Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 01.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1047 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на
13.01.2017г. между ищецът и ответника М.С.Н. е сключен договор №******, по силата на който
ищецът „Ю Б” предоставила на ответника кредит в размер на 10 882лв. за
текущи нужди, като от своя страна кредитополучателят се задължил да го върне,
заедно с лихвите, в сроковете, уговорени в договора. Сочи се, че кредитът бил
усвоен от кредитополучателя на 13.01.2017г. Ищецът заявява,че в чл.3 от договора
била договорено, че кредитополучателят дължи на Банката променлива договорна
надбавка в размер на 8,116%, като за референтен лихвен процент се ползва
6-месечния С, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, който
към момента на сключване на договора е 0,334%. Ищецът заявява, че в договора
страните договорили заплащане на такси и комисионни, във връзка с процесния
кредит- такса в размер на 300лв. за разглеждане на искане за кредит, такса в
размер на 3,50лв. месечно за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по
кредита,както и такси, посочени в ОУ по договора за кредит. Сочи се,че по
процесния кредит са дължими такси в общ размер 347,50лв., посочени по вид и
размер всяка в исковата молба, вкл. и такса за връчване на нотариална покана за
предсрочна изискуемост. Сочи се, че ответникът се задължил да заплаща кредита
по погасителни вноски, включени в погасителен план, неразделна част от договора
за кредит, като крайния срок на погасяване на кредита е 13.01.2024г., а общия
брой на погасителните вноски е 84. Излагат се твърдения, че при просрочие на
погасителните вноски, кредитополучателят дължи лихва за забава, за времето от
забавата, в размер на законната лихва. Сочи се, че ответникът не е заплатил на
Банката всички месечни погасителни вноски, включващи главница, лихва, не е
заплатил дължими по договора такси. Ищецът заявява, че поради неплащане на
погасителна вноска №12 с падеж 13.01.2018г. изпратил нотариални покани до
ответника, с които обявява кредита за предсрочно изискуем, връчени по реда на
чл.47 от ГПК, на 22.01.2019г и на 16.05.2019г.
Ищецът заявява, че се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по частно гр.дело 1998/2019г по
описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени
от съда указания, ищецът е предявил настоящите положителни установителни
искове. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 9 757,31лв.-главница по договор
за кредит от 13.01.2017г., сумата 1418,92лв.-възнаградителна лихва, за период
13.01.2018г.-16.05.2019г., сумата 633,71лв.-мораторна лихва, за периода от
13.01.2018г. до 17.06.2019г., сумата 347,50лв.-такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по частно гр.дело ***** по описа на ВТРС.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба, подаден от особения представител на ответника, назначен по реда
на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковите претенции са оспорени като
неоснователни. Счита за недоказано възникването на облигационно правоотношение
по процесния договор за кредит. Оспорва се истинността на договора за кредит и погасителния план към него,
документа-бордеро №8362179 досежно автентичността на подписа на
кредитополучател/клиент. На следващо място, особеният представител счита
разпоредбите на чл.3 от договора за кредит за нищожни на основание чл.22 вр
чл.11 ал.1 т.8 от ЗПК, като счита, че не са написани на разбираем език и в тях
са използвани термини, необяснени в договора. Особеният представител на
ответника счита, че ответникът не е бил надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита, по съображения изложени в отговора. Оспорва истинността
в частта на положил подпис на
кредитополучател и върху други документи, представени от ищеца, а именно
декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма
„Защита на плащанията” на кредитополучателите; информация по чл.324 и сл. от КЗ
по застраховка „Защита на плащанията”; сертификат №*********. Отправя искане за
отхвърляне на исковете.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 13.01.2017г. между ищеца „Ю Б”АД
и ответника М.С.Н. е сключен договор за потребителски кредит №*****, по силата на който ищецът Ю Б”АД
отпуснала на ответника потребителски
кредит в размер на 10882лв., за текущи нужди. Срокът на издължаване на кредита
е 84 месеца, считано от датата на усвояването му. В чл.7 ал.1 от договора е
посочено, че кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски,
включващи главница и лихва и посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния
план, неразделна част от договора за кредит.
В чл.3 ал.1 от процесния договор за кредит е уговорено, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се
определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 8,116%. В същата клауза от договора е посочено, че за
референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс: за кредити в лева
6-месечния С, приложим за съответния период на начисляване на лихвата по методика,
определена съгласно чл.4 и сл. от договора. В ал.7 на чл.3 от договора е
посочено, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита,
като за дата на усвояване на кредита се счита датата на заверяване на сметката
на кредитополучателя по чл.2 ал.1 от договора. Видно от чл.3 ал.8 от процесния договор за кредит,
годишният процент на разходите/ГПР/ по отпуснатия кредит е 11,15%, а общата
сума, дължима от кредитополучателя е 15 339,77лв., изчислени към момента на
сключване на договора. В чл.5 от договора са посочени такси и комисионни, които
кредитополучателят заплаща на банката. В чл.14 от договора е предвидена
възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при непогасяване в
срок на една или повече вноски по кредита. Към договора е приложен погасителен план.
По делото е представен препис от
банково бордеро за превод от 13.01.2017г. на сумата по отпуснатия кредит в
размер на 10882лв. по банкова сметка ***.
По делото са представени
декларация от ответника М.С.Н. за присъединяване на застраховано лице към застрахователната
програма „Защита на плащанията” на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ю
Б”АД, както и Сертификат №******** за застрахователен пакет.
От представените справки
„трансакции” за периода 13.01.2017г.-12.05.2020г. се установява движението по банковата сметка, обслужваща
процесния договор за кредит.
Видно от представеното в
заповедното производство извлечение от счетоводните книги на Банката, процесния
кредит е обявен за предсрочно изискуем, като е посочено, че датата на
настъпване на предсрочната изискуемост е 16.05.2019г., поради забава в
плащанията на дължими вноски, като е отразено, че непогасени към момента на
обявяване на предсрочната изискуемост са 18 погасителни вноски, считано от
13.01.2018г., включващи непогасени главница и лихва.
По делото са представена нотариални
покани, с които Банката уведомява ответника, че обявявява кредита за предсрочно
изискуем. Нотариалните покани са връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на адреса на ответника. Представени са платежни
документи за заплатени от ищеца нотариални такси за нотариална заверка на
подписи и връчване на нотариални покани.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че
сумата по процесния договор за кредит в размер на 10882лв. е постъпила по
банковата сметка с титуляр ответника по делото на 13.01.2017г. Вещото лице е посочило, че направените
вноски по договора за кредит са в общ размер 2099,15лв., а дължимите суми са:
главница в размер на 9757,31лв., договорна лихва в размер на 1418,92лв.,
начислена за период 13.01.2018г.-15.05.2019г., лихва за просрочие в размер на
633,71лв. за периода 13.01.2018г. до 17.06.2019г./при годишен лихвен процент
11,879% до м.януари 2018г. и 11,779% след 13.02.2018г.
От заключението на допусната по делото съдебно-графическата
експертиза се установява, че в представените по делото документи, всички подписи
положени от името на лицето М.С.Н. за „кредитополучател”, „клиент”,
„застраховано лице” и „кандидат за застраховане” са положени от М.С.Н..
Видно от представеното по делото
писмо от „К Ж, клон Б и „К О з”,клон Б,КЧТ, в
посочените застрахователни дружества не
са постъпвали документи по повод предявяване на застрахователна
претенция, свързана с лицето М.С.Н..
На 28.06.2019г. „Ю Б” подала до Великотърновски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против
ответника М.С.Н.. Въз основа на заявлението на “Ю Б” АД, гр.София е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.07.2019г.
по ч.г.гр.д.№*******. на Великотърновски
районен съд против длъжника М.С.Н. за заплащане
на сума в общ размер от 12
157,44 лв. /дванадесет хиляди сто петдесет и седем лева и четиридесет и четири
стотинки/, от които: сумата от 9757,31
лв. /девет хиляди седемстотин петдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/
- главница, сумата от 1418,92 лв. /хиляда четиристотин и осемнадесет лева и
деветдесет и две стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 13.01.2018 г.
до 16.05.2019 г., сумата от 633,71 лв. /шестстотин тридесет и три лева и
седемдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за периода от 13.01.2018 г. до
17.06.2019 г., сумата от 347,50 лв. /триста четиридесет и седем лева и петдесет
стотинки/ - такси за периода от 13.01.2018 г. до 17.06.2019 г., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № FL836825/13.01.2017
г., по който вземането на Банката за възстановяване на целия кредит е обявено
за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора на
основание чл.14 от същия, основани на
Извлечение от счетоводните книги на „Ю Б” АД по кредитна сделка № 4558464 към 17.06.2019 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 003,87 лв. /хиляда
и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по
заповедното производство съдебни разноски /243,15 лв. внесена ДТ и 760,72лв. с
вкл. ДДС заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания, заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове.
От приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.
По делото се установи, че между "Ю Б”АД и ответника е възникнало твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит №FL836825 от 13.01.2017г., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10882лв. за текущи нужди, срещу насрещно поето от кредитополучателя задължение да върне кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията по договора. Крайният срок на договора е 13.01.2024г., като връщането на кредита се извършва на 84 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 172,06лв., включваща вноска по главница и лихва.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника досежно възникването на договорното правоотношение. От страна на особения представител бяха оспорени подписите на ответника върху представените от ищеца доказателства, в т.ч. и върху договора за кредит. Поради оспорване на документите относно тяхната истинност, съдът с протоколно определение от 30.10.2020г. откри производство по чл.193 от ГПК. Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-графическа експертиза, в представените по делото документи, всички подписи, положени от името на ответника М.С.Н. за „кредитополучател”, „клиент” и др. са положени от М.С.Н.. Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, като компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото. Съдът, като взе предвид извода на вещото лице, намира, че оспорването на истинността на документите, представени от ищеца, в частта на положил подпис на „кредитополучател”, „клиент”, „застраховано лице” от името на ответника по делото, не е доказано, поради което съдът приема, че не се установи, че оспорените документи са неистински и същите не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал, а следва да бъдат ценени наред с останалите събрани по делото доказателства. След като се установи, че ответникът е подписал процесния договор за кредит, съдът приема, че се доказа възникването на правоотношение между страните по процесния договор.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника досежно получаване на сумата по кредита. От представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че Банката е превела на 13.01.2017г. по посочената в договора банкова сметка ***2лв., с което Банката е изпълнила задължението си по договора да отпусне сумата по кредита, за която страните са се договорили. Ирелевантно за усвояването на сумата по кредита е дали и кога ответникът се е разпоредил с отпуснатия му кредит, който видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е постъпил по банковата сметка на ответника, с основание „усвояване на кредит”,а съгласно чл.3 ал.7 от договора, за дата на усвояване на кредита се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя.
След като се установи, че ищецът е изпълнил договорното задължение за отпускане на кредита, за ответника е възникнало задължение да върне отпуснатия му кредит, на месечни вноски по погасителен план, неразделна част от договора за кредит.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е направил плащане
по кредита в общ размер 2099,15лв., като последната вноска е от 20.02.2018г.
Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът
следва да прецени дали
са налице обективните
предпоставки за обвяването на същата, уговорени в договора, както и дали е надлежно съобщена на ответника.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. На следващо място, началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита.
Съгласно чл.14 от процесния договор
за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по
кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем. Съгласно чл.19 от процесния договор за кредит, всички уведомления и
изявления във връзка с договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена
форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане
по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронната
поща достигнат до адресите на страните, посочени в договора. По отношение на
кредитополучателят адресите за получаване е вписаният в началото на договора
или посочения в искането за отпускане на потребителски кредит настоящ адрес,
както и всеки адрес, посочен в документ, подписан от кредитополучателя и
представен пред банката. В същата клауза на договора е посочено, че в случай,
че някоя от страните промени последно заявения си адрес за кореспонденция,
посочен в някой от гореописаните документи, тя е длъжна да уведоми писмено
другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова
уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат получени.
От
доказателствата по делото се установява, че поради спиране плащането на вноските по кредита, банката
е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно от
извлечението от счетоводните книги, преди обявяване на предсрочна изискуемост, ответникът
не е заплатил 18 вноски по погасителния план, като банката е изпратила до
ответника нотариална покана с уведомление, с което обявява кредита за
предсрочно изискуем. От представените по делото доказателства е видно, че ответникът
не е бил намерен на адреса посочен в договора за кредит и на другите адреси, на
които е бил търсен, поради което нотариалната покана е връчена по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, на 16.05.2019г. , което е удостоверено от нотариуса. Съдът намира,
че от страна на ищеца са изпълнени изискванията на договора и при възникнало основание-неплатени повече от
една вноска по кредита и надлежно упражнено право да се обяви кредита за
предсрочно изискуем, като уведомлението за предсрочната изискуемост следва да
се счита връчено, независимо от това, че не е получено от ответника, тъй като
ответникът не е бил намерен на адреса, посочен по договора, както и на други
адреси, известни на ищеца, на които е бил търсен, за да му бъде връчено
уведомлението за предсрочната изискуемост. По делото няма наведени твърдения,
че ответникът е уведомил банката за промяна на адреса си и по тази причина,
съобщението до него, съдържащо уведомление за предсрочна изискуемост следва да
се счита за получено, съгл.чл.19 изр. посл. от договора за кредит, което води
до извод, че ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за обявяването
на кредита за предсрочно изискуем, поради което възражението на особения
представител срещу ненадлежно съобщаване за предсрочната изискуемост е
неоснователно. Съдът намира, че независимо от това, че в договора не е изрично
уговорен начин за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост чрез
нотариална покана, този начин на връчване, предприет от страна на ищеца, не
опорочава извършеното връчване на уведомлението, доколкото нотариусът разполага
с удостоверителни функции, както и правомощие
да извършва връчване на книжа по реда на ГПК.
Неоснователни са и възраженията
на особения представител досежно възнаградителната лихва. Съгласно чл.145 ал.2
от ЗЗП, уговорките, които определят основния предмет на договора и не са
индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са
ясни и разбираеми. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен
елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита
за изпълнено, не само, ако цената е посочена ясно, но и ако от съдържанието й
може точно да бъде разбран обхвата на поетото задължение. В съдебната практика
се приема, че при конкретна преценка на клаузи от договора за кредит, в които
размерът на възнаграждението/лихвата/ на търговеца е изразен в абсолютна
стойност като процент към момента на сключване на договора, е прието, че е
спазено изискването за яснота и разбираемост. Посочването на задължение за
лихва в отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и
не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на
заемополучателя. Обстоятелството, че лихвата се определя от два компонента- базов
лихвен процент и надбавка, всеки от които е посочен като стойност, не води до
неяснота, доколкото размерът на лихвата представлява аритметичен сбор от двата
компонента. Въведеното изискване относно посочването на метода за изчисление на
лихвата от една страна е изпълнено с посочването на двата лихвообразуващи
компонента, а от друга страна, евентуалната промяна на базовия лихвен
процент е предмет на регламентация в
други клаузи. В чл.3 ал.1 от договора изрично е посочен приложимия размер на
базовия лихвен процент към момента на сключване на договора. Посочването на
лихвата, при която се сключва договора, представлява изпълнение на изикването
на чл.58 от ЗКИ и е в съответствие с принципа на добросъвестност в гражданските
и търговските взаимоотношения. В заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, вещото лице е посочило как е формирана възнаградителната лихва,
претендирана от ищеца в настоящото пороизводство, за периода на исковата
претенция за възнаградителна лихва.
В конкретния случай, с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, за ищеца е възникнало право да претендира незаплатената главница по
кредита, както и възнаградителна лихва, за
периода до обявяване на предсрочната изискуемост. От заключението на съдебно
счетоводната експертиза се установява, че дължимата по кредита главница е в размер на 9757,31лв., а дължимата договорна
лихва, за периода от 13.01.2018г.-до 15.05.2019г.
е в размер на 1418,92лв., което води до извод, че исковите претенции за установяване дължимостта на
главницата и възнаградителната лихва са основателни в претендираните размери.
Възражението
на особения представител досежно това, че ищецът не е предприел действия за
получаване на застрахователно обезщетение по сключените застраховки по кредита
е ирелевантно за дължимостта на неизплатените суми по договора за кредит,
доколкото сключването на застраховките не освобождава ответникът от
задълженията му по договора
за кредит.
По отношение на исковите претенции за такси,
претендирани в общ размер 347,50лв., включващи такси за обслужване на кредита, такса за ограничаване на негативните последици
ПК, както и нотариални такси, съдът намира следното: В чл.5 от договора е включена месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка по потребителския кредит в размер на
3,50лв., като същата е дължима за претендирания период в общ размер на 52,50лв. Дължими са и претендираните
нотариални такси за заверка на подпис и за връчване на нотариална покана в общ
размер на 171лв., тъй като направените разходи са във връзка с процесния
договор да кредит и обявяването на предсрочната изискуемост. По делото са
ангажирани доказателства за извършване на тези разходи от страна на банката,
поради което ответникът дължи заплащането им. По отношение на претендираната такса за ограничаване
на негативните последици по договора в размер на 124лв., съдът намира, че не се
установи основанието, от което произтича тази такса и нейния размер, поради което съдът приема, че
ответникът не дължи заплащането на тази такса. Искът за таксите следва да бъде
уважен в размер на 223,50лв. лв., включващ такси за обслужване на
кредита и
нотариални такси и отхвърлен в
останалата част за таксата за ограничаване на негативните последици в размер на
124лв.
Съдът намира, че основателна е и исковата претенция за установяване дължимост на претендираното обезщетение на забава в размер на 633,71лв., претендирано за периода 13.01.2018г.-17.06.2019г. Съгласно чл.9 от процесния договор за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В конкретния случай, поради преустановяване плащането на погасителните вноски ответникът е изпаднал в забава и за ищецът е налице основание да претендира обезщетение на забава. Размерът на тази искова претенция за посочения в исковата молба период се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и искът е основателен в пълния претендиран размер от 633,71лв., за периода 13.01.2018г.-17.06.2019г.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /28.06.2019г./ до изплащането на вземането.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 1003,87лв., от които 243,15
лв. за държавна такса и 760,72лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото
производство ищецът е направил следните разноски: 303,90лв. за държавна такса,
200лв. за възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза,
890лв. за възнаграждение за особен представител на ответника и 1073,67лв. за
адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските за исковото производство
възлиза на 2467,57лв. Съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Претендираното адвокатско възнаграждение не
надвишава значително минималния размер съгласно приложимата разпоредба на чл.7
ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Общият размер
на сторените от ищеца разноски за заповедното и исковото производство възлиза
на 3471,44лв., като с оглед уважаване на горепосочените искови претенции на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 3436,03 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед изхода на производството по чл.193 от ГПК, съдът намира, че следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените от бюджета разноски за възнаграждение за вещо лице по съдебно-графическата експертиза в размер на 180лв., както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.С.Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, дЪЛЖИ на „Ю Б” АД със седалище и адрес на
управление*********, с ЕИК *******, сумата от 9757,31 лв. /девет хиляди седемстотин
петдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ - главница, сумата от 1418,92
лв. /хиляда четиристотин и осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 13.01.2018 г. до 16.05.2019 г., сумата от 633,71 лв. /шестстотин тридесет и три
лева и седемдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за периода от 13.01.2018
г. до 17.06.2019 г., сумата от 223,50
лв. /двеста двадесет и три лева и петдесет стотинки/ - такси за периода от
13.01.2018 г. до 17.06.2019 г. /месечна такса за обслужване на разплащателна
сметка, нотариални такси/, по Договор за потребителски кредит № *******.,
по който вземането на Банката за възстановяване на целия кредит е обявено за
предсрочно изискуемо, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/28.06.2019г./ до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК №858 от 04.07.2019г. и и изпълнителен лист от
04.07.2019г. по частно гр.дело 1998/2019г. по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на такси, в частта за такса
за ограничаване на негативните последици ПК в размер на 124лв., като неоснователен и недоказан в частта за
посочената такса.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК
направеното от ответника М.С.Н. с ЕГН **********, чрез неговия особен
представител по чл.47 ал.6 от ГПК оспорване
авторството на подписа на „кредитополучател/клиент”, „застраховано лице,
положен върху Договор за потребителски кредит *******г., погасителен план към Договор
за потребителски кредит *******., банково бордеро за усвояване ********, декларация за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията” на
кредитополучателите по потребителски кредити предоставени от „Ю Б” АД и
сертификат № ******* за
застрахователен пакет „С” на застрахователна програма „Защита на плащанията” на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Ю Б” АД съгласно
групов застрахователен договор №****.
ОСЪЖДА М.С.Н.
с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю Б” АД със седалище и адрес на управление***********,
с ЕИК *******, сумата общо 3436,03 лв./ три хиляди четиристотин тридесет и шест лева и три
стотинки/ за разноски за заповедното производство по частно гр.дело №1998/2019г.
по описа на ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на
уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА М.С.Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Великотърновски районен съд направените по делото разноски
в размер на 180лв. /сто и осемдесет
лева/ за възнаграждение за вещо лице, както и сумата 5лв./пет лева/ за държавна
такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1998/2019г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: