№ 113
гр. Разград, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101147 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52,
съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и по втория по чл. 45 ЗЗД вр. с
чл. 52 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1, като са направени възражение
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
С искова молба от Х. Б. А. с ЕГН ********** от гр. Р.*******, чрез
повереника му адв. С. Д. при АК – Разград, съдебен адрес: гр. Разград,
кантора гр. Разград, кино “Димитър Благоев”, северен вход, стая № 3, 6,
против С. Х. К. с ЕГН ******* от гр. Р.*******, се иска ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетения за: 1) претърпените от ищеца
неимуществени вреди – психически болки и страдания от нанесена обида:
„Майка ти ще еба” в размер на 4 000,00 (четири хиляди) лева ведно със
законната лихва от 01.09.2021 год.; 2) за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - психически болки и страдания от отправени закони,
че ще му счупи главата в размер на 4000,00 (четири хиляди) лева, ведно със
законната лихва от 01.09.2021 год.; 3) за претърпените от ищеца имуществени
вреди – повреда на лаптоп марка „Асус”, в размер на 1340,00 (хиляда триста и
четиридесет) ведно със законната лихва от 01.09.2021 год. Претендира
направените разноски.
СЪДЪТ, вземайки предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
На 01.09.2021 год. свид. Фахри Р., съпругата му и баща му – свид. Ф. Р.
Р. посетили автокъща за продажба на леки автомобили, намираща в близост
до кръстовището на пътя Разград – Шумен за с. Пороище, собственост на
ответника. Свид. Р. след оглед на автомобилите харесал един от изложените
за продажба автомобили – л.а. БМВ 530. Тъй като познавал отпреди ищеца и
знаел, че той разбира от автомобили, включително извършва електронна
диагностика, свид. Р. извикал ищеца да дойде в автокъщата, конкретно да
1
извърши диагностика на харесания от него л.а. БМВ 530. Това станало със
съгласието и разрешението на ответника. Ищецът Х. Б. А. пристигнал,
носейки лаптоп „Асус“, на който имало инсталиран програмен продукт, с
който щял да извършва диагностиката. През цялото време до тях бил и
ответника. След като ищецът направил диагностиката, той обяснил на свид.
Р., че има някакви грешки и проблеми по л.а. и двигателя. През цялото време
лаптопът бил поставен върху багажника на диагностицирания л.а. Ответникът
се приближил и започнал да задава въпроси на ищеца за какви проблеми
говори. Тъй като ищецът не му отговорил, той започнал на висок тон да пита
какъв майстор е той, а след това отправил към него псувни на турски език:
„Ще ти еба майката!“, „Ще ти счупя главата!“, както и закана: „Изчезвай от
тук!“. Ищецът се изплашил и тръгнал към автомобила си. Свидетелите сочат,
че са разбрали, че е изплашен по изражението на лицето му. През това време
ответникът взел поставения на багажника лаптоп и го ударил в земята,
тръшнал го. Виждайки това свид. Р. се навел, взел от земята лаптопа,
настигнал автомобила на ищеца, подавайки му през прозореца лаптопа.
Свидетелят не забелязал разпаднали се части.
След случая свид. С. посетил автокъщата на ответника за извършване на
диагностика на л.а. БМВ 530, тъй като двигателя не палил. Ответникът
обяснил на свидетеля, че проблемите възникнали след диагностика на
автомобила. Свидетелят установил, че компютъра на л.а. е повреден, поради
което е необходимо да бъде закупен нов или втора употреба.
Свид. Б. М. разбрал от сина си – ищеца А. още същия ден.
Първоначално не желаел да сподели случилото се, но след това разказал с
огорчение за счупения му от ответника лаптоп. Свидетелят много се
изненадал от случилото се. Пояснява, че вложил много средства да изучи
сина си, включително последния завършил висше образование с техническа
специалност, а след това получил лиценз от „Бош Кар Сервизи“ в немски
център за специализация. След обучението си ищеца извършвал електронна
диагностика на автомобили, използвайки личния си лаптоп, който не се водил
като актив в дружеството на свидетеля. За извършването на диагностиката
ищецът използвал софтуер на Бош, а именно ESI[tronic]. Ищецът не разказал
на баща си всичко. Не му споменал за псувните, понеже му било неудобно.
Свидетелят разбрал по-късно, прочитайки дадени обяснения по случая в
полицията. Свидетелят провел разговор с ответника, когото познавал.
Попитал го какво се е случило и защо не може да познае сина си. Ответникът
изразил съжаление, обяснявайки на свид. М., че не е знаел, че ищеца му е син.
Свидетелят тогава го попитал какво значение има това, а ответника му казал
да не се притеснява и че ще заплати щетите във връзка със счупения лаптоп.
Дни след това отново се провела среща между свид. М. и ответника, на която
първия му казал, че оценява щетите на около 5000 лева.
Събраните данни относно лаптопа сочат, че вещта е закупена на
27.12.2010 г. Според свидетеля на лаптопа имало файлове, касаещи дейността
на дружеството, които не били прехвърлени на друг носител. Не се сочи
какви са файлове, какво е съдържанието им и какво отношение има към
дейността на дружеството.
Според свид. В. използвал услугите на ищеца за диагностика на л.а. в
края на лятото през 2021 г., след което свидетелят посетил автокъщата на
ответника, тъй като се доверявал на мнението му. Последният се учудил, че
сервиза на бащата на ищеца работи, диагностицирайки автомобили.
2
От изслушаната оценъчна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и изчерпателно се установява, че след инцидента
лаптопът е със счупен екран, корпус и напуквания, както и че средната
пазарна стойност към 01.09.2021 г. на вещ с подобни характеристики е 270,00
лева.
От изслушаната комплексна съдебно психиатрична и психологическа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
изчерпателно се установява, че ищецът не страда от психично заболяване,
няма отклонения, изискващи специален коментар. Вещото лице приема, че в
резултат от случилото се са възникнали негативни чувства, свързани с
опасения за физическа цялост, тревожност, силно огорчение, обида,
оскърбление и безпокойство. Не са налице данни за значима дезадаптация,
макар да са били налице известни симптоми от тревожния регистър и
опасения, нервност, проблеми със съня, опасения от контакт с лицето, което
затруднява освидетелствания, но експертизата сочи, че същите са изводими
изцяло от конфликтната ситуация и интензивността им отслабва с времето.
Сочи се, че поведението на ищеца е напълно подредено и не излиза извън
рамките на обичайното.
От приложената справка за съдимост се установява, че ответникът е
реабилитиран за осъждането му за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2,
т. 3 от НК, а именно отвличане.
Така посочените факти се подкрепят от заключенията по назначените
експертизи, писмените доказателства, както и събраните гласни доказателства
- показанията на свидетелите Фахри Р., Ф. Р. Р., С., В. и Б. М.. Съдът дава вяра
изцяло на показанията на Фахри Р. и Ф. Р. Р., които сочат, че по време на
диагностиката на автомобила в автокъщата е имало само шестима – страните,
свидетелите Р. и Расим, съпругата на свид. Р. и съпругата на ответника, която
почиствала нещо, но не била в близост до мястото. Показанията на свид. С. Й.
не са във връзка с фактите по делото, подлежащи на доказване, поради което
съдът прецени, че не следва да ги обсъжда. Съдът не дава вяра на показанията
на свид. А., който сочи, че не е чул никакви обиди, закани и не е видял
действията, описани от другите свидетели, касаещи лаптопа. Единствено
сочи, че ответника е преместил автомобила, което предизвикало падането на
лаптопа, каквито действия не са описвани от останалите присъствали на
случая. Показанията му изцяло противоречат на показанията на останалите
свидетели, които впрочем не са го виждали на мястото. Поради което съдът
възприема показанията му като недостоверни и неверни.
Съдът приема като недоказани твърденията на ответника, че
диагностицирания л.а. е бил повреден от ищеца на 01.09.2021 г. На първо
място, между действията на свид. В. са извършени на 02.09.2021 г., още
повече, че не е известно какви могат да бъдат причините за подобен извод.
Отделно според настоящия съдебен състав такива твърдения не могат да
бъдат доказвани чрез гласни доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В практиката на ВКС, изразена в решения, постановени от състави по
чл. 290 от ГПК е прието, че като източник на облигационни отношения
непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни
елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
3
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното. Прието е, че противоправността се
изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което
засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо
закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава
установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и
накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго
лице. Всяка негативна промяна в психическото съС.ие на човека-отрицателно
емоционално изживяване, душевно страдание, представлява неимуществена
вреда по смисъла на чл. 52, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже елементите на фактическия състав на
тази норма.
По предявения иск за неимуществени вреди:
Обидата е противоправно деяние и такава е налице, когато някой каже
или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл. 146,
ал. 1 от НК, но тя е приложима и при деликта. Унизителният характер на
казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството
дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Еднозначно съдебната практика приема израза: „Майка
ти ще еба!“ като обиден. Заканата е противоправно деяние, обективирано
чрез думи и действия срещу определено лице за извършване на друго
противоправно деяние, включително като такава съдът възприема и израза:
„Ще ти счупя главата!“. Доказателствата по делото сочат, че ответникът е
отправил към ищеца следните изрази: „Майка ти ще еба!“ и „Ще ти счупя
главата!“. Установява се от събраните доказателства, че в резултат от
случилото се у ищеца са възникнали негативни чувства, свързани с опасения
за физическа му цялост, тревожност, силно огорчение, обида, оскърбление и
безпокойство, макар и да не са налице данни за значима дезадаптация.
Показателни са действията на ищеца на мястото на деянието, доколкото след
отправените от ищеца думи той веднага тръгнал към автомобила си с
намерение да напусне мястото, включително забравяйки собствената си вещ.
В този смисъл съдът приема, че са налице неимуществени вреди
(емоционални страдания, изразяващи се в опасения за физическа му цялост,
тревожност, силно огорчение, обида, оскърбление и безпокойство) в
причинно-следствена връзка с деянията на ответника, поради което искът се
явява основателен и доказан по основание.
По отношение размера на вредите: Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение
по силата на чл. 52 ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обем и тежест на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените
болки и страдания и др. В тази връзка съдът, съобразявайки указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление №
4
17/63 г. на Пленума на ВС, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора, намира че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди (емоционални страдания, изразяващи се
в опасения за физическа му цялост, тревожност, силно огорчение, обида,
оскърбление и безпокойство) възлиза общо на сумата от 2500,00 лева, като в
останалата му част до 8000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан по размер.
По предявения иск за имуществени вреди:
От доказателствата по делото се установи, че в резултат на действията
на ищеца, а именно хвърляне на земята, е унищожена или повредена до
степен на негодност да бъде използвана (счупване на екрана и корпуса,
напуквания). Не е доказано обстоятелството с оглед твърденията на ищеца за
наличие на фирмена информация на лаптопа. Отделно по делото не е
доказано обстоятелството дали твърдия диск е засегнат, т.е. дали е възможно
съдържащата се информация на него да бъде възстановена. Не е от значение
и факта дали на лаптопа е имало инсталирана програма за диагностика,
доколкото са налице твърдения в ИМ, че е използван закупен софтуер, т.е. за
използването му е необходима единствено нова вещ, т.е. друг компютър.
Същевременно средната пазарна оценка на унищожената вещ е в размер на
270,00 лева, поради което съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан по основание и размер до 270,00 лева, а в останалата част до
предявения размер 1340,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан по размер.
По разноските:
Ищецът е направил следните разноски по делото: за заплатена ДТ в
размер на 373,60 лева, 1350,00 за адвокатско възнаграждение, 100,00 лева за
оценъчна експертиза, 680,00 лева за комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза, общо 2503,60 лв.
Ответникът представя списък с разноски: 600,00 лева за адвокатско
възнаграждение и 100,00 лева за оценъчна експертиза.
Страните правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съобразно посоченото в чл. 7, ал. 2 и ал. 9 от Наредба № 1
за минималните адвокатски възнаграждения, възраженията и на двете страни
са неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски от последния съразмерно на уважения размер на
исковете, а именно 742,50 лв. (седемстотин четиридесет и два лева и 50
стотинки).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените разноски от последния съразмерно на отхвърления
размер на исковете, а именно 492,40 лв. (четиристотин деветдесет и два лева и
40 стотинки).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД С.
Х. К. с ЕГН ******* от гр. Р.*******, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. А. с ЕГН
5
********** от гр. Р.*******, сумата от 2500,00 (две хиляди и петстотин)
лева, представляваща обезщетение за причинени от деликт неимуществени
вреди (емоционални страдания, изразяващи се в опасения за физическа му
цялост, тревожност, силно огорчение, обида, оскърбление и безпокойство),
претърпени вследствие нанесени от ответника на 01.09.2021 г. обида „Майка
ти ще еба” и закана, че ще му счупи главата, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна и недоказана исковата претенция в останалата и част – до
претендирания размер от 8000,00 (осем хиляди) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 вр. с чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД С. Х. К.
с ЕГН ******* от гр. Р.*******, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. А. с ЕГН **********
от гр. Р.*******, сумата от 270,00 (двеста и седемдесет) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на повреда на
лаптоп марка „Асус”, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана
исковата претенция в останалата и част – до претендирания размер от 1340,00
(хиляда триста и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Х. К. с ЕГН ******* от
гр. Р.*******, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. А. с ЕГН ********** от гр. Р.*******,
направените разноски съразмерно на уважения размер на исковете в размер на
742,50 лв. (седемстотин четиридесет и два лева и 50 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х. Б. А. с ЕГН **********
от гр. Р.******* ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. К. с ЕГН ******* от гр. Р.*******,
направените разноски съразмерно на отхвърления размер на исковете в
размер на 492,40 лв. (четиристотин деветдесет и два лева и 40 стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6