Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
09.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1605 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството е по реда на
чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.Й.К., с
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 6629/04.12.2019 г. на
Началника на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.София.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено адм.нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона
за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева.
С жалбата се моли съдът да отмени
изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно,
издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразно привличане отговорността на
жалбоподателя, както и за неправилно прилагане на материален закон от наказващия орган. Алтернативно
се моли, съдът приеме, че процесното нарушение съставлява „маловажен случай” по
чл.28 от ЗАНН, което не е съобразено от наказващият орган при издаване на НП.
Редовно призован за съдебното
заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуален
представител - юр.Ренета Желева, която намира жалбата за неоснователна, а
изведените с нея правни доводи за правно неиздържани. Пледира, съдът да остави жалбата
без уважение и потвърди изцяло НП като правилно и законосъобразно.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната
проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното:
/От фактическа страна/
На 15.12.2019 год., около 10.15 часа на
път П-97, км 22 на 100 м. преди разклона за горско стопанство гр.Добрич, в
посока гр. Добрич — гр. Варна, жалбоподателят Е.Й.К. управлявал и осъществявал
движение със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси, марка „Мерцедес”, модел –
Актрос, с per.№ В 1651НР и полуремарке с 3 оси, с рег.№ В 3420 ЕН, когато бил
спрян за проверка от св.М.Д.К. – изпълняващ длъжността „гл.инспектор” в Агенция
пътна инфраструктура – гр.София /АПИ/ и св.Г.
И.И. – на длъжност ”ст.специалист” в Областно пътно управление - гр.Добрич.
Проверката е била рутинна и целяла да се установи, дали водачът на
управляваното извънгабаритно ППС спазва нормативните изисквания на Наредба №11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
В съответствие с делегираните му правомощия на контролен орган, съгласно Заповед
РД-11267/17.10.2019 г. на Председателя на „Агенция пътна инфраструктура”
–гр.София, св.М.К. извършил измерване с помощта
на технически средства – електронна везна, модел „CAPTELS”, тип „ОRA-10”, с
фабр.№785 и джобна ролетка - 1303/18/5 м., при което установил, че са били надвишени
нормите на цитираната наредба. Конкретно при проверката е констатирано, че измереното
натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 12.560 тона, което е
надвишавало максимално допустимото натоварване на оста от 11.500 тона, съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. I, т. 4. б. „а" от Наредбата. При извършено измерване
на разстоянието между осите от 1,32 м. е отчетено, че сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.640 тона, при максимално допустимо
натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б" от наредбата.
Мотивиран от констатираните нарушения
на нормативните изисквания на Наредба №11/01 год. на МРРБ св.М.К. привлякъл
отговорността на жалбоподателя Е.К. с Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 0007439/15.11.2019 г. С този акт е вменено във вина на
жалбоподателя, че като водач на извънгабаритно ППС е осъществил състава на адм.
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. В обстоятелствената част на акта св.К.
изложил ясно и точно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които
е извършено. Конкретно са посочени и данните на управляваното от водача извънгабаритно ППС и техническите
средства, с които са установени нарушенията на нормативните изисквания на Наредбата.
При предявяване на АУАН на жалбоподателят
не е изложил никакви възражения или обяснения във връзка с вмененото му във
вина нарушение. След съставяне на АУАН заплатил веднага дължимата пътна такса (
удостоверява изпълнението на условията на чл.37,ал.3 от Наредба №11/03.07.2001
г. на МРРБ от водача).
Гореописаната фактическа
обстановка на нарушението се установява от безпротиворечивите показания на
актосъставителя М.Д.К. и св.Г.И.И. /очевидец на нарушението, присъствал и при
съставяне на акта/, както и от приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Въз основа на АУАН и в срока на
чл.34 от ЗАНН наказващият орган е издал НП №6629/04.12.2019 г. с което за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП1 във вр. с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ е
ангажирана отговорността на жалбоподателя и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП
му е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
В преклузивния срок на чл.59, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес
оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна
по следните съображения:
/По приложимия
материален закон/
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
ЗП, по който текст е привлечена и отговорността
на жалбоподателя, за дейности от специалното ползване на
пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, се забраняват
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение.
От анализа на цитираната разпоредба може да се заключи, че за да е налице осъществен състав на
адм.нарушение по този текст от ЗП е необходимо, да се установи наличието на въздигнатите в кумулативна даденост обективни признаци на състава, а именно: осъществяване на дейност от специалното ползване на пътищата, както и да е установено движение
на извънгабаритно
или тежко пътно превозно
средство. Досежно понятието
„специално ползване на пътищата” съдим от дадената легална дефиниция в §1,т.8
от ДР на ЗП, където се посочва, че "специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони”. В разглеждания случай, с управляваното
от жалбоподателя ППС е превозван товар -
фракция/пясък по път ІІ-97, км 22, който път е част от републиканската пътна
мрежа. Същевременно, в хода
на съдебното следствие бяха събрани убедителни и неоспорими доказателства, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС с 5
оси - МПС с 2 оси, марка „Мерцедес”, модел – Актрос, с per.№
В 1651НР и полуремарке с 3 оси, с рег. № В 3420 ЕН е „тежко”- по смисъла на чл.3, т.2,
във вр. с чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ. Съгласно чл.3 от подзаконовия нормативен акт тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат: 1.Допустима максимална маса, по-голяма от стойностите
по чл.6; 2. Натоварване на ос, по-голямо
от стойностите по чл.7 от наредбата. Съдът споделя изцяло и преценката на наказващия орган, че управляваното от
водача ППС освен, че е „тежко” такова, покрива също и характеристиките на „извънгабаритно”
по смисъла на §1,т.1 от ДР на наредбата. Съгласно чл.2 от наредбата извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от
размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл.5. В случая констатираните
надвишения на нормите на наредбата са установени с годни технически средства и
от компетентно длъжностно лице, притежаващо необходимите теоретични знания и
правоспособност. Използваните измервателни уреди от актосъставителя - везна електронна, модел „CAPTELS”, тип ОRA-10, с фабр. №785 и джобна ролетка
-1306/18 (5м.), попадат в обхвата на "средство за измерване" - по
смисъла на § 1, т. 27 от
ДР на Закона за измерванията (техническо средство, което има
метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства). За годността
им съдим от представените по делото писмени доказателства - удостоверения и
сертификати /л.34.- л.45/.що се отнася до компетентността
на актосъставителя св.М.Д.К. да борави си служи и борави самостоятелно с
измервателния уред - „везна
електронна, модел „CAPTELS”, тип ОRA-10” съдим от представения „протокол за проведено обучение” /л.37/, удостоверяващ
придобитите умения и знания при обучението.
С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че няма основание да се подлага на съмнение
компетентността на актосъставителя М.К., в качеството му на дл.лице на АПИ, да може
да извършва самостоятелно измервания с измервателния уред - ел.везна, ”модел „CAPTELS”, тип „ОRA-10”, съобразно предназначението му. По тези съображения,
съдът не приема и отхвърля като несъстоятелни претенциите на жалбоподателя, че при
издаване на НП наказващият орган не е конкретизирал с точност измереното над
допустимото максимално натоварване, както и да съобрази вида и спецификата на превозвания
товар - фракция /пясък. Несъстоятелни са и претенциите, че не е бил отчетен наклона
и релефа на пътя, респ. че товарът в ППС би могъл да се ситуира в предна
или задна част на товарното отделение, и по този начин да е извършено
неправилно измерване с ел.везна, а оттам и да е отчетено неправилно превишение
над нормите на наредбата. Сочените аргументи се опровергават изцяло от непротиворечивите
и еднопосочни показания на св.М.К., от които научаваме, че измерването е
извършено на равна площадка, както и че товарът в извънгабаритното ППС е бил
разпределен равномерно. В показанията си свидетелят изрично посочи, че дори да е
налице евентуален малък наклон при измерването, в такъв случай ел.везна ще
претегли по-малко от действителното тегло. Пред съда свидетелят посочи и факта,
че жалбоподателят след като е възприел лично начина, по който е извършено измерването
на теглото на извънгабаритното ППС не е възразил, а тъкмо обратното. Заплатил веднага
дължимата пътна такса / по този доказателствен факт не се води спор/ и след
това е продължил движението си. По тези съображения съдът приема, че няма
основание да се подлага на съмнение прецизността и точността, с които е
извършено измерването на теглото на осите на извънгабаритното ППС и са
установени надвишения от максимално допустимите норми, посочени в чл.7, ал.1, т.4,
б.”а” и чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от наредбата.
Правилен и обоснован е извода на наказващия орган, че
в случая с виновното
си поведение жалбоподателят е
осъществил състава
на административно нарушение по
чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/01 г. на
МРРБ, доколкото е налице осъществявана
дейност от специалното
ползване на пътищата и е установено движение без разрешение
(разрешително или платена пътна такса) с извънгабаритно ППС. Правният извод за
извършеното нарушение наказващия орган е
извел ,след като е съобразил законосъобразносста и обосноваността на АУАН, както и събраните по
преписката безспорни писмени доказателства, доказващи виновното поведение на нарушителя.
От друга страна, в хода на съдебното следствие не бяха събрани никакви
доказателства, които да компрометират и разколебават обвинителната теза и
изложената в НП фактическа обстановка на нарушението, което налага за съда да
приеме, че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по текста
на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/01 г. на МРРБ.
В този аспект, наказващият орган правилно е приложил материалния закон към конкретния
казус.
За процесното нарушение
на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Съдът счита, че наказващият орган
правилно е приложил относимата санкционна норма към извършеното от дееца
нарушение. Видно от текста на цитираната санкционна норма се наказват с „глоба”
от 1000 до 5000 лева, ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25,
чл. 26, ал.1,
т.1, б. "в" и "г",
т.2, ал.2
и ал.5 от ЗП
или които извършват или наредят да бъдат извършени дейности- движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна
регламентация се налага извода, че субект на нарушението, респ.адресат на
административнонаказателната отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП
за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно
разрешение – т.е. кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците
на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по смисъла на §1, т.5 от
ЗАвтП. Още повече, че самата административнонаказателна разпоредба
на чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които извършват
или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна от тази на лицата,
фактически осъществяващи движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в нарушение
на забраната на чл. 26, ал.1,
т.1, б."а" от ЗП. Аргумент в подкрепа на изложеното е
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ (изцяло в тази насока Реш.
от 14.04.2015 г. на Адм. съд-Добрич по к.а.н.д. №138/2015 г.). С оглед на
изложените съображения, наведените в жалбата претенции, че е налице
несъставомерност на деянието, с оглед на неговия субект, както и че жалбоподателят като водач на извънгабаритно
и/или тежко ППС не може да бъде адресат на административно-наказателно
отговорност за нарушение, съставомерно по текста на чл.26, ал.2, т.1 от ЗП,
следва да се отхвърлят като несъстоятелни и правно неиздържани.
Законосъобразно наказващият орган
е индивидуализирал наказанието в законовия минимум, след като е съобразил тежестта
на нарушението, многобройните смекчаващи обстоятелства при които е извършено,
както и факта, че нарушението се явява първо по рода си за нарушителя. Правилно
наказващият орган е отчел и друго смекчаващо обстоятелство, а измено
–заплащането от водача непосредствено след съставяне на АУАН на дължимата пътна
такса. По тези съображения съдът приема, че така определено по вид и размер адм.наказание
се явява справедливо и съответно на тежестта на нарушението и ниската степен на
обществена опасност на нарушителя, което несъмнено ще способства за реализиране
на очертаните в чл.12 от ЗАНН цели.
Относно алтернативното отправеното
с жалбата искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН настоящият съдебен състав счита,
че няма условия за неговото приложение. До този извод стигаме, след като
съобразим, че процесното нарушение, с което се засягат обществените отношения,
уреждащи възможностите за материална компенсация от движението на ППС,
увреждащи пътната настилка не се явява с по-ниска обществена опасност от обичайните
нарушения от този вид. Следва да се
отчете и това, че нарушението се явява
сравнително тежко, доколкото управляваното от санкционирания водач извънгабаритно
ППС е било с натоварване на осите, превишаващи значително допустимите норми на чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11/ 03.07.2001 г. на МРРБ.Именно значителното
превишение на нормите на наредбата би могло да доведе до увреждане на пътната
настилка, а оттам и да възникване реална опасност за другите участници в
движението. В този смисъл, достигайки до извода, че няма основание за прилагане
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, уреждаща тъй нар. „маловажен случай” на
адм.нарушение, наказващият орган правилно е приложил материалния закон.
Като
неоснователни съдът намира и претенциите на жалбоподателя, че извършеното
деяние е несъставомерно, и същото не е следвало да се квалифицира като
нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, а като нарушение по чл.177, ал. 3
от ЗДвП. Съображенията на съда да не уважи изложените доводи в
жалбата са в насока, че в текста на чл. 177, ал.
3 от ЗДвП липсва елемент от фактическия състава на разпоредбата на чл.26,ал.
2,т.1,б."а" от ЗП, а именно – "специално ползване на
пътищата" - по смисъла на § 1, т. 8 от
ДР на ЗП. Съгласно нормата на чл. 177, ал.
3 от ЗДвП подлежи на наказание глоба от 500 до 3 000 лв. водач,
който без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Цитираният текст на чл. 177, ал.
3 от ЗДвП се отнася за нарушение, отговорността, за което е напълно
съвместима и може да се кумулира /а не изключва/ отговорността на
водача за нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
На следващо място, двата закона уреждат различни обществени отношения и докато
Закона за пътищата защитава пътищата, като обект на инфраструктурата, то със Закона
за движението по пътищата се защитава живота и сигурността на участниците в
движението. Така например, според чл.1, ал.1 от
ЗП, с този закон
се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението,стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. От друга страна, според чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на
пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и
на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се
прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове. Целта
на ЗДвП е да се опази животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства – чл. 1, ал. 2
от ЗДвП. Процесното нарушение попада в обхвата на разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1,б."а"от
ЗП, тъй като в
случая безспорно е налице движение на тежко ППС,
което едновременно с това е и извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
наредбата, което означава, че за движението му по пътищата винаги се изисква
специален разрешителен режим. Последният произтича от
разпоредбата на чл.8 на наредбата, съгласно
която движението на извънгабаритните ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата. По изложените правни съображения, съдът не споделя претенциите
в жалбата, че извършеното деяние е несъставомерно и не следва да се квалифицира
като нарушение по текста на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, а
като нарушение по чл.177, ал. 3
от ЗДвП.
Съдът намира за необходимо да се
произнесе и относно наведените оплакавания
за това, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесеулн закон, довели до ограничаване на правото на защита. При
извършената от съда служебна проверка на НП и АУАН бе установено, че същите са съставени при
спазване на всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Както НП , така и АУАН са издадени от компетентни длъжностно лица
и в кръга длегираните им властничеки правомощия, съгласно Заповед № РД- 11-1267/17.10.2019
год на Председателя на УС на АПИ (л.18-19). Вмененото във вина нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към отговорност
субект да разбере за какво е обвинен и
срещу какво следва да се защитава. Обстоятелството, че в НП е описано
като факт, че водачът не е представил при проверката „разрешително” или
„квитанция за платена пътна такса” (двата документа са посочени алтернативно), не води до ограничаване правото на защита, тъй
като нарушителят не е бил поставен в невъзможност да се защити и изгради
защитната си теза в пълен обем. В пояснения към изложеното следва да се
отбележи, че съгласно
чл.14,ал.3 от ЗП извънгабаритните и/или тежките ППС, на
които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са
тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава
с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и
дължина - до 22 м. В
разглеждания случай, извънгабаритно
ППС не е надвишавало тонажа и параметрите, указани в цитираната разпоредба от
ЗП, поради което не
е възниквало задължение да има издадено разрешение, а единствено да заплати дължимите пътни такси за
осъществяване на дейност от специалното ползване на
пътищата. По тези
съображяния, след като е изхождал от заложените в ЗП нормативни изисквания,
наказващият орган е посочил, че водачът не е представил разрешително или
квитанция за платена пътна такса, имайки предвид възможността, която
законодателят допуска за движение по пътищата на извънгабаритни средства, които не надвишават
посочените параметри в чл.14, ал.3 от ЗП да заплатят само дължимата пътна такса.
Оттук следва извода, че с посочване алтернативно на двата документа в НП, нарушителят
не е бил поставен в обективна невъзможност да разбере, че се касае за едно извършено
нарушение, а не за две отделни деяния – в каквато насока несъстоятелно се сочи в жалбата. Изложените
съображения мотивират съда да приеме, че правото на защита не е било накърнено
и ограничено по начин, че привлеченият към отговорност субект да не може да се
защити и изгради защитната си теза в пълен обем, както е сторил с настоящата
жалба.
В заключение съдът приема, че НП е издадено в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което същото
следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло Наказателно постановление № 6629 от дата 04.12.2019 г. на Началника
на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ
: