Р Е Ш Е Н И Е

 

№596

 

град Пловдив, 28.03.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ катоо разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1709  описа за 2021 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, и във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба на „НАДИН - РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ" ЕООД, с ЕИК ***срещу  Национална агенция за приходите /НАП/, обективираща иск за присъждане на сума в общ размер на 216 050 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди - събрани суми за погасяване на задължения, установени с ДРА № 67/11.03.2002 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, отменен  с Решение № 905/04.11.2005 г. на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 06.12.2005 година.

С исковата молба се обосновавават твърдения, че възоснова на цитирания ДРА на дружеството е отказан данъчен кредит и е разпродадено имущество чрез образувано изпълнително дело, като в тази връзка се претендира обезщетение в размер на 216 050 лева, в това число - претърпени вреди - 40 000 лв. и пропуснати ползи - 34 500 лв.. ведно с лихва в размер на 141550 лв. изчислена на база 10% върху основната дължима сума 74500  за периода от март 2002 до май 2021 г.,

В съдебно заседание - „НАДИН - РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ" ЕООД се представлява от Н.В. – управител, която поддържа исковата претенция.

Ответникът по иска – Национална агенция по приходите чрез юрисконсулт Ш. излага доводи за неоснователност  на иска, претендира разноски, представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковата молба е основателна и недоказана.

Административният съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, намира исковата претенция за неоснователна по следните съображения:

Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.  Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.  Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл. 203 и сл. от АПК. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.  Субективното право не е неограничено във времето, а следва да бъде упражнено в определен от закона срок. След изтичането на същия правото да се иска изпълнение не се погасява по силата на закона и служебно от съда, а само при направено възражение от страна на ответника. В конкретният случай съдът счита, че правото на обезщетение за вреди е погасено по давност и възражението на ответника в тази връзка е основателно. Съображенията за това са следните:

От представените по делото доказателсва безспорно се установява, че исковата молба е подадена на 26.05.2021 година пред Районен съд Пловдив по която е образувано гражданско дело № 8637/2021 г.  Нормата на чл. 203, ал. 2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ за вреди. В приложимия към касуза ЗОДОВ не се урежда въпросът за погасителната давност и в частност за началния момент, от който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Предвид § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. В тази връзка приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащ института на погасителната давност. Съгласно чл. 120 от ЗЗД съдът не прилага давността служебно, а следва да се предяви, като възражение. И в случая от страна на процесуалния представител на ответника в производството е направено възражение за изтекла погасителна давност на претендираното с исковата молба вземане. Доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение, с оглед неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. Погасителната давност, уредена в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение и намира приложение и при ангажиране отговорността на държавата и общините. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността не се прилага служебно /чл. 120 ЗЗД/. Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок, може да бъде осъществено единствено доброволно /по аргумент от чл. 118 от ЗЗД/. Видно от съдържанието на цитираните норми, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на давностния срок. Началният момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди е определен с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС; „4. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент  на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им." Доколкото в ЗОДОВ няма предвидена давност за предявяване на иск, то се прилага общата 5-годишна такава по ЗЗД.

Ищецът претендира обезщетение за вреди, настъпили от ДРА № 67/11.03.2002 г., отменен в обжалваната част с решение № 905/04.11.2005 г., постановено по ахд № 454/2004 година на ПОС, което видно от отбелязването, е влязло в сила на 06.12.2005 г. Следователно, възможността за претенциите за вреди, причинени с издаването на горепосочения ДРА е погасена на 06.12.2010 г.

След като вече е изтекъл периодът, през който ищеца е имал възможност да претендира обезщетение за твърдените имуществени вреди и т. к. давността действа като отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По правната си същност предявеният иск е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение е по основателността на иска, защото дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос на основателност на иска, по която съдът се произнася с решение. Предвид горното и наред с обстоятелството, че настоящата искова молба е постъпила в Административен съд Пловдив на 25.06.2021 г., то възражението на ответната страна, че искът е погасен по давност се явява основателно.

От изложеното следва изводът, че към датата на предявяване на исковата молба, правото на иск за претендираното обезщетение е погасено, поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност.  При приложението на чл. 110 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се приеме неоснователност на предявения иск.

 При посочения изход на спора, в полза на Национална агенция за приходите за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 540 лв. съгласно чл. 25, ал.1 във връзка с ал.1  от НЗПП,  във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 203 от Административно процесуалния кодекс, Административен съд Пловдив, десети състав

                                                   РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „НАДИН - РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ" ЕООД, с ЕИК ***срещу  Национална агенция за приходите, за присъждане на сума в общ размер на 216 050 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди - събрани суми за погасяване на задължения, установени с ДРА № 67/11.03.2002 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, отменен  с Решение № 905/04.11.2005 г. на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 06.12.2005 година, като неоснователен.

  Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд  Пловдив пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: