Решение по дело №2055/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2091
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20191100902055
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е 

              

                                                     гр. София, 21.11.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдия Стефанова  ч.т.д. № 2055 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

        Образувано е по жалба вх. № 20191003145100 на „С.1.“ ЕООД,  с ЕИК ********, срещу отказ рег. № 20190531111936-2/30.09.2019 г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531111936, с който е отказано да бъдат вписани обстоятелства по чл.63, ал.1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ , а именно - действителен собственик по смисъла на §2 от ДР на ЗМИП и юридическо лице, чрез което се упражнява пряк и/или непряк контрол.

            Жалбоподателят възразява, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, вр. § 2, ал. 1, т. 1  и ал. 5 от ДР на ЗМИП. Сочи, че „С.Т.“ АД е публично дружество, като разкриването на дялово участие в българските публични дружество се извършва по реда на глава 11, раздел І от ЗППЦК пред Комисията за финансов надзор и Регулирания пазар, и обществеността. Прилага становище на КФН в подкрепа на своите твърдения, както и се позовава на решения на състави на окръжни съдилища в страната, включително Софийски градски съд, както и на вече извършени вписвания по сходни случаи, включително на друго дъщерно дружество на „С.Т.“ АД. Жалбоподателят иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъдат дадени указания да се извърши исканото вписване.  

 

            Като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, Софийски градски съд намира следното:

 

Със заявление Б7, вх. № 20190531111936 на „С.1.“ ЕООД, ЕИК ********, са заявени за вписване обстоятелства в полета 550 – „Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“, 537 – „Юридическо лице или  друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“, 537а. - „Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“. Към заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съобразно утвърден образец в Приложение № 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

В декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП е описано, че едноличен собственик на капитала на „С.1.“ ЕООД е „С.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „С.Т.“ АД. Отбелязано е още, че крайният собственик „С.Т.“ АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, поради което е налице изключението, въведено с § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, доколкото публичното дружество се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на ЕС или на еквивалентни международни стандарти.

На 25.09.2019 г. са дадени указания до заявителя, да представи декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в която като действителен собственик в поле 550 е посочено физическо лице, както и документ за платена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

На 30.09.2019 г. е подадено заявление образец Ж1, във връзка с дадените указания, към което е приложена обяснителна записка, в която отново е посочено, че тъй като едноличен собственик на капитала на „С.1.“ ЕООД е „С.“ ЕООД, то действителният собственик на заявителя е „С.Т.“ АД, който е публично дружество, вписано по партидата на другите му дъщерни дружества на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, и по отношение на него е налице предвиденото изключение в § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП. Заявителят се е позовал на установена вече практика на регистърния орган, както и на становище на Комисия по финансов надзор и съдебна практика в подкрепа на твърденията. Депозиран е документ за платена държавна такса пред регистърния орган.

Длъжностното лице по регистрацията се е произнесло по заявлението с обжалвания отказ № 20190531111936-2/30.09.2019 г., с който е изложило, че в заявлението и в декларацията на заявителя по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не са надлежно посочени данни, подлежащи на попълване в поле № 550 „Действителни собственици – физически лица“, в което се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни собственици. Законът за мерките срещу изпирането на пари цели да се установят физическите лица, които пряко или непряко притежават и контролират дружеството, за да се осигури адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В случая счита да са изчерпани всички възможни средства, като по заявлението не може да се установи като действителен собственик лице съгласно пар. 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, или съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, то длъжностното лице сочи, че за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. След като такъв не бил посочен, то и дадените по заявлението указания не са изпълнени и по заявлението следва да се постанови отказ.

             

            Съдът намира следното:

            Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            В обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва и проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).

            След въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,  чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива вписвания  при Агенция по вписванията е  било предвидено подаването на заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел). Образецът на заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително поле 537 – юридическо лице или друго правно образувание чрез което пряко се упражнява контрол,  поле 537а представители и поле 550 – действителни собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за прилагане на закона.

При предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация,  в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на такива вписвания, не се включва проверка за съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона.

В случая от заявителя е било подадено заявление Б7 във формата на  образеца и попълнени данните съответни на приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но като действителен собственик е посочено дружеството „С.Т.“ АД, по съображения, че „С.Т.“ АД е публично дружество и акциите му се търгуват на регулирания пазар, поради което за същото е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Това е било определено от длъжностното лице по регистрацията като обстоятелство по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо отказ за вписване.

Съдът счита, че не са налице основания за отказ по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Подаденото заявление отговаря на предвидените за това форма и ред относно заявените за вписване обстоятелства. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по вписването (заявяване за вписване на физическо лице по поле 550), дори да е налице, е било по преценка на заявителя,  в чиято тежест е  и заявяването, при предвидената отговорност по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно разпоредбата,  за незаявяване за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП. Както вече се посочи, длъжностното лице по регистрация не проверява  съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, включително  приложимо ли е в случая разрешението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП относно „С.Т.“ АД.

В случая заявителят попада именно в изключената от §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП хипотеза, тъй като видно от приложената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, изрично е декларирано, че дружеството „С.Т.“ АД, което е действителен собственик на капитала на дружеството – заявител, е публично акционерно дружество. Поради това и „С.Т.“ АД е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му, които предвиждат специален ред за разкриване на дялово участие в публично дружество, уреден в Глава единадесета, Раздел I от ЗППЦК.

Предвиденото в ЗМИП изключение по отношение на публичните дружества е именно с оглед на специалния ред, по който се оповестява информация за акционерите в този вид търговски дружества. В подкрепа на този извод е и предвиденото в чл. 59, ал. 4 ЗМИП относно извършването на идентифициране за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, като е предвидено да се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от ЗППЦК, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.

Доколкото в случая собствеността на „С.Т.“ АД не се разкрива чрез понятието „действителен собственик“ по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а при условията на специален закон ЗППКЦ и предвидения в него ред за публични дружества, то и заявителят като дъщерно дружество не може да бъде задължен да заяви действителни собственици – физически лица по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а единствено да посочи самото публично дружество, по отношение на което собствеността на капитала не се обявява по този ред. Тези изисквания са уредени в ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

При изложеното, оспорваният отказ следва да бъде отменен, с указания да бъде извършено исканото вписване.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

  ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20191003145100 на „С.1.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.В.-К.Отказ рег. № 20190531111936-2/30.09.2019 г. на АВ-ТРРЮЛНЦ, за вписване на обстоятелства, заявени със заявление образец Б7, вх. № 20190531111936.

УКАЗВА на Агенция по вписванията-ТРРЮЛНЦ да извърши исканото вписване  по заявление образец Б7, вх. № 20190531111936 по партидата на „С.1.“ ЕООД, ЕИК ********.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за изпълнение. 

                                                                                 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: