. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван от родителите
си и законни представители : АДР. ИВ. П., ЕГН **********, и Т. К. П.а,ЕГН ********** , с
адрес: *** СУМАТА от 1250,00 лева (хиляда двеста и петдесет лева), частичен иск от
15000 лева (петнадесет хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено
увреждане, настъпило на 23.03.2021 г., поради падане на неподдържан в изправност тротоар
на бул. „***“№ 139, собственост на ответника на основание чл. 49, вр. чл. 45. ал. 1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на деликта - 23.03.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата.бективирано е искане и да бъдат присъдени в полза на ищеца сторените по делото
съдебно -деловодни разноски , в т.ч. и адвокатски хонорар.В подкрепа на твърденията и
искането си, ищецът е направил искания за събиране на доказателства .В изпълнение на
дадените от съда с Разпореждане № 21059/25.10.2021 г. указания, ищецът в срок е депозирал
уточнителна молба на 15.11.2021 г./ л.23 и сл./ като е посочено, че Б. АДР. П. се
представлява от своите родители АДР. ИВ. П. и Т. К. П.а, които упражняват родителските
права. В тази връзка е представена молба от Т. П.а, за потвърждаване на действията по
сезиране на съда, както и пълномощно от нея за процесуално представителство.
Представено е с уточнителната молба и се желае да бъде прието като писмено доказателство
заверено за вярност с оригинала копие на акта за раждане на Б.П.. Съгласно чл. 127, ал.4 от
ГПК е посочена и банкова сметка за плащане на паричното вземане по предявения
осъдителен иск,водена при Банка *** АД , с титуляр майката и законен представител на
детето Б., приложен е и надлежен препис от искова и уточнителна молба за връчване на
ДСП - Варна.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна - О. В., представлявана от И. Н. П. - Кмет,
чрез процесуален представител юрисконсулт М. Б.ов, с адрес: *** депозира следния отговор
на искова молба:О. В. счита предявеният против нея иск на основание чл. 49 във вр. с чл. 45,
2
ал. 1 от ЗЗД за принципно допустим, но неоснователен, предвид следните съображения :
Твърди се в отговора на искова молба, че отговорността на О. В. за противоправно
бездействие на нейни служители във връзка с ремонта и поддържането на пътищата и
тротоарите следва да бъде реализирана, в случай че по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест (съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК) безспорно бъдат установени
елементите на фактическия състав по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД : противоправно деяние
на лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по повод
изпълнението на възложената работа и причинна връзка между тях.В настоящия случай,
представените с исковата молба доказателства, както и направените доказателствени
искания, според ответната страна , биха могли да установят претърпените от ищеца болки и
страдания, но не и обстоятелството, че същите били настъпили на посочените в исковата
молба дата и място, както и че се намирали в пряка причинна връзка с неподдържането на
пътното платно или тротоара от О. В..Според ответната страна, липсвали доказателства, че
към датата на твърдяната злополука, на мястото, посочено от ищците съществувала
неравност на пътното платното, изискваща ремонт, който да не е бил извършен
своевременно от служители на О. В., както и че именно на това място ищецът се бил спънал
и паднал. Обстоятелството дали пешеходната зона на предполагаемото място на инцидента
не е поддържана съгласно нормативните изисквания, следвало да се установи по надлежния
за това ред. Представените с исковата молба снимки, според ответната страна, не
представлявали годно доказателствено средство за доказване твърденията на ищцовата
страна, доколкото не можело да се установи тяхната достоверност и дата.От друга страна,
ангажирането на отговорността на О. В.,възразява ответника, че било обосновано с
принципно изброяване на нормативни разпоредби, регламентиращи задълженията на
общината във връзка с поддържане и ремонт на пътя, а с изключение на общо описание на
мястото на събитието и представените снимки, не било индивидуализирано конкретното
местоположение на повредения участък от пътя, по който преминавал ищеца в деня на
инцидента. Във връзка с горното, О. В. оспорва твърдението, че на процесния пътен участък
към датата на предполагаемия инцидент съществувала такава неравност на пътя, която да
била в отклонение от нормативните изисквания за поддържане на пътната настилка в
състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходци. Още повече, твърди ответника,
че не били посочени очевидци на инцидента, нито ангажирани други доказателства за по
начина, описан в исковата молба. От това следвало, че не би било възможно да се установи
механизма на увреждането, като и причинно-следствената връзка между настъпилия
вредоносен резултат и предполагаемото неправомерно бездействие на служителите на
общината.
На следващо място, а и по същество на спора, процесуалния представител на
ответната страна навежда твърдения в отговора на искова молба, че в хипотезата на чл. 45
от ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между поведението на дееца и
увреждането, за което се търси обезщетение, тежи върху ищеца, който следвало по пътя на
пълното главно доказване да установи, че деянието било решаващо, вътрешно необходимо
(а не случайно) свързано с резултата. Деянието,подчертава ответника, че е необходимо
3
условие за настъпване на вредата тогава, ако при изключване на поведението на деликвента,
тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи,
следвало да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и
настъпилия вредоносен резултат. В случай, че вредата би настъпила в сферата на едно лице
и ако деянието не е било осъществено, обобщава ответната страна, че тогава липсвала
причинна връзка между тях, освен ако същата не бъдела доказана по категоричен начин.
В настоящия случай, твърди О. В., че пътната настилка на предполагаемото място на
инцидента, представляващо повече градина, отколкото пешеходна зона, била от такъв
характер, че претърпяното от ищеца увреждане би могло настъпи и при пълна изправност на
поставените плочки. Освен това, при наличието на велоалея в непосредствена близост,
макар и предназначена за движение на велосипеди, ищецът имал възможност да се движи
безпрепятствено по нея и да не навлиза в зона, която родителите му считали за опасна и
създаваща сериозен риск за живота и здравето на хората, преминаващи през нея. Единствено
обусловеният от субективни подбуди избор на ищеца и неговите родители, намира ответната
страна, а именно - ищеца да се движи по непригодна за това част от пътя , че довел до
съприкосновението с неравността на пътното платно.
В условията на евентуалност, претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени, вреди възразява О. В., че се явявало необосновано високо. Дори при
условие, че бъдела безспорно установена причинно-следствена връзка между
противоправното бездействие на служители на общината, отговарящи за поддържането на
пътя, и болките и страданията, които ищецът твърди, че е преживял, О. В. не следвало да
носи отговорност за всички вредоносни последици, настъпили в резултат на случайност,
възраст, невнимание или други обективни обстоятелства. Размерът на обезщетението
следвало да бъде съобразен с обективните причини и субективни подбуди , довели до
спъването, което предвид възрастта на ищеца, според О. В. би могло да настъпи навсякъде
и да доведе до същия резултат. От друга страна, приложените към настоящата искова
молба писмени доказателства не обосновавали необходимостта от обезщетяване в
претендирания размер и не отговаряли на въпроса какво налагало да се приеме, че точно с
тази парична сума негативните последици биха могли да бъдат преодолени, както било
предвидено в съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД.Предвид всичко
гореизложено, О. В. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
молба на Б. АДР. П. като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност,
моли значително да бъде намален размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в съответствие с преобладаващата съдебна практика по сходни
случаи, като бъдат взети предвид всички обстоятелства, които обуславяли претендираните
вреди и се намирали а в пряка причинна връзка с увреждането. Ответната страна е
обективирала искане да й бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и
юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ. В случай, че
насрещната страна претендира разноски за адвокатски хонорар в по-голям размер от
минимално предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения, още с отговора на искова молба процесуалният представител
на О. В. е направил възражение за прекомерност, като моли да бъде намалено до
предвидените в същата стойности.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът Б. АДР. П., чрез
родителите си АДР. ИВ. П. и Т. К. П.а, редовно призован, представляван лично от
законният си представител Т. П.а, чрез процесуалния представител адвокат Д.С.о от АК
Варна моли съда да уважи иска като основателен и доказан ведно с присъждане на
разноските по делото .
В същото съдебно заседание ответната О. В., редовно уведомена за заседанието – не
изпраща представител .
В откритото съдебно заседание и контролиращата страна в процеса Дирекция
„Социално подпомагане“ - Варна, редовно призована, не изпраща представител, не
изразява и писмено становище .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
Безспорно е установено по делото, въз основа на ангажираните от ищцовата страна
писмени доказателства : представените с исковата и последваща уточнителна молба
заверени копия на Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология МБАЛ „Света Анна -
Варна“ , ИЗ № 2726/2021; 6 броя рентгенови снимки, 4 броя черно-бели снимки;
удостоверение за раждане № 002017*** г., издадено въз основа на акт за раждане № *** г.,
че ищецът Б.П. е малолетно дете, претъпяло травматично увреждане .
Видно от л. 26 -ти ищецът Б. АДР. П. , ЕГН ********** е роден на *** година в гр.
Варна от родители – майка Т. К. П.а, ЕГН ********** и баща АДР. ИВ. П., ЕГН
**********. Т.е. към момента детето Б. е навършило четири години.
Приложената по делото на лист 8 -ми в заверено за вярност с оригинала копие на
Епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна Варна“ АД – Клиника по ортопедия от лекуващ
лекар д-р С. П. и началник клиника доцент доктор П. М. д.м. отразява факта, че детето Б. е
постъпило в клиниката по ортопедия при МБАЛ „Св.Анна Варна“ АД на 23 март 2021 г. в
20:44ч. и е било изписано на 26 март 2021 г. в 14:00 ч., с поставена окончателна диагноза
S.42.40 – Счупване на долния край на хумеруса, закрито в ляво. В епикризата е вписана
снетата анамнеза на малолетния от данни на негови близки – при падане травмирал лявата
лакътна става, оплаквал се от болка и ограничени движения в същата . Обективното
състояние на момчето на видима възраст 3 години също е посочено в епикризата, както и
извлечение от оперативен протокол съставен по повод проведена на 24.03-29021 г. операция
– начало на операцията 09.00 ч. и край 10.00ч.Операцията е била проведена под обща
анестезия, като е било извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
хумерус от проф. Р..Под обща анестезия и след щателно почистване на оперативното поле,
под рентгенов контрол е била извършена закрита репозиция на фрактурата и фиксация с 3
броя Киршнерови игли , поставена била гипсова имобилизация и извършена и контролна
5
рентгенография . В цитираната епикриза също така са посочени датите на които детето е
следвало да бъде контролно прегледано : 09.04., 16.04. и 23.04.2021 г. в к-т 201 от 09 до 12 ч.
в Мед.център Света Анна -Варна, вписани са препоръки и назначения – гипсова
имобилизация за 21 дни, ектракция на Киршнеровите игли след 45 дни и е била дадена
препоръка към ОЛП – да следи състоянието на пациента .
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото до делото е допусната,
изготвена и приобщена без оспорвания от страните необходимата съдебно – медицинска
експертиза, възложена на вещото лице – съдебен медик – д-р Д.Д.. Според заключението на
вещото лице д-р Д. , на база приложената по делото медицинска документация / цитирана
изцяло от вещото лице в обстоятелствената част на СМЕ / е установено че на 23 март 2021 г.
Б. АДР. П. е получил счупване на лявата раменна кост в долна трета. Описаното
травматично увреждане, заключава в. л. Д. Д. , че е в резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет, респективно при падане и удар на левия лакът в подлежащата повърхност, т.е. по
начина описан в исковата молба. Установено е на база заключението на в.л. Д. по СМЕ, че
непосредствено слез получаване на травматичното увреждане ,че Б.П. е бил транспортиран
в Спешно отделение при МБАЛ Св.Анна Варна АД, проведени били консулти , образни
изследвания, Б. бил приет за лечение в Клиника по Ортопедия и травматология ,където на
24.03.2021 г. му било проведено оперативно лечение – фиксация с три броя Киршнерови
игли , а на 26.03.2021 г. бил изписан за домашно лечение с указания за контролни прегледи.
В.л. д-р Д. заключава по същество , че счупването на лявата раменна кост обуславя
трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 3 – 4 месеца, а
при проведен телефонен разговор с майката на детето последната е съобщила че към
момента детето няма оплаквания във връзка с получените на 23 март 2021 г. травматични
увреждания .
За цялостното изясняване на фактическата страна на спора съдът още с доклада по
делото е допуснал събиране на гласни доказателства в полза на ищеца, но същите са
заличени и вместо тях са дадени обяснения по реда на чл.176 ГПК от майката и законен
представител на детето в първото открито съдебно заседание.
Видно от протокола от проведеното о.с.з. от 18.2.2022 г. , на конкретно поставени от
адв.С. към майката и законен представител на детето Б. – Т. П.а по чл.176 ГПК същата е
дала следните отговори : Т.П.а сочи пред съда, че преди детето й да падне на мястото, ,
където се случил инцидентът, била само тя, съпруга й и детето й, други свидетели-очевидци
нямал. Следобяд се случило, в никакъв случай не било тъмно. Детето, твърди Т.П.а, че няма
проблеми с координацията на движение, а тя самата видяла как паднало.Тримата, сочи Т.
П.а, че излизали на разходка по бул. „***“ от страната на ***, пътното платно имало
полянка, после имало тротоар и велоалея. Понеже нямало как да вървят в градинката,
вървели по тротоара, но тротоарът бил „в отвратително състояние, с начупени плочки, с
дупки „, Т.П.а била от външната страна, детето било от вътрешната страна до нея, до
велоалеята фактически се падало, и в напълно спокойно състояние се разхождали и в
момента, в който Б., стъпал на начупени плочки с липсващи парчета, просто паднал на
6
лявата си страна, а майка му просто видяла момента, в който пада. Б. , сочи неговата майка,
че паднал на лявата си страна, всичко станало много бързо, детето изпищяло много
притеснително, но преценила, че може би нещо накриво стъпало, но в момента, в който го
изправила, със зверски плач, ръката увиснала и я навело на мисълта, че нещо не е наред,
просто детето не искало да се движи, лявата му ръка просто си увиснала.Тогава майката и
бащата на детето по най-бързия начин искали да видят какво точно се е случило, но детето
им въобще не давало и по най-бързия начин отишли до дома си, на колата, в Спешния,
изчакали процедурата. Там твърди Т. П.а, че доста бавно да те приемали, а след като вече ги
приели веднага в момента, в който съблекли Б. ръката му вече била с оток, посиняла и йм
казали, че най-вероятно е счупена. По този повод обяснява Т.П.а, че била направена снимка,
от спешния център видели, че счупването било много лошо, понеже се падало един-два
пръста над сгъвката на лакътя, и докторът казал, че ще се опита да я намести, но най-
вероятно нямало да стане. Изтърпяли и цялата процедура по наместването - все пак детето
подчертава неговата майка че е малко и било голям кошмар ,като ги и оставила в болницата.
На другия ден сутринта твърди Т. П.а, че сина й Б. бил опериран, в 8:30 ч. влязъл на
операцията, около час и половина била операцията, с пълна анестезия, доста трудна
операция, защото искали по възможно най-щадящия начин да оперират детето и фактически
се получило с 3 игли в ръката, гипс. Детето излязло от операцията и 3 дни били в болница -
толкова била пътеката, изписали ги и оттогава почнал кошмарът, защото с
болкоуспокояващи, не можело да спи детето по никакъв начин, цялата ръка била гипсирана
от рамото до китката. На 20- тия ден фактически, пояснява Т. П.а, че махнали гипса, на 45-
тия ден махнали иглите, като през това време Т. П.а си била вкъщи, гледала детето си като
ползвала болнични. 3 месеца отнело и няколко дни като цяло заздравяването ,а сега детето
било добре, но плочките, заключава Т. П.а по никакъв начин не се променили и даже в
момента, когато се разхождали по същата тази отсечка, детето си спомняло: „Тук паднах,
имах игли в ръката!“, т.е. детето твърди неговата майка, че си преживяло стрес .
Така депозираните обяснения на Т.П.а обективно кореспондират и се припокриват както с
вписанато в епикризата издадена на малолетния Б., така и със заключението на в. л. Д. по
СМЕ и приложените на листи 16-19 заверени за вярност с оригинала снимки на процесния
участък, на който детето Б. си е счупило ръката .
Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният от ищеца осъдителен иск е процесуално допустим, заявен при наличие
на ясен правен интерес, поради което и съдът дължи произнасяне по същество. Както бе
посочено и по –горе с доклада по делото, обявен за окончателен съдът е квалифицирал
исковата претенция и разпределил тежестта на доказване между страните.
ВРС е приел, че предявените искове намират правното си основание в чл.49 вр. чл.50
от ЗЗД ,вр. 45 ЗЗД досежно главното парично вземане, а в частта в която се претендира
законна лихва от датата на деликта, акцесорното искане съда е квалифицирал по чл.
86, ал.1 ЗЗД. За да определи квалификацията на иска съдът се е позовавл на ППВС №
7
17/18.11.1963 г. и ППВС № 9/28.12.1966 г., като в първото постановление е указано на
съдилищата, че: „Възможни са случаи, когато вредите настъпват в резултат както от
вещта, така от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на
този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ
или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД“. По
предявеният иск съдът е разпределил доказателствената тежест между страните както
следва: Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК съдът е указал и на двете страни, че всяка
една от тях следва да установи и докаже твърденията си и възраженията си - т.е. фактите и
обстоятелствата въз основа на които черпи положителни за себе си права.На основание
чл.146 ГПК в тежест на ищеца е било възложено доказването на следните релевантни за
делото факти по предявения иск а именно: че на твърдяната в исковата молба дата, време и
място и начин е получил травматичното увреждане (описано подробно по-горе), обусловило
претендираните неимуществени вреди, чиято обезвреда се желае .В тежест на ищеца е
било да установи и докаже,при условията на пълно и главно доказване, че именно
неравността на пътя - липсващи и счупени плочки на тротоара находящ се в гр. Варна, на
бул. „***“ № 139, пред вх.А (собствен на О. В.) и падането му на тротоара на 23.03.2021 г.
са в пряка причинно - следствена връзка с причинените му от падането травматични
увреждания в областта на горен ляв крайник, довели до хоспитализация, оперативна
интервенция , имобилизация и реинтервенция , обусловили болки и страдания. В тежест на
ищеца е било възложено да установи и докаже претенцията си за неимуществени вреди и по
размер; да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване и в какво точно се
изразяват неимуществените вреди , така както ясно е посочил в исковата и молба. В тежест
на същата страна е било възложено и да установи и докаже ,че ответника е изпаднал в
забава, датата на която е изпаднал в забава по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.В тежест на
ответника съдът е възложил да установи своите възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, в това число и направеното в срока за отговор възражение за
поведение на ищеца а и на родителите му, попадащо под хипотезата на чл. 50, ал. 2 ЗЗД;
възраженията си, че инцидентът е настъпил по механизъм различен от твърдяния в исковата
молба; да установи и докаже фактите и обстоятелствата на които се позовава в отговора на
искова молба изключващи отговорността на ответната О. В., т.е. че дори и да са налице
елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, същите не обуславят основателност на иска
или че искът е предявен в прекалено завишен размер. В случай, че ищецът докаже
основанието на иска си, ответната страна е следвало да ангажира доказателства от които да
се изведе извод за неоснователност на акцесорното искане за присъждане на законна лихва.
