Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 347 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 от ТЗ и при
условията на евентуалност – претенция по чл. 124 от ГПК.
Ищецът Я.И.З. твърди, че е
съдружник в дружеството „И.1.“ ООД, заедно сИ.Г.З., като от своя страна
дружеството е едноличен собственик на капитала на „И.И.“ ЕООД. Твърди, че чрез
СМС от ТР бил уведомен на 19.02.2018г. за заявени промени по партидата на „И.И.“
ЕООД със заявление с вх.№20180219141052, като установил, че се иска промяна на
седалището и адреса на управление на дружеството въз основа на взети решения на
ОС на „И.1.“ ООД от 08.02.2018г. Твърди, че не е редовно уведомен за Общо
събрание на съдружниците на „И.1.“ ООД, проведено на 08.02.2018г., като той не е
получавал покана съгласно изискването на чл. 139, ал.1 от ТЗ, поради което свикването
на ОС е нередовно и противоречащо на устава. Твърди, че решението е
незаконосъобразно и поради това, че адресът и седалището са основни
индивидуализиращи белези на дружеството. Предвид горното претендира отмяна на
решенията от 08.02.2018г. на ОСС на „И.1.“ ООД. В допълнителната искова молба претендира
при условия на евентуалност, ако се приеме, че не е проведено на 08.02.2018г.
Общо събрание на съдружниците на „И.1.“ ООД, да се признае за установено, че
взетите решения чрез управителяИ.З., обективирани в протокол от 08.02.2018г.,
са нищожни. Поддържа, че решението за промяна на седалището и адреса на
управление на дъщерното дружество трябва да бъде взето не от управителя, а от
Общото събрание на съдружниците, което според ищеца следва от тълкуването на
дружествения договор и конкретно разпоредбите на чл. 17, ал.5, б.“а“ и „с“ от
същия. Счита, че всеки един от съдружниците има правото да участва в решаването
на въпроси, касаещи дъщерното дружество, и поради това еднолично взетото само
от единия управител решение следва да се признае за нищожно. Претендира
присъждане на направените по делото съдебни разноски. В писмена защита чрез процесуалния си представител адв. В. ищецът излага подробни
доводи за неоснователност на възраженията на ответника срещу допустимостта на
исковете, като сочи изрично, че не атакува решение на „И.И.“ ЕООД, а на
дружеството „И.1.“ ООД, чийто съдружник е. Претендира уважаване на предявените
претенции.
Ответникът „И.1.“ ООД оспорва исковете чрез процесуалните си
представители адв. А. и адв. А., като поддържа, че искът е недопустим както
поради липса на активна легитимация, така и поради липса на пасивна легитимация
по подробно изложените в писмения отговор съображения. Наред с горното поддържа
и че претенциите са неоснователни, тъй като законът не изисква при вземането на
решение от едноличния собственик на капитала на дъщерно дружество, да бъде от
ОС на дружеството, а не от управителя, поради което и с твърдение, че сочените
по допълнителната искова молба пороци не са наведени в срока по чл. 74, ал.2 от ТЗ и следователно разглеждането им е
недопустимо, счита предявените искове за недопустими и неоснователни и
претендира прекратяване на производството по делото, респ. отхвърляне на
претенциите като неоснователни, както и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от публичния ТР със
заявление вх.№ 20180219141052, към което е представен протокол
за взети решения на едноличния собственик на капитала на “И.И.“ ЕООД от
08.02.2018г., подписан от управителяИ.Г.З., съгласно който е отразено, че се
променя седалището и адреса на управление както следва от гр. Дупница, ул.“********,
на гр. София, район „Лозенец“, кв.“Витоша“, бул. „Симеоновско шосе“ № ********е
взето решение за промяна на учредителния акт на „И.И.“ ЕООД, в частта по чл. 1,
ал.2 във връзка с промененото седалище. Не се спори, че регистърното
производство по процесното заявление е спряно с определение на СГС,VІ-12 състав
по т.д.№335/2018г.
С уточняващата иска молба от
11.04.2018г. е представен дружествения договор на „И.1.“ ООД от 02.10.2012г., в
чл. 17 на който са регламентирани правомощията на Общото събрание на
дружеството, като по силата на ал.5 е предвидено, че то има изключителна
компетентност за вземане на решения по а/ изменение и допълнение на договора;
и/ откриване или закриване на клонове и представителства, участие или
прекратяване на участието в дружества в страната и чужбина; и с/всеки друг
въпрос, предвиден от закона или от този договор. В чл.23 са регламентирани
правомощията на управителя на дружеството, а видно от отразеното по партидата в
ТР дружеството се представлява заедно и поотделно от двама управители –
съдружниците Я.И.З. иИ.Г.З..
Съдът след справка по публичния
ТР установи, че в ТР дружеството „И.И.“ ЕООД е вписано с едноличен собственик
на капитала – „И.1.“ ООД, като видно от обявения учредителен акт и по ТР
седалището му и адреса на управление ***. В чл. 10 е предвидено, че изменение и
допълнение на устава се извършва по решение на едноличния собственик, а в чл.
11, че „за решенията на едноличния собственик на капитала –юридическо лице се
състава протокол в писмена форма, който се подписва от неговия управител
/управители.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за
отмяна на решение на Общото
събрание, когато то противоречи
на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на
устава на дружеството. Правото на съдружника е потестативно и се упражнява със специално
регламентирания конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня
на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца
от деня на Общото събрание. В случая с исковата молба се
атакува твърдяно взето решение на ОС на ответното дружество – „И.1.“ ООД, чийто
съдружник е ищеца, от 08.02.2018г., като се сочи, че на вземането на решението
не е присъствал, но искът е предявен на 20.02.2018г., което е в
законоустановения двуседмичен срок от самата твърдяна дата на решението, поради
което същият е допустим, независимо от това, че за соченото узнаване на
19.02.2018г. чрез СМС не са ангажирани доказателства по делото от ищеца.
От
ответната страна се твърди, че липсва активна и пасивна процесуална легитимация
по предявения иск, тъй като се касаело за решение на едноличен собственик на
капитала на дружеството „И.И.“ ЕООД, а и искът не бил предявен срещу надлежна
страна. Следва да се има предвид, че процесуалната легитимация по иска се
определя от твърденията на ищеца, а дали същите са основателни е въпрос на
материалноправна легитимация, която обуславя произнасянето на съда по същество.
В случая ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество и че е проведено
незаконосъобразно ОС на същото на 08.02.2018г., без да е спазен чл. 139 от ТЗ.
Дали наистина е проведено ОС и дали същото е незаконосъобразно е въпрос по
същество. Но твърденията на ищеца, които обуславят и активната, и пасивната
процесуална легитимация по така предявения иск са, че той е съдружник в
ответното дружество, че е проведено ОС на ответното дружество на сочената дата,
което е незаконосъобразно. С оглед твърденията е налице активна и пасивна
процесуална легитимация на страните по делото. Следва да се отбележи, че
практиката, на която се е позовал ответника, извеждайки твърденията си за
недопустимост на иска, е постановена при различни условия. Видно от справките
по делата, които е цитирал ответника в отговора, всички те са по предявен иск
по чл. 74 от ТЗ, предявен от съдружника
в ООД, но срещу едноличното дружество. В настоящия случай не е така, тъй като
ищецът не насочва иска си срещу „И.И.“ ЕООД, което еднолично дружество
безспорно няма членствен състав и съответно той не се явява съдружник в него,
като иск по чл. 74 от ТЗ срещу едноличното търговско дружество безспорно би бил
недопустим, а искът срещу дружеството, чийто съдружник е ищеца– „И.1.“ ООД и за
което се твърди, че е взето негово незаконосъобразно решение на ОС, като макар
същото решение да касае дъщерното дружество, се касае за твърдяно решение на
Общо събрание на дружеството, чийто съдружник е ищеца. Следователно откъм
процесуална легитимация, и активна, и пасивна, съдът намира, че няма пречки за
допустимост на иска, тъй като както се посочи процесуалната легитимация се
определя от твърденията по исковата молба, които сочат на допустим иск по чл.
74 от ТЗ. Друг е въпросът дали в конкретния случай се установява от
доказателствата по делото да е проведено на 08.02.2018г. Общо събрание на
дружеството „И.1.“ ООД с вземане на сочените решения и дали е било императивно
необходимо провеждането на такова, за да се счете, че е налице невзето и
съответно нищожно решение на ОС. Горното, обаче, е свързано с основателността
на исковете, а не с тяхната допустимост. Ето защо, макар да споделя практиката
на ВКС и др. съдилища, че искове по чл. 74 от ТЗ са недопустими принципно по
отношение на решения на ЕООД и ЕАД, то в конкретния случай твърденията по
искова молба са не за такова решение, а за решение на ОС на ответното ООД,
чийто съдружник е ищеца и именно затова искът се явява допустим.
Съдът
при цялостна преценка на събраните по делото доказателства намира, че на
08.02.2018г. не е проведено Общо събрание на съдружниците на „И.1.“ ООД
противно на твърденията на ищеца по исковата молба, поради което доводите му,
че същото било свикано незаконосъобразно, тъй като той не бил поканен, са
ирелевантни. Няма никакви доказателства на въпросната дата или на друга такава
да е провеждано ОС на дружеството с дневен ред – промяна на адреса и седалището
на управление на дъщерното дружество. Представен е протокол от взето решение от
управителя на „И.1.“ ООД в качеството му на лице, упражняващо правата на
едноличния собственик на капитала на дружеството „И.И.“ ООД, а не протокол от
проведено Общо събрание на дружеството и горното е коренно различно от
удостоверяване на изразена воля от орган на дружеството – Общо събрание.
Управителят на „И.1.“ ООД е волеизявяващ орган на дружеството и като такъв е в
правото си да упражнява правата на едноличния собственик на капитала на дъщерното
дружество, обективирайки я в протоколи, което е в съответствие с законовите
разпоредби и тези на учредителния акт. По силата на разпореденото от чл. 147, ал.2 ТЗ
въпросите, възложени в компетентност на ОС при едноличното търговско дружество
се решават от едноличния собственик на капитала му, като не съществува спор в
съдебната практика и правна доктрина, че разпоредбата на чл.147, ал.2 ТЗ е
относима както за едноличен собственик на капитала –ФЛ, така и за ЮЛ- едноличен
собственик на капитала на ЕООД. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 11 от
Учредителния акт/Устав на „И.И.“ ЕООД. Съобразено правилото на чл. 147, ал.1,
изр.2 ТЗ във връзка с общата за търговските дружества разпоредба на чл.65, ал.3
от ТЗ следва да се приеме, че когато едноличен собственик на капитала на едно
еднолично търговско дружество е друго търговско дружество, законът определя и
кой от неговите органи за управление упражнява правата му на едноличен
собственик, без значение на конкретната правноорганизационна форма на ЮЛ - търговец
и това е лицето, което има право да го представлява или изрично упълномощено
лице. Следователно в тази хипотеза органният представител на търговското
дружество – едноличен собственик на капитала на функциониращо в еднолична форма
търговско дружество, притежава две качества – на лице, което по силата на
изрично разпореденото от закона – чл.65, ал.3 ТЗ упражнява правата му в ЕООД и
на управител на това търговско дружество /чл.147, ал.1, изр.2 ТЗ/. Следователно
решенията на едноличния собственик на капитала се вземат от законния
представител на участващото в другото дружество, ТД и това е неговият
управител. Когато е предвидено, че всеки от управителите действа поотделно, то
всеки един от тях може да изрази правновалидна воля относно дъщерното дружество,
обективирана в протокол на решение на едноличния собственик на капитала. Няма
никакво основание да се възприемат доводите на ищеца, че решаването на
въпросите относно адреса и седалището на дъщерното дружество са от изключителна
компетентност на Общото събрание. Този извод не следва от анализа на
разпоредбата на чл. 137 от ТЗ, определящ правомощията на ОС на съдружниците,
нито от съответната разпоредба на дружествения договор на „И.1.“ ООД, а именно
чл. 17 от същия. Не е предвидено нито в закона, нито в дружествения договор, че
решенията, които касаят дъщерното дружество, освен вземането на такова за
участие и за прекратяване на участието, са от изключителна компетентност на
Общото събрание. Напротив, налице е константна съдебна практика, включително и
по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 52/20.06.2017г. по т.д.№
3631/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и др., че упражняването на правомощията на
едноличния собственик се упражняват от законния представител на дружеството,
което участва в другото дружество и това е неговият управител, а не от Общото
събрание на дружеството. Посоченото в т.6 на чл. 137, ал.1 от ТЗ и в чл. 17,
т.5, б.“и“ от Дружествения договор от 02.10.2012г. като компетентност на ОС на
съдружниците взимане на решение за участие в други дружества, както и за
прекратяване на участието, не може да се тълкува разширително и същата касае
единствено тези действия, а именно по самото участие в дружеството и по
прекратяването на същото, но не и при решаване на въпроси, относими относно
дъщерното дружество, дори и тези въпроси да са свързани със седалището му и
адреса на управление и неговата промяна, респ. с изменение на учредителния акт,
което се налага при промяната им. С оглед изложеното и предвид на това, че на органният
представител на дружеството с ограничена отговорност– едноличен собственик на
капитала, комуто е възложено оперативното ръководство и управление, извън
императивно предоставените изключителни правомощия на ОС на съдружниците и това
е управителя, съдът намира, че няма основание да се приеме, че ОС на
съдружниците на ООД– едноличен собственик на капитала, свикано по реда на ТЗ и
устройствения му акт, следва да бъде волеформиращият орган и на дъщерното
еднолично дружество с ограничена отговорност, дори и в учредителния акт на
същото да е предвидена такава компетентност, а в случая не е. Като допълнителен аргумент в подкрепа
на изразеното разбиране се явяват самата специфика на органното
представителство на ЮЛ- търговци, подробно разяснено в ТР №1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и императивният характер на нормата на чл.65, ал.3 ТЗ, критерий за който
последен е общественият интерес за правна сигурност, продиктувал приемането й. Предвид
горното съдът намира, че не може да бъдат споделени доводите на ищеца при така
наличната законова уредба и регламентация от дружествения договор, че за
промяна на адреса и седалището на дъщерното дружество следва да е взето решение
не само от управителя като законен представител, а от Общото събрание на
съдружниците и че решението по протокола от 08.02.2018г. като невзето от ОСС се
явява нищожно. Доводите на ищеца, че житейки е оправдано всеки от съдружниците
да има право при решаване на въпросите относно дъщерното дружество, дори и да
бъдат споделени, не могат до доведат до противен на горния извод, че законът и
конкретната регламентация в дружествения договор в случая не предвиждат взимане
на решение на ОС на дружеството, упражняващо правата на едноличен собственик на
капитала, относно въпроса за седалището и адреса на дъщерното дружество. Няма
законово регламентирано право на съдружника да участва лично, чрез гласуване в
ОСС по процесните въпроси, касаещи дейността на дъщерното дружество, тъй като
това не е предвидено нито в закона, нито в конкретния случай в дружествения
договор, респ. учредителния акт, тъй като участието в друго дружество се
реализира чрез законния представител, който е управителния орган, в процесния
случай всеки един от двамата управители поотделно.
По
отношение на довода, който е изтъкнат в исковата молба и уточнен в ДИМ, а
именно, че решението от 08.02.2018г. на управителя на „И.1.“ ООД като
упражняващ правата на едноличен собственик на капитала се явява
незаконосъобразно поради допуснатата техническа грешка, която се изразява в
това, че е посочено, че се сменя адрес на седалище и управление, различен от
този, който е по ТР, а именно цитара се такъв в гр. Дупница, а всъщност адресът
е в гр. София – и вписания по ТР, и променения, съдът намира, че същото не
обуславя нищожност на атакувания акт. Налице е ясно изразена воля кое да е
новото седалище и адрес на управление на дъщерното дружество и това, че при
изписването на стария такъв е допусната грешка, не води до порок на самото
решение, обуславящ неговата нищожност.
Предвид
гореизложените доводи съдът намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и недоказани, тъй като не се установи провеждане на ОС на
съдружниците на „И.1.“ ООД на 08.02.2018г., което да е в нарушение на закона
и/или Устава, нито се установи, че е налице нищожност на решението на
управителяИ.З. от 08.02.2018г. като упражняващ правата на едноличния собственик
на капитала в дъщерното дружество „И.И.“ ЕООД.
С оглед изхода на спора разноски се
следват не на ищеца, а на ответника. Същият обаче не е установил да е извършил
разноски по настоящото дело. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 78, ал.1
от ГПК и ТР 6/2012г. на страната се следват разноски за адвокатско
възнаграждение, след като надлежно докаже, че е извършила такива, т.е. че
такова е заплатено. Такива доказателства не са ангажирани, като са представени
само пълномощно за адвокатското дружество и двете адвокатки, представляващи
ответника, но няма никакви данни за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид горното разноски не следва да се присъждат от съда.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от Я.И.З., ЕГН **********,***,
чрез адв. Е.В., срещу „И.1.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** и със съдебен адрес *** – А.Д.„Г., А. и А.“, за отмяна на
решение на Общото събрание на съдружниците на „И.1.“ ООД от 08.02.2018г., както
и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК за признаване за нищожно на решение на управителяИ.З. по протокол от
08.02.2018г. за промяна на адреса и седалището на „И.И.“ ЕООД и приемане на
изменен учредителен акт, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: