РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Перник, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231700100046 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Ди Ел Груп България“ ЕАД чрез вписания в ТР
представител М. Д Л. /уточнена с молба вх. № 677/31.01.2024г./ срещу Д. Ю. Р., с която по
изложените в исковата молба обстоятелства е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. /частичен иск от цялата
претенция от 458 515.90лв./, представляваща обезщетение за вреди, причинени от ответника
на дружеството-ищец, изразяващи се в противоправно разпореждане с парични средства на
дружеството от банкови сметки в размер на 267 000.00лв и с автомобил - Мерцедес СЛ 350,
с per. № ***; автомобил - Тойота Ланд Крузер 150 Серия, с peг. № ***; автомобил - Фиат 500
Л, с peг. № ***; Мотоциклет - Харлей Дейвидсън ВРСЦР, с peг. № ***; Мотоциклет - Харлей
Дейвидсън ФЛС, с per. № *** с пазарна равностойност в общ размер на 191 515.90лв.,
собственост на “Ди Ел Груп България” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в която ответникът
навежда аргументи за недопустимост на иска, а в условията на евентуалност- и за неговата
неоснователност. Според ответника не са налице елементите от фактическия състав на
деликта по чл. 45 ЗЗД, защото не било налице деяние на ответника, което да е
противоправно, като наред с това липсвало причинно- следствена връзка между твърдяното
от ищеца противоправно виновно поведение на ответника и претърпените вреди и на
последно място самите вреди се явявали недоказани. Подчертава, че не било налице
поведение на ответника, което да нарушава общата забрана да не се вреди другиму и да
накърнява правната сфера на ищеца.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, установява следното:
От приложените документи и служебно извършена справка по партидата на „Ди Ел
1
Груп България“ ЕАД се установи, че М. Д Л. през 2019г. учредил и вписал в Търговския
регистър акционерно дружество - „Ди Ел Труп България“ ЕАД, ЕИК *********, на което е
едноличен собственик на акциите и че притежавал 10 000 поименни акции с номинална
стойност: 5 лв., с правото на един глас всяка акция, с номера от 00001 до 10 000,
инкорпорирани във временно удостоверение №***
Със заявление вх.№ 20220803134949 са заявени за вписване новонастъпили
обстоятелства - нов едноличен собственик на капитала- Д. Ю. Р., освобождаване на М. Д Л.
като член на СД и избирането на Д. Ю. Р. на негово място, както и избора му за председател
на СД и представляващ дружеството, нов устав на акционерното дружество. Промените са
отразени с вписване от 09.08.2022г. под № 20220809135510. Същите са удостоверени от
приложените документи, както следва: Протокол от ОС на дружеството от 25.07.2022г., на
което М. Д Л. е бил освободен като член на СД на „Ди Ел Груп България“ ЕАД, а на негово
място е бил избран Д. Ю. Р.. Протоколът е подписан от едноличния собственик на капитала
М. Д Л.; Списък на акционерите, присъствали на проведеното ОС, подписан от М. Д Л.;
Джиро от 26.07.2022г., по силата на което М. Д Л. е прехвърлил на Д. Ю. Р. всички 10000
броя притежавани от него поименни акции от капитала на „Ди Ел Груп България“ ЕАД, за
които акции е било издадено временно удостоверение № ***; Протокол от проведено на
28.07.2022г. заседание на СД на „Ди Ел Груп България“ ЕАД, на което членовете Д. Ю. Р.,
В.П. и А.П. са избрали за председател на Съвета новоизбраният член Д. Р.. Протоколът е
подписан от членовете на СД; Решение на едноличния собственик на капитала на
дружеството Д. Ю. Р. от 28.07.2022г., с който е приел нов устав на акционерното дружество,
който устав също е приложен; Извлечение от регистъра на акционерите, в който е
отбелязано извършеното прехвърляне на акциите, удостоверено с подписите на членовете на
СД. Към заявлението в приложение са представени и необходимите декларации и
пълномощно за адв.Р. И., депозирала като пълномощник заявлението.
От показанията на свидетеля Р. З. се установява, че е счетоводител на „Ди Ел Груп
България“ ЕАД и преводач на М. Д Л., когото познава като собственик и представляващ това
дружество. Сочи, че през м.септември 2022г. ищецът пристигнал в България и при опит да
изтегли парични средства от фирмената сметка, за което го придружила, били уведомени, че
М. Д Л. не е представляващ дружеството. Указва, че при проверка в ТР установили, че
действително бил вписан нов собственик на дружеството и нов управител, като М. Д Л. бил
категоричен при преглед на документите, послужили за това, че подписът му бил подправен,
както и че е посочен невалиден негов документ за самоличност. Уточнява, че по-късно
установили изтегляне на парични средства в размер на 270000 лева от сметката на това
дружество, като не е ясно и къде се намират материалните активи. Категорично заявява, че в
периода, когато са били взети решения за промяна на собствеността и на членовете на СД
ищецът не е пребивавал в страната.
По делото е приета като неоспорена съдебно-графическа експертиза, вещото лице по
която е дало категорично заключение, че подписите, положени за М. Д Л. на Списък на
акционерите, присъствали на общото събрание на „Ди ЕЛ Груп България“ ЕАД от
25.07.2022г.; Протокол от общо събрание на „Ди ЕЛ Груп България“ ЕАД“ от 25.07.2022г.;
Временно удостоверение №***; Джиро от 26.07.2022Г. и Регистър на акционерите на „Ди Ел
Груп България“ ЕАД не са изпълнени от него, съответно, че подписите на В.П. и А.П. на
Временно удостоверение №***; Протокол от заседание на съвета на директорите на Ди Ел
Груп България“ ЕАД от 28.07.2023г. и Регистър на акционерите на Ди Ел Груп България“
ЕАД не са на сочените автори. Изводите на вещото лице съдът кредитира като обосновани,
тъй като в заключението е посочено, че при изследването е правен сравнителен анализ с
подписите на тези лица, положени на множество документи, за които не се спори, че са
изпълнени от тях, при което изследване експертът е установил съществени различия в
общите и частни признаци и е приел, че подписите на оспорените документи са изпълнени
от различно лице.
По делото е приета като неоспорена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по
която е дало категорично заключение, че средната пазарна стойност на процесните МПС е в
2
общ размер на 191 515.90лв.
По реда на чл. 176 от ГПК ответникът Д. Ю. Р. признава, че въпросната фирма „Ди Ел
Груп България“ ЕАД му била прехвърлена чрез нотариус. В сметките на фирмата имало
определена сума. Тази сума, която била по сметките на дружеството, той е теглил суми два
пъти - един път било 10000 лв., втория път било над 200000 лв.
По делото е постъпило писмо вх.№ 6944/17.11.2023 г. от ОББ, в което във връзка с
изисканата информация от съда, предоставя такава като сочат, че след извършената
проверка е установено, че лицето с право на разпореждане с авоарите по сметките на „Ди Ел
Груп България“ ЕАД е Д. Ю. Р.. В електронните регистри на ОББ няма регистрирани
пълномощни, предоставени в полза на трети лица за разпореждане със сметките на
дружеството. Прилагат се справка и данни за законни представители, действителни
собственици и други документи.
С влязло в сила на 23.08.2024г. решение № 879/21.06.2024 г. по т.д.№1703/2022г. на
Софииски градски съд е признато за установено по отношение на „Ди Ел Груп България“
ЕАД, ЕИК *********, че следните обстоятелства, които са вписани на 09.08.2022г. с №
20220809135510, в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Ди
Ел Груп България“ ЕАД по заявление А5 с вх. № 20220803134949, а именно: 1) заличаване
на М. Д Л. като едноличен собственик на капитала, поради извършено прехвърляне на
всички поименни акции в полза на Д. Ю. Р., ЕГН **********, и вписване на последния като
едноличен собственик на капитала; 2) освобождаване на М. Д Л. като член на СД и вписване
на негово място на Д. Ю. Р., ЕГН **********; 3) вписване на Д. Ю. Р., ЕГН **********, като
представляващ дружеството; 4) приемане на нов устав на дружеството, са несъществуващи,
на осн. чл.29, ал.1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, на
осн. чл. 30 З ЗТРРЮЛНЦ оспореното вписване е било заличено от Агенция по вписванията
на 04.09.2024 г. с рег. № 20240904132030.
При така установените факти, от правна страна съдът намира, следното:
По отношение на елементите на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, съдът
намира, че същите са налице. За да достигне до този извод, съдът взе предвид описаната по-
горе фактическа обстановка, от която се установи, че подписите, удостоверяващи взетите
решения, послужили като основание за вписване на промените в ТР на 09.08.2022г., са
неавтентични. Установи се, че притежаваните от М. Д Л. всички поименни акции от
капитала на дружеството ищец не са били прехвърляни от него, тъй като джирото е
нищожно; че М. Д Л. не е бил освободен като член на СД, тъй като решението за това не е
взето - подписът му на протокола от проведено на 25.07.2022г. ОС не е положен от него,
поради което и не е осъществен избор на друг член на СД в лицето на Д. Ю. Р.; че СД не е
избирал нов председател, тъй като подписите на членовете В.П. и А.П. са неавтентични; че
няма нов устав, тъй като е подписан от лице, което не се явява собственик на капитала на
това дружество, поради нищожно джиро.
Горните обстоятелства са установени и с влязлото в сила решение № 879/21.06.2024 г.
по т.д.№1703/2022г. на СГС, с което е уважен иск по чл.29, ал.1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и което
на осн. чл. 297 ГПК е задължително за всички съдилища, в т.ч. и за съда по настоящото дело.
Значението на горепосоченото решение на СГС за уважаване на иск по чл.29, ал.1, пр. 3 от
ЗТРРЮЛНЦ е съществено и обуславящо за настоящото дело по чл. 45 ЗЗД и произтича от
това, че признатото за несъществуващо обстоятелство, дори да е вписано в търговския
регистър, няма действие по отношение на самото дружество за периода от вписването на
09.08.2022г. и до заличаването му на 04.09.2024 г. на осн. чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, по същата
логика, по която ОСГК на ВКС приема в ТР №1/2002г., че няма действие по отношение на
членовете на дружеството.
Следователно за твърдения период на увреждане – от 09.08.2022г., спрямо „Ди Ел
Груп България“ ЕАД ответникът Д. Ю. Р. няма качеството на едноличен собственик на
капитала, изпълнителен член на СД и представляващ акционерното дружество и т.н. Поради
това действията на ответника Д. Ю. Р., включително разпореждане с парични средства на
3
дружеството от банкови сметки в размер на 267 000.00лв. и с процесните МПС с пазарна
стойност в общ размер на 191 515.90лв., са извършени в качеството му на трето лице и не са
могли да обвържат с правни последици ищеца „Ди Ел Груп България“ ЕАД.
Посочените разпоредителни действия на ответника представляват осъществено
противоправно разпореждане с чужди парични средства на дружеството ищец „Ди Ел Груп
България“ ЕАД от банкови сметки в размер на 267 000.00лв. Установява се по делото, че
сумата в размер на 267 000.00лв. е излязла от патримониума на „Ди Ел Груп България“ ЕАД
и е прехвърлена от ответника чрез банкови преводи, наредени от него. Не се оспорва и че от
ответника е извършено разпореждане с процесните МПС, собственост на „Ди Ел Груп
България“ ЕАД. Ответникът Д. Ю. Р. не е едноличен собственик на капитала, изпълнителен
член на СД и представляващ акционерното дружество и т.н. и в качеството му на трето лице
се е разпоредил с имущество на акционерното дружество, без да има правомощия да вземе
решение за това разпореждане, тъй като няма качеството на едноличен собственик на
капитала, изпълнителен член на СД и представляващ акционерното дружество и т.н.
Необходимо е било решение на едноличен собственик на капитала или изпълнителен член
на СД и представляващ акционерното дружество, респ. ОСА или решение на СД. Деянието
се явява противоправно, тъй като от ответника е осъществено неправомерно разпореждане с
чуждо имущество - парични средства и МПС, собственик на което е дружеството ищец „Ди
Ел Груп България“ ЕАД. От противоправното поведение на ответника са настъпили вреди в
размер на изтеглените от него парични средства и отчуждените МПС на дружеството.
Вината на ответника, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на
противното. Не са ангажирани от ответника доказателства, сочещи на липса на вина у
същия, като съдът намира, че не е оборена презумпцията за вина в гражданския процес.
В допълнение на горното следва да се посочи, че по делото са доказани от ищеца
фактите, които обективно /физически, фактически/ е възможно да бъдат надлежно доказани
от него /неавтентичността на подписите на В.П. и А.П. на Протокол от заседание на съвета
на директорите на Ди Ел Груп България“ ЕАД от 28.07.2023г. и отсъствие на тези лица на
същото това заседание в момента на полагането на подписите им/. Фактът, че в процесната
хипотеза подписите на В.П. и А.П. на Протокол от заседание на съвета на директорите на Ди
Ел Груп България“ ЕАД от 28.07.2023г. са неавтентични, както и отсъствие на тези лица от
заседание на съвета на директорите на „Ди Ел Груп България“ ЕАД от 28.07.2023г., сам по
себе си предполага извод, че действията на ответника в крайна сметка не са били
"достатъчни" за да бъде установена надлежно действителната самоличност на
присъстващите на заседанието лица и истинността на положените от последните подписи, и
при положение, че в протокола е посочено, че ответникът е присъствал на това заседание.
Именно този надлежно доказан "краен резултат", включително и неавтентичността на
подписите на лицата в гореобсъдените документи, опровергава защитната теза на ответника
–че не било налице поведение на ответника, което да нарушава общата забрана да не се
вреди другиму и да накърнява правната сфера на ищеца.
Съобразно правилото на чл. 154 от ГПК е в тежест на ответника да докаже –
конкретно и категорично защитната си теза /възражения/, с която обосновава
правомерността на действията си по разпореждане с имущество на акционерното дружество
и липсата на вина,т.е. – ответникът Д. Ю. Р. следва да докаже съвсем конкретно цялата
процедура по валидно прехвърляне на всички поименни акции в полза на Д. Ю. Р. и
валидността на последвалите от това решения на едноличен собственик на капитала или
изпълнителен член на СД и представляващ акционерното дружество, респ. ОСА или
решение на СД. Именно ответникът – като присъстващ на заседание на съвета на
директорите на „Ди Ел Груп България“ ЕАД от 28.07.2023г. в момента на полагането на
подписите на В.П. и А.П. в протокола от същото заседание принципно е в състояние да
ангажира доказателства, в подкрепа на своята теза. Такива конкретни доказателства не са
ангажирани по делото от ответника – за разлика от ищеца по изложените по-горе
съображения.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е
4
основателен и доказан. След като предмет на настоящото дело е само част от спорното право
и със сила на присъдено нещо се установява само тази част, то предявеният иск по чл. 45
ЗЗД е основателен и същият следва да бъде уважен за претендирания от ищеца частичен
размер от 100 000 лв., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане.
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски общо 4802 лв. (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като в представения договор за правна защита е
посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38 ЗА), които предвид изхода от спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат изцяло от ответника.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на
възнаграждение, което съдът определя на 8650 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г., което предвид изхода от спора се дължи изцяло от ответника.
С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ю. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на "Ди Ел Груп
България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. Веслец № 65, ет. 1, ап. 4, представлявано от М. Д Л., на основание чл. 45 от
ЗЗД сумата от 100 000 лв. /частичен иск от цялата претенция от 458 515.90лв./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника на
дружеството-ищец, изразяващи се в противоправно разпореждане с парични средства на
дружеството от банкови сметки в „Обединена българска банка“ АД в размер на 267 000.00лв
и с автомобил - МЕРЦЕДЕС СЛ 350, с per. № ***; автомобил - ТОЙОТА ЛАНД КРУЗЕР 150
СЕРИЯ, с peг. № ***; автомобил - ФИАТ 500 Л, с peг. № ***; Мотоциклет - ХАРЛЕЙ
ДЕЙВИДСЪН ВРСЦР, с peг. № ***; Мотоциклет - ХАРЛЕЙ ДЕЙВИДСЪН ФЛС, с per. №
*** с пазарна равностойност в общ размер на 191 515.90лв., собственост на “Ди Ел Груп
България” ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.01.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Ю. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на "Ди Ел Груп
България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. Веслец № 65, ет. 1, ап. 4, сумата от 4802 лв., представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ю. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на адвокат М. М. А.,
вписана в САК, със съдебен адрес: ***, сумата 8650 лв. - възнаграждение на осн. чл. 38 от
ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен
5
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6