Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. Перник, 14.06.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветелина Гоцова
при секретар
Наталия Симеонова и прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от
съдия Гоцова административно дело № 98/2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящето производство е образувано във
връзка с решение № 1251/10.02.2022г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9152/2021
г. по описа на ВАС, Пето отделение, с което е обезсилено Решение №
161/16.07.2021г на Административен съд – Перник, постановено по адм. д. №
201/2021г. по описа на АС Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда с указания по предмета на исковите претенции, доказателствата и
приложението на закона.
Производството по делото е образувано по
подадена от Г.Б.И., чрез адв. И.А. и адв. С.Р., искова молба срещу Национална
агенция за приходите, уточнена допълнително с молба от 16.04.2021г. и с молба
от 02.03.2022г. в изпълнение на указанията на съда, с която се моли за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 250 000 лв., представляваща
парично обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди,
претърпени от неправомерно обработване на личните й данни като пряка и
непосредствена последица от действията и бездействията на ответника, а именно
сумата от 240 442, 09лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 08.02.2019г. до 08.04.2021г, както
и сумата от 9 557, 91лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да ползва личните си парични средства и да задоволява
ежедневните си потребности за периода от 08.02.2019 до 03.07.2019г. Отговорността
на ответника НАП е ангажирана с твърдения за конкретните действия и бездействия
на НАП, довели до причиняването на вреди, а именно обработване, в хипотезата на
събиране, употреба и предоставяне на лични данни на ищцата от страна на НАП във
връзка с постъпило искане по реда на Директива 2010/24/ЕС на Съвета на
02.01.2018 г. в Дирекция „Централно звено за връзка" към НАП за събиране
на вземания от Г. по защитена CCN мрежа чрез CCN/Rec-b-vat за лицето И.
(собствено име) и Г. (фамилно име), с дата на раждане *** г. с адрес ***. В
съдебно заседание ищцата се представлява от адв. И.А., която поддържа исковата
молба и моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
отговор по реда на чл. 131 ГПК на исковата молба, както и е взел становище по
направените уточнения, като оспорва
изцяло по основание и размер претенцията. Счита, че ищецът не е доказал
фактическия състав и настъпването на вредите.
Поддържа, че установяването на извършено неправомерно обработване на
лични данни по съответния ред, само по себе си не презюмира отговорност на
администратора за настъпилите от това действие вреди. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Перник дава становище за основателност на исковата
претенция.
С определение от
13.04.2022г. съдът е изготвил проекто-доклад по делото, с който, съобразно дадените указания,
изложени в отменителното решение на ВАС, е дал правна квалификация на
предявения иск и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти. С протоколно определение от открито съдебно заседание от
17.05.2022г. докладът е приет за окончателен.
По настоящето
дело са приобщени и приети като доказателства материалите по адм.д № 201/2021г.
по описа на АС Перник, материалите по адм.д. № 9152/2021г. по описа на ВАС и
материалите по адм.д № 12206/2019г. на АССГ.
Съдът, като съобрази
приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
На 02.01.2018 г.
в Дирекция „Централно звено за връзка" към НАП е постъпило искане за
събиране на вземания от Г. по защитена CCN мрежа чрез CCN/Rec-b-vat за лицето И.
(собствено име) и Г. (фамилно име), с дата на раждане *** г. /л.114-125 от
адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/. Адресът на задълженото лице е гр. С.. п.к. ****
****. Лицето е посочено като управителен директор на дружество, регистрирано в Г.
- ****GmbH, с посочен адрес в Г..
На 05.01.2018 г.
запитаният орган - Дирекция „Централно звено за връзка", в лицето на
отговорния служител Б.М., иска размяната на местата на имената (собствено и
фамилно) във формуляра на искането.
След направени
справки от страна на отговорния служител от Дирекция „Централно звено за
връзка" - Б.М., за идентификация на лицето (справка от Единната система за
гражданска регистрация и административно обслужване на населението - ЕСГРАОН) и
потвърждаване на искането пред Г., същата пристъпва към изпращане на искането
към Дирекция „Събиране" на ТД на НАП - С. за принудително събиране на
паричните вземания от страна на публичен изпълнител. Това искане е изпратено на
Дирекция „Събиране" на 16.01.2018г., ведно с електронен документ с
наименование „Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за
събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета".
С акт за
възлагане №С180022-001-0001827/05.02.2018г. Е.П.С.на длъжност главен публичен
изпълнител е определена за отговорен служител в Дирекция „Събиране". В
резултат на това е образувано изпълнително дело № *********/2018г. за събиране
на вземане в размер на 169 315.37 лв., установено в Г. срещу Г.Б.И. с ЕГН:**********,
в качеството й на задължено лице. На 06.02.2018г. е издадено съобщение за
доброволно изпълнение № С 180022-048-0058323 /л.449 от том II дело №
12206/2019г., АССГ/ и постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С180022-022-0004690, с което са наложени запор върху банкова сметка *** ****АД
и върху МПС / л.451 от том II дело № 12206/2019г., АССГ/.
С постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0005668/08.02.2019г. /л.15 от адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/ на Г.Б.И. е наложен запор
върху банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касети върху притежавани от нея банкови сметки в различни банки
за сумата от 169 315.37 лв. За наложената обезпечителна мярка, същата разбира
на 11.02.2019г. при опит да изтегли заплатата си от банкомат. На съответните
банки са изпратени запорни съобщения за сумата от 169 315.37 лв.
На 12.02.2019г. Г.Б.И.
се свързва с публичния изпълнител, от който е информирана за образуваното срещу
нея принудително производство за събиране на вземания и задължения, което е
инициирано по искане на Ф.Р.Г.. Същата последователно се свързва по телефона
още два пъти с публичния изпълнител на 21.02.2019г. и на 27.02.2019г., за да
обясни, че никога не е била на територията на Ф.Р.Г., никога не е развивала
каквато и да е трансгранична търговска дейност, още по - малко е задължено лице
по смисъла на действащото законодателство. От страна на публичния изпълнител,
отговорът е: „че запорът не може да бъде вдигнат, докато не се изясни
случая".
След получено на
12.02.2019 г. телефонно обаждане от Г.Б.И., публичният изпълнител Е.С., попълва
в съответното поле на Искането за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки
възражението на И., че същата не е пребивавала в Г. и не дължи данъци там. Иска
от запитващата страна (Г.) проверка на предоставените лични данни при тях и допълнителни
разяснения по случая за идентифицирането на задълженото лице.
С имейл, получен
на 12.03.2019г., от Г. отговарят, че
съгласно документите, с които разполагат, задълженото лице е със собствено име И.
и фамилия Г. с моминско име М.. Посочват, че лицето Г.И. не е регистрирано в Г.
и вследствие на придобиване на всички акции в ****GmbH, дължи съответните
данъчни задължения. Недоумяват защо НАП им е дала указание да разменят местата
на собственото и фамилното име във формуляра.
С възражение вх.
№С190014-000-0103737 от 01.03.2019г. / л.173-174 от том II дело № 12206/2019г.,
АССГ/ Г.Б.И. оспорва постановлението за налагане на обезпечителни мерки по
изпълнително дело №*********/2018г. В обстоятелствената част на възражението са
изложени аргументи, че е неправилно идентифицирана като задължено лице, поради
което моли горестоящия административен орган да предприеме незабавни действия
по отмяна на така наложената обезпечителна мярка. По повод обжалването е осъществена кореспонденция
между отдел „Обжалване“, ТД на НАП С., ЦУ на НАП, Дирекция „Централно звено за
връзка“ - писмо с изх. № 20-00-1156/20.03.2019 г. на ТД на НАП – С. и вх. №
24-28-491/20.03.2019 г. на ЦУ, в което се установява, че не е налице безспорна
идентификация на Г.Б.И. като задължено лице.
Отправени са последователни
запитвания и напомнителни писма от НАП до Г., съответно от 12.03.2019г., 26.03.2019г.,
04.04.2019г., 12.04.2019г., 30.04.2019г., 15.05.2019г. /л.417-425 от том
II дело № 12206/2019г., АССГ/, за предоставяне на допълнителна идентифицираща
информация за задълженото лице, включително за копие от документ за
самоличност, които са без отговор от запитаната страна.
На 12.03.2019г. Г.Б.И.
е подала сигнал за процесния случай, впоследствие преквалифициран на жалба
/л.31 от адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/,
до Комисия за защита на личните данни с вх. № ППН-02-150/12.03.2019г..
На 29.03.2019г. Г.Б.И.
депозира жалба до Административен съд - Перник, чрез директора на ТД на НАП – С.,
срещу мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП С. на постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. №С180022-022-0004690 от 06.02.2018г. на
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - С. по
изпълнително дело № *********/2018 г. По жалбата на Г.Б.И. е образувано адм.
дело № 262/2019г. по описа на Административен съд - Перник.
С
писмо с изх. №ППН-02-150#5/20.05.2019 г. /л. 15 от том I дело № 12206/2019г.,
АССГ/ от страна на Комисия за защита на личните данни е изискана информация от
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване",
както следва: 1. колко физически лица с имена Г. (собствено), И. (фамилия), с
дата на раждане ***г. са налични в поддържаният от дирекцията регистър на
населението. Да се посочат всички идентифициращи лицата данни (три имена,
фамилия преди сключване на брак, ЕГН, постоянен и настоящ адрес); 2. на лицата
по т. 1. да се посочат имат ли адресна регистрация в гр. С.. ул. ****и към коя
дата; 3. на адрес гр. С.. ул. ****има ли регистрация на лице с имена Г.
(собствено), И. (фамилия), М. (фамилия, преди сключване на брак) и дата на
раждане *** г.; 4. да се посочи постоянния и настоящ адрес на лицето Г.Б.И.,
както и има ли адресна регистрация в гр. С. ул. ****
С писмо вх.
№ППН-02-150#6/22.05.2019 г. е получен отговор от Главна дирекция „Гражданска
регистрация и административно обслужване", както следва: 1. съгласно НБД
„Население" с името Г. (собствено), И. (фамилно) и дата на раждане ***г.
има само едно лице. Същото е с имена Г.Б.И. и ЕГН:**********. Фамилното име на
лицето от К. на И. е променено след сключения граждански брак през 1993 г.; 2.
от 10.04.2000 г. постоянният адрес на Г.Б.И. ***. Oт тогава Г.Б.И. не е
променяла постоянния си адрес. Лицето Г.Б. няма адресна регистрация в гр. С..;
3. в НБД „Население" не съществува лице със собствено и фамилно име Г.И.,
родено на ***г., с предходно фамилно име М.. Съгласно
регистъра на населението – Национална база данни (НБД) „Население“ с името Г.
(собствено), И. (фамилно) и дата на раждане ***г. има само едно лице. Същото е
с имена Г.Б.И. и ЕГН:**********. Фамилното име на лицето от К. на И. е
променено след сключения граждански брак през 1993 г.; 2. от 10.04.2000 г.
постоянният адрес на Г.Б.И. ***.
С писмо с вх. №
ППН-02-150#7/29.05.2019 г. Г.Б.И. изпраща документи по образуваното
изпълнително дело № *********/2018г., изходящи от Германския Търговски регистър
за регистрацията на ****GmbH (на немски език), с приложени протокол за
регистрация на лицето като акционер от 29.03.2016 г., списък с акционерите от
11.04.2016 г. и регистрация на лицето като акционер. От тях е видно, че като
акционер в дружеството ****GmbH фигурира лицето Г.И., с моминско име М., родено
на ***г. /рождената дата на ищцата е ***г./ и с адрес ***.
С решение №
178/20.06.2019г., постановено по адм. дело № 262/2019г. по описа на Административен
съд - Перник, което е окончателно съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът отменя
мълчаливото потвърждение на директора на ТД на НАП - С. на постановление №С180022-022-0004690 от
06.02.2018г.на главния публичен изпълнител, като незаконосъобразно. / л.112-113
от адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/
Поради липсата на
обратна връзка от Г., на 16.05.2019г. е изпратен мейл от директора на дирекция
„Централно звено за връзка“ в НАП до ръководството на Федерална централна
данъчна служба Г., с молба за съдействие. На 25.06.2019г. от Г. е получено
сканирано копие на лична карта. От извършеното проучване в ЕСГРАОН по данните
от предоставената лична карта не са намерени записи. Отправено е запитване в
същия ден до МВР във връзка с представеното копие на документ за самоличност.
Съгласно отговор от МВР с изх. № УРИ 285300-8842 от 28.06.2019г., входиран в
НАП на 02.07.2019г. / л.133 от адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/ цитираната
лична карта е подправена и посоченият в нея ЕГН е некоректен.
С постановление
№С190022-024-0023734/03.07.2019г. на главен публичен изпълнител /л.110 от адм.д.
№ 201/2021г. на АС-Перник/ са отменени наложените обезпечителни мерки, наложени
с ПНОМ от 06.02.2018г. и ПНОМ от 08.02.2019г. по изпълнително дело №
*********/2018 г. С разпореждане
№С190022-035-0270577/03.07.2019г. / л.111
от адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/ е прекратено производството по
принудително изпълнение срещу Г.Б.И..
С решение №ППН-02-150 от
03.09.2019 г. /л.33-39 от адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/ Комисия за защита
на личните данни обявява жалба от 12.03.2019 г. на Г.Б.И. за основателна и на
основание чл. 58, §2, буква „и" във връзка е чл. 83, §5, буква „а" от
Регламент ЕС 2016/679 налага на Национална агенция за приходите в качеството му
на администратор на лични данни, имуществена санкция в размер на 55 000 лв. за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 2016/679.
Това решение на КЗЛД е обжалвано от страна на НАП последователно пред
Административен съд - С. град и Върховен административен съд. С решение №
3569/03.07.2020г. по адм. дело №12206/2019г. по описа на АССГ/л.40-47, адм.д. №
201/2021г. на АС-Перник е отхвърлена жалбата на НАП, а съответно с решение
№15613/16.12.2020г. по адм. дело №10423/2020г. /л.48-49 от адм.д. №
201/2021г. на АС-Перник/ ВАС оставя в сила решението на първоинстанционният
съд.
Ищцата се е обърнала с
жалби и молби за помощ и към други органи в периода от узнаването за запора до
вдигането му, а именно: до омбудсмана на Република България с жалба вх. №
1854/2019г. /л.50-52 от адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/, до
Министерство на външните работи с молба № 19ПР-1079/25.04.2019г. /л.54-54 от адм.д.
№ 201/2021г. на АС-Перник/, до
Посолството на Република България в Г./л.58-60 от адм.д. № 201/2021г. на
АС-Перник/.
В хода на първото разглеждане на делото са
приети като доказателства представени от ищцата амбулаторен лист №000603 от
30.06.2021г. за преглед на Г.Б.И. от лекар специалист (психиатър) д-р Р.К./л.172,
адм.д. № 201/2021г. на АС-Перник/ и два
броя рецепти, първата издадена от д-р В.К.(психиатър) на 25.02.2021г., а
втората издадена от д-р Р.К.на 30.06.2021г. В амбулаторен лист поставената
основна диагноза е „ясно изразена лабилност в депресивния спектър“, а с
рецептите са предписани лекарства. Събирани са гласни доказателства, като е
разпитана свидетелката Т.Г.С., при режим на довеждане от ищцата.
От показанията на
свидетеля С., се установява, че познава ищцата от много години, тъй като са
колежки, като от 2012г. работят в един и същи кабинет. Свидетелката е била
запозната с процесния случай още от самото начало, когато Г.И. не е успяла да
изтегли пари с дебитната си карта. Заявява, че след блокирането на всичките
банкови сметки за задължения от около 180 000 лева потърпевшата е изпаднала в
тежко финансово и здравословно състояние. Наложило се да я дава пари на заем,
като знае, че и други колеги са й услужвали с пари. Г.И. се сринала емоционално
от случилото се, ходила на психиатър периодично и приемала изписани й
медикаменти. Притеснявала се да споделя с колегите за проблемите, които има и
за влошеното си психическо състояние. Дори не е споделила за наложените й
запори със съпруга си. Според свидетелката, Г.И. продължава да изпитва
емоционален дискомфорт и до днес.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените по адм. д. № 201/2021 г. на
АС Перник писмени и гласни доказателства, както и от приобщеното адм.д. №
12206/2019г. по описа на АССГ.
При така изяснената фактическа обстановка, на база на събраните и
обсъдени по съдебното производство доказателства, съдът прие следното от правна
страна:
Предявените от Г.И. обективно съединени искове
следва да се квалифицират като такива с правно основание чл. 82, § 1, вр. с § 2
от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД, вр. чл. 203 АПК, вр. чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ.
Правото на ефективна съдебна защита срещу
администратор или обработващ лични данни е уредено в член 79, параграф 1 от
Общия регламент, който предвижда, че без да се засягат които и да било налични
административни или несъдебни средства за защита, включително правото на
подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има
право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по регламента са
били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в
съответствие с регламента. Производствата срещу даден администратор или
обработващ лични данни се образуват пред съдилищата на държавата членка, в
която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване -
член 79, параграф 2.
Правото на
обезщетение и отговорност за причинени вреди е предвидено в член 82, параграф 1
от Общия регламент, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални
или нематериални вреди в резултат на нарушение на регламента, има право да
получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените
вреди. Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи
отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава
регламента. Фактическият състав на отговорността по чл. 82 от Регламент /ЕС/
2016/679 изисква следните задължителни елементи: 1. доказано нарушение на
Регламент /ЕС/ 2016/679; 2. наличие на материална или нематериална вреда и 3.
причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента.
Реализирането на отговорността е обусловено от кумулативното наличие на всеки
от елементите от състава на отговорността. Националната нормативна уредба за
защита правата на физическите лица при обработване на личните им данни,
доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679, се съдържа в Закона
за защита на личните данни - чл. 1, ал. 1 ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД,
при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по закона субектът на
данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия
лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за
претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични
данни от страна на администратора или на обработващия лични данни - чл. 39, ал.
2 ЗЗЛД. В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не се съдържа специална процесуална уредба относно
реда за упражняване на правото на субекта да сезира съда за нарушените му права
при обработване на личните му данни, а се препраща към общия
административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички
администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и
притежавани качества (публични органи или частноправни субекти), по аргумент от
§ 1, т. 1 АПК. Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси
обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване
на личните му данни, е уреден в глава единадесета "Производство за
обезщетения" на Административнопроцесуалния кодекс.
В хипотезата на претендиране на вреди от
действия и бездействия на администратора на лични данни, към която следва да се
подведе настоящият казус, незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Предмет
на проверка по съществото на спора е установяването дали действието или
бездействието на администратора на лични данни е съответно на Общия регламент
за защита на личните данни и/или ЗЗЛД. За да е основателен иска, следва да са
налице три кумулативни предпоставки: 1 установено от Съда незаконосъобразно действие/
бездействие на НАП,в качеството на администратор на лични данни, по посочените
от ищеца конкретни текстове на ЗЗЛД и Регламента/; 2 настъпили вреди/от
претендирания вид, размер, естество и период на настъпване/; 3/ причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди и установеното незаконосъобразно действие, т. е.
вредите да са пряка и непосредствена последица от първата предпоставка. В
тежест на ответника е да докаже липсата на два от елементите от фактическия
състав на отговорността за вреди, а именно - да установи липсата на нарушение по
смисъла на регламента и/или ЗЗЛД или липсата на причинна връзка с твърдените
вреди.
С уточнителна молба от 02.03.2022г., в
изпълнение на указанията на съда за конкретизиране действията и бездействията
на ответника, от които се твърди, че са причинени вреди, отговорността на
ответника е ангажирана с твърдения за конкретните действия и бездействия на
НАП, довели до причиняването на вреди, а именно обработване, в хипотезата на
събиране, употреба и предоставяне на лични данни на ищцата от страна на НАП във
връзка с постъпило искане по реда на
Директива 2010/24/ЕС на Съвета на 02.01.2018г. Следва да се отчете
настъпилата промяна в правната рамка в областта на защита на личните данни и
факта, че Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и Съвета е в сила от
25.05.2018г., а събирането на личните данни е извършено на 05.01.2018г., след
получаване на искането, първото Постановление за налагане на обезпечителни
мерки /невръчено/ е на 06.02.2018г. Доколкото Регламент /ЕС/ 2016/679 има пряко
действие, юридическите факти и породените от тях последици следва да се
преценяват според материалния закон, който е бил в сила към момента на тяхното
възникване - в случая Закона за защита
на личните данни в редакцията му преди 02.03.2019г. По отношение на действията,
извършени след 25.05.2018г. са приложими разпоредбите на Регламент /ЕС/
2016/679.
Не е спорно, че на 02.01.2018
г. в Дирекция „Централно звено за връзка" към НАП е постъпило искане за
събиране на вземания от Г. по защитена CCN мрежа чрез CCN/Rec-b-vat за лицето И.
(собствено име) и Г. (фамилно име), с дата на раждане *** г. Адресът на
задълженото лице е гр. С.. п.к. **** ****. Лицето е посочено като управителен
директор на дружество, регистрирано в Г. - ****GmbH, с посочен адрес в Г.. Искането
е по реда на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16.03.2010 г. относно взаимната
помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки и
Регламент за изпълнение (ЕС) № 1189/2011 на Комисията от 18 ноември 2011 година
за определяне на подробни правила по отношение на някои разпоредби на Директива
2010/24/ЕС на Съвета относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани
с данъци, такси и други мерки. В тази връзка от НАП са разработени и
предоставени преписката „Процедура обмен на информация по молба за взаимна
помощ на държава членка на ЕС”, „Процедура обмен на информация по искане на
взаимна помощ на публичен изпълнител към държава членка на ЕС”, „Процедура
уведомление по молба на друга държава членка на ЕС или по молба на орган по
приходите на НАП” и „Процедура обмен на информация по молба за взаимна помощ на
държава членка на ЕС“. Видно от съдържанието на формуляра е, че изискваната
информация не е пълна, а именно липсват данни за презиме, име и моминско име на
длъжника, обстоятелство което се потвърждава и от налично по преписката писмо е
изх. № 20-00-1156/20.03.2019 г. на ТД на НАП и вх. № 24-28-491/20.03.2019 г. на
Централното управление, в което е посочено, че „… При преглед и анализ на
предоставените в отдел „Обслужване” доказателства от страна на публичния
изпълнител, се установи, че не е налице безспорно установяване на
идентификацията на Г.Б.И. като задължено лице“, като относно правилното
идентифициране на лицето следва да се изиска допълнителна информация от
компетентния орган в Г.. Такава допълнителна информация е изискана едва през
2019 г. на 12.02.2019 г., в отговор на която на 12.03.2019 г. е установено
моминското име на задълженото лице „М.“, а 25.06.2019 г. в предоставено копие
на личната карта на задълженото лице, които свидетелстват, че жалбоподателката
не е задълженото лице.
Съгласно одобрената от НАП процедура № ЦЗВ 8
Версия Д по Обмен на информация по молба за взаимопомощ /л.137 – л.144 от том II
дело № 12206/2019г., АССГ/, когато е налице установено непълно искане за
взаимопомощ следва да се изиска допълнителна информация от държавата членка,
изпратила искането (4. 4. 2), а в случай, че държавата членка не може да
предостави поисканата допълнителна информация, което препятства идентифициране
на задълженото лице, преписката следва да се приключи.
При направената в
ЕСГРАОН справка са събрани лични данни на жалбоподателката в обем три имена,
единен граждански номер, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, номер на
лична карта. Личните данни са неправомерно събрани предвид обстоятелството, че
задълженото лице е с имена Г.Б.И., същото освен с различно бащино име и с
различно ЕГН и дата на раждане от тези на жалбоподателката, а именно
жалбоподателката е с дата на раждане ***г., а задълженото лице с дата на
раждане дата ***г., както и с различен постоянен адрес. Видно от направена
служебна справка в ЕСГРАОН постоянният адрес на жалбоподателката е гр. Перник и
никога не е променян, докато адреса посочен в искането е гр. С., ул****
Данните са събрани в
нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД доколкото липсва условие за допустимост за тяхното
събиране, а в последствие и тяхната употреба за образуване на изпълнително дело
№ *********/2018г срещу жалбоподателката
за събиране на вземане в размер на 169 315,37 лв., постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0004690, с което са наложени запор върху
банкова сметка *** ****АД и върху МПС.
Видно от представена
по преписката справка в регистъра на Българска народна банка, на 08.02.2019 г.
от НАП, във връзка с изпълнителното дело, са събрани допълнителни данни за
жалбоподателката, свързани с нейни банкови сметки. В следствие на което е и
издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С180022-022-0005668/08.02.2019г. за запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки на жалбоподателката, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверено
управление на сметки на жалбоподателката в банка ****,****,****,****.
Събирането на тази информация за лицето е незаконосъобразна и в нарушение на
чл. 6, § 1 от Регламента, доколкото се касае за обработване извършено след
25.05.2018 г., като за същото не е налице нито едно от разписаните в цитираната
разпоредба условие за допустимост на обработване. Осъщественото в последствие
обработване на личните данни на жалбоподателката, а именно предоставянето им на
съответните банки с изпратени до тях запорни съобщения също е
незаконосъобразно.
Събраните по преписката доказателства
свидетелстват за допуснато от НАП нарушение още на етап събиране на лични
данни, което в последствие е довело до тяхната неправомерна употреба и
предоставяне във връзка с образуваното изпълнително дело за събиране на вземане
в размер на 169 315,37 лв. установено в Г. срещу жалбоподателката, в качеството
й на задължено лице, каквото качество безспорно се установи, че същата не
притежава по отношение на конкретното задължение, предвид представените
доказателства, в частност копие на лична карта. Освобождаването от отговорност
на администратора е допустимо, съгласно чл. 82, § 3 от Регламента, само ако
администраторът на лични данни докаже, че по никакъв начин не е отговорен за
събитието, причинило вредата. Неоснователни са възраженията на ответника, че
искането не е било непълно и същият не е имал задължение да иска допълнителна
информация от запитващата държава. Видно от формуляра, попълнени са две имена
на лицето, и то разменени фамилно и собствено име. Посочването на собствено и
фамилно име на лице, дата на раждане и адрес, макар като информация да има
характер на лични данни, категорично не е достатъчна, за да бъде същото
индивидуализирано. В административноправната система на Република България има
друг траен и определящ признак наред с името на лицето и това е ЕГН, въз основа
на който наред с името дадено лице може да бъде индивидуализирано. Личните
данни, които в случая са предоставени на НАП са сведени до две имена, дата на
раждане и адрес, които не са в достатъчен обем, за да може лицето, до което се
отнасят да бъде индивидуализирано. Доказването, че няма друго лице с имената на
задълженото лице в регистрите на Национална база данни "Население",
не сочат липса на нарушение от страна на администратора на лични данни. Дори и
името да е уникално (а то в случая не е), само то не създава уникална връзка с
лице. В този
смисъл е и съдебната практика –решение № 9776/25.06.2019 г. по адм. д. №
1547/2019 г. по описа на ВАС, решение № 8588/07.06.2019 г. по адм. д. №
9926/2018 г. по описа на ВАС.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от
ЗЗЛД (отм.) предвижда, че личните данни на физическите лица трябва да се
обработват законосъобразно и добросъвестно, както и да бъдат съотносими,
свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. По същия начин и
принципите, заложени в чл. 5, § 1, б. "а" и б. "в" от
Регламент ЕС 2016/679 /приложим от 25.05.2018 г./, регламентират, че личните
данни са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по
отношение на субекта на данните и подходящи, свързани със и ограничени до необходимото
във връзка с целите, за които се обработват. Условията за допустимост при
обработване на личните данни са изрично и изчерпателно посочени в чл.4, ал.1
ЗЗЛД (редакцията ДВ, бр.91/2006г., отм. ДВ, бр.17/2019г.). Според цитираната
разпоредба обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е
налице поне едно от следните условия: 1. обработването е необходимо за
изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични
данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето
съгласие; 3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор,
по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за
действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; 4.
обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото
лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е необходимо за
изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; 6.
обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон
на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7.
обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на
администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните,
освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото
лице, за което се отнасят данните. Цитираните разпоредби са идентични с тези
предвидени и в чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 2016/679 (приложим след
25.05.2018г.). В случая, чрез образуването на изпълнително дело, както и
впоследствие чрез събирането на допълнителни данни за Г.И. на 08.02.2019 г.,
свързани с нейните банкови сметки, предоставянето им на съответните банки с
изпратени до тях запорни съобщения с Писма изх. №№
С190022-003-0005705/08.02.2019 г. С190022-003-0005707/08.02.2019г.,
С190022-003-0005709/08.02.2019г. и С190022-10-0005710/ 08.02.2019 г. на НАП и
на Централния регистър на особените залози с искане за вписване на запора в
регистъра, е извършено обработване на лични данни (в обем трите имена, ЕГН,
постоянен и настоящ адрес, номер на лична карта и семейно положение, номера на
банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касети) по смисъла на закона. Незаконосъобразните действия на ответника се
изразяват в обработването на лични данни на ищцата чрез събирането, изготвянето
на посочените документи и предоставянето им на трети страни, без да е налице
нито едно от условията за допустимост на обработване. Личните ѝ данни са
обработени от НАП, в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отменен) и чл. 6, ал. § 1 от Регламента. Същото не е
съобразено с изискванията за законосъобразност и допустимост на обработването
на лични данни, извършено е без съгласието на жалбоподателката и без да е
налице нито едно от останалите условия за допустимост на обработването посочени
в цитираните разпоредби, а именно същото не е извършено в изпълнение на
нормативно установено задължение на администратора на лични данни, не е
необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за
изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия,
предоставени на администратора със закон, или за реализиране на законните
интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат
приоритет.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице първият от
елементите на фактическия състав на отговорността – незаконосъобразни действия
на администратора на лични данни, извършени в нарушение на Регламент /ЕС/
2016/679 и ЗЗЛД в редакцията му преди 02.03.2019г.
По отношение претендираните неимуществени вреди съдът намира искът за
частично основателен.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява
промяна в начина и качеството на живот на ищцата, безпокойство, притеснения, психично
напрежение и чувство на несигурност. По отношение на причинната връзка между
незаконосъобразните действия на ответника и причинените вреди на ищцата съдът
намира, че неправомерната употреба и предоставяне във връзка с образуваното
изпълнително дело на личните данни на ищцата е в пряка причинно-следствена
връзка с претърпените неимуществени вреди. Според събраните
по делото гласни доказателствени средства, не се констатират други причини –
факти, събития или състояния – които да са обусловили посочените неудобства. Така развилите се събития са от естество и обективно да предизвикат
подобни негативни изживявания, като описаните, доколкото се касае до засягане
правната сфера на физическо лице.
Накърнено е основно право на ищцата, като физическо лице, при
обработване на личните й данни от ответника като администратор. Накърнени са
легитимните й очаквания спрямо държавата за сигурност в личната и имуществената
й сфера. Видно от писмените доказателства, тя се е обърнала с молба за помощ
към всички възможни институции – съд, КЗЛД, омбудсмана, МВнР, Посолоството на
Република България в Г., като от писмата й ясно личи чувство на безпокойство и
безпомощност в създалата се ситуация.
Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се
прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили
обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Безспорно, ищцата е претърпяла негативни емоционално-психически
преживявания, настъпили в резултат на установените по делото незаконосъобразни
действия на длъжностните лица на ответника. Периодът, за който се твърди, че са
настъпили неимуществените вреди, е посочен в исковата молба /уточнена с молба
от 16.04.2021г. относно периода – л.95 от адм.д. № 201/2021, АС Перник/ по
следния начин – 08.02.2019г. /датата на Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки № С180022-022-0005668/ – 08.04.2021г. /датата на предявяване на исковата
молба/. От исковата молба се установява, че ищцата е разбрала за проблема на
11.02.2019г., когато прави опит да изтегли заплатата си от банкомат, поради
което съдът приема, че именно това е началната дата на периода, през който
ищцата е изживяла стреса. Крайната дата следва да е датата на отмяна на обезпечителните
мерки и прекратяване на производството по принудително изпълнение, а именно
03.07.2019г., когато с постановление №С190022-024-0023734/03.07.2019г. на
главен публичен изпълнител са отменени наложените обезпечителни мерки, наложени
с ПНОМ от 06.02.2018г. и ПНОМ от 08.02.2019г. по изпълнително дело №
*********/2018 г., а с разпореждане №С190022-035-0270577/03.07.2019г. е
прекратено производството по принудително изпълнение срещу Г.Б.И.. Не се
установява за периода след прекратяване на производството по изпълнително дело
№********* ищцата да е продължила да търпи неимуществени вреди. Тоест, периодът
на претърпените неимуществени вреди се определя приблизително на 5 месеца. В
конкретния случай, съобразявайки характера на увреждането в личностната сфера
на ищеца, което е обичайно за подобни случаи, съдът счита, че
незаконосъобразните действия на ответника не са довели до трайни неблагоприятни
последици върху психиката на ищеца. В тежест на ищеца е да установи твърдяното
влошено здравословно вкл. психическо състояние, произтичащо от
незаконосъобразните действия, в пряка причинна връзка с него. За доказване на
тези твърдения е представен амбулаторен лист за преглед от специалист –
психиатър и рецепта за изписани лекарства от 2021г., датиращи много след
спорния период. Не са ангажирани експертни становища на медицинска и
психологическа експертиза.
Държи се сметка и за обстоятелството, че НАП е предприела незабавно
действия за изясняване на въпроса, след обаждането на ищцата до публичния изпълнител
на 12.02.2019г. Отправени са многократни запитвания до Г. относно
идентифицирането на задълженото лице по искането. В изпълнителното производство
е настъпило положително развитие, за период, по-малък от 5 месеца, е прекратено
изпълнителното дело. Не са превеждани суми от банковите сметки на ищцата за
изпълнение на вземането.
Отчитайки посочените по – горе обстоятелства и периода на исковата
претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, стандарта на живот /вкл. минимално установената работна заплата
за страната за 2019 г. -560 лева/, настоящият съдебен състав приема, че искът
следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода 11.02.2019г. до 03.07.2019г. в размер на 5 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 08.04.2021 г. (датата на предявяване на исковата
молба) до окончателното й изплащане. За разликата до пълния претендиран размер
от 240 442.09 лева и дължимите лихви искът следва се отхвърли като недоказан.
По отношение на
претендираните от ищцата имуществени вреди от неправомерното обработване на
личните данни, исковата претенция е неоснователна. Липсва пряка
причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и неправомерното
обработване на личните данни, а освен това настъпването на самите вреди не е
доказано. Съображенията за това са следните:
Съгласно
уточнителната молба с конкретизация на иска, ищцата претендира имуществени
вреди – пропуснати ползи, изразяващи се
в невъзможността да ползва личните си парични средства и да задоволява
ежедневните си потребности, поради незаконосъобразните действия и бездействия
на органите на НАП при неправомерното обработване на лините й данни, довело до
последица налагане на обезпечителна мярка – запор върху всичките й банкови
сметки за периода 08.02.2019г. /датата на налагане на запора/ до 03.07.2019г.
/датата на отмяна на обезпечителната мярка с постановлението на главния
публичен изпълнител/. Имуществените
вреди по принцип представляват: претърпяна загуба и/или пропусната полза.
Пропусната полза представлява неосъщественото увеличаване на имуществото, макар
да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е
бил лишен от сигурна облага. Нарастване на имуществото ще бъде налице, когато
от използването на паричната сума се получава материално благо, което съдебната
практика приема, че установяването на пропуснатите ползи става като се изхожда
от нормалното, закономерно настъпване на същите, ако обезпечението не беше наложено
- т. е ако сумата по банковите сметки на ищцата беше в разпоредителната му
власт, но при претенция за пропуснати ползи следва да съществува сигурност за
увеличение на имуществото, а не същото само да се предполага и пропуснатите
ползи следва да имат качество на реалност и сигурност. Невъзможността ищцата да тегли суми от
банковите си сметки не е пропусната полза в гореописания смисъл, както и наложената
на ищцата обезпечителна мярка - запор върху сметки не поражда парично
задължение в нейната правна сфера за престиране на запорираната сума.
За пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че са неоснователни твърденията на ищцата,
че е търпяла имуществени вреди – пропуснати ползи, в резултат на
незаконосъобразен административен акт, отменен от съда. Запорът върху банковите
сметки в различни банки - ****,****,****,****, наложен с постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0005668/08.02.2019г., не е
отменен, както твърди ищцата с Решението на АС – Перник по адм.д. № 262/2019г.
Обект на съдебен контрол в това производство е било Постановлението за налагане на обезпечителни мерки от
06.01.2018г за запор на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“, за което няма
доказателства ищцата въобще да е узнала преди 08.02.2019г., още по-малко да е
търпяла вреди. С оглед на изложеното искът за имуществени вреди следва да
бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.
Относно
разноските:
По отношение на
претендираните разноски за воденето на делото, съгласно разпоредбата на чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Съгласно
чл. 226, ал. 3 АПК настоящият състав трябва да се произнесе и по разноските по
водене на делото във ВАС.
Ищецът е внесъл
държавна такса в размер на 20 лева за първоначално образуване на
производството, държавна такса от 10 лв. за касационна жалба. Заплатил е изцяло
и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 5 030 лева за
касационната инстанция /л.16 от адм.д. № 9152/2021г. на ВАС/, и 5030 лв. за първоначалното
разглеждане на делото /л.90 от адм.д. № 201/2021г. на АС – Перник/. От страна
на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото
възнаграждението от 5 030 лв. за една инстанция е в минималния размер, изчислен
съгласно чл. 8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за един адвокат. Съразмерно уважената част на
иска на ищцата се дължат разноски в общ размер на 201, 85 лева.
С писмения
отговор на исковата молба и в хода на устните състезания по делото ответната
страна – НАП, е направила искане за присъждане на разноските по делото, като
претендира юрисконсултско възнаграждение. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР към ЗИД ЗОДОВ
(Обн. - ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) този закон се прилага за предявените
искови молби, подадени след влизането му в сила. Исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, е подадена на 08.04.2021г., поради което
разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ще намери приложение по отношение на сторените
разноски от ответника. Изчислени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 400 лв. юрисконсултско възнаграждение за всички
инстанции, същите следва да му се присъдят по съразмерност съгласно
отхвърлената част на исковете в размер на 392 лв.
Така мотивиран,
Административен съд – Перник:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, да заплати на Г.Б.И. с ЕГН:********** сумата от 5 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2021 г. (датата на подаване
на исковата молба) до датата на окончателното й заплащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия на ответника, изразяващи се в неправомерно обработване на личните
данни на ищцата, извършено в нарушение на Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за размера над тази сума до целия претендиран размер от 240
442.09 лева, ведно със законната лихва, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Б.И. с ЕГН:**********
срещу Национална агенция за приходите иск за присъждане на имуществени вреди в размер
общо на 9 557.91 лева, ведно със законната лихва, настъпили в резултат на незаконосъобразни
действия на ответника, изразяващи се в неправомерно обработване на личните
данни на ищцата, извършено в нарушение на Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, да заплати на Г.Б.И. с ЕГН:********** сумата от 201.85 лева,
представляващи извършени от последната разноски по делото, съобразно уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА Г.Б.И. с ЕГН:********** да
заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 392 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/