Р
Е Ш Е
Н И Е
№
...........
град Шумен, 12.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при
секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор В.Радева от Окръжна прокуратура–
Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 214 по описа за 2021г.
на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП срещу Решение № 260173/23.06.2021г. на Районен съд– Шумен, постановено
по АНД № 501/2020г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № В-0050575/16.01.2020г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „О.б.“АД-гр.София
е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, на
основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители/ЗКНИП/
за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
подробни аргументи, че допусната
техническа грешка, коригирана впоследствие, в датата на АУАН не е накърнила
правото на защита на санкционирания търговец, както и че не са изтекли сроковете,
предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН, които са две години за банкови нарушения.
Излага и аргументи по същество на нарушението- кредитната институция не може да
изисква от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия свързани с
управление на кредита, съгласно чл.27 ал.2 от ЗКНИП. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване
на НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В Становище от В.П.-
ст.юрисконусулт от 15.09.2021г. се поддържа жалбата на посочените в нея
отменителни основания.
Ответната
страна „О.б.“АД-гр.София, изпраща представител в открито съдебно заседание-
юрисконсулт Г., която оспорва жалбата.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
„О.б.“АД-гр.София,
с ЕИК *********, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция,
като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на ипотечни
кредити. Посочената дейност дружеството
осъществява в офис, находящ се на бул.„Янко Сакъзов“ № 8 в гр.Шумен. На 14.11.2019г.
била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено
гр.Шумен, при която били изискани три броя договори за кредит за закупуване на
недвижими имоти, сключени през месец октомври и ноември 2019г. в банковия офис,
ведно с всички документи към тях. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол № К-2665911/14.11.2019г., с който представител на
дружеството бил поканен да се яви на 20.11.2019г. за представяне на документи. На
20.11.2019г. били представени и приети с ППД № 0120432 Договор за предоставяне
на ипотечен кредит на физическо лице. При проверка на представените договори и
документи към тях било установено, че в Договор за банков кредит № Д5260025239 от
28.09.2018г./приложен на стр.92 по въззивното дело/, сключен със санкционирания
търговец за стойност 95 000.00 лева кредиторът „О.б.“АД-гр.София изисква
заплащане на комисионна за одобрение на кредит и документално оформяне на
кредитна сделка в размер на 475.00лв., 0,50% върху договорения размер на
кредита, като комисионната се събира еднократно, преди първото усвояване на
кредита за сметка на клиента. Комисионната е предвидена в Приложение №1 към
договора, като освен нея в раздел „Разходи по кредита“ в т.2.3, търговецът
изисква от потребителя и заплащане на комисионна за ангажимент по кредита в
размер на 1% годишно, която се събира ежемесечно. На дружеството бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0050575. Актът бил
съставен за това, че търговецът „О.б.“АД-гр.София е нарушил разпоредбата на чл.27
ал.2 от ЗКНИП, като на 28.09.2018г. в гр.Шумен при сключване на Договор за
предоставяне на банков кредит, в Приложение №1 към договора за кредит е изискал
заплащане на комисионна за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което
го подписало, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало
от законното си право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени
възражения, които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа
на съставения акт и на материалите по делото АНО издал и процесното НП №В-0050575/16.01.2020г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на „О.б.“АД-гр.София, е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева на
основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите
/ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни
и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които са изложени в пълнота и при
съобразяване с приложимия закон, поради което настоящата инстанция не следва да
ги повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Видно
от представения по делото АУАН, представляващ индигирано копие, връчено на
жалбоподателя, като дата на съставяне на акта е посочена – 11.11.2019г. Този АУАН видимо се различава от приложения в оригинал
по делото, чиято дата на съставяне е поправена на 11.12.2019г. Твърди се от касатора, че поправката върху
оригиналната бланка на акта е извършена при съставянето и връчването му на
представител на кредитната институция и разликата в екземплярите се дължи на
недостатъчно упражнен натиск върху бланката, съставена от три листа химизирана
хартия, но доказателства за това не се сочат. Поправката се изразява в
коригирана част от датата, като липсват посочени имена и длъжност на лицето,
което я е извършило. Поправка в документа следва да и има изрично отбелязване
на причината, която е наложила това и трябва да е внесена във всички екземпляри
на АУАН. С издаденият АУАН се слага началото на административно-наказателното
производство, поради което същият следва да е написан ясно и да не съдържа
съмнения, в която и да е част. Изписаната дата се явява част от съдържанието на
акта, по смисъла на чл.42 т.2 от ЗАНН, поради което настоящата инстанция приема
извършената поправка в АУАН за съществено процесуално нарушение, допуснато в
хода на административно- наказателното производство от наказващият орган, което
прави обжалваното НП незаконосъобразно, довело до правилната му отмяната от
въззивния съд. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай
не може да намери приложение разпоредбата на чл.53 ал. 2 от ЗАНН, съгласно
която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая се касае за извършена поправка върху АУАН,
за която не се установявано да е извършена със знанието на жалбоподателя и без
да е посочено от кого, а не просто за грешка, която е санирана с НП, в какъвто
смисъл е посочената по- горе разпоредба.
По
отношение на изложеното в жалбата, че към момента на издаване на процесното НП,
разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН е предвиждала две годишен срок за издаване
на НП по отношение на банкови нарушения, съдът намира същото за неоснователно.
Цитираната разпоредба е била отменена още
на 06.03.2018г., а настоящото НП е издадено на 16.01.2020г. Същото
санкционира нарушение, осъществено на 28.09.2018г. и едногодишния срок за това,
съобразно чл.34 ал.1 от ЗАНН, действащ и към момента, е изтекъл още към датата
на съставяне на АУАН, независимо от нейното поправяне, както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд.
Като
е обосновал резултат за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради
допуснати процесуални нарушения при издаването му, съдът е постановил правилно
решение и поради отсъствие на отменителни основания, същото следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 80.00 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37
от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1-во от АПК, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260173/23.06.2021г. на
Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 501/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП да заплати
на „О.б.“АД-гр.София, *** с ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00/осемдесет/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.11.2021 г.