№ 79
гр. Варна, 14.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Георги Йовчев
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 НПК, вр. чл. 402 ГПК
Предмет на настоящата въззивна проверка е Определение №
260012/30.03.2022 г., с което е било оставено без уважение подадено от Т.
ИЛ. Д., ЕГН **********, заявление за отмяна на допуснатите обезпечителни
мерки по ЧНД № 922 по описа на ВОС за 2017 г.
С Определение № 850 от 28.07.2017 г., постановено по ЧНД № 922/2017
г. по описа на Окръжен съд – Варна, състав на същия съд на основание чл. 72,
ал.1 НПК, вр. чл. 391, ал.1 и сл. ГПК е допуснал обезпечение на наказанието
конфискация на имуществото в полза на държавата по дп № 48/2015 г. по
описа на ОД на МВР Варна против обв.Т. ИЛ. Д., ЕГН **********,
предвидено в санкцията на чл. 203, ал.2 от НК, чрез :
1. НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху следните недвижими имоти,
собственост на обв. Т.Д.:
- Вилна сграда: кв. Галата Боровец - Юг, 23,00 кв.м, в ПИ с ид.№
10135.4502.248, с идентификатор 10135.5403.2144, партида 290995 до
размера на ½ идеални части;
- Поземлен имот: кв. Галата Боровец - Юг, 634,00 кв.м, с идентификатор
10135.5403.2144, партида 290995, до размера на ½ идеални части;
- Самостоятелен обект в сграда: с идентификатор 10135.4502.248.5.10,
партида 244182, изба 2.20 кв.м., площ по док. 59,540 кв.м., град Варна, в
сграда №5 в ПИ 10135.4502.248, град Варна, кв. Владислав Варненчик,
бл.304, вх.6, ет.4, ап.76.
- Сграда: партида 263694, кв. Галата Боровец - Юг, 20,00 кв.м, в ПИ
№2144, до размера на ½ идеални части;
1
- Поземлен имот: №2144, партида 263694, кв. Галата Боиовеп - Юг.
600,00 кв.м, до размера на ½ идеални части;
- Поземлен имот: пл.№024017, с. Любичево, местност Еникьой, общ.
Антоново, обл. Търговище, 14.699 декара, партида 17280; - Поземлен имот:
пл.№049008, с. Любичево, местност Елес търла, общ. Антоново, обл.
Търговище, 3.298 декара, партида 17280;
- Поземлен имот: пл.№029042, с. Любичево, местност Алфътлък, общ.
Антоново, обл. Търговище, 10.500 декара, партида 16573; - Поземлен имот:
пл.№ УПИ XI -119, площ по док. - 1192кв.м., с. Любичево, заедно с 5/24 ид.
части от стопански сгради с площ 58 кв.м. , общ. Антоново, обл. Търговище,
партида 38738;
- Поземлен имот: пл.№ 053016, площ - 5.899 дка., местност Даръклък, с.
Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище, партида 16575;
- Поземлен имот: пл.№ 012007, площ - 6.000 дка., местност Карахасан, с.
Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище, партида 16571;
- Поземлен имот: пл.№ УПИ XI - 119, площ по док. - 1340кв.м., с.
Любичево, заедно е 5/24 ид. части от едноетажна паянтова сграда с площ 86
кв.м и стопански сгради с площ 93 кв.м., навес с площ 126 кв. м., общ.
Антоново, обл. Търговище, партида 38737;
- Поземлен имот: пл.№022035, с. Любичево, местност Еникьой, общ.
Антоново, обл. Търговище, 8.400 декара, партида 16572;
- Поземлен имот: пл.№068003, с. Любичево, местност Коджа дюс, общ.
Антоново, обл. Търговище, 7.000 декара, партида 16576;
2. ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху следните банкови сметки:
В „Алианц Банк България “АД: -Разплащателна индивидуална сметка на
ФЛBG87STSA93000019320536, в лева, с титуляр Т. ИЛ. Д., ЕГН **********,
открита на 24.03.2011г. В ОББ АД: Разплащателна индивидуална сметка на
ФЛ в лева № BG17UBBS80021051817415, с титуляр Т. ИЛ. Д., ЕГН
**********, открита на 11.02.2005г. ;
В Банка ДСК АД : Спестовна индивидуална ФЛ в лева №
040000000019339014, титуляр Т. ИЛ. Д., ЕГН **********, открита на
01.04.2014г. - Индивидуална сметка ФЛ в лева № BG87STSA93000019320536,
титуляр Т. ИЛ. Д., ЕГН **********, открита на 04.01.2011г.;
3. НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху дружествените дялове, собственост на
Т. ИЛ. Д., ЕГН ********** в следните търговски дружества:
"Агро-тинком" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Варна, ул. Брегалница №10, ет.1, ап.2;
"Плам инвест БГ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Варна, ул. Брегалница №10, ет.1, ап.2.
На 24.03.2022 г. по ЧНД № 922/2017 г. на ВОС е постъпило заявление от
2
Т.Д. за отмяна на наложените обезпечителни мерки.
С атакуваното определение, за да остави без уважение молбата, ОС-
Варна приема, че не са настъпили нови обстоятелства, които да сочат на
извод за отпадане на причината, поради която е допуснато обезпечението – в
случая водено наказателно производство срещу Т.Д., което продължава да е
висящо пред първата инстанция.
В частната въззивна жалба се уточнява, че се иска частична отмяна на
обезпечителните мерки, отнасящи се до наложената на 01.08.2017 г. възбрана
върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, жк „Владислав Варненчик“,
бл.304, вх.6, ет.4, ап.76. Твърди се, че този имот още към момента на налагане
на възбраната не бил собственост на подсъдимия Т.Д., тъй като от 16.02.2015
г. той е собственост на неговия брат Величко Д. и неговия син Пламен Тинков
Д..
Настоящият състав на въззивния съд намира оплакването за частично
основателно.
В принципен план следва да се посочи, че производството по
обезпечаване наказанията конфискация и глоба, уредено в нормата на чл.72
НПК, разкрива известни специфики в сравнение с обезпечителното
производство по ГПК. Касае се за вид мярка на процесуална принуда, която е
възможна по отношение на конкретно физическо лице, привлечено към
наказателна отговорност за осъществено престъпление, наказуемо с
конфискация и/или глоба. Разпоредбата на чл.72 от НПК е специална и има за
цел обезпечаване реализирането на наказателната отговорност.
Затова, а и според задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК: „Съдът
от своя страна, когато бъде сезиран с искане за вземане на обезпечителни
мерки, е длъжен, преди да допусне обезпечението, да се произнесе по
допустимостта и основателността му, като самостоятелно прецени налице ли
са всички изискуеми от закона предпоставки, в това число и дали към този
момент са събрани доказателства, от които да се приеме, че обвинението е
обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на
наказателната отговорност на обвиняемия, както и че без тях ще бъде
невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата. За него съществува
изискването да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, въз
основа на събраните доказателства. По този начин се гарантира защитата на
правата на обвиняемия срещу неоснователно засягане на имуществената му
сфера. Липсата на доказателства крие риск за вземане на обезпечителни
мерки в нарушение с изискването на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.“
Извън тази специфика на обезпечителната нужда, в останалата си част
приложение намират разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс,
досежно всички въпроси, свързани с налагането, контрола и отмяната на
обезпечителните мерки, преценени отново през призмата на спецификата на
3
наказателното производство и предмета на обезпечаване.
Съгласно разпоредбата на чл.402 ГПК, съдът отменя обезпечението, след
като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било
допуснато, или че са налице условията на чл.398, ал.2 ГПК - хипотеза, която
в конкретния случай не може да намери приложение, именно с оглед
спецификата на обезпечителната нужда, която се преследва в настоящото
наказателно производство - да бъде обезпечено изпълнението на
предвиденото в особената част на Наказателния кодекс наказание.
Въззивната инстанция намира, че в пределите на настоящия последващ
контрол върху вече взета и изпълнена мярка за процесуална принуда по
смисъла на чл.72 от НПК влиза и преценката на всички обстоятелства,
свързани със законосъобразността на нейното първоначално допускане,
именно поради този „смесен“ характер.
В конкретния случай първата предпоставка – наличие на обосновано
подозрение, е налице. Безспорно наказателното производство, водено срещу
Т.Д. по обвинение по чл.203, ал.2 от НК е все още висящо за втори път пред
първата инстанция след отмяна на вече веднъж постановена осъдителна
присъда. Обстоятелство, което сочи на достатъчна степен на вероятност за
реализиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. Факт е обаче и
обстоятелството, че така индивидуализирания имот не може да бъде
предмет нито на наказателна, нито на гражданска конфискация, тъй като
той е придобит от подсъдимия по наследство преди инкриминираните деяния
(04.07.2014 – 03.10.2014) и е бил прехвърлен на трето лице преди налагане на
възбраната. Това от своя страна сочи на отпадане на втората предпоставка, а
именно обезпечителната нужда - допуснатата възбрана на жилището по
никакъв начин не може да обслужва изпълнението на една бъдеща присъда, с
която евентуално се ангажира личната отговорност на жалбоподателя, тъй
като е недопустимо конфискуване на чужд недвижим имот като наказание за
евентуално осъществено от жалбоподателя престъпно деяние.
Във въззивното производство са представени писмени доказателства,
които убедително сочат, че след смъртта на Пенка Величкова Миладинова на
25.06.2014 г. Т. ИЛ. Д. е придобил по наследство ½ ид.ч. от апартамент № 76
с идентификатор 10135.4502.248.5.10 /едно нула едно три пет точка, четири
пет нула две точка, две четири осем точка, пет точка, десет/, находящ се на
четвърти етаж в сграда № 5 /пет/ в град Варна, Община Варна, област Варна,
жк „Вл. Варненчик” бл.304, вх.6, ет.4, ап.76, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.4502.248 / едно нула едно три пет точка, четири пет
нула две точка, две четири осем /, с площ от 59.54 кв.м. /петдесет и девет
цяло и петдесет и четири стотни квадратни метра/.
Другата ½ ид.ч. принадлежи на неговия брат Величко Илиев Д., видно от
представеното по делото удостоверение за наследници.
На 16.02.2015 г. подс.Т.Д. е прехвърлил своята ½ ид.ч. на своя син
Пламен Д., видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
4
задължение за гледане и издръжка №28, том I, per. №723, дело №22 от 2015г.
по описа на нотариус Ивелина Обретенова, per. №561 на НК, вписан в
Служба по вписванията- Варна, вх. per. №3038 от 16.02.2015, дв. вх. per. №
2965, акт №115, том VII, дело №1354/15г.
При тези обстоятелства е ясно, че от 16.02.2015 г. и към настоящия
момент, подс.Т.Д. не е собственик на жилището, което категорично изключва
възможността то да бъде конфискувано като наказание за евентуално
осъществено от него престъпление, т.е. причината за налагане на възбраната
– обезпечаване на бъдеща конфискация, след близо вече пет години не
съществува.
По отношение на останалите обезпечителни мерки тази нужда
продължава да е налична, доколкото не е оборена връзката между
обезпеченото имущество и лицето, привлечено към наказателна отговорност.
Горното мотивира въззивната инстанция частично да отмени
проверяваното определение и да постанови частична отмяна на допуснато
обезпечение по ЧНД № 922 по описа на ВОС за 2017 г.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260012/30.03.2022 г., с което е било оставено
без уважение подадено от Т. ИЛ. Д., ЕГН ********** заявление и ОТМЕНЯ
допуснато обезпечение на конфискация на имущество по ЧНД № 922 по
описа на ВОС за 2017 г., в частта на наложената обезпечителна мярка
ВЪЗБРАНА на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.4502.248.5.10, партида 244182, изба 2.20 кв.м., площ по док. 59,540
кв.м., град Варна, в сграда №5 в ПИ 10135.4502.248, град Варна, кв.
„Владислав Варненчик“, бл.304, вх.6, ет.4, ап.76.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и Окръжна
прокуратура Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5