РЕШЕНИЕ
№ 1563, гр.Бургас, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, осми наказателен състав,
на двадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в публичното
заседание в следния състав :
Председател
: Петя Георгиева
Секретар :
Златка Калоянова
Прокурор :
………………….
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
4681 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на К.Г.Г. с ЕГН: **********, с адрес на местоживеене *** против наказателно постановление № 579/09.10.2019г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение по чл.85, пр.3 вр. чл.43, ал.2, пр.10 вр. чл.23, ал.1, пр.последно от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ на основание чл.85 от ЗЛОД на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл.95, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД в полза на държавата е отнета вещта предмет на нарушението – 1 брой одрана глава от дива свиня, както и вещта - средство на нарушението – лек автомобил „* *“ с рег.№ *********. Със същото наказателно постановление е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 500 лева на основание чл.3, т.2 вр. чл.2, раздел IA, т.4 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради незаконосъобразност.
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в преклузивния
срок за обжалване.
Съдът, като взе прецени доказателствата по
делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.09.2019г. на жалбоподателя е съставен акт
за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 27.09.2019г. около
01:30 часа в землището на с.*, на главен път Бургас – Малко Търново, на 500
метра преди разклона за с.**** ловува, като превозва с лек автомобил „*“ с рег.№ *********** разпознаваеми части от дива свиня – одрана
глава без писмено разрешително за лов на дива свиня. Жалбоподателят не е
притежавал билет за лов и членска карта, което е установено от свидетелите М.В.С.
и Г.Е. Р.. За
констатираното нарушение по чл.85, пр.3 от ЗЛОД е съставен констативен
протокол, приложен към преписката.
Съставеният акт е в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и е подписан от жалбоподателя. При съставяне на
акта жалбоподателят е написал, че го подписва с възражения, без да ги посочи конкретно. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмено възражение.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации по акта за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл.85, пр.3 вр. чл.43, ал.2, пр.10 вр. чл.23, ал.1, пр. последно от ЗЛОД на основание чл.85 от ЗЛОД е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл.95, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД в полза на държавата е отнета вещта предмет на нарушението – 1 брой одрана глава от дива свиня, както и вещта - средство на нарушението – лек автомобил „* *“ с рег.№ **********. Със същото наказателно постановление е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 500 лева на основание чл.3, т.2 вр. чл.2, раздел IA, т.4 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча.
Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган, видно от представената по делото заповед РД 49-199/ 16.05.2011г., на министъра на земеделието и горите. От формална страна са налице реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, като при реализиране на административнонаказателната му отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Безспорно се установява, че в случая се
касае за извършено нарушение по чл.85,
пр.3 вр. чл.43, ал.2, пр.10 вр.
чл.23, ал.1, пр. последно от ЗЛОД. От показанията на разпитаните по
делото свидетели Д.Д., М.С., Г. Р. и приложения към
делото констативен протокол се установява, че при извършена на 27.09.2019г.
проверка в управлявания от жалбоподателя автомобил „* *“ с рег.№ ********** са открити разпознаваеми части от дива свиня – одрана глава. Посочените доказателства са обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което бяха кредитирани от
съда.
По
смисъла на чл.43, ал.2 от ЗЛОД ловуване е убиване, улавяне, преследване и
нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване,
обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми
части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Правото на
ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов,
заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов – чл.23,
ал.1 от ЗЛОД. Разпоредбата на чл.85 от
ЗЛОД предвижда, че който взема, пренася, превозва или укрива намерен
жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено
разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. В посочената норма
законодателят е уредил няколко алтернативни форми на административното
нарушение, като в предложение трето е посочено „превозва“. Между страните не
съществува спор, че жалбоподателят Г. е управлявал процесния
автомобил, с който са превозвани разпознаваеми
части
от дива свиня, която е дивеч по смисъла на
чл.5, ал.1 във връзка с чл.5, ал.2, т.1 и Приложение № 1, т.І.А.3 от ЗЛОД. При
положение, че процесния автомобил е бил управляван от
жалбоподателя Г., няма спор, че същият е осъществил изпълнителното деяние на
нарушението под формата на превоз. Следователно жалбоподателят е ловувал, като
превозвал с лекия автомобил убит дивеч без разрешително за лов.
Проведеното като защитна теза насрещно
доказване от страна на жалбоподателя, чрез показанията на свидетелите Д.А. и А.С.,
представените писмени доказателства, в т.ч. разрешително за индивидуален лов от
24.09.2019г., ловен билет серия В № *, членска карта № * и удостоверение за
подборно ловуване № * са ирелевантни. Същите
установяват, че свидетелят А.С. притежава членска карта и билет за лов,
заверени за съответната календарна година, както и разрешително за индивидуален
лов от 24.09.2019г.. На 26.09.2019г. Стамов ловувал в землището на с.* и
отстрелял 3 броя диви свине. Вечерта се обадил на свидетелите Д.А. и К.Г.,
които му помогнали да одере животните и да ги разфасова. Тъй като нямал място
във фризера, свидетелят предоставил на жалбоподателя
и свидетеля А. част от месото за съхранение. Установените обстоятелства са ирелевантни за делото, тъй като е без значение по какъв
начин е придобито дивечовото месо. От значение за съставомерността
на деянието е превозването на убия дивеч без разрешително за лов, което по
смисъла на закона се квалифицира като ловуване. Извършвайки действия,
определени в закона, като ловуване жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на деянието, обявено от нормата на чл.85, пр.3 от ЗЛОД за административно нарушение. Показанията на разпитаните
свидетели сочат за наличието на съзнание у жалбоподателя за противоправността
на извършваното от него деяние и общественоопасните
му последици.
