Р Е Ш Е Н И Е
№ 64/16.2.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 705 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за
закрила на детето (ЗЗДет.), във вр. с чл. 18, ал. 5, от Правилника за прилагане
на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) и е образувано по жалба на
на А.М.Е., с адрес ***, срещу писмо с изх. № СГ/Д-РА-ПН/32-001/07.03.2022
г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище, относно издаване на
задължително предписание на майката Г.В.Д. по отношение на детето Б. А. Е., с оглед
подаден сигнал вх. № СИГ/Д-РА/ПН/32 от 28.02.2022 г.
Жалбоподателят
оспорва отказа за издаване на задължителното предписание като незаконосъобразен,
издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. По същество се твърди, че оспореното писмо
съставлява индивидуален административен акт, който съставлява отказ за издаване
на предписание на майката на детето, както и че същата поставяла децата в риск
и не изпълнявала установените отношения за контакт с бащата на детето. Изложени
са подробни съображения за нарушаване на установени норми при постановяване на
писмото. Аргументите се допълват с
подробно становище по същество на спора в съдебно заседание от адвокат П.. Иска
се отмяната на оспореното писмо.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.
П., който подържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, в
писмено становище и чрез процесуалния си представител ст. юрк. М., оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана. Обосновава законосъобразността на
отказа за задължителни предписания. Представя административната преписка.
Заинтересованата
страна – Г.В.Д., редовно призована, не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
На
първо място съдът намира, че е сезиран с допустима жалба по следните
съображения: Жалбата е депозирана в предвидения законов срок и изхожда от лице,
което има правен интерес от оспорването му, доколкото с този акт се засягат
негови права и законни интереси в качеството му на баща на дете, по отношение
на което е налице открит случай за дете в риск по реда на ППЗЗДет.
Що се касае до възражението на ответника
относно характера на обжалваното писмо, то макар и същото практически да
уведомява жалбоподателя за обработването на негов сигнал, на практика не е само
с уведомителен характер, а съставлява индивидуален административен акт, който
по същността си следва да се разглежда като отказ от издаване на задължително
предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., доколкото целта на подадения сигнал
от страна на жалбоподателя е била издаване на такова предписание по отношение
на майката на детето му, поради което и възражението на ответника за
недопустимост на оспорването е неоснователно и така депозираната жалба съдът
преценява като допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с жалба от
26.02.2022 г. жалбоподателят е сезирал ДСП – Панагюрище с искане за издаване на
задължителни предписания на Г.Д. - майка на децата им Б. и А. Е., с оглед
нарушен режим на лични контакти с децата за периода 25-27.02.2022 г. Същата е изпратена в копие и до Министерски съвет,
Министерство на труда и социалната политика, АСП, РДСП – Пазарджик, Отдел за закрила
на детето – Бургас, Отдел за закрила на детето – Панагюрище, ДСП и ДСП – Бургас.
Повод за подаване на сигнала е, че майката Г.Д. е възпрепятствала
осъществяването на лични отношения между жалбоподателя и детето Б. Е. в периода
от 25.02.2022 г. до 27.02.2022 г., съгласно привременните мерки, регламентирани
с Определение от 09.11.2020 г. по гр. дело № 8070/2019 г., на осн. чл. 127, ал.
3 от СК по описа на Бургаски районен съд, изменени с Определение от 07.12.2020
г. по гр. дело № 8070/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
По
този сигнал, относно местопребиваването на децата на 25.02.2022 г., бил
проведен телефонен разговор с майката от страна на социален работник в отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище, която е
информирала, че заедно с децата са извън град Панагюрище. Предвид това
служителите на дирекцията информирали майката, че съгласно чл. 182, ал. 2 от НК, родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин
осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две до пет
хиляди лева, а в особено тежки случаи с лишаване от свобода до шест месеца и
глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Във връзка с работата по случая на 04.03.2022 г., от страна на Началник
Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище е
осъществен телефонен разговор с майката, която е запозната с искането на А.Е.
за осъществяване на режим на лични контакти с децата в периода от 04.03.2022 г.
до 06.03.2022 г., като компенсация за неосъществен такъв в периода 25.02.2022
г. до 27.02.2022 г. Майката обаче информирала служителя, че вече има планирани
ангажименти със семейството си. На проведена среща с майката на 07.03.2022 г.
майката уведомила служителя на ДСП – Панагюрище, че не е предала децата за
режим на лични контакти с бащата, тъй като имала опасения относно това, че той
ги карал да лъжат за обстоятелства посочени в протокола.
С оглед горните е издадено оспореното писмо, с което е възприета фактическата
обстановка по случая, както и че се касае
до искане за издаване на задължително предписание по смисъла на чл. 18, ал. 4 от
ППЗЗД, но липсва диапозитив в тази насока.
На 09.03.2022 г. бил проведен и телефонен разговор с децата на служебния телефон
в детската градина.
Социалният
работник, изготвил към 10.03.2022 г. и доклад за
оценка на постъпилия сигнал, като взел предвид информацията в сигнала на
жалбоподателя, както и тази от предходните такива, подавани от него, отчел, че до
24.02.2022 г. майката е съдействала за изпълнението на дейностите, заложени в
плановете за действие, изготвени по отношение на детето, в това число за
осъществяването на контактите между бащата и детето, като съблюдава
изпълнението на привременните мерки, регламентирани с Определение от 09.11.2020
г. по гр. дело № 8070/2019 г., на осн. чл. 127, ал. 3 от СК по описа на
Бургаски районен съд, изменени с Определение от 07.12.2020 г. по гр. дело №
8070/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас. Посочва се, че майката полага необходимите
грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, които се отглеждат в
безопасна и сигурна среда. В тази насока е посочено, че към настоящия момент не
са налице основанията по чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет., което да налага предприемане
на мярка за закрила – настаняване извън семейството по отношение на децата. С
оглед на което, социалното проучване по сигнала следвало да продължи.
По
делото са представени и копия на съдебните актове, в които се определя режимът на
личните отношения между бащата А.Е. и децата А. и Б. - всяка втора и четвърта седмица
от месеца от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване на децата в дома
на баща им. Постановено е Решение № 260267/11.02.2021г. по гр.д. № 8070/2019г. на
РС Бургас, с което се определя местоживеенето на децата А. и Б. Едреви в дома на
майка им в гр. Панагюрище, на която се предоставя упражняването на родителските
права. Определя се режимът на лични отношения с баща им, подробно посочен с решението.
При извършена служебна проверка се установява, че действително процесният
период попада в обхвата на периода на лични контакти с бащата. Едва към
14.03.2022 г. е издаден акт, именуван „Задължителни предписания №
П/Д-РА-ПН-002/14.03.2022 г.“, в който е посочено, че майката Г.Д. не е
изпълнила дейност 5 от План за действие от 10.12.2021 г., поради което ѝ
се налагат задължителни предписания за възпрепятстване на лични отношения с
бащата за два периода.
По делото е представено копие и от План за действие от 10.12.2021 г., в
който изрично е посочено, че същият не е съгласуван.
Предвид горните, настоящият състав приема, че предмет на оспорване е отказ
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище да издаде
задължителни предписания по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. по депозирано от А.М.Е.
искане с вх. № СИГ/Д-РА-ПН/32/28.02.2022 г. по отношение на детето Б. А. Е..
Отказът е обективиран в писмо с изх. № СГ/Д-РА-ПН/32-001/07.03.2022 г. на Директор
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище. Видно от приложеното известие за доставяне,
същият е връчен на жалбоподателя на 10.03.2022 г.
Отказът
е издаден във връзка с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет., във вр. с
чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., съгласно които при отказ за сътрудничество от страна
на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за
детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание.
В
случая отказът, обективиран в писмо с изх. №
СГ/Д-РА-ПН/32-001/07.03.2022 г., е издаден от териториално и материално
компетентен административен орган – Директор Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Панагюрище. Според чл. 21, ал. 1, т.
3 от ЗЗД Дирекция „Социално подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали
за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването
им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. са разписани правомощията за издаване на задължителни
предписания при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или
попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на
социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“.
В
този смисъл законодателят е предвидил нарочна процедурата по издаване на
задължителни предписания, регламентирана в Глава трета от ППЗЗД (чл. 9 – чл.
18).
При тези установявания, съдът намира, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДет., Дирекциите „Социално подпомагане“ имат правомощието да извършват
проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и да дават
задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени
с правилника за прилагане на закона. Разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от
ППЗЗДет. предвиждат мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет., да се прилагат съгласно
изготвен план за действие. Такъв е представен по делото – План за действие от
10.12.2021 г., който обаче не е съгласуван със заинтересованите страни. При
отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на
лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник,
водещ случая, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително
предписание.
Предвид специфичния характер на правоотношенията и с оглед защитата на
най-добрия интерес на детето мерките за закрила следва да се прилагат при
спазване на всеки един от етапите на нормативно установената процедура, която е
регламентирана в Глава трета от ППЗЗДет. и е озаглавена „Ред за осъществяване
на мерките за закрила на детето“ (чл. 9 – чл. 18).
Според нормите на ЗЗДет. и Правилник за прилагане на Закона за закрила на
детето (ППЗЗДет.), закрилата на детето се осъществява чрез Дирекциите „Социално
подпомагане“ след оценка на постъпил сигнал. Социалният работник извършва
проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от
семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната
институция, роднини, близки, съседи, друга Дирекция „Социално подпомагане“,
личен лекар и от други източници при необходимост. След извършване на проучване
и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето социалният работник
открива случай. След събиране на първоначалната информация социалният работник
извършва оценка на сигнала, за което изготвя доклад, съгласно Приложение № 1 към чл.16, ал. 1 от ЗЗДет . След оценката
на сигнала и откриване на случай, се
изготвя и оценка на случая, която включва оценяване на потребностите на детето,
на родителския потенциал, на риска/рисковете за детето, както и на наличните
ресурси за справяне, за което се изготвя друг доклад – съгласно Приложение № 1а
към 16, ал. 1, 4 от ППЗЗДет. Нормата на чл. 16а, ал. 1, 3 от ППЗЗД гласи, че въз
основа на направената оценка на случая социалният работник изготвя план за
действие по образец съгласно приложение № 2а, който включва дългосрочна цел и
краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила, който план
се съгласува с родителите на детето, с настойника, с попечителя или с лицето,
полагащо грижи за детето, както и със самото дете в съответствие с възрастта и
степента му на развитие, ако това не противоречи на интересите на детето и не
нарушава правата му.
В нормативната уредба не е предвидено изрично уведомяване на подателя на
сигнала с писмо с атрибути на оспореното в настоящия процес. Именно поради това
следва да се приеме, че същото е и волеизявлението съставляващо отказ, издаден
преди администриране на процедурата по установения в ППЗЗДет. ред. В горния
смисъл Решение № 9066 от 18.10.2022 г., постановено по адм.д. № № 4161 / 2022 г.
на Върховния административен съд.
Според легалните дефиниции, дадени в § 1 от ДР на ЗЗДет. „закрила на
детето“ е система от законодателни, административни и други мерки за
гарантиране правата на всяко дете; „дете в риск“ е дете, за което съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. При работа по всеки случай, касаещ дете,
защитата на най-добрия интерес на детето и висшите интереси на детето следва да
са водещи съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. и чл. 3 от Конвенцията за правата на
детето. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС,
2016/С202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат
от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият
интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
При защита правата на детето, установени в чл. 9, § 3 от конвенцията за
правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, а така също и чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс следва да се съобразява
становището, че всички действия, които се предприемат, досежно опазване на
отношенията между детето и родителя, който не упражнява родителските права,
трябва да бъдат максимално съобразени с нуждата да се поддържа емоционалната
близост между тях, за да се запазят и развиват отношенията на доверие,
разбиране и обич.
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от ППЗЗДет., мерките, предвидени в чл. 23
от ЗЗдет., се прилагат съгласно изготвения план за действие. По силата на чл.
18, ал. 4 от ППЗЗДет. при отказ за сътрудничество от страна на родител,
настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по
предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ издава задължително предписание. Следователно необходима
и задължителна предпоставка за законосъобразно издаване на административен акт
по посочения текст е отказ за сътрудничество от страна на лицето, полагащо
грижи за детето, във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила. В
конкретния случай се установява, че след проведени разговори с Г.Д. – майката
на детето, същата заявява, че на посочената дата 25.02.202 г. е с детето извън
града, тоест налице е отказ от сътрудничество на майката за осъществяване на
личен контакт на детето с неговия баща. Отказът е изрично потвърден и с
изявленията обективирани в Протокола за среща от 07.03.2022 г. Такъв отказ за
сътрудничество е налице и при проведения втори разговор по телефона, при който
не е предоставила възможност за личен контакт за времето от 04.03.2022 г. –
06.03.2022 г. като компенсация за неосъществения личен контакт на 25.02.2022 г.
С оглед на това съдът намира, че е налице задължителната предпоставка за
издаване на задължително предписания, а именно да е налице отказ за
сътрудничеството на родител на детето, който полага грижи за същото.
Освен горните, в делото са налични данни и доказателства за проверки,
протоколи от срещи, изготвен план и оценка, но предхождащи подаването на
сигнала, съответно към момента на издаване на оспорения акт 07.03.2022 г.
липсва изготвен съгласуван план за действие по чл. 16а, ал. 1 от ППЗЗДет. На
представения план за действие от 10.12.2021 г. изрично е посочено, че същият не
е съгласуван. Във връзка с горното се налага изводът, че отказът да се издаде
задължително предписание при липса на изготвен и съгласуван план за действие по
чл. 16а, ал. 1 от ППЗЗДет., включващ дългосрочна цел и краткосрочни цели,
дейности за тяхното постигане и мерки за закрила, е немотивиран и издаден в
нарушение на описаната процедура, както и в нарушение на основната цел на
закона и правилника към него, а именно защита правата и интересите на детето.
На следващо място, по делото се установи, че е наличен доклад за оценка на
постъпил сигнал, съгласно Приложение № 1 към чл. 16 от ППЗЗДет., който е с дата
следваща датата на оспореното писмо, но не е наличен Доклад по образец съгласно
приложение № 1а към чл. 16, ал. 4 от ППЗЗДет. за направена оценка на социалния
работник относно оценяване на потребностите на детето, на родителския потенциал,
на риска/рисковете за детето, както и на наличните ресурси за справяне, което
също препятства законосъобразното приключване на процедурата.
Следва изрично да се посочи и, че по делото са събрани голям обем писмени
доказателства по искане на жалбоподателя, включително досието на детето Б. Е.
водено в ДСП - Панагюрище. От същите се установяват голям брой сигнали от
страна на бащата, които са обработвани от страна на ДСП – Панагюрище, както и
данни за конфликтни отношения между родителите на децата. Установява се също,
че по повод дейността на ДСП – Панагюрище и обработването на досиетата на
децата са извършвани редица проверки от горестоящия административен орган.
Същите обаче не са относими към предмета на настоящия спор и като такива не
следва да подлежат на подобно обсъждане. От представеното досие на детето Б. Е.,
депозирано в съда от страна на ответника без хронологична подредба, номерация
или прошнуровка, се установява системност в подаваните сигнали за неизпълнение
на задължения на родител и редица извършени проверки. Не се установява обаче
наличие на действащ, съгласуван План за действие по смисъла на чл. 16а от
ППЗЗДет.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, а оспореният
административен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което ще следва
да бъде отменен. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от АПК ще следва
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по
депозирано от А.М.Е. искане с вх. № СИГ/Д-РА-ПН/31/28.02.2022 г. по отношение
на детето Б. А. Е., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в настоящото решение.
С оглед на изхода от спора, направено от оспорващия искане за присъждане на
разноски по представен списък е основателно, поради което съобразено с чл. 143,
ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Панагюрище, чиито директор е издал оспореното писмо, да заплати направените по
делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 860
лева, от които съгласно договор за правна защита и съдействие са 600 лева
адвокатско възнаграждение, 10 лева заплатена държавна такса и 250 лева за
явяване в трето съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ писмо с изх. № СГ/Д-РА-ПН/32-001/07.03.2022 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, в което е обективиран отказ за
издаване на задължително предписание на майката Г.В.Д. по отношение на детето Б.
А. Е..
ИЗПРАЩА преписката на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Панагюрище за ново произнасяне по депозирано от А.М.Е. искане с вх. №
СИГ/Д-РА-ПН/31/28.02.2022 г. по отношение на детето Б. А. Е., при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище да заплати на А.М.Е.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 860 (осемстотин и шестдесет) лева
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/