РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. В., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110103275 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от З.С. М., ЕГН ********** и
С. СТ. МЛ., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № 4 срещу ЗД „Б. И.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Д. Б.” № 87 субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 5000,00 лв., като
частичен иск от целия в размер на 50000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от всеки един от ищците неимуществени вреди, представляващи болки и страдания
вследствие на смъртта на техния внук - С. А. С., настъпила на 06.08.2018 г. вследствие ПТП,
виновно причинено от А. Н. Х., ЕГН ********** на път първи клас 1-9, на км. 119+700 от
кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, местност „Х.“, по посока местност „К.",
област В. при управлението на „Ф.", модел „Г.", с ДК № *, застрахован по риска „ГО“ на
автомобилистите“ в ответното дружество с полица № *., ведно с лихва за забава върху
обезщетенията, считано от 05.05.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата си молба ищците чрез адв. Е.М. и адв. М.Т. излагат, че са прародители по
бащина линия на С. А. С., ЕГН **********. Сочат, че техният внук е починал на 06.08.2018
г. при ПТП причинено от А. Н. Х., ЕГН **********, който с влязла в сила присъда е
признат за виновен в това, че на 06.08.2018 г., на път първи клас 1-9, на км. 119+700 от
кръстовището на Автомагистрала „Ч.м.", местност „Х.", по посока местност „К.“, област В.,
при управление на МПС - лек автомобил „Ф.", модел „Г.", с ДК № *, нарушил правилата за
1
движение и с това по непредпазливост причинил смъртта на С. С.Х., на 14 години и на С. А.
С., на 17 години, както и множество средни телесни повреди на Е. Т. А., на 15 години и така
извършил престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б", пр. 1 от НК. Излага се, че с
присъдата на основание чл. 300 от ГПК и чл. 414 от НПК е установено със задължителна за
гражданския съд сила, обстоятелството, че А. Н. Х. е извършил посоченото в присъдата
действие като поведението му е противоправно и са причинени на трети лица вреди, в
причинна връзка помежду си. Сочи се, че към датата на ПТП ответникът е обезпечавал
застрахователното покритие на увреждащия автомобил по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност". Застрахователното дружество е уведомено за претенцията с
покани получени на 05.04.2019 г., а с писма от 13.07.2020 г. ответникът отказал да заплати
обезщетения за неимуществен вреди на ищците. Ищците поддържат, че преживените
неимуществени вреди се изразяват в цялостно влошаване на физическото им състояние,
непрестанни пориви за плач, загуба на апетит, драстично отслабване, цялостно състояние на
апатия към заобикалящия ги свят. Излагат, че са станали неконтактни. Сочат, че са били
изключително близки и привързани към починалия си внук, който споделял всичко с тях.
Излагат, че семейството живеело без конфликти и задружно. Сочат, че като родители на
бащата на момчето се страхуват как той ще понесе загубата на своя син. Поддържат, че имат
проблеми със съня и сънуват кошмари. Излагат, че са помагали в отглеждането на момчето
още от раждането му, а то ги имало за втора майка и баща. Сочат, че състоянието им не се е
променило и продължават да търпят огромна болка, а с оглед тяхната възраст това не би се
променило до края на живота им. По изложените съображения молят предявените искове да
бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Б. И.” АД е депозирал писмен
отговор на исковата молба чрез адв. Е. Ст., с който исковете се оспорват по основание и
размер. Не спори, че е обезпечавал ГО за лек автомобил „Ф.", модел „Г." с ДК № *към
датата на инцидента, както и че дружеството е поканено да заплати обезщетение, но
отказало поради липса на доказателства за установяване на особено близки отношения с
починалия и действително претърпените вреди. Оспорва твърденията на ищците, че са
прародители на С. А. С. по бащина линия, както и за близост и взаимност с починалия,
както и понасянето на болки и страдания от загубата му. Сочи, че представените от ищеца
доказателства не установяват виновно и противоправно поведени на водача А. Хр., за което
няма и акт по чл. 300 от ГПК, в която връзка се оспорва водачът на застрахования автомобил
да е имал виновно и противоправно поведение причинило ПТП. Оспорва се механизма на
ПТП. В условията на евентуалност претенциите се намират за завишени по размер и
противоречащи на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ. Навежда се твърдение за съпричиняване поради това, че Сашо Сашев не е използвал
предпазен колан. Оспорват се по основание и рзмер и акцесорните претенции. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора – ищците чрез адв. М.Т. докладвани от съда, а ответникът чрез адв. адв. Г.
2
С.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП - 06.08.2018 г., лек автомобил „Ф.", модел „Г.“, с ДК № *, е
бил застрахован по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество, със срок на действие до 10.07.2019 г.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки ищците С. С. М. и З. Ст.
М. са прародители бащина линия на С. А. С., роден на * г., починал на * г.
По делото е приет препис от Присъда № *г. по НОХД № * г. по описа на ВОС,
изменена с Решение № * г. по ВНОХД № *г. по описа на Апелативен съд – В., видно от
която водачът на лек автомобил „Ф.", модел „Г.“, с ДК № * - че А. Н. Х. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. З, б. "б", пр. 1, вр. чл. 54 от
НК, тъй като на * г., на път първи клас 1 - 9, на км. 119+700 от кръстовището на
Автомагистрала „Ч. м.", местност „Х." по посока местност „К.", обл. В., нарушил правилата
за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП -„При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.:
на водача на ППС от категория "В" извън населено място е забранено да превишава скорост
на движение от 90 км.ч.", като се е движил със скорост 119 км/ч и с това по непредпазливост
причинил смъртта на Снежана Селим Хюсеин, на 14 г. и С. А. С.., на 17 г. и средни телесни
повреди на Елисавета Тикова Асенова, на 15 г. Видно от представеното Решение № *г.
постанвено по к.н.д. № *г. по описа на ВКС присъдата на ВОС е влязла в законна сила на *
г.
Видно от преставената с исковата молба извънсъдебна кореспондения водена през
2019 г. и 2020 г. между страните, ответникът е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение на ищците поради липсата на установени особено близки взаимоотношения с
починалия и действително претърпени от смъртта вреди.
Като доказателство по делото е прието заключението на назначената СМЕ изготвена
от вещото лице д-р Д. Д. След запознаване с НОХД № * г., справка с Архив на Отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. А.-В.” АД вещото лице е установило, че при огледа и
аутопсията върху трупа на С. А. С. са установени следните травматични увреждания: тежка
мекотъканна травма в областта на шията с разкъсване на десните външна и вътрешна
яремни вени, тежка коремна травма с разкъсване и размачкване на черен дроб, слезка, излив
на значително количество кръв в коремната кухина, остра кръвоизливна анемия, контузия
на десен бял дроб, вдишана кръв в белите дробове, счупване на първи дясно ребро, горния
клон на дясната срамна кост, множество порезни рани по лицето, шията, десния горен
крайник. Като причина за смъртта вещото лице е посочило острата кръвоизливна анемия
развила се в причинно-следствена връзка с тежките травми в областта на шията и корема,
като е установило пряка причинно-следствена връзка между тях и настъпилия смъртен
изход. Съгласно заключението са установени порезни рани резултат на действието на
3
предмети с режещи ръбове, каквито могат да бъдат фрагментни стъкла. Отразено е, че
останалите описани травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети. При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че типичните увреждания при
използване на предпазен колан са кръвонасядания в областта на гръдния кош и ожулване в
областта на гръдния кош и такива не са били установени по време на аутопсията.
