Решение по дело №1466/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 156 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4 ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Ц.С.И. *** срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № МДТ-МН-********* - 1/ 08.04.2022 г., издаден от главен експерт МДТ, потвърден с Решение изх. № 9400 – 142 - /13/ от 31.05.2022 г. на Директора на Дирекция "ФБМДТ" при Община Белослав, с който на лицето са установени задължения за данък върху превозните средства за МПС с рег. № ********, за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., в общ размер на 190.45 лв. и лихви в размер на 52.06 лв.

Жалбоподателят навежда съображения за липса на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт. Поддържа, че са налице основания за освобождаването му от задължение за заплащане на данък върху лекия автомобил, поради техническа неизправност на същия. В тази връзка, на 23.03.2007 г. е подал декларация в Община Белослав. Отправя искане за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично, поддържа жалбата на наведените основания.

Ответната страна – Директор на дирекция „ФБМДТ“ при Община Белослав, депозира писмено становище, с което оспорва жалбата, като намира АУЗ и потвърждаващото го решение, за законосъобразни.

В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор за покупко – продажба от 11.01.2007 г. Ц.С. придобива собствеността по отношение на л. а. ДК № ********.

Съгласно приобщената декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ от 13.03.2007 г.,, Ц.С.И. *** притежаван лек автомобил с рег. № *******. Видно от направеното отбелязване, изрично посочено от декларатора е, че автомобила е придобит в техническа неизправност по см. на чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДв.П.

Видно от приобщената справка от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, считано от 12.12.2016 г. МПС с рег. № ******* е с прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДв.П.

АУЗ № МДТ _МН – ********* – 1/ 08.04.2022 г., издаден от М. Н. – на длъжност главен специалист при дирекция „ФБМДТ“ – Община Белослав, на Ц.С.И. са установени задължения за данък върху превозните средства в общ размер на 242.51 лв., от които 190.45 лв. – главница и 52.06 лв. – лихви.

След предприето обжалване по административен ред, с Решение изх. № 9400 – 142 - /13/ от 31.05.2022 г. на Директора на Дирекция „ФБМДТ“ е потвърден Акт за установяване на задължение № МДТ _МН – ********* – 1/ 08.04.2022 г., издаден от М. Н. – на длъжност главен специалист при дирекция „ФБМДТ“ – Община Белослав, с който на Ц.С.И. са установени задължения в общ размер на 242.51 лв., от които данък върху превозните средства -190.45 лв. – главница и лихви - 52.06 лв.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт, в установения срок по чл. 156 ал. 1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

По валидността на акта:

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК данъка върху превозните средства представлява публично общинско вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 166 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно данъка върху превозните средства, редът за установяването им е предвиден в чл.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични изпълнители (чл.4, ал.3 от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината - чл.4, ал. 4 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП.

Оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган от общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, вр. чл. 1 от ЗМДТ - от служител на общинската администрация – главен експерт МДТ, притежаващ правомощията на орган по приходите, съгласно представената по делото Заповед № 25/ 04.01.2016 г. на Кмета на Община Белослав. АУЗ е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

По материалната законосъобразност на акта:

Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства (чл. 53 от ЗМДТ). За леки автомобили размерът на данъка се определя от Общинския съвет с Наредба при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ – съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство (чл. 55 ЗМДТ).

По делото е безспорно, че оспорващият е собственик на облагаеми с местен данък превозно средство на територията на община Белослав, поради което и има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 54, ал. 1, изр. първо ЗМДТ (в редакцията към ДВ, бр. 105 от 2006 г.), собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. В съответствие с чл. 54, ал. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция) собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При кражба и унищожаване на превозно средство декларация не се подава.

На първо място, неоснователно е възражението на оспорващия за недължимост на данък върху превозните средства, поради придобиване на автомобила в техническа неизправност. Условията за освобождаване от данък превозни средства са предвидени в чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (в приложимата редакция редакцията към ДВ, бр. 105 от 2006 г.) за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Придобиването на автомобил в техническа неизправност не е сред основанията за освобождаване от данък.

От друга страна, съгласно чл. 58 ал. 4 от ЗМДТ за превозни средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. По отношение на превозните средства, регистрацията за движение е елемент от фактическия състав за дължимост на данъка. Независимо дали прекратяването на регистрацията е по искане на лицето или служебно, липсата на регистрация води до недължимост на данъка, считано от месеца следващ месеца на прекратяване (в този смисъл е и Решение № 3602/ 04.04.2023 г. по адм. дело № 9420/ 2022 г. на ВАС).

Съгласно чл. 18, т. 8 от Наредба № І – 45/ 2000 г. служебно се прекратява регистрацията на превозни средства по чл. 143, ал. 10 ЗДв.П, след уведомление от Гаранционния фонд. Визирана хипотеза, касае служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Уведомлението по ал. 11, се изпраща след като информационният център на ГФ уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е прекратен и не е подновен, като след изтичане на предоставения срок 14 – дневен срок от датата на изпращане на уведомлението не са представени доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

В настоящата хипотеза, установява се от приобщената справка от Сектор "Пътна полиция" - Варна прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № *******, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДв.П, след уведомяване на собственика за това, считано от 12.12.2016 г. При това положение, по аргумент от чл. 58 ал. 4 от ЗМДТ, считано от м. януари 2017 г., за това превозно средство данък не се дължи.

В процесния период 2017 – 2021 г., лек автомобил с рег. № ******* период е с прекратена регистрация, поради което незаконосъобразно е определен данък за него, което налага отмяна на АУЗ.

Независимо от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат в предвид липсата на отправено искане в тази насока.

По изложените съображения, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № МДТ-МН-*********-1/ 08.04.2022 г., издаден от орган по приходите при Община Белослав, потвърден с Решение № 9400 – 142 - /13/ от 31.05.2022 г. на Директора на Дирекция "ФБМДТ" при Община Белослав, с който са му установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил с рег. № *******, за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., в общ размер на 190.45 лв. и лихви в размер на 52.06 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

	Съдия: