Решение по дело №62/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 март 2009 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20091200700062
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 20

Номер

20

Година

22.01.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.13

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Васка Динкова Халачева

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Гражданско I инстанция дело

номер

20095100100203

по описа за

2009

година

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Г. Х. К., искова молба. В същата като ответник по делото ищцата е посочила „ Р. - Р. Х., със седалище и адрес на управление Г.А., У. „. З. № *, представляван от Р. И. Х.. В исковата молба ищцата твърди, че на 08.07.2004 година, лицето В. И. П. от Г.М., шофьор при ответника в настоящето производство, по време на управление на МПС, виновно, при форма на вината непредпазливост, предизвикал ПТП, в резултат на което й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; вътремозъчен кръвоизлив, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; отток на мозъка, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; кръв в коремната кухина и ретроперитониално, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота; кома и хеморагичен шок, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на долната челюст, причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето; счупване на дясното бедро, причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник; счупване на пети поясен прешлен на дясната илиячна кост и счупване на опашната кост, причинили трайно затрудняване движението на двата долни крайника. Ищцата твърди също, че с присъда, влязла в сила в гражданската й част на 11.04.2007 г., В. П. е бил осъден да й заплати сумата в размер на 45 000 лв., като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие на причинените й описани по-горе средни телесни повреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.07.2004 г. и до окончателното й заплащане. Ищцата твърди, че в резултат на претърпяното ПТП и настъпилите първоначални осем средни телесни повреди, са се развили и оформили и други телесни увреждания, посочени от нея като: обезобразяване на други части от тялото; нарушения на участъка около десния ъгъл на устата -причинили общо разстройство на здравето, неопасно за живота; трайно затруднение на движението на ляв долен крайник; увреждане на жлезите с вътрешна секреция и нарушение на хормоналния баланс; скъсяване на десен долен крайник; наличие на херния след извършена оперативна интервенция по повод на хемоперитонеум; миопия-трудно виждане на далече. Ищцата твърди, че също са се появили допълнително главоболие, световъртеж, нарушение на паметта, както и че е изпаднала допълнително в тежко депресивно състояние. Така настъпилите увреждания на здравето изисквали продължително лечение и различни форми на рехабилитация, които тя предприела. Твърди, че поради здравословни причини се е наложило да се обучава в самостоятелна форма на обучение през учебните 2004-2006 г. в ГПЧЕ ”Х. Б.”, Г.К.. В исковата молба се изтъква, че се търси отговорност от работодателя на виновно причинилото ПТП, лице, В. И. П., а именно от ответника „Р.-Р. Х., Г.А.. В този аспект се твърди, че към момента на причиняване на непозволеното увреждане, между П. и ответника в настоящото производство, е бил налице сключен трудов договор.Твърди също, че е налице и както причинна връзка между вредоносното действие, извършено на 08.07.2004 г., от виновното лице - П. при изпълнението на възложената му работа като водач на МПС, собственост на ответника, и причиненото й непозволено увреждане, така и между вредоносното действие и изпълнението на възложената работа. Това обстоятелство обуславяло отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че тази отговорност е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. В случая причинителят на вредата, на когото е била възложена работа от ответника, е нарушил изискванията на ЗДвП, в резултат на което е допуснал и ПТП, с описания по -горе резултат. Ищцата твърди, че по силата именно на сключения трудов договор, ответникът е възложил на виновния причинител работа, при и по повод на изпълнението на която е причинено увреждането й. С оглед на всичко изложено, ищцата претендира присъждане на 150 000 лв., съставляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди –болки и страдания, претърпени от нея в резултат, както на първоначално настъпилите, така и на допълнително развилите се и оформили се в резултат на осъщественото на 08.07.2004 година, ПТП, увреждания, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от деня на това увреждане до окончателно изплащане на сумата. Предявява в обективно съединение и иск за сумата от 50 000 лв., съставляваща стойността на причинените й имуществени вреди в резултат на осъщественото на посочената дата, ПТП, изразяващи се в заплащането на всички процедури по хидротерапия и балнеолечение, заплащане за придружител и транспорт, заплащане на частна форма на обучение за три години, заплащане на текущите операции, заплащане на изписаните по рецепти медикаменти, както и заплащане за поддържане на постигнатите вече здравословни резултати, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от деня на осъщественото ПТП- 08.07.2004 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира и присъждане на разноски.

В производството в дадения надлежен срок е постъпил отговор от ответника по иска, „Р.-Р. Х., Г.А., в който отговор същият излага съображенията си, че искът е допустим и основателен по същество. Оспорва размера на търсеното обезщетение, като оспорва обстоятелството, че е налице ексцес. Изтъква съображения, че за да е налице ексцес и съответно да бъде уважено обезщетение за така настъпилия ексцес, на ищцата е следвало вече да бъде присъдено до този момент обезщетение за първоначално причинените й вреди от непозволено увреждане. Твърди, че до настоящия момент, ищцата не била ангажирала негова‗а отговорност.

В открито съдено заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си молба по изложените в нея съображения.

В открито съдено заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция по размер.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

І. По иска с правно основание чл.49, във вр. с чл.52 от ЗЗД, за търсене на обезщетение за причинени на ищцата, в резултат на настъпилото на 08.07.04 г., ПТП, неимуществени вреди:

Не е спорно по делото, а и от приложените към същото доказателства, в частност от приложеното заверено копие от Присъда № 189/20.05.2005 г., постановена по НОХД № 2876/04 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, се установява, че подсъдимият В. И. П. е признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл.343 А, ал.1, б.”Г”, предл.ІІ, във вр. с чл.343, ал.3, б.”Б”, предл.ІІ, във вр. с ал.1, б.”В”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.54 от НК, за това, че на 08.07.2004 г. по пътя Г. А. -Г. К., при управление на МПС - товарен автомобил, марка „Мерцедес” с ДК № К 3804 К, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост, причинил на ищцата К. осем средни телесни повреди: контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; вътремозъчен кръвоизлив, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; отток на мозъка, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; кръв в коремната кухина и ретроперитониално, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота; кома и хеморагичен шок, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на долната челюст, причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето; счупване на дясното бедро, причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник; счупване на пети поясен прешлен на дясната илиячна кост и счупване на опашната кост, причинили трайно затрудняване движението на двата долни крайника. С цитираната присъда е уважен предявеният от ищцата в настоящото производство, за съвместно разглеждане в наказателния процес срещу дееца П., иск с правно основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, като същият е бил осъден да заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди от настъпилото ПТП, в размер на 45 000 лв., ведно с законна лихва, считано от датата на увреждането - 08.07. 04 г. до окончателното й изплащане. Присъдата в гражданската й част е влязла в сила на 11.04.2007 г. Видно от приетото по делото заверено копие от изготвените към цитираната присъда, мотиви, се установява, че ищцата в настоящото производство К., е предявила за съвместно разглеждане в наказателния процес, и иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразили се в разходи за лекарства и проведените лечения по повод на причинените й телесни увреждания в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.07.04 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил този иск като неоснователен и недоказан, като е изложил мотиви, че по делото в тази насока не се представили доказателства каква част от проведените лечебни процедури са били заплатени от родителите на пострадалата, в какъв размер, вида на използваните медикаменти за лечението, както и тяхната стойност.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че деянието е осъществено от П. при изпълнение на възложената му работа като шофьор на товарен автомобил, по силата на трудов договор, сключен с ответника в настоящото производство, в качеството му на работодател, „Р.-Р. Х., Г.А. /Трудов договор № 32/29.11.2002 г. - л.170 от делото; Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.09.2005 г., л. 172 от делото/.

Или в този ход на констатации, съдът изгради своето становище досежно правната рамка на предявените в производството, права, а именно, че в производството е ангажирана отговорността на възложилия работата, при изпълнението на която виновно са причинени на ищцата вреди. Иде реч за предвидената в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, обезпечително-гаранционна отговорност, невиновна по своя характер. Това е отговорност за чуждо противоправно и виновно действие, от което са възникнали за едно трето лице, вреди. В този аспект ищцата правилно е очертала рамката на търсената от нея отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД, и предпоставките при които същата възниква: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговарящият е възложил определена работа; вредите са причинени именно при или по повод изпълнението на тази работа; лицето причинило вредите, е виновно за същите; и вредите са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Отговорността на причинителя и лицето, възложило извършването на работата е солидарна. Право на пострадалия е да предяви иск за обезщетяване на причинените му вредибило срещу двамата солидарно, или по избор срещу един от тях. За съвместно разглеждане в развилото се наказателно производство, ищцата е предявила своята гражданска претенция по отношение на прекия причинител на вредите, В. П.. Неговата отговорност е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Наказателният съд, чиято присъда е задължителна по отношение на настоящия граждански съд, досежно това, дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, е присъдил на ищцата, съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за причинените й от ПТП-то, неимуществени вреди, съставляващи изживените от нея болки и страдания от настъпилите първоначално осем средни телесни повреди, в размер на 45 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.07.04 г. до окончателното й изплащане. И доколкото отговорността както казахме е солидарна, и за тези настъпили от противоправното и виновно поведение на дееца П., при и по повод възложената му работа, неимуществени вреди, деецът П. е осъден с влязла в сила присъда да ги обезщети, то възложилият работата не следва да бъде отговорен за същите вреди, доколкото последните определено са билиобезщетени вече от другия солидарен длъжник. И тъй като за тези неимуществени вреди същият е бил вече осъден с влязъл в сила съдебен акт, с оглед принципа залегнал в разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, с цел ненарушаване пределите на непререшаемостта на спора, следва в настоящото производство, искът в частта му досежно търсената от възложилия работата ответник, отговорност за обезщетяване на причинените неимуществени вреди, настъпили от ПТП-то, и изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените първоначално осем средни телесни повреди /посочени изрично в присъдата/, до размера на сумата от 45 000 лв., да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази му част прекратено.

И всъщност основният спор в настоящото производство се разпростира върху основателността на претенцията на ищцата по отношение на възложилия работата, ответник в това производство, „Р.-Р. Х., с правно основание чл.49 от ЗЗД, за сумата от 105 000 лв. и за причинените на ищцата, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, изтърпени от нея, в резултат на настъпил, намиращ се в причинна връзка с причинените първоначално осем средни телесни повреди, ексцес. Безспорно е както беше посочено, че в резултат на противоправното и виновно поведение на В. П., осъществено при изпълнението на възложената му от работодателят му -ответникът в настоящото производство, работа като шофьор на товарен автомобил, е причинил на ищцата като пряка и непосредствена последица от деянието, вреди. Основния въпрос с оглед направената вече констатация е ли налице ексцес, е ли той пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане на ищцата, в какво се състои той и какъв е размерът на претърпените от ищцата в резултат на същия, неимуществени вреди, изразяващи се в изживените от последната болки и страдания.

В аспекта на поставените въпроси, съдът съобрази следното: От приобщените по делото заключения, изготвени по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, по назначената съдебно-психиатрично-психологична експертиза, по назначената комплексна съдебна неврологично-психиатрична експертиза, и от непосредствения разпит на вещите лица, се установява, че като пряка и непосредствена последица от ПТП –то, ищцата К. е получила към настоящия момент и следните УВРЕЖДАНИЯ : обезобразяване на части на тялото поради наличие на множество цикатрикси по лицето, корема и дясното бедро в следствие извършени операции и травматични рани; нарушения в участъка на десния ъгъл на устата, изразяващи се в лека лицева асиметрия, изгладена назолабиална гънка, сетивни и двигателни нарушения, лека асиметрия на долната устна, нарушения в говора и нарушено слюноотделяне, произтичащи от периферно увреждане на долния клон от ствола на нервусфациалис и частична лезия на мускулус орбикуларис орис, всички те в своята съвкупност причиняващи постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота; трайни затруднения на движенията на левия крак, вследствие на счупване на кости в лумбосакралната област, съпроводено с частична лезия на тибиален нерв с отражение върху двигателната и сетивната дейност на лява подбедрица; скъсяване на десен долен крайник и лека асиметрия на таза, настъпила вследствие на причинените фрактури, водещи до трайно затруднение на походката /с опасност в по-далечно бъдеще за развитие на артрозни промени поради асиметричното обременяване на крайниците и възможна промяна в конфигурацията и обема на родовия канал /; трайно увреждане на периферното зрение; заболяване на щитовидната жлеза; нарушение в менструалния цикъл; херния след извършена оперативна интервенция по повод хемоперитонеум /комплексна съдебно-медицинска експертиза – л.178- 187 и л.206 от делото/; посттравматично стресово разстройство /хроничен ход/-/комплексна неврологично-психиатрична експертиза – л.261-273 и л.257-разпит на в.л.Д. И., както и съдебно-психиатрично-психологична експертиза л.226-229 и л.254- разпит на в.л. П. Б. и Д. П. /; травмена енцефалопатия и разстройство в адаптацията, съставляващи постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота /комплексна неврологично-психиатрична експертиза – л.261-273 и л.257-разпит на в.л.Д. Г. и Д. И./. Обективното наличие на изброените увреждания на ищцата, и доказаното обстоятелство, че същите са получени като следствие от причинените й от настъпилото на 08.07.04 г., ПТП, първоначални телесни повреди, обуславят основателността на предявения иск за обезщетение на настъпили допълнителни увреждания в здравето на ищцата. Разбира се, основният критерий, предопределящ размера на обезщетението е въведения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, критерий „справедливост”. В този аспект броят на тези увреждания /обективно констатирани единадесет увреждания/; техният характер /поотделно, всяко от тези увреждания, преценено съобразно залегналите в разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК, легално дефинирани критерии, съставлява средна телесна повреда/; изтърпените болки и страдания, чиято особена сила и честота се установява от показанията на рÓзпитаните по делото петима свидетели; младостта на пострадалата / едва на навършени 21 години/; необратимостта, в смисъл неличимостта на част /на пет/ от телесните повреди, установена в изготвените по делото, заключения на вещите лица; обстоятелството, че констатираните уврежданията, поради многобройността си взаимно забавят и усложняват оздравителния процес на принципно лечимите телесни увреждания; обстоятелството, че ищцата с оглед на тези обективни находки е с призната ІІ група инвалидност със 72 % намалена работоспособност/ ЕР№ 1613/090/14.06.07 г.на ТЕЛК, Г. К./, навеждат на извода, че сума от 90 000 лв., ще отговори на критериите за справедливост и ще възмезди ищцата за изтърпяното от нея. А доколкото поисканото присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането по смисъла на чл.84, предл.3 от ЗЗД, по своя характер е акцесорно искане, то уважаването / макар и частично/ на основната претенция, предопределя и неговата основателност в производството.

І. По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, за търсене на обезщетение за причинени на ищцата, в резултат на настъпилото на 08.07.04 г., ПТП, имуществени вреди:

Константната съдебна практика приема за безспорно, че подлежат на обезщетение всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, вкл. и имуществените такива. В този аспект ищцата претендира сумата от 50 000 лв., съставляваща стойността на причинените й имуществени вреди, в резултат на осъщественото на 08.07.04 г., ПТП, изразяващи се в заплащането на всички процедури по хидротерапия и балнеолечение, заплащане за придружител и транспорт, заплащане на частната форма на обучение за три години, заплащане на текущите операции, заплащане на изписаните по рецептите медикаменти, заплащане за поддържане на постигнатите вече здравословни резултати, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 08.07.2004 г. до окончателно изплащане на сумата.

По делото беше установено, че ищцата К. е предявила по НОХД № 2876/04 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, за съвместно разглеждане в наказателния процес, иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в разходи за лекарства и проведените лечения по повод на причинените й телесни увреждания в резултат на настъпилото на 08.07.04 г., ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.07.04 г. до окончателното й изплащане. Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес, така предявения граждански иск в откритото съдебно заседание, проведено на 20.05.2005 г. Отхвърлил го е с присъда № 189/ 20.05.2005 г., като неоснователен и недоказан, като е изложил мотиви, че по делото в тази насока не се представили доказателства каква част от проведените лечебни процедури са били заплатени от родителите на пострадалата, в какъв размер, вида на използваните медикаменти за лечението, както и тяхната стойност. С оглед принципа залегнал в разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, и с оглед ненарушаване пределите на непререшаемостта на спора, следва в това производство да бъде разгледан настоящият иск само извън предявените вече в наказателното производство, претенции срещу солидарно отговорния извършител, за посочените разходи в размер на 10 000 лв. и за конкретизирания период от 08.07.04 г. до 20.05.2005 г. Или казано с други думи настоящият иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от направени разходи за лекарства и проведени лечения по повод на причинените на ищцата телесни увреждания в резултат на настъпилото на 08.07.04 г., ПТП, за периода от 08.07.04 г. до 20.05.2005 г., и до размера на сумата от 10 000 лв., следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази му част прекратено. Или в този смисъл в настоящото производство следва да бъде разгледан по същество предявения иск в останалата му предявена част - за обезщетяване на причинените на ищцата имуществени вреди, произтичащи от направени разходи за процедури по хидротерапия и балнеолечение, вкл.и за заплащане за придружител и транспорт, заплащане на частната форма на обучение за три години / 2004-2005, 2005-2006 и 2006-2007 учебни години/, заплащане на текущи /извършени и наложителни предстоящи/ операции за периода след 20.05.2005 г., заплащане на изписаните по рецептите медикаменти за период след 20.05.2005 г. и за заплащане за поддържане на постигнатите вече здравословни резултати, в размер на сумата от 40 000 лв. По повод на така конкретизираната претенция съдът приема за безспорно следното : от приобщените като надлежни писмени доказателства – удостоверения №№ 440/02.11.2005 г., 1107/18.02.2005 г., 155/09.10.2006 г. и служебна бележка № 238/26.09.2009 г., всички изходящи от ГПЧЕ „Х. Б.”, Г. К., се установява, че ищцата с решение на Педагогическия съвет на учебното заведение, поради здравословни причини, вследствие на претърпяно на 08.07.04 г., ПТП, за учебните 2004/2005 г., 2005 / 2006 г. и 2006/ 2007 г., е преминала в самостоятелна форма на обучение. Установява се, че тази форма на обучение изисква самостоятелна подготовка по всеки предмет от учебния план и полагане на изпити върху материала за цялата учебна година. Установява се също, в частност от цитираната служебна бележка, че ищцата е положила за оформяне на годишните й оценки за Х, ХІ и ХІІ клас, общо 32 изпита, като от заключението по назначената съдебно-оценъчна експертиза / т.V /, се установява, че стойността на необходимият минимум часове за подготовката за успешното им полагане за посочените години е в общ размер на 4 000 лв. / съответно 1200 лв. за 120 учебни часа за 2004/2005 учебна година ; 1400 лв. за 140 учебни часа за 2005/2006 учебна година ; 1400 лв. за 140 учебни часа за 2006/2007 учебна година – л.18 – 20, л.174 и л. 221 – съдебно-оценъчна експертиза/.

Съдът обсъждайки приетите по делото доказателства, и по-точно приобщените по делото заключения, изготвени по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, по назначената съдебно-психиатрично-психологична експертиза, по назначената комплексна съдебна неврологично-психиатрична експертиза, в тяхната съвкупност, и в частност писмо изх. № 288/24.09.09. г. на МИ на МВР, Филиал Г. В. / л.138 /, фактура № 18/17.09.2009 г. и фактура № 21827.10.2009 г. на „Т.-2006” ЕООД, Г. В., фактури №№ 8153/09.11.2009 г. и 8154/09.11.2009 г. на МИ –МВР, Филиал Г.В., както и заключението, изготвено по назначената съдебно-оценъчна експертиза, и в частност от прочита на т.ІІ /л.220 -223/ от същото, се установява, че предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от направени разходи за процедури по хидротерапия и балнеолечение, заплащане за придружител и транспорт за същите, както и за заплащане на разходите за поддържане на постигнатите вече здравословни резултати чрез хидротерапия и балнеолечение, с оглед дадените медицински предписания, се явява основателна и доказана до размера на 16 524.51 лв. В тази сума се включват стойността на текущите и бъдещи процедури, извършвани в Хасковски минерални бани, в общ размер от 5 551 лв., стойността на извършените до 02.06.2009 г. в МИ на МВР, Филиал Г. В., процедури, в размер на 5 977.66 лв., както и стойността на бъдещите /след 28.06.2009 г. /, установени по делото като наложителни разходи за санаториално лечение в посочения медицински център в Г. Варна, в размер на 4 995.85 лв. / а в последната сума се включват и доказаните като извършени междувременно в периода след предявяване на настоящата искова претенция, разходи за процедури и придружител за периода от 17.09.2009 г. до 09.11.2009 г. Последното се доказва от представените фактури №№ 18/17.09.2009 г. и фактура № 21827.10.2009 г. на „Т.-2006” ЕООД, Г. В., фактури №№ 8153/09.11.2009 г. и 8154/09.11.2009 г. на МИ –МВР, Филиал Г. В. / л.178, л. 245, л.285 и л.286 от делото/

Съдът намира за основателна и доказана до размера на 3 720.75 лв. и претенцията за имуществени вреди, произтичащи от извършени разходи за текущи / извършени и наложителни предстоящи/ операции за периода след 20.05.2005 г. Съдът в този аспект приема като такива : извършената за периода 30.01 - 06.02.2006 г., операция по изваждане на металните тела от бедрената кост на ищцата, на стойност 400.75 лв./ л.218 от заключението на съдебно-оценъчната експертиза/, посочените като наложителни предписани операции / т.8, т.9 и т.10 от заключителната част на представеното по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, заключение /л.186//, а именно : оперативна корекция на долна челюст – 1 830 лв. /л.222 - т.3.1 от заключението на съдебно-оценъчната експертиза/, оперативна корекция на постравматична херния след извършена оперативна интервенция по повод хемоперитонеум - 500 лв. /л.222- т.3.2 от заключението/, и изваждане на метална остеосинтеза на таза – 990 лв. /л.222 –т.3.3 от заключението / .

Съдът намира за основателна и доказана до размера на 7 806.84 лв. и претенцията за заплащане на изписаните по рецептите медикаменти за доказания по делото период от 04.01.2006 г. и до предписания от в.л. Д. Г., период- до 05.10.2013 г. /л.220, т.ІІІ от съдебно-оценъчната експертиза/.

Що се касае да предявената претенция за заплащане за поддържане на постигнатите вече здравословни резултати, следва да бъде посочено изрично, че с оглед нейния характер, стойността на тази претенция е включена в стойностите на приетите да доказани в предходни абзаци, претенции.

Или в обобщение следва да бъде посочено, че предявената от ищцата искова претенция за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди, произтичащи от направени разходи за процедури по хидротерапия и балнеолечение, и за заплащане за придружител и транспорт за същите, предприети след предявяване на първоначалната претенция, заплащане на частната форма на обучение за три години / 2004-2005, 2005-2006 и 2006-2007 учебни години/, заплащане на текущи / извършени и наложително предстоящи/ операции за периода след 20.05.2005 г., заплащане на изписаните по рецептите медикаменти за период след 20.05.2005 г., заплащане за поддържане на постигнатите вече здравословни резултати, съдът намира за основателна и доказана до размера на сумата 32 052.10 лв., като в останалата му част до пълния му предявен размер от 40 000 лв., този иск следва да бъде отхвърлен. Основателно е поисканото присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането по смисъла на чл.84, предл.3 от ЗЗД.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът съразмерно уважените суми да заплати дължимата се държавна такса по сметка на Кърджалийския окръжен съд в размер на 4 882.08 лв., както и направените в производството разноски в размер на 760 лв. Съобразно уважената част от исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати и разноски на ищцата в доказания размер от 610.26 лв., платени за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Г. Х. К. от Г. К., Б. „Б." № *, В.”В”, ет.*, А., с ЕГН *, иск за неимуществени вреди, настъпили от извършеното на 08.07.04 г., ПТП, и изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й осем средни телесни повреди : контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; вътремозъчен кръвоизлив, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; отток на мозъка, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; кръв в коремната кухина и ретроперитониално, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота; кома и хеморагичен шок, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на долната челюст, причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето; счупване на дясното бедро, причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник; счупване на пети поясен прешлен на дясната илиячна кост и счупване на опашната кост, причинили трайно затрудняване движението на двата долни крайника, доразмера на сумата от 45 000 лв., и иск за имуществени вреди, произтичащи от направени разходи за лекарства и проведени лечения по повод на причинените на ищцата телесни увреждаÝия в резултат на настъпилото на 08.07.04 г., ПТП, за периода от 08.07.04 г. до 20.05.2005 г., и до размера на сумата от 10 000 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството в тези му части.

ОСЪЖДА „Р. – Р. Х.", със седалище и адрес на управление Г. А., У. „. З. №*, представляван от Р. И. Х., с ЕГН *, да заплати на Г. Х. К. от Г. К., Б. „Б. № *. В.”В”, ет.*, А., с ЕГН *, сумата от 90 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените й в резултат на настъпило на 08.07.04 г., ПТП, неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от обезобразяване на лице, корем и дясното бедро; нарушения в участъка на десния ъгъл на устата, причиняващи постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота; трайни затруднения на движенията на левия крак; скъсяване на десен долен крайник и лека асиметрия на таза; трайно увреждане на периферното зрение; заболяване на щитовидната жлеза; нарушение в менструалния цикъл; херния ; посттравматично стресово разстройство; травмена енцефалопатия и разстройство в адаптацията, съставляващи постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.07.04 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до предявения му размер от 105 000 лв.

ОСЪЖДА „Р. – Р. Х"., със седалище и адрес на управление Г. А., У. „. З. № *, представляван от Р. И. Х., с ЕГН *, да заплати на Г. Х. К. от Г. К., Б. „Б. № 3. В.”В”, ет.*, А., с ЕГН *, сумата от 32 052.10 лв., съставляваща обезщетение за причинените й в резултат на настъпило на 08.07.04 г., ПТП, имуществени вреди, произтичащи от направени разходи за процедури по хидротерапия и балнеолечение, и за заплащане за придружител и транспорт за същите, заплащане на частна форма на обучение за три години / 2004-2005, 2005-2006 и 2006-2007 учебни години/, заплащане на текущи / извършени и наложителни / операции за периода след 20.05.2005 г., заплащане на изписаните по рецептите медикаменти за периода след 20.05.2005 г., заплащане за поддържане на постигнатите вече здравословни резултати, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.07.04 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до предявения му размер от 40 000 лв.

ОСЪЖДА „Р. – Р. Х.", със седалище и адрес на упраÔление Г. А., У. „. З. № *, представляван от Р. И. Х., с ЕГН *, да заплати на Г. Х. К. от Г. К., Б. „Б. № 3. В.”В”, ет.*, А., с ЕГН *, сумата от 610.26 лв., съставляваща направени в производството разноски.

ОСЪЖДА „Р. – Р. Х., " със седалище и адрес на управление Г. А., У. „. З. № *, представляван от Р. И. Х., с ЕГН *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд, дължимата се в производството държавна такса в размер на 4 882.08 лв., както и направените в производството разноски в размер на 760 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, Г. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Решение

2

ub0_Description WebBody

167ADEE8F465C15BC22576B3003A53CC