Р Е
Ш Е Н И Е
№
22 февруари
2012г
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в
открито заседание проведено на трети
февруари през две хиляди и дванадесета година
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Каролина
Неделчева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1403 по описа на
ВОС за 2011г,за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК
във вр с чл.77 от ЗС.
В
исковата си молба ищцата Д.З. *** твърди,че
е собственик на недвижим имот находящ се в гр.Варна, описан подробно.Като
собствеността е придобита на оригинерно основание-по
давност,чрез упражнявана фактическа
власт за времето от 1994г до
завеждане на иска-лично тя считано от 1998г и чрез втория си баща Красимир Иванов до
1998г. Моли съда да признае за установено по отношение на Община Варна,която и
оспорва правото на собственост,чрез съставения
АОС №6178/18.03.2011г,че е собственик на процесния
недвижим имот.Твърди с в исковата молба и в уточняваща ИМ,че дядо и И. М. Д. и синът му/втори баща на ищцата/К. И. М. са
упражнявали владение върху имота от 1978г до 1994г.Поддържа иска в с.з. лично и
с пълномощник.
Ответникът
Община Варна оспорва иска,като твърди,че с влизане в сила на ЗОС процесният имот е станал общинска собственост на осн.чл.2
ал.1 т.7 и към датата на подаване на молба от ищцата за указаконяване
на имота вх.№ от 22.02.2007г общината вече е била придобила същия по давност.В
евентуалност-присъединили владението си от държавата.Моли съда да отхвърли
иска.
ВОС като съобрази доводите на
страните,събраните по делото доказателства и приложимия закона,прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори от страните,че процесният
недвижим имот с площ от 7 450 кв.м. попада в селищно образувание”Соук солар”/ Сълзица/,описан като ПИ № 668,за която
територия има одобрен ПНИ,одобрен със Заповед РД-11-7706-36/28.01.2011г на
областен управител Варна.В кадастралния регистър на КП м.”Сълзица” одобрен със
заповед № РД-02-14-89/1999г на МРРБ имотът е описан както овощна градина с площ
от 7 423 кв.м. на името на Трифон Трифонов.Имотът съответства на на имот №1911 по КП
Северно от Възраждане от 1983г.Както и ,че имотът е идентичен с имот описан в АОС №6178/18.03.2011г .Според
заключението на в.л.неоспорено от страните/ на стр.70
от делото/.
Не се спори и фактът,че ищцата подала
молба-декларация вх.№ЗАО-9215/28.02.2007г до община Варна с оглед придобиване
на имота по давност ,чрез извършване на обстоятелствена проверка.Било издадено
удостоверение изх.№300 9215/22.02.2008г
от община Варна ,за това,че за процесния имот няма
съставен АДС до 01.06.96г и АОС до момента,няма извършено
отчуждаване,одържавяване и възстановяване по ЗВСВНОИ,ЗПИНМ,ЗНСУ и др.В което
било отразено,че процесният имот попада в имот бивша
собственост на Т. Т. Т.,на наследниците на когото е възстановен при условията
на §4 от ЗСПЗЗ.
На 27.12.2010 г. ищцата депозирала отново
молба-декларация до Община Варна с оглед придобиване на имота по давност ,чрез
извършване на обстоятелствена проверка.На което получила отказ с писмо изх.№от 30.03.3011г за заверка на
молба-декларацията.
На 18.03.2011 г. Община Варна съставила АОС
№ 6178 от с.дата за процесния имот,с правно
основание” чл.2 т.7 от ЗОС”.
В с.з. съдът изслуша гласни
доказателства-показанията на трима свидетели,водени от ищцата,които установяват
следното: свид.М. заявява,че познава ищцата от 1998г
–откогато работят заедно.Скоро след постъпването и на работа през 1998г тя
поканила колегите си на”мястото си във Възраждане”което е с площ от 6,7,8
дка,заградено с телена ограда.Което място първоначално било на скат,а през
около 2003г Д. теглила банков кредит за
да го терасира.За мястото се грижела ищцата заедно с мъжа си и баща си,който в
началото и помагал.Свидетелят Томов заявява,че знае за имота от 1991-1994г,както и че „те”/Д.
и вторият и баща Красимир/ го терасирали след 2000г,както и че бил ограден след
терасирането.В показанията си пък свид.Красимир
Маринов/втори баща на ищцата,за което тя не представя доказателства/ заявява,че
той притежава имот с площ от около един декар в същата местност-ПИ №660,кото се
явява над процесното.Преди повече от 20 години св.М.
започнал постепенно да обработва от единия край процесния
имот,тъй като никой не го ползвал.първоначално там си спирали
автомобилите,после сеел царевица,после започнал от горния край да го
загражда,за да не се минава.А преди 7-8 години го трасирали с Д.,която пък го
ползва от повече от десет години.
По настоящото дело е приложено решение №
153/23.11.2010г по гр.д.№479/2010г на АС-Варна,видно от диспозитива на
което,съдът е отхвърли предявеният от настоящата ищца иск против държавата за
признаване за установено правото и на собственост върху процесния имот,основан на твърдения за придобивна
давност упражнявана лично в периода от
2007г до предявяване на иска/19.12.2008г/ и в периода от м.март1994г до 2007г
чрез Красимир Маринов и присъединяване на владението упражнявано от 1978г до
1985г.
Безспорно е,че в случая няма идентитет между страните и времето на упражнявана
давност,поради което и цитираното решение няма обвързваща настоящия състав СПН.Мотивите на цитираното решение-влязло в
сила на 21.07.2011г с определение по гр.д.№737 от с.д. на Първо ГО на ВКС,недопуснато до касационно обжалване на решението по
в.гр.д.№ 479/2010г на АС-Варна/служебна справка по деловодната система на ВОС/,
обаче,както на всеки съдебен акт имат материална доказателствена сила.Поради
което и настоящият състав ще се позове на установени в тези мотиви факти:а
именно,че бащата на ищцата е установил фактическа власт върху процесния имот през 1998г с ограждането му и засаждане на
дръвчета,а ищцата е установила такава власт през 2003г когато е предприела
действия по трасиране.Тези факти не противоречат на обсъдените по-горе
доказателства.
При така установените факти,се налагат
следните правни изводи:
Чл.68 ал.1 от Закон за собствеността гласи,че: Владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ,която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя.За разлика от държането при
което липсва намерението за своене.
В настоящия казус не се установи
началният момент на „намерението” /animus / у
ищцата да държи процесния имот като свой.Наведеното
твърдение,че от 1994г-когато тя навършила пълнолетие,от тогава започнала да
упражнява владение, остана недоказано.Вярно,е че до навършването и на
пълнолетие –на 03.03.1994г тя е била недееспособна ,но придобиването на
дееспособност не означава автоматично извода,че тя лично или чрез свид.Маринов е осъществила фактическия състав на
владението.Няма такива доказателства.
Недоказано остана и твърдението за
упражнявано от св.М. владение за ищцата.Т.е. от кой момент той,завладявайки процесния имот е започнал да го държи за ищцата.Липсват
доказателства за наличието на някаква външна проява чрез действия,които
недвусмислено да потвърждават правата на ищцата,именно че М. държи имота да
ищцата в периода до 2003г. Да се държи една вещ за другиго, означава фактическата
власт върху нея да е била придобита на някакво правно основание , например договор:”Ново вещно
право”П.Венедиков,изд.2008г разд.ІІ,§30.
Изцяло
недоказано остана и наведеното твърдение
в исковата молба и в уточняваща ИМ,че дядото на ищцата- И. М. Д. и синът му/втори баща на
ищцата/Красимир Иванов Маринов са упражнявали владение върху имота от 1978г до
1994г.По делото не са представени доказателства за наличие на твърдяното
родство.Присъединяване на владение може да има само при наличието на „праводател”,каквито доказателства в настоящия казус не са
ангажирани.
Така поради липса на изтекъл десетгодишен
давностен срок по чл.79 от ЗС,към момента на завеждане на настоящия
иск-12.05.2011г,то предявеният иск се явява неоснователен и съдът го отхвърля.
Ирелевантно за спора е последващото
съставяне на АЧДС №7739/08.03.2011г за процесния
имот.
При този
изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на : 2 653 лв
ю.к.възнаграждение определено по реда на чл.7 т.4 от наредба №1/2004г,+ 5 лв за съд.удостоверение и 140 лв
депозит за в.л./ли общо 2 798 лв,на осн.чл.78
ал.2 от ГПК.
Водим от
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.З.А. с ЕГН **********
с постоянен адрес ***,чрез адв.Б.Б. *** ,предявен
против Община Варна,за признаване за установено правото и на собственост върху
недвижим имот находящ се в землището на гр.Варна представляващ лозе в
м.”Сълзица”,съставляващ ПИ 668/идентичен с ПИ 911 по предходен кадастрален план от 1983г/по КП на м.”Сълзица” селищно
образувание землище гр.Варна,основан на
твърдение за придобиване по давност поради упражнявано владение от ищцата,чрез
втория и баща Красимир Иванов Маринов и лично от нея през периода от 1994г до
завеждане на иска-12.05.2011г,като неоснователен и недоказан на основание
чл.124 ал.1 ГПК във вр с чл.77 и чл.79 от ЗС.
Осъжда Д.З.А.
с ЕГН ********** *** за разноски по делото 2 798 лв,на
осн.чл.78 ал.2 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Апелативен
съд гр.Варна.
Окръжен съдия :