Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260010 04.01.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16302 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск по
чл. 22 ЗПК на П.А.П., ЕГН ********** против „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* за
прогласяване на недействителността на сключения между страните договор за
потребителски заем/кредит № **** г., а в условията на евентуалност за
прогласяване на неравноправността на клаузите не чл. 6 и чл. 8 от договора.
В исковата молба се твърди, че на
24.01.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит по
силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 5000 лева, със срок
на погасяване дванадесет месеца, при месечен лихвен процент от 3,40 % и годишен
процент на разходите от 49,364 %. Твърди се, че с клаузата чл. 6 от договора е
предвидено задължение за потребителя да обезпечи договора, като ако не стори това,
дължи неустойка в размер на 1579,44 лева, съгласно чл. 8 от договора. В тази
връзка по същество се излагат доводи и съображения, че, тъй като неустойката не
е включена в ГПР по кредита, то ГПР не отразява вярно действителните разходи,
поради което договорът е недействителен. Развити са подробни съображения по
конкретни нарушения на разпоредбите на ЗПК.
Ответникът „Креди Йес“ ООД, ЕИК
*********, в писмен отговор, възразява за отхвърляне предявения иск, с подробни
съображения
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за
процесуално допустими, като главният иск по чл. 22 ЗПК е основателен, по
следните съображения:
Установява се приетите по делото
доказателства, че на 24.01.2018 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата
от 5000 лева, със срок на погасяване дванадесет месеца, при месечен лихвен
процент от 3,40 % и годишен процент на разходите от 49,364 %. С клаузата чл. 6
от договора е предвидено задължение за потребителя да обезпечи договора, като
ако не стори това, дължи неустойка в размер на 1579,44 лева, съгласно чл. 8 от
договора, която е платима ведно с месечните погасителни вноски.
Настоящият съдебен състав намира,
че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е
скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa
общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В случая потребителят е поел
задължение за заплащане на неустойка в размер 1579,44 лева, която съществено е
оскъпила ползвания от него паричен ресурс. Същата по своето естество
представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на
закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да
влияе на клаузите на договора. Предвидените в него неустойки заобикалят изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на
разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен
в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното
законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически
по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от
договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която
предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички
останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на
кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е
съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира
разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК.
Недействителността по чл. 22 ЗПК
е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна
последица от нея е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не
води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит
продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на
дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване
на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Предявеният главен иск се явява
основателен, поради което съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални
искове.
При този изход на правния спор,
право на разноски има ищецът, като разноските възлизат на сумата от 246,90 лева
– държавна такса и 500 лева – адв. възнаграждение. Разноските за адвокат се
доказват от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който
е посочено, че възнаграждението е платено в брой, като договорът има характер
на разписка за осъществените плащания, според разясненията на ТР № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен иск на П.А.П., ЕГН ********** против „Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, че сключения между страните договор за потребителски заем/кредит
№ **** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* да заплати на П.А.П., ЕГН ********** сумата от общо
746,90 ( седемстотин четиридесет и шест лева и 90 ст. ) лева – разноски по
делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/п/ Д. ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.