Анализирайки събрания доказателствен материал в съвкупност и поотделно съдът
прави извод, че исковата претенция е доказана изцяло и по основание и по размер в частта
предмет на исковото производство , а именно за сумата от общо 1250 лв., поради което
следва да бъде уважена, по начина, по който е сезиран съда . В подкрепа на този правен
извод съдът излага следните мотиви :
На първо място дори и само от ангажирания от ищеца писмен доказателствен
8
материал и от заключението на вещото лице доктор Д. Анг. Д. по Съдебно-медицинската
експертиза, която експертиза съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно
дадена ,а и от обясненията по реда на чл.176 ГПК дадени пряко пред съда от майката и
законен представител на ищеца , се изяснява и установява, че точно на твърдяната от ищеца
дата, време, място и начин ищецът е получил описаното в исковата молба травматично
увреждане. Безспорно се установява по делото от целия писмен доказателствен материал,
заключението на вещото лице д-р Д. лица, преките и непосредствени обяснения на майката
на ищеца, че точно на дата 23.03.2021 г. и на процесния участък, част от пътя във Варна
малолетният ищец по време на разходка с родителите си е стъпил на изпочупени и
липсващи плочки на тротоара, като е паднал и си счупил лявата ръка . Несъмнено е
установено по делото, че веднага след падането на ищеца същият е бил откаран от
родителите си в Спешен център а след това му е било проведено и оперативно лечение в
МБАЛ“ Св.Анна – Варна“ за което е била и издадена и Епикризата, приобщена на лист 8 -
ми от делото. Видно от цитираната Епикриза а и от заключението на в.л.Д.Д., на дата
24.03.2021 г. е било проведено оперативно лечение на ищеца – фиксация с три броя
Киршнерови игли , а на 26.03.2021 г. същият е бил изписан за домашно лечение с указания
за контролни прегледи.
Въз основа на описания по –горе доказателствен материал и писмени и гласни
доказателства и заключението на съдебния медик съдът намира, че несъмнено искът на
ищеца е доказан и по основание и по размер, с уточнението че искът е доказан само в частта
на предявения размер от 1 250 лв.
Установено и доказано е твърдението на ищцата, че на 23.03.2021 г. е паднал върху
изпочупени и липсващи плочки на тротоара на бул. „***“ № *** във Варна , като в резултат
на това е получил фрактурата на ляв горен крайник –средна телесна повреда , обусловила
твърдените неимуществени вреди – болки и страдани на малолетния за период от около
четири месеца . Въз основа на гласните доказателства – обясненията на Т.П.а се установява
и доказва, че след инцидента за ищеца се е наложило да се грижи неговата майка и законен
представител, която е ползвала болничен, че след операцията се наложило отново
малолетния Б. да посети лекар за премахване на трите игли поставени в горния му ляв
крайник, че детето го е боляло и че и сега когато минава покрай въпросния участък сочи
къде е паднало ,както и че през периода от инцидента до оздравяването му детето не е
можело да ходи на детска градина.
При всичко изложено по –горе, съдът следва да даде отговор на въпроса поради
какви причини намира, че искът на ищеца се явява на първо място доказан по основание. За
да даде отговор на този въпрос съдът намира за необходимо да се спре и на относимата към
спора и задължителна нормативна уредба.Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Закона за
пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата
на чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонта и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Ремонт на пътищата по смисъла на легалната
дефиниция в § 1 т.13 от ДР на ЗП представлява дейност по възстановяването или
9
подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането
им в съответствие с изискванията на движението. Поддържане на пътищата по смисъла на
легалната дефиниция в § 1 т.14 от ДР на Закона за пътищата представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.Разпоредбата на чл.167, ал.1 от
Закона за движение по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, за което чл.167, ал. 2 ЗДвП предвижда служби за
контрол, определени от кметовете на общините, които да контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка.В съответствие с горните разпоредби съдът
приема, че отговорността на Ответника О. В. почива както на основание чл. 49 ЗЗД – като
лице, възложило дейността по поддържането на пътищата /за бездействието и на ответната
община и на длъжностните лица, които е следвало да поддържат пътя в гр.Варна – т.е.
лицата на които ответната община е била възложила дейността по поддържането на пътя/,
така и на основание чл. 50 ЗЗД като собственик на вещта /в т.см. ППВС № 17/1963 г/ -
общински път, от която са произлезли вреди за ищеца – поради бездействието си по
осъществяване на контрол по изпълнението на задълженията на концесионера по договора
за поддържане на чистотата и поради неосигуряване на условия за безопасно движение по
пътищата, съответно неизпълнение на задължения на общината по чл. 31 от Закона за
пътищата – да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, което е в причинна връзка с настъпилата с малолетния Б.
злополука от 23 март 2021 г. От страна на О. В. не са ангажирани никакви доказателства въз
основа на които съдът да изведе извод или постави под съмнение установеното по делото, че
на 23 март 2021г. неравността на тротоарната настилка на бул.“*** „ до номер 139 във
Варна, в която е стъпил ищеца и си счупил лявата ръка, че не е била във вида в който е
описано в исковата молба и отразено и на снимковия материал – със счупени тротоарни
плочки и липсващи такива . Нещо повече – дори и съдебния медик прави заключението, че
средната телесна повреда, получена от ищеца Б. е причинена именно по описания в исковата
молба начин .Предвид гореизложеното, съдът намира за установено по делото, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане : деяние,
противоправност на деянието, вина на съответните длъжностни лица, на които ответника е
възложил изпълнението на дейността по ремонт на пътя , причинна връзка и вреди. Налице
е причинено на ищеца телесно увреждане поради противоправно бездействие на ответника,
отговарящ с оглед разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Ето защо предявения иск е напълно
доказан по своето основание.Съдът намира възраженията на ответника за съпричиняване за
неоснователни, т.к. едно дете на три години дали ще се спъне или не на друг участък и дали
ще получи средна телесна повреда, сами по себе си са само една вероятност, неподкрепени
от обективните данни по делото .Отделно от горното липсва и задължение на гражданите
независимо от тяхната възраст да избягват дупки или други неравности по пътните
настилки, поради което и съдът дължи произнасяне и по размера на претендираните вреди.
10
При определяне на размера на претендираното обезщетение по справедливост
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взема предвид установените от събраните по
делото доказателства обстоятелства, че претърпените от ищеца травматичните увреждания
имат характер на средна телесна повреда , че същите са причинили силни болки на ищеца за
период от около 4 месеца, но и че към момента ищецът е напълно здрав- факт, признат и от
майката и законен представител на детето както в откритото съдебно заседание, така и пред
в.л.д-р Д..
При тези доказателства по делото , с оглед възрастта на ищеца – едва на четири
години, вече напълно възстановен, след безспорно доказания инцидент от 23.3.2021 г. ,
довел до фрактура на ляв горен крайник, съдът намира, че в действителност следва в
конкретния казус да се подходи така, че да се определи размер на обезщетението за
неимуществени вреди, който да съответства на претърпените от ищеца болки и страдания и
да отговоря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД . ВРС приема, че общо сумата от
2000 лв. е адекватен и справедлив размер на обезщетение за претърпените от малолетния Б.
неимуществени вреди, но размерът от 15 000 лв., както възразява и ответника е значително
завишен.
Предявения частичен иск с цена от 1250 лв. ведно с акцесорното вземане за законна
лихва, начиная от датата на деликта следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан по начина по който е сезиран РС Варна.
За пълнота на мотивите ВРС намира за необходимо да се позове и на съдебна
практика на ВКС обективирана в Определение №32/19.02.2015 по дело №2269/2014 на
ВКС, ГК, IV г.о. ( постановено по реда на чл. 290 ГПК.).В цитираното Определение ВКС е
дал отговор на два от основаните въпроси, предмет на спора. По първия поставен въпрос
Върховният касационен съд е намерил, че когато при изпълнението на една работа са
причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде
ангажирана отговорността на възложителя на работата. Ако пострадалият не преследва
изпълнителя, в отношенията му с възложителя на работата е достатъчно да бъде установено
възлагането на работата и причиняването на вредата. Личността на изпълнителя има
значение в отношенията между него и отговорния за действията му. По втория правен
въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 316/14.10.2013 на Върховния
касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 121/2013, в което се приема, че:
„ размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската
прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
11
преценка или като вземе заключението на вещо лице .“Ето защо, изхождайки основно от
невръстната възраст на ищеца, възстановителния период от 4 месеца, съдът намира, че
ищецът своевременно се е справил с физическите си болки и страдания от счупването на
лявата ръка, естествено с помощта на лекарския екип и непрестанните грижи на родителите
си, а причинената му средна телесна повреда и вероятността у него да остане трайна травма
от спомена, макар и да не е изключена, не налага обезщетение в несъобразен с конкретните
факти и обстоятелства размер, т.е. размер над общо 2000 лева, но не и 15 000 лв.Приемайки
частичния иск от 1250 лв. и за основателен и доказан по размер съдът уважава съшия в
пълнота, по начина по който е заявен. Характера на неимуществените вреди визиран в
петитума на иска - неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на счупване на ляв горен крайник поради неподдържана тротоарна настилка на бул.
„***“ № *** във Варна, причинени в резултат на проявено бездействие на ответника за
поддържане на общинските пътища- е несъмнено установен и доказан от целия събран по
делото доказателствен материал , а и от страна на О. В. не е ангажирано нито едно
доказателство от което съдът да изведе извод за неоснователност и или недоказаност на
иска .
При този изход на спора съдът следва да присъди дължимите се в полза на ищеца
съдебно деловодни разноски .Приложеният по делото на лист 56 -ти списък по чл.80 ГПК –
неоспорен от ответника съдържа общо 3 разхода, доказани и по основание и по размер,
които ищецът желае да му бъдат присъдени, а именно : сумата от 50 лв. за заплатена
държавна такса, сумата от 180 лв.депозит за СМЕ и сумата от 384,00 лв. с ДДС за заплатен
адвокатски хонорар – общо сумата от 614,00 лв. (шестстотин и четиринадесет лева ) .Общия
размер на сторените от ищеца съдебно деловодни разноски, които съдът присъжда на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК възлиза на сумата от 614,00 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответната О. В., адрес: гр. Варна, бул. „***” 43, БУЛСТАТ ***,
представлявана от кмета И. Н. П., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Б. АДР. П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, представляван от родителите си и законни представители : АДР. ИВ. П., ЕГН
**********, и Т. К. П.а,ЕГН ********** , с адрес: *** СУМАТА от общо 1250,00 лева
(хиляда двеста и петдесет лева), частичен иск /заявен като 1250 лв. от общо 15000 лева
(петнадесет хиляди лева)/ - представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено
увреждане, настъпило на 23.03.2021 г., поради падане на неподдържан в изправност тротоар
на бул. „***“№ 139, собственост на ответника , ведно със законната лихва върху
главницата от 1250 лв., считано от датата на деликта - 23.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.49 вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД.
ОБЯВЯВА съгласно чл.127, ал.4 ГПК, че плащането на присъденото парично
обезщетение може да бъде извършено от О. В. по посочения от ищеца начин – по банков
път , по банкова сметка № *** водена при „БАНКА ***“ АД с титуляр Т. К. П.а.
ОСЪЖДА ответната О. В., адрес: гр. Варна, бул. „***” 43, БУЛСТАТ ***,
представлявана от кмета И. Н. П., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Б. АДР. П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, представляван от родителите си и законни представители : АДР. ИВ. П., ЕГН
12
**********, и Т. К. П.а, ЕГН ********** , с адрес: *** СУМАТА от общо 614,00 лева (
шестстотин и четиринадесет лева ) - сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13