Като доказателство по делото е прието заключението на назначената СATE изготвена
от вещото лице А.В.. Екпсертът сочи, че причината за процесното ПТП от * г. е
неосъществяване на контрол над управлението на лек автомобил „Ф. Г.“ с ДК № *от страна
на водача А. Н. Х., което в комбинация със скоростта на движение на автомобила от 118.33
км/ч. (над разрешената за пътния участък скорост) и липсата на реакция от страна на водача,
са довели до напускане на траекторията на движение на лекия автомобил. Съгласно
заключението на САТЕ водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати удара
с бетонна шахта, чрез спиране след първоначалното си излизане от платното за движение
при движение със скорост 118,33 км/ч. Вещото лице е заключило, че при движение със
скорост в рамките на 90 км/ч, водачът не е имал възможност да предотврати
произшествието, чрез спиране, но ударът в бетонната шахта би бил с много по - малка сила,
което би довело до по - малко увреждания. Екпсертът сочи, че водачът е имал възможност
да осъществява контрол на превозното средство и да не позволи първоначалното му
излизане от платното за движение. Поддържа, че това автомобилът се е върнал на платното
за движение, след което отново се отклонява надясно и излиза от асфалтовата настилка и
няма данни водачът да е предприел аварийно спиране и да се опитал да задържи автомобила
в рамките на платното за движение.
Като доказателство по делото е прието заключението на назначената комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза изготвена от вещите лица А.Ц. и д-р К.
К. Съгласно заключението, във връзка с впроса как всеки от двамата ищци е възприел
смъртта на внука си С. А. С. вещите лица сочат, че при двамата освидетелствани се
диагностицират клинични симптоми на разстройство в адаптация-смесено тревожно-
депресивна реакция. На въпроса отразила ли се е на психичното състояние на всеки един от
двамата ищци загубата на внука им вещите лица са заключили по отношение на ищеца М.,
че се отчита промяна в неговата емоционалност, предимно в дистимния спектър,
ретардираност и липса на инициативност в ежедневието, снижен фрустарционен план, което
го прави по малко адаптивен и пластичен в настоящото ежедневие. Относно ищцата М. се
сочи, че до момента на ПТП е със симптоматика тревожна, впечатлителна, емоционално
реагираща, предразположена към стрес, склонна към психо-соматични прояви,
емоционално-дистимна и с множество психосоматични изживявания, волево-адинамична.
На въпроса как се определя психичното състояние на всеки от ищците към настоящия
момент и има ли разлика с психичното състояние на всеки от двамата преди момента на
загубата на С. А. С., експертите са заключили, че преди ПТП ищецът М. е имал във връзка с
предстояща оперативна намеса предхождащо депресивно състояние, като след оперативна
интервенция на тумор през 2001 г. е отстранен единия му тестис, след което е провел и
4
химиотерапия. Видно от анамнезата на ищеца същият сочи, че е бил в психиатрична
клиника в мъжко отделение, поради депресия, семейни проблеми и страх от операцията.
Твърди се, че ищецът е имал определена 90 % трудова нетрудоспособност след операцията,
а понастоящем 50 %. Сочи се, че ищецът не работи понастоящем. Относно
освидетелстваната М. се сочи, че по нейни данни е преживяла мозъчен инсулт, но не е
провела стационарно лечение. В анамнезата ищцата сочи, че е преживяла инсулта на
06.05.2018 г. Излага се, че при изготвеното пълно психологично изследване няма данни за
нарушения в концентрацията на ищцата, устойчивостта и разпределяемостта на
вниманието; умерено снижение на работната памет. Излага се, че мисловният процес е
правилен по структура и съдържание. На въпроса какво е соматичното и психичното здраве
на всеки от двамата ищци и могат ли да бъдат констатирани нарушения в психическата им
устойчивост и способността да се справят с ежедневно-битовите си задачи вследствие на
загубата на внука им, вещите лица са установили, че разстройство в адаптацията - смесено
тревожно-депресивна реакция е причина за по-ниския фрустрационен праг на този ищец и е
причина за промяната в качеството му на живот и загубата на конфорт. Относно ищцата е
установено, че към момента на освидетелстването тя приема предписано лечение за
соматичните си проблеми, които имат своята емоционална натовареност поради актуалното
и тревожно депресивно разстройство. Диагностицирана е с със застойна „ангажираност” със
психотравмата, емоционална натовареност поради актуалното и тревожно депресивно
разстройство.
При изслушването си в о.с.с. вещото лице д-р К. сочи, че всяка психотравма
отзвучава с времето или се заравя както специалистите казват, покрива се с нови
преживявания и нови спомени. Излага, че не може да каже със сигурност дали в някакъв
следващ период от време при дадено събитие, може да се възпроизведат стари преживявания
от тази психотравма, но преживяването с времето ще намали своя емоционален заряд и няма
да определя житието, ежедневието на лицата, с времето ще се намали като интензитет и
емоцията. При изслушването си в о.с.з. вещото лице Ц. сочи, че етапите на загуба и скръб
при смъртен случай са най-просто казано отричане, гняв, депресия и последния етап е
приемане. Поддържа, че понастоящем ищците се намират в етапа излизане от депресията и
влизат в приемането, като приемането не означава, че ищците в момента изпитват радост
или щастие. Сочи, че приемането е съблюдаване с фактите, загубата е трайна и необратима,
няма този гняв, който се изпитва в предишните етапи и се излиза от периода на депресията
към периода на приемането. Сочи, че отговор на въпроса колко време ще трябва за да се
премине и през третата фаза би бил твърде условен, защото възстановяването зависи от
ежедневните ситуации и случките, с които хората се сблъскват в своето ежедневие. Вещото
лице д-р К. сочи, че няма данни за психосоматични проблеми на ищците преди
катастрофата.
Ищците по делото са ангажирали и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Й. А. А., с който ищците са във връзка на сватовство и А. В.А..
Свидетелят А. сочи, че познава ищците от 1979 г. Излага, че двамата били в шок от
5
новината за смъртта на внука им, не знаели какво говорят. Поддържа, че двамата го
подготвяли за абитуринт и били много горди, че внукът им завършва. Дядото искал той да
следва история за да има внук учен. След трагедията двамата изгубили надежда и започнали
да се затварят. Били много близки, като внукът бил кръстен на дядо си, който го разхождал
на различни места. Излага, че ищците са живели в един и същи двор с внука си. Той спял до
тяхната стая, а бабата му готвела. През повечето време Сашо спял при баба си и дядо си.
Любимата му закуска били сандвичите и баба му, която доста години работила в Турция го
учела да прави турски сандвичи. Сочи, че бабата е помагал при отглеждането на внука си в
ранната му възраст, при къпане и повиване. След смъртта двамата не общували с никого, а
преди това по празници се събирали. Дядото посещавал и психиатър. По-нататък в
показанията си сочи, че родители на С. са С.Хр. и А.С., като четирите им деца живеели при
тях. По нататък свидетелят сочи, че бабата и дядото по-често се грижели за децата и те били
повечето време при тях. Дядото бил 7-8 г. в чужбина, а бабата доста години работила в
Турция, като на три месеца се връщала и тогава често С. бил при нея. Излага, че преди
катастрофата бабата и дядото нямали оплаквания и заболявания.
Вторият свидетел сочи, че в деня на инцидента видял в двора З. да си скубе косите,
да крещи „детето ми замина, как ще кажа на А. какво е станало“. Поддържа, че З. и С. са
родители на баджанака му. Сочи, че З. плачела и казвала „замина ми детето“. Излага, че
ищците и семейството на сина им Андрей живеело в един двор, а С. е оставал да спи при
дядо си и баба си. Там бил израснал и те го гледали от бебе, защото когато се родил синът
им бил в казармата, а жена му била малка. Излага, че тримата били много близки. Ищците
искали внука им да завърши обучението си, а мечта на дядото била да закара внука си в
Русия, за да му покаже къде е работил. Двамата садяли домати, дядо му го учил да гледа и
цветя, а бабата. да готви, защото била добра готвачка. Тя работила в Турция където гледала
стари хора. След смъртта на внука им ищците много се променили, затворили се и не искали
да говорят с никой, а преди се събирали по празници и когато ищцата на три месеца се
прибирала от Турция. Поддържа, че след инцидента ицщите посетили психиатри и
психолози, както и че пият хапчета. Сега не били добре и само кимали, а преди си говорили
когато се срещнели на улицата. Сочи, че ищецът не бил същия човек. Излага, че родителите
на Сашо са се грижили за него. Поддържа, че като бил бебе той спял при баба си, а като
пораснал делял една стая с по-малкия си брат. Твърди, че Сашо бил на 15г. когато баба му
започнала да ходи в Турция и тогава понякога оставал да спи при дядо си. Излага, че не му е
известно преди катастрофата ищците да са имали заболявания. Поддържа, че преди
инцидента емоционалното им състояние било много добро, събирали се и се веселяли
нормално. Твърди, че ищците се готвили за абитуриентската вечер на внука си, като му били
приготвили подарък, а имали и планове за самия ден. След това искали да ходят заедно на
екскурзия, имали и план да го изучат.
Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По редовността на исковата молба съдът констатира, че с Определение № *г. е дал
6
указания на ищците в срок до о.с.з. с писмена молба да формулират надлежно претенциите
си за законна лихва за минал период, като държат сметка за обстоятелството, че датата на
начисляване не може да предхожда датата на депозиране на исковата молба, а при
положение, че се претендират обезщетения за забава и за минал период, представляващи
отделни искове, то следва претенциите да се уточнят по размер и период. Видно от
приложения на л. 59 върнат отрязък от съобщение до ищците, визираното по-горе
определение е връчено на страните на 23.03.2021 г., но до изтичане на поставения от съда
срок – 01.11.2021 г., а и понастоящем, ищеците не са изпълнили дадените с него по реда на
чл. 129, ал.2 от ГПК указания, поради което акцесорните претенции продължават да са
нередовни и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК производството по тях подлежи на
прекратяване с настоящото решение, което в тази част има характера на определение.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищците на че на посочената дата * г. е настъпило
ПТП по вина на водача А. Н. Х., в резултат на което е починал техния внук С. А. С., а
ищците са претърпели твърдените неимуществени и имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че
автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че са уведомили
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че са
поискали заплащането на обезщетение за претърпените от тях щети и изпадането на
ответника в забава за заплащането им.
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е
спорно твърдението на ищците, а и от приложената по делото извънсъдебна кореспонденция
между страните от 2019 г. и 2020 г. се установява, че ищците са сезирали дружеството с
искане за заплащане на обезщетение. Страните не спорят също и че ответникът изрично е
отказал плащане по претенциите. Тези безспорни обстоятелства преценени в съвкупност с
предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на
заведените искове ангажират съда да приеме, че специалното рекламационно производство е
отпочнато, но застрахователят не е платил обезщетение. Респективно налице са
кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и
предявените по съдебен ред претенции се явяват допустими.
В случая по делото е обявено за безспорно между страните, че към датата на
произшествието - 06.08.2018 г., е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към ЗД „Б. И.” АД за процесния лек автомобил „Ф.", модел „Г.“, с ДК № *.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря на основание чл. 45 от ЗЗД застрахованото лице от кръга на изрично
посочените в чл.477, ал.2 от КЗ.
7
Първият спорен въпрос между страните е за механизма на настъпване на твърдяния
деликт – ПТП, с оглед изричното оспорване на отвтеника, че именно водачът на
застрахоания при него автомобил е преценил ПТП от 06.08.2018 г.
В настоящия случай механизмът за възникване на ПТП, а именно по вина на водача
на застрахованото при ответника МПС с ДК № *се установява от представената по делото,
влязла в сила Присъда № *г. по НОХД № * г. по описа на ВОС, изменена с Решение № * г.
по ВНОХД №*г. по описа на Апелативен съд – В., която на основание чл. 300 от ГПК се
ползва със задължителна сила относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца и тези факти не може да се пререшават от
гражданския съд. Че ПТП е възникнало по вина на водача на лек автомобил ДК № *- че А.
Н. Х. се установява и от неоспореното заключение на приетата по делото САТЕ, което съдът
намира за обективно, пълно и компетентно.
Въз основа на визираната присъда и САТЕ настоящият съдебен състав, разглеждащ
гражданските последици от деянието, достига до неъсмнен извод, че пътно-транспортното
произшествие, като пряк резултат от което е настъпила смъртта на С. А. С., е виновно и
противоправно причинено от застрахования водач А. Н. Х..
На следващо място представеният официален удостоверителен документ –
удостоврение за родствени връзки, е достатъчно да установяви родствената връзка на
починалия с ищците, като негови прародители по бащина линия.
Основния спорен въпрос е дали са доказани твърдените от ищците неимуществени
вреди настъпили от смъртта на техния внук.
В тази връзка кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение
при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а, ал.3 и 4 от КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Според цитираните разпоредби, в
съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № * г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/ дядовците и
внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик от разширеното семейство. В тези случаи за получаването на обезщетение няма
да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
8
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № ***г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. От посочените разяснения следва
категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни
близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително
силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-
близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969г. на
Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички
лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете
постановления, в т.ч. ищците като възходящи от втора степен.
При преценката за наличието им в разглежданата хипотеза обаче следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените
роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между баби/дядовци и
внуци, представлява отглеждането на внука от бабата/дядото поради различни причини
(заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.) (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС,
II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.). Особено
близка връзка следва да се приеме, че е налице, при установени взаимно очакване за грижа и
помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на участниците във
връзката; емоционална подкрепа за преживяване на тежки житейски събития; взаимно
доверие за безвъзмездно водене на поета в полза на другия участник работа, ако такава бъде
възложена; съвместно отбелязване на различни по-важни събития (лични и обществени
празници и важни събития в семейството) и пр. От значение е също дали лицата са живели
заедно в едно домакинство, дали са създали собствено семейство, дали възрастта им
предполага по-голяма емоционална близост.
В случая от събраната доказателствена съвкупност не може да се стигне до несъмнен
извод, че са съществували подобни на изброените обстоятелства в отношенията между
9
ищците и починалия им внук.
Извод за обратното не би могъл да бъде направен от събраните по делото показания
на свидетелите А. и А., които не установяват особени житейски ситуации или обстоятелства,
довели до силно сближаване между ищците и внука им до степен, при която прародителите
да са заместили изцяло родителите му в грижата и възпитанието на детето и да са имали
доминиращо присъствие в живота му, или за духовно и емоционално сближаване до степен,
надхвърляща нормалната за подобна връзка на родство духовна и емоционална близост. В
тази връзка съдът не кредитира показанията и на двамата свидетели в частта им, в която
сочат, че починалият е прекарвал повече време с ищците, защото едновременно с това и
двамата изрично сочат, че починалият е живял при родителите си. Всъщност
достоверността на казаното от свидетелите девалвира не само поради визираното вътрешно
противоречие, но и поради близостта им със страните ангажирали техните показания, което
налага прценката им по реда на чл. 172 от ГПК, а и поради изложеното пред съда, че не
знаят за никакви преходни оплаквания на ищците, а същевременно дядото на момчето в
анамнезата при КСППЕ изрично сочи, че е бил в психиатрична клиника поради депресия, а
бабата, че е получила инсулт преди ПТП – все важни житейски събитята, за които
свидетелите като близки на страните не може да не се били в течение.
Действително и двамата свидетели сочат и съдът намира за установено доколкото
кореспондира и на изложеното от ищците в анамнезата за КСППЕ, че семейството на
починалия е живяло в един двор с тях. Подобно съвместно съжителство в рамките на един
недвижим имот на семейства от един род, но от различни поколения, обаче съвсем не
съставлява изключително събитие с оглед на наложилото се обичайно битие на типичното
българско семейство, при която често семействата от един род обитават едни и същи къщи
или кооперации или такива, които са близки една до друга. Споделеното от свидетелите, че
ищцата се е грижила за внука си когато е бил бебе и че впоследствие той е оставал да спи
при баба си и дядо си, които са правили приготовления за абитуриентския му бал също не
позволява да се направи преценка за изключителност в близостта между ищците и
починалия, по смисъла, разяснен в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за
българската традиция духовна и емоционална близост между бабите/дядовците и внуците,
характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.
На следващо място показанията и заключението на КСППЕ, сочещо че ицщите са във
фазата на приемането на смъртния случай, не установяват и понасянето на морални болки и
страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали всяка баба и дядо, а
именно силна и непреодолима скръб от загубата на своя внук. Действително предвид
силната обич и привързаност, които са изпитвали към него, ищците несъмнено са изживяли
тежко неговата внезапна и преждевременна смърт и са понесла морални болки и страдания
по повод на загубата. Преживеният стрес и емоционален срив след узнаване на новината за
причинената при произшествието на * г. смърт на С. А. С., както и последващите промени в
поведението на ищците, посочени от свидетелите и вещните лица, са нормално присъщи за
сходни на установените по делото близки отношения между внуци и прародители. В тази
10
връзка интензитетът и продължителността на преживените болки и страдания не
обосновават извод, че е налице основание да се направи изключение от разрешенията,
дадени от Пленума на ВС в постановления № * г. и № * г., и да се признае на ищжите право
да получат обезщетение за тези вреди, наред с или вместо най-близките на починалия.
Следователно в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна
практика, което изключва необходимостта от обсъждане възражението на ответника за
съпричиняване и приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.
По изложените съображения предвявените субективно и обективно, кумуативно
съединени искове за главници следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора и частично прекратената част от производството, на
основание чл.78, ал.3 и ал. 4 от ГПК в тежест на ищците следва да бъдат възложени
разделно и по равно сторените от ответника разноски в общ размер на 1096,00 лв.,
представляващи сбор от внесен депозит за вещо лице за САТЕ (100,00 лв.) и заплатен по
договор за правна защита и съдействие от 20.04.2021 адвокатски хонорар с вкл. ДДС (996,00
лв.), редуциран с оглед основателността на релевираното от ищците възражение по чл. 78,
ал.5 от ГПК до предвидения в чл. 7, ал.2, т. 4 Наредба 1/09.07.2004 г. минимален размер
(830,00 лв.), увеличен с 20% ДДС на основание § 2а от ДР на наредбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА по предявените от З. СТ. МЛ., ЕГН
********** и С. СТ. МЛ., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № * срещу ЗД
„Б. И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Д. Б.” № * субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците лихва за забава върху обезщетенията,
считано от 05.05.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл.
129, ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.С. М., ЕГН ********** и С. СТ. МЛ. , ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № * срещу ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Б.” № *субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 5000,00 лв., като частичен иск от целия в размер на 50000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки един от ищците неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на техния внук - С. А. С.,
настъпила на 06.08.2018 г. вследствие ПТП, виновно причинено от А. Н. Х., ЕГН
********** на път първи клас 1-9, на км. 119+700 от кръстовището на Автомагистрала
„Черно море“, местност „Х.“, по посока местност „К.", област В. при управлението на „Ф.",
модел „Г.", с ДК № *, застрахован по риска „ГО“ на автомобилистите“ в ответното
11
дружество с полица № *, като неоснователни.
ОСЪЖДА З.С. М., ЕГН ********** и С. СТ. МЛ. , ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. В., ул. „Р.“ № * да заплатят на ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул.”Д. Б.” № 87 сумата от по 548,00 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 и ал4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а в частта с която делото е прекратено подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12