Възражението на жалбоподателя за недопустимост на производството,
поради наличието на висящо досъдебно производство № 3292 ЗМ 567/2019г. по описа
на Четвърто РУ на МВР-Бургас съдът намира за неоснователно. Настоящето административнонаказателно производство касае деяние, извършено
на 27.09.2019г. в с.*, на
главен път Бургас – Малко Търново, на 500 метра преди разклона за с.*, при форма на
изпълнителното деяние „превозва“. Досъдебното производство касае „убиване“ на
едър дивеч без надлежно разрешение - престъпление по чл.237, ал.1, т.1 от НК ,
извършено на 26/27.09.2019г. осъществено на територията на ТП ДЛС „Ропотамо“. Налице
са две различни форми на противоправна дейност,
едната свързана с убиването на дивеч на 26/27.09.2019г., а другата – с превозването
на дивеч на 27.09.2019г.. Липсва идентичност между двете деяния, което изключва
приложението на принципа „non bis
in idem”, още повече, че жалбоподателят
не е привлечен като обвиняем по досъдебното производство.
Не са налице основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Разпоредбата на чл.85 от ЗЛОД предвижда за конкретното нарушение глоба в
размер от 200 до 1000 лева. По делото липсват доказателства за предишни
нарушения от страна на жалбоподателя, което безспорно следва да се отчете като
смекчаващо обстоятелство. Настоящият състав, след като съобрази тежестта и
характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН на жалбоподателя следва да
бъде определена глоба в размер към предвидения минимум, а именно 300 лева,
който която би осъществила функциите, свързани със специалната и генерална
превенция на наказанията.
В този смисъл съдът намира, че административнонаказващия
орган неправилно е индивидуализирал размера на глобата, поради което
наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част.
Правилно
е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 500 лева за
причинените с нарушението щети, нанесени на дивеча. В случая това обезщетение
се дължи на основание чл.3, т.2 вр. чл.2, раздел IA,
т.4 от Наредбата за размера на
обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, в която изрично е предвидено, че за
дива свиня се заплаща обезщетение 500 лева. В чл.3 от наредбата е предвидено, че
обезщетението се дължи във всички случаи на вземане, пренасяне и превозване на
намерен убит или ранен дивеч или на разпознаваеми части от него. При това
положение съдът счита, че административнонаказващия
орган е определил обезщетението по основание и размер, поради което
наказателното постановление в тази част следва да се потвърди.
В
съответствие със закона административнонаказващият
орган е отнел в полза на държавата и вещите предмет на нарушението – 1 брой одрана
глава от дива свиня. Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД при
нарушенията по чл.84, 85 и 86 - незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и
дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите.
Наказателното постановление е законосъобразно в тази част и следва да се
потвърди.
Според съда административнонаказващия орган неправилно
е постановил отнемане в полза на държавата вещта средството на нарушението, а
именно лек автомобил „**** *“ с рег.№ *******. Съгласно разпоредбата на чл.20,
ал.1 и 4 от ЗАНН, наред с предвидените в ЗАНН административни наказания
наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите,
принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено
административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ.
Отнемане по ал.1 и ал.3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не
съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в
съответния закон или указ е предвидено друго. Според чл.95, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД,
при нарушенията по чл.84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се
отнемат в полза на държавата. Когато в случаите по ал.1, като средство за
ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия е собствеността,
то се отнема в полза на държавата. Разпоредбите на ЗЛОД са специални по
отношение на разпоредбите на ЗАНН. В чл.95, ал.2 от ЗЛОД обаче, е предвидено
изрично само отнемането на моторното превозно средство независимо от това чия
собственост е, но не и независимо на каква стойност е, спрямо характера и
тежестта на нарушението. Доколкото в ЗЛОД липсва изрична уредба в тази насока,
приложима е общата разпоредба на ЗАНН. В случая стойността на нанесената щета е
500 лева, съгласно Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на
дивеча. Очевидно е, че стойността на средството за ловуване „* *“ с рег.№ *********
надхвърля причинените с деянието щети, поради което стойността на вещта явно не
съответства на характера и тежестта на административното нарушение, поради
което и приложението на разпоредбата на чл.95, ал.2 ЗЛОД в случая е
незаконосъобразно приложена и обжалваното постановление следва да се отмени в
тази му част.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 579/09.10.2019г., издадено от директора на
РДГ-Бургас в частта, с която за
нарушение по чл.85, пр.3 вр. чл.43, ал.2, пр.10 вр. чл.23, ал.1, пр.последно от ЗЛОД на основание чл.85 от
ЗЛОД на К.Г.Г. с ЕГН: **********, с адрес на
местоживеене *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/лева,
като намалява размера на наложената глоба от 500 /петстотин/ лева на 300 /триста/
лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 579/09.10.2019г.,
издадено от директора на РДГ-Бургас в частта, с която на основание чл.95, ал.2 от ЗЛОД в полза на държавата
е отнет като средство на нарушението – лек автомобил „**** *“ с рег.№ ********.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 579/09.10.2019г.,
издадено от директора на РДГ-Бургас в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с оригинала:З.К.