№ 255
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110202414 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на С. В. Н., с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 21-0460-001016/11.04.2022 год. на Началника на 05 РУП при ОД МВР -
Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1,
т.2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
извършеното нарушение не е било описано по изискуемия от закона начин – не е описано с
какъв акт е била прекратена регистрацията на автомобила, кога и как е бил връчен акта, кога
е влязъл в законна сила. Отсъствала субективна страна у водача по отношение на
управлението на МПС с прекратена регистрация. По изложените съображения се моли за
отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на
издаденото НП на вече заявените основания. Претендира сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, както и пътни разходи за явяване в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител – депозира
единствено писмено становище, с което моли за потвърждаване на издаденото НП и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. Н. придобил след смъртта на баща си, който починал на 31.12.2020
1
г., по наследство лек автомобил „Пежо 307 SW” с рег.№ А 1545 МВ.
Тъй като се разбрали автомобилът да се ползва от Н., той отишъл при нотариус заедно с
майка си и брат си и те прехвърлили техните части на негово име и така автомобила станал
изцяло негов.
След известно време жалбоподателят отишъл до КАТ-Бургас, където успял да мине
през едното гише, което е за прехвърляне на собственост и трябвало да мине и през друго за
да се сменят самите талони, но се отказал, тъй като заради пандемията навън се били
натрупали опашки от по 50-60 човека и пускали само по един човек.
Впоследствие управлявал автомобила още около 4- 5 месеца и в края на месец август
или септември 2021 г. отишъл с майка си, за да прехвърлят документите за друга кола, като
тогава показал на гише в КАТ договора за продажба на неговия автомобил с марка Пежо.
Неустановена служителка го информирала, че в тяхната система автомобилът излизал
като дерегистриран, но не му обяснила защо, насочила го към друго гише, после на трето и
в крайна сметка униформен служител му казал, че трябва да мине технотест, дал му и
телефон да се обади.
Н. се обадил, но лице по телефона му обяснило, че след като е закупил автомобила
чисто нов от магазин не трябва да се минавам технотест и жалбоподателя така и не разбрал
какво трябва да направи, като не му било обяснено и че няма право да управлява така
автомобила.
На 23.09.2021г бил спрян от полицейски служители, сред които и св.Б. за рутинна
проверка.
Още при спиране на водача било установено, че същият не използва обезопасителен
колан, а при изискване на СУМПС същият не го представил, като посочил, че не го носи.
В хода на проверката било установено още, че лекият автомобил бил със служебно
прекратена на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП регистрация.
На жалбоподателя Н. не е бил връчван никакъв акт, от който да е видно, че
регистрацията на автомобила е била прекратена, респ. основанието на което е било сторено
това видно от писмо рег.№ 769000-21165/24.08.2022г.
Във връзка с изложеното била образувана прокурорска преписка за извършено
престъпление по чл. 345, ал.2 НК, която приключила с постановление за прекратяване на
образуваното наказателно производство.
Поради това и след връщане на преписката на наказващия орган било издадено и
процесното Наказателно постановление № 21-0460-001016/11.04.2022 год. на Началника на
05 РУП при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца за допуснато нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а,
ал.1 ЗДвП..
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
(показанията на актосъставителя) и писмени доказателства по АНП между които съдът не
констатира никакви противоречия и/или непълноти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 21-0460-001016/11.04.2022 год. на Началника на 05 РУП
при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед
на Министъра на вътрешните работи, като същото е било издадено въз основа на
постановление за прекратяване на образувано НП и въз основа на издаден АУАН.
Възражението за непрецизно описание на нарушението не се споделя от настоящия
съдебен състав, тъй като в текста на обжалваното НП достатъчно ясно е отразено, че в
случая АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя, че управлява нерегистрирано
МПС – или по-конкретно такова изискуемата надлежна регистрация.
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) посочва, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Конкретно допълващата разпоредба на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП визирана от АНО
посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В конкретния случай съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна
доколкото по делото се установи, че в процесния ден именно жалбоподателят е управлявал
МПС-то, което е било констатирано като такова, което не е регистрирано по надлежния ред,
доколкото в системата на МВР същото е било с прекратена регистрация на основание чл.
143, ал.15 ЗДвП.
При все това обаче, за да ангажира административно-наказателната отговорност на Н.
по този текст в тежест на АНО е било да докаже, че в процесния ден жалбоподателят е имал
ясното съзнание, че управлява МПС нерегистрирано по установения за това ред или по-
конкретно с прекратена регистрация.
В случая по преписката отсъстват каквито и да било данни, че водачът на лекия
автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация към момента в който е
привел автомобила в движение.
Нещо повече, след поредица от препращания по гишета и на телефонни номера
3
жалбоподателят е останал с впечатление, че не дължи нищо повече от вече стореното, за да
регистрира автомобила на свое име, в това число във връзка с нарочна процедура по
преминаване на технотест, още повече, че автомобилът вече веднъж е бил регистриран,
макар и на името на вече покойния му баща.
Поради посоченото според съда от същия не би могло да бъде търсена
административно-наказателна отговорност, което от своя страна налага отмяна на
издаденото НП в тази му част.
Що се отнася до останалите нарушения, а именно управление на МПС без
обезопасителен колан и без свидетелство за управление на МПС тяхната съставомерност се
доказа от показанията на актосъставителя, който изцяло потвърди констатациите направени
с акта, а по съществото си същите не се оспорват и от жалбоподателя.
Не е спорно и обстоятелството, че при управление на МПС водачите са длъжни да
поставят обезопасителни колани и да носят със себе си в автомобила СУМПС, което да
удостоверява тяхната годност да управляват МПС.
Поради изложеното съдът намира, че в тази част обжалваното НП следва да се
потвърди.
Предвид изхода на спора и с оглед изричното искане за присъждане на разноски, съдът
намира, че следва да се присъдят разноски и за двете страни в съответния пропорционален
на уважената част от иска за всяка страна, а именно в размер на 230,77 лева за платено
адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя и за сумата от 18,46 лева за платено
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР (при принципна дължимост на
такова в минимален размер, предвид обстоятелството, че по делото са депозирани
единствено бланкетни писмени бележки).
Що се отнася до искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на пътни разноски, съдът не счита, че следва да уважи същото, доколкото
разноски за пътни разходи се дължат единствено на свидетели, доколкото сторените разходи
не са част от тяхното обичайно занимание и не са пряко свързани с тяхната воля, а с
изпълнение на задължението за явяване пред съд, каквото няма адвокатът на страна в
производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0460-001016/11.04.2022 год. на
Началника на 05 РУП при ОД МВР - Варна, с което на С. В. Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0460-001016/11.04.2022 год. на
4
Началника на 05 РУП при ОД МВР - Варна, с което на С. В. Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца за допуснато нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. В. Н., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- Варна сумата от
18,46 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна да заплати на С. В. Н., с ЕГН ********** сумата от
230,77 лева, сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5