Р E Ш Е Н И Е
№ 281
гр. Плевен, 29.05.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Плевен, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
Членове:Снежина Иванова
Виолета
Николова
при
секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
353 описа на Административен съд – Плевен
за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С
Решение № 61/8.02.2023 год., постановено по анд № 20234430200007/2023 год.,
Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура, с който на „Алекар“ ЕООД-София, с ЕИК *********,
на основание чл. 187а, ал. 3 във връзка с чл.187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение по чл.139,
ал.5 и 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 21.10.2020 г. в 21:55
часа, е установено нарушение № В241845FF8640693E053041F160A7195, с ППС товарен
автомобил ***, с обща технически допустима максимална маса 2940, брой оси 2,
категория ППС: ЕВРО 3, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км
100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Алекар“ ЕООД-София, с ЕИК *********,
чрез законния му представител И.П. в която се сочи, че решението е неправилно и
необосновано. Счита, че в конкретния случай административният орган при налагане на всяка една санкция е
следвало да съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за
административните нарушения и наказания, не се образува
административно-наказателно производство, ако е изтекла една година от
извършване на нарушението, тоест - електронен фиш за нарушение на ЗДП следва да
бъде издаден в срок от една година от извършване на нарушението. Тъй като заснемането
на нарушението съвпада с извършването, поради спецификата на процедурата по
издаване на електронни фишове, то фишът следва да бъде издаден не по-късно от
една година от заснемане на нарушението. Електронният фиш се връчва на лицето
по чл. 188, ал. I или 2 от ЗДвП /собственика на МПС-то или представляващия
юридическото лице, което е собственик на МПС-то/ с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
регионалното развитие и благоустройството служби за контрол, при осъществяване
на функциите и правомощията им. Законът не предвижда срокове за връчването на
фишовете, поради което следва да се има предвид срокът за образуване на
административнонаказателно производство, предвиден в чл. 34 от ЗАНН - до една
година от извършване на нарушението следва да бъде връчен електронният фиш. От
друга страна сочи, че е нарушен и принципът „пе bis in idem“, който гласи, че
никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление.
Това основно право е признато както от Хартата на основните права на
Европейския съюза (Хартата), от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКПЧ), включително и от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на
Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Забраната
за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in
idem, както ВКС изтъква, е основополагащ принцип, чиято цел е прспятстване
повторение на производство, приключило с
окончателен акт. Посоченото правило е съществен елемент на правото на
справедлив процес по чл.6, § 1 от ЕКПЧ, а извън посочените в чл.4, § 2 от Протокол № 7
изключения, всякакви ограничения на действието му при каквито и да е
обстоятелства, са несъвместими с безусловно задължителната му природа. В конкретния случай, и административният
орган е бил длъжен да се съобрази и с разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, който
гласи, че „Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение,
за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или
решение на съда.В заключение моли съда да отмени оспореното решение и
потвърдения с него ЕФ.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Ответникът Агенция пътна инфраструктура – София, е депозирал
писмен отговор на касационната жалба, в който е изложил подробни съображения за
нейната неоснователност, по същество моли да се остави в сила оспореното
решение. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П., която поддържа
изложените в писмения отговор на жалбата съображения. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
претендираното от касатора възнаграждение за един адвокат, в случай, че бъде
представляван от такъв.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че се
оспорва Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** – за това, че
на 21.10.2020г. в 21:55 часа, е установено нарушение №
B241845FF8640693E053041F160A7195 с ППС - товарен автомобил ***, с обща
техническа допустима максимална маса 2940, брой оси 2, категория ЕВРО 3, в
община Долни Дъбник, по път I-3, км 100+471, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното
превозно средство. Нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-3, км 100+471. На това основание е
прието, че е налице нарушение по чл.139, ал.5 и 6 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 179, ал.3 във вр.с чл. 187а, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за
движението по пътищата, на собственика на посоченото ППС - „Алекар“ ЕООД-СОФИЯ,
ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева;
указан е реда и срока за заплащане на глобата, реда и срока за обжалване на ЕФ,
както и възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП.
Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за анулиране на ЕФ, съобразно
чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП. Въззивният съд счел, че обжалваният ЕФ е издаден от
надлежна институция - АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно
чл.189ж, ал.1 ЗДвП. Съдът изложил мотиви, че административното наказване чрез
издаване на ЕФ съдържа особени правила, които са специални по отношение на
общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6, т.63 от ДР на ЗДвП,
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Според мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС, Електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му
действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни
както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Съдът приел, че макар в
цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани с издаваните
по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни фишове, развитите в него
съображения, следва да намерят приложение и по отношение на Електронните фишове,
издавани на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП – както предвид същественото сходство
в регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото сходство в
правната им уредба, съгласно ЗДвП. Съдът приел за неоснователни оплакванията на
жалбоподателя, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.34 ЗАНН –
която да се разбира в смисъл, че ЕФ може да бъде издаден в срок, не по-късно от
една година от извършване/заснемане на нарушението, като в същия срок, на
нарушителя следва да бъде връчен издадения Електронен фиш. За да го приеме за
неоснователно, съдът съобразил факта, че ЕФ притежава специфики, характерни
както за АУАН, така и за НП, но изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на Електронния фиш. За неоснователно приел и възражението, че е
нарушен принципа ne bis in idem, тъй като са издадени два ЕФ, съответно с
№********** - във връзка с който се провежда настоящото дело и №**********, от
когото е представен препис по делото. В тази връзка съдът съобразил, че ЕФ
№********** е издаден за нарушение, извършено на 21.10.2020г., а ЕФ №**********
– за нарушение, извършено на 22.10.2020г., т.е. в различни календарни дни – и
следователно, при отчитане на разпоредбата на чл.179 ал.3д ЗДвП приел, че се касае
за две отделни административни нарушения, а правилото ne bis in idem - не може
да намери приложение. Съдът не констатирал и други допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаването на Електронния фиш. Ето защо съдът приел, че от формална страна,
същият се явява законосъобразен. По неговата правилност съдът анализирал
събраните и приобщени по делото веществени доказателствени средства – снимки и
разпечатка /създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси/, изготвени с техническо средство /л.8 – 11 от делото/, както и писмени
доказателства /л.32, л. 34 – 35, л.43 – 45 от делото/ и по-конкретно: справка
от ТР относно „Алекар“ ЕООД – СОФИЯ, справка за собственост на товарен ***,
извлечена от масивите на МВР, справка за Електронна винетка №19090319330346 и
Електронна винетка №21070878184470, от които е видно, че първата е със срок на
валидност до 04.09.2020г., а втората – със срок на валидност от 08.07.2021г.,
т.е. към 21.10.2020г., за посоченото ППС, действително не е имало валидна
винетка. От съвкупния анализ на тези доказателствени материали съдът направил
извод, че отразените в ЕФ /и посочени
по-горе/ факти и обстоятелства, са правилно установениПозовал се на
разпоредбата на чл.102 ал.2 изр.1 ЗДвП, според
която„ Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство….“. Така регламентираното
задължение за бездействие е практически преповторено в разпоредбата на чл.139
ал.5 ЗДвП, съобразно която „Движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .“ В тази насока е и разпоредбата
на чл.139, ал.6 ЗДвП, съобразно която „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице.“ Съдът направил извод, че заплащането на дължимата такса по чл.10, ал.1 ЗДвП се явява абсолютна предпоставка за законосъобразно ползване на платената
пътна мрежа, като в случай, че съответното задължение не е изпълнено /таксата
не е заплатена/, то за собственика възниква задължението за бездействие, ясно
регламентирано в разпоредбата на чл.102, ал.2 ЗДвП. При отчитане на
гореустановените фактически положения съдът направил извод, че при описаните
условия на време, място, обстановка, „Алекар“ ЕООД-СОФИЯ, не е изпълнило това свое
задължение - да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за същото ППС, не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/. В този смисъл,
нарушението по чл.102 ал.2 ЗДвП приел за доказано по несъмнен начин и правилно
санкционирано с предвидената в абсолютен размер санкция. Съдът изложил
съображения още, че случаят не е
„маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като не са налице
доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по
чл.102 ал.2 ЗДвП – напротив, неговата обществена опасност е типична за случаите
на такова нарушение. На тези основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.
Касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото.
Нарушението е установено с устройство № 40222,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471. Собственик, на когото е
регистрирано ППС, е дружеството-жалбоподател. Неоснователно е оплакването в
касационната жалба, че поради спецификата на процедурата по издаване на електронни фишове, ЕФ следва
да бъде издаден на лицето по чл.188,
ал.1 или 2 от ЗДП-собственикът на МПС или представляващият юридическото лице. Разпоредбата
на чл.188, ал.2 от ЗДП предвижда, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В настоящия случай нарушението
се изразява в това, че за управлението на процесното ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Същото е
квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.5 и 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е санкционирано на основание чл.
187а, ал. 3 във връзка с чл.187а, ал.1 и 2, т.1
от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДП, водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. За нарушения от
вида на процесното обаче, в ЗДП е предвидена специална регламентация –чл.187а,
ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДП, съгласно които норми при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство
е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице какъвто безспорно е настоящия случай, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер на 300 лева,
когато констатираното нарушение е такова по чл. 179, ал. 3. Ето защо
правилно е ангажирана отговорността на юридическото лице съобразно специалната
регламентация на закона, а не на представляващото го лице.
Правилни са и изводите на въззивния съд относно
неприложимостта на нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН в настоящото производство. Съобразно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т. Д. № 1/2013 г., съкратеното
производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДП, е изключение от общите правила
на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие,
но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване - "От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. ". В съответствие с цитираното ТР е и
възприетото в съдебната практика становище, че за законосъобразността на
електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за
тяхното използване. В този аспект се явяват неоснователни и възраженията на дружеството
за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената
разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на
административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са
част от специалното производство по издаване на електронните фишове. След като се
касае за установяване на нарушение от автоматизирана система, то датата на
установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш неминуемо
съвпадат. Производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и
същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След
установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено
общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6
месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
който в случая не е изтекъл.
Не е допуснато нарушение и на принципа „ne bis in
idem“. От приобщените по делото два броя ЕФ-процесният, издаден за нарушение,
извършено на 21.10.2020 год. и №**********, издаден за нарушение, извършено
на 22.10.2022 год. се установява, че с тези два ЕФ са санкционирани в рамките
на два последователни календарни дни-второто по време в интервала от 00,00 часа
на следващия 21.10. ден -до 23,59 часа, поради което двете простъпки се
санкционират като две отделни административни наказания-с два отделни ЕФ, по
аргумент от чл.179, ал.3д от ЗДП.
Безспорно е , че на процесната дата и място, автомобил,
собственост на касатора, е бил управляван по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Изложените от въззивния съд подробни съображения за
законосъобразност и правилност на атакувания ЕФ, се споделят изцяло от
настоящата инстанция, поради което съдът, по аргумент от разпоредбата на чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК, препраща към тях. Решението като валидно,
допустимо и правилно следва да се остави в сила.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
от пълномощника на ответника-АПИ, следва да му се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания
е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО –
Агенция "Пътна инфраструктура"- София, следва да се определи и
присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА С Решение № 61/8.02.2023 год.,
постановено по анд № 20234430200007/2023 год., по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА „Алекар“ ЕООД-София, с ЕИК *********, да
заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2. /П/