№ 160
гр. Ихтиман, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20241840100539 по описа за 2024 година
Предявен e от И. В. П., лично и в качеството на ЕТ „И. П. – ВИП“ и М. П. П.
срещу ЕТ „*“ иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР (след допуснато с
протоколно определение изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК по
отношение на неговия размер) за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на реална част с площ от общо 74кв.м, от които
43 кв.м. незастроена площ и 31 кв.м. попадащи в сграда „Авточасти“, която реална
част поради грешка в кадастралната карта неправилно била отразена като част от имот
с кадастрален № 38902.500.9818, собственост на ответника, вместо като част от имот
№ 38902.500.9808, собственост на ищците, както и да се признае за установено, че
границата между двата имота е по съществуващата на място материализирана граница.
Ищците твърдят, че на 22.04.1998г. чрез договор за покупко – продажба на
обособена част от общинско предприятие са придобили право на собственост върху
обект - дърводелска работилница, обособена част от общинско предприятие „*“ ЕАД,
включващо парцел VI – 680, в кв.71, представляващо част от имот пл. № 680, кв.71
съгласно застроително разрешение на стопански двор на „Еледжик – стил“ ЕАД, гр. *,
който имот включвал дворно място с площ от 902,50кв.м., пазачница с площ от
21кв.м., железарска работилница с площ от 98кв.м., склад за метали и авточасти с
площ от 123кв.м. и 1/3 от сграда „Авточасти“ с площ от 109кв.м., при граници:
югозапад - жилищни блокове, югоизток - улица, североизток улица и „Авточасти“ и
северозапад - р. Марица, частично идентичен с имот с идентификатор №
38902.500.9808 по кадастралната карта на гр.* от 2022г. Сочат още, че на 23.04.1998г.
1
ответникът - ЕТ „*“, придобил в собственост съседния имот парцел V - 680 в кв.71,
представляващ част от имот пл. № 680, както и 2/3 от сграда „Авточасти“, отразен по
кадастралната карта на гр. * с идентификатор №38902.500.9818. През 2001г. и през
2011г. ищците продали идеални части от имота ведно с построените върху тези
идеални части сгради на трето за спора лице и неговата съпруга, като след доброволна
делба, същите били обособени в самостоятелни парцели съответно УПИ VIII-680 и
УПИ XII-680, а останалата част от имота, собственост на ищците, образувала УПИ XI-
680, който граничил с имота на ответника, като отчуждените части от имота на
ищците, нямали досег с границата на имота на ответника. Твърдят, че през лятото на
1998г. ответникът построил тухлена ограда между двата имота, по която ограда била
материализирана и до настоящия момент е границата на имота. След заповед на Кмета
на община * оградата била премахната и на нейно място била поставена лека ограда от
телена мрежа и метални пана върху бетонната основа на старата ограда без да бъде
променяна границата на двата имота. Заявяват, че по повод възникнал между тях и
ответника спор относно границата между двата имота през 2018г. ответникът предявил
срещу ищците пред Районен съд Ихтиман ревандикационен иск относно спорната по
настоящото дело обособена част от имота, който иск бил отхвърлен като недоказан и
било прието за основателно възражението за придобивна давност, със съдебно
решение, потвърдено от ОС София, недопуснато до касационно обжалване и влязло в
сила на 19.06.2020г. Ищците твърдят, че при изготвянето на кадастралната карта на гр.
* е допусната грешка като не е съобразено отразеното на място състояние на имота,
съответно граница, нито е извършено кадастрално заснемане на имотите на страните, а
била възпроизведена границата по застроителното решение на стопанския двор на „*“
ЕАД, което обаче било нищожно поради липса на материална компетентност на
органа, който го е издал. Излагат подробни съображения относно нищожността на
застроителното решение. Твърдят, че регулационната граница по застроителното
разрешение не отговаряла на действителното фактическо положение – границата на
имота била поставената през 1998г. ограда. Навеждат довод, че при одобряване на КК
на град * източната граница на техния имот била неправилно отразена в КК и спорната
площ била отразена като част от имота на ответника. Релевират твърдение, че както
застроената част от спорния имот, така и незастроената се владее от ищците, част е от
обекта дърводелска работилница, за който ищецът ЕТ „И. П. - ВИП“ има издадено
разрешение за ползване от 2003г. и 2017г. На следващо място излагат довод, че в КК
погрешно било отразено, че цялата сграда „Авточасти“ с идентификатор №
38902.500.9808.9 е построена в техния имот, а като собственик е посочен ответникът,
следвало да бъдат заснети реално обособените части от сградата, ползвани от
страните.
С уточнителна молба от 28.10.2024г. (л. 116 от делото) и в първото открито
съдебно заседание по делото (л. 122 гръб) процесуалният представител на ищците
2
конкретизира, че твърди владение от страна на ищците на спорната реална площ и
придобИ.ето й по давност от ищците с начален момент 22.04.1998г. .
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Възразява, че
ищците основават претенцията си на мотивите на съдебните решения, с които е бил
отхвърлен ревандикационният иск на ответника срещу ищците относно спорната част
от имота. Поддържа, че ищците целят поправка на кадастралната карта при липса на
законовите предпоставки за това, предвидени в ЗУТ. Релевира възражение, че по
отношение на спорната реална част от имота важи забраната за придобИ.е, визирана в
чл. 200 ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията за площ и лице на имота. Излага
съображения относно условията, при които се допуска промяна в КК. Твърди, че по
искане на ищците са инициирани две административни процедури за изменение не
ПУП на гр. *, заповедите, за чието започване са били отменени от съда. Възразява, че
сградата „Авточасти“ с идентификатор № 38902.500.9808.9 е нанесена в КК с площ
136 кв.м., което било само част от сградата. Посочва, че за другата част от сградата,
която попадала в неговия имот е в процес проект на изменение на КККР, който обаче
не засяга частта на ищците с площ 107 кв.м., съгласно документа им за собственост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно скица № 15-195776-27.02.2024г. за ПИ с идентификатор №
38902.500.9808, целият имот е с площ от 387кв.м. и в него попадат три броя сгради, а
именно 38902.500.9808.9 със застроена площ от 136 кв.м., 38902.500.9808. 10 със
застроена площ от 39 кв.м. и 38902.500.9808.11 със застроена площ от 61 кв.м.
Съгласно скица № 15-195778-27.02.2024г. на сграда с идентификатор №
38902.500.9808.9 застроената площ от 136 кв.м., сградата попада в ПИ с
идентификатори 38902.500.9808 и 38902.500.9818, като принадлежи към ПИ с
идентификатор 38902.500.9808.
С решение №26/11.02.2019г. по гр.д. №702/2018г. на РС-Ихтиман, потвърдено с
Решение №319/29.09.2019г. на Софийски окръжен съд и недопуснато до касационно
обжалване с Определение №328/19.06.2020г. по гр.д. №181/2020г. на ВКС, е отхвърлен
предявен от ответника по настоящото дело срещу ищците по настоящото дело иск за
установяване правото на собственост и предаване на владение на 53 кв.м. от недвижим
имот УПИ V-680 в кв. 71 по Застроително разрешение и ЧИЗРП по плана на гр. *,
която част е заключена между дворищнорегулационната линия между УПИ XI-680 и
УПИ V-680 и изградената преградна стена в двора на УПИ V-680 и съществуващата
3
преградна стена в самата сграда „Авточасти“. В мотивите решенията на първата и
въззивната инстанция е прието за основателно възражението за придобивна давност на
ответниците (ищци по настоящото дело).
На 22.04.1998г. между Община * и ЕТ „И. П.-ВИП“ е сключен договор за
продажба на обособена част от общинско предприятие с предмет обект „Дърводелска
работилница“, обособена част от общинско предприятие „*“ ЕАД, включващ
недвижим имот парцел VI-680, кв. 71, с адрес гр. *, ул. „Средна гора“, представляващ
част от имот с пл. №680, 71 по регулационния план на гр. *. В договора е посочено, че
имотът включва в себе си дворно място (земя) 902,50 кв.м., пазачница 21 кв.м., склад
за материали и авточасти 123 кв.м. и 1/3 от сграда Авточасти 107 кв.м., при граници от
югозапад – жилищни блокове, югоизток – улица, североизток – улица и „Авточасти, и
северозапад – р. Марица. Цената на недвижимия имот е определена на 13750000 лева,
което е малко над определената според приватизационна оценка цена от 13616000.
С нотариален акт №34, том II, рег. №1193, дело №161/23.04.2001г. на нотариус
Соня В.а при ИРС, И. В. П. в качеството му на ЕТ „И. П. – ВИП“ и съпругата му М. П.
П. продават на * 247/902,50 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 902,50кв.м.,
находящо се в гр. *, ул. Средна гора, в двора на „*“ЕАД, образуващо парцел VI-680 в
кв. 71 по плана на гр. *.
С договор за доброволна делба от 02.04.2003г. с нотариална заверка на
подписите е получен в дял от И. В. П. като собственик на ЕТ „И. П. – ВИП“ и
съпругата му М. П. П. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 655,50
кв.м., находящо се в гр. *, ул. Средна гора, в двора на „*“ЕАД, съставляващо УПИ VI-
680, кв. 71 по дворищнорегулационния план на града.
С нотариален акт №153, том II, рег. №4013, дело №308/10.11.2011г. на нотариус
* при ИРС, И. В. П. лично и в качеството му на ЕТ „И. П. – ВИП“ и съпругата му М.
П. П. продават на * и * Х.скова * 229,50/655,50 ид.ч. от поземлен имот, целият с площ
от 655,50кв.м., съставляващ УПИ VI-680 в кв. 71 по плана на гр. *, ведно с
построените в южната част на имота масивна стопанска сграда-машинно, масивна
стопанска сграда – помощни помещения (точиларна и лепачна) и навес пред тях с
обща застроена площ от 143,34 кв.м.
С нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти №112,
том II, рег. №2727/12.07.2017г. на нотариус * при ИРС, И. В. П. лично и в качеството
му на ЕТ „И. П. – ВИП“ и съпругата му М. П. П. получават в дял поземлен имот с
площ 426 кв.м., съставляващ УПИ XI-680, в кв. 71 по плана на гр. *, а * и * Х.скова *
получават в дял УПИ XII-680, в кв. 71 по плана на гр. *.
С разрешение за ползване №57/09.06.2003г. на ДНСК е разрешено ползването на
строеж „дърводелска работилница“, находящ се в УПИ VI-680 в кв. 71 по плана на гр.
* с инвеститори И. В. П. в качеството му на управител на ЕТ „И. П. – ВИП“ и М. П.
4
П..
С удостоверение №12/18.12.2017г. на Община * е въведен в експлоатация
строеж пета категория „преустройство и промяна на предназначението на помещение в
съществуваща дърводелска работилница“, находящи се в УПИ XI-680, в кв. 71 по
плана на гр. *. Като възложител е посочен ЕТ „И. П. – ВИП“, представляван от
управителя И. В. П..
Прието е по делото Решение №16 от протокол №9/30.10.1996г. на СТСУСА при
Община *, с което е приета преписка за преотреждане статута на ползване на имот пл.
№680 в кв. 71 по плана на гр. * в терен за стопанска дейност на „*“ АД на основание
чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ.
Приет е по делото протокол №8/28.11.1996г. на ОС гр. *, съгласно който на
основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ и чл. 21, т. 11 и чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА е взето
решение №70 за преотреждане на статута на ползване на имот пл. №680, кв. 71 по
плана на гр. * от жилищен комплекс за стопанска дейност.
Прието е по делото решение №6 от протокол №3/26.02.1997г. на СТСУСА при
Община *, с което се приема ЧИЗРП и застроително разрешение на стопански двор на
„*“ ЕАД, находящ се в имот пл. №680 в кв. 71 по плана на гр. * на основание чл. 108
от ППЗТСУ.
В констативен акт №3/21.02.2018г. на комисия при Община * за проверка на
строеж – масивна преградна стена-ограда, е посочено, че строежът е изпълнен през
юни-юли 1998г. от ЕТ „*“ и от ЕТ „И. П.-ВИП“ до кота +2,50 м. и е надстроен
еднолично от ЕТ „*“ до кота +3,25м., както и че масивната преградна стена е
разположена изцяло в УПИ V-680 в кв. 71 по плана на гр. *, като отстои в южния си
край на 2,29м. от неприложена дворищно регулационна линия с УПИ XI-680, а в
северния с край съвпада с нея. Приложена е окомерна скица на разположението.
На 23.04.1998г. между ответника ЕТ „*“ и община * е сключен договор за
продажба на обособена част от общинско предприятие с предмет обект „Авточасти“,
обособена част от общинско предприятие „*“ ЕАД, включващ недвижим имот парцел
V-680, кв. 71, с адрес гр. *, ул. „Средна гора“, представляващ част от имот с пл. №680,
71 по регулационния план на гр. *, като имотът включва в себе си дворно място (земя)
812 кв.м. и 2/3 от сграда „Авточасти“- 244 кв.м., при граници от юг вътрешна улица, от
запад „Дърводелска работилница“, от север – р. Марица и от изток – „Гатер-Банциг“.
На 08.05.1998г. е съставен протокол за въвод във владение на ответника ЕТ „*“. По
делото във връзка с оспорване на този договор в открито съдебно заседание е
17.12.2024г. е приет заверен препис от същия.
От акт за държавна собственост №1068/1995г. на ОНС-* се установява, че е
актуван държавен имот пл. №680 в кв. 71 в гр. * с площ от 6300 кв.м., като имотът е
5
предоставен на „*“ ЕАД и са описани съществуващите сгради, сред които „Авточасти“
с площ 320 кв.м. (направена е поправка, че се касае за 2/3, но не е ясно от кого и към
кой момент е извършена тази поправка).
Приета е по делото скица №398/30.04.1998г. от ОНС-* съгласно Застроително
разрешение от 26.02.1997г. и ЧИЗРП на СТУС- гр. *, според която се образуват 6
парцела.
Представен е Акт №6/19.12.2001г. за узаконяване на строеж от главния архитект
на Община *, с който е узаконен цех за авточасти в парцел V-680, кв. 71, гр. *. По
делото във връзка с оспорване на този документ в открито съдебно заседание е
17.12.2024г. е приет заверен препис от същия.
С влязло в сила на 27.02.2019г. решение №103/01.02.2019г. на АССО по адм.д.
№1230/2017г. е отменена заповед №РД-04-646/08.11.2017г. на кмета на Община *, с
която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП- ПР на УПИ IV-680,
V-680 и XI-680 в кв. 71, както и изменение на плана за улична регулация (ПУР) между
о.т.-2 и о.т.-3 по застроително решение и парцеларен план за бившия стопански двор
на ДПУ-гр. *.
С решение №458/05.05.2022г. по адм.д. №72/2021г. на АССО, потвърдено с
решение №1987/22.02.2023г. по адм.д. №10767/2022г. на ВАС, е отменена заповед
№РД-04-878/23.12.2020г. на кмета на Община *, с която е разрешено изработването на
проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ XI-680 и УПИ V-680, в кв. 71 по плана на
гр. *.
Приета е по делото декларация от 30.01.2018г. от ищеца И. В. П., лично и в
качеството на ЕТ “И. П.-ВИП”, в която се посочва, че през м. юни-юли 1998г.
съвместно с *, управител на ЕТ “*” са изградили масивна преградна стена-ограда
между УПИ XI-680 и УПИ V-680, която след април 2004г. * надстроил.
По делото е представено удостоверение за приема на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри №25-127217-10.05.2024г., издадено на
ЕТ „*“, съгласно което проектът отговаря на изискванията и е приет. Изрично е
посочено, че при наличие на висящ съдебен спор или висящо административно
производство проектът се съхранява до решаване на спора. Към удостоверението е
приложена скица.
Представена е по делото скица №15-583849-07.06.2024г. за ПИ с идентификатор
38902.500.9818, целият имот е с площ от 737 кв.м. и в него попадат четири броя
сгради, а именно 38902.500.9818.2 със застроена площ от 90 кв.м., 38902.500.9818.8
със застроена площ от 31 кв.м., 38902.500.9818.20 със застроена площ от 46 кв.м. и
38902.500.9818.21 със застроена площ от 24 кв.м..
От показанията на св. *, служител на ищеца И. П., преценени по реда на чл. 172
6
от ГПК, се установява, че между двата съседни цеха на страните е имало сграда,
дървена постройка, железа, а към момента на разпита - ламарина. Сградата е била
бутната от свидетеля и още едно лице. В сградата е имало стена, а понастоящем на
нейно място има ламарина, която е висока около 2 метра. Цеховете на И. П. и * са
разделени от тази обща стена. Дворът около сградите също е разделен с ламарина.
Свидетелят е бил в имота и преди 8-9 години във връзка с бутането на сградата, като
заявява, че няма промяна след този момент.
От показанията на св. Николчов се установява, че страните по делото в
миналото са закупили отделни части от сграда в бившия стопански двор на “*” в гр. *,
като били разделени от една обща стена. Помещението представлява сграда, която е
разделена и едната част се ползва от И. П., а другата част от *. Скоро след
закупуването на частта от имота от И. П. била изградена делителна стена между двата
имота. Впоследствие тази стена била бутната, като на място са останали основите й-
циментови колони. Понастоящем мястото е преградено с ламарини, но останалата след
разрушаването част от стената не е местена. Преди около 4-5 месеца И. П. споделил на
свидетеля, че има спор за границата на имота и в тази връзка било бутнато изградено
от него “навесче”, което започвало от стената между двата имота.
От показанията на св. * се установява, че И. П. и * притежават имоти с обща
граница. През 1998г. бил разпродаден стопанския двор. Свидетелят не е възприел
факти и обстоятелства в периода след построяване на оградата между имотите на
страните.
От заключението на приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ, както и от
изслушването на вещото лице в открито съдебни заседания на 04.02.2025г. и на
27.05.2025г., се установява, че актуалният и действащ регулационен план на гр. * е от
1977г.. При изготвянето на кадастралната карта е дигитализирана регулацията и
имотите по дигитализираната регулация са записани като имоти, а не като парцели или
като УПИ. Същевременно в техническата служба отразяването е като парцел.
Спорната граница попада в имот №V-680. В противоречие с Наредбата е направена
дигитализирана регулация и представянето е като имоти в кадастралната карта.
Вещото лице заявява, че границата между двата имота според кадастъра не съвпада с
това, което е на място. Точността на дигитализиране на регулация е най-ниската
точност, която е допустима и поради това са налице разминавания. В допълнителното
заключение на СТЕ вещото лице посочва, че изградената тухлена стена е съборена, на
нейно място са останали бетонните колони и основи, като от източната и от западната
страна са поставени съответно телена мрежа и различни плоскости, чието
местоположение съвпада с това на изградената преди това тухлена ограда. Тази ограда
попада изцяло в имот 9818 или УПИ V-680. В изслушването си на 27.05.2025г. в
открито съдебно заседание вещото лице посочва, че в противоречие със закона е
7
дигитализиран регулационният план и е представен като имотен план в кадастралната
карта, както и че на имотния номер 9818 не излиза сградата, а тя излиза в съседния
имотен номер 9808, което също е погрешно. Погрешно регулационните планове, които
са с най-ниска степен на точност са издигнати като имотни граници, поради което се
получават разликите, включително и при предходното дело между страните през
2018г.. Във връзка с изпълнение на поставените задачи вещото лице е посетило през
2025г. на място имотите и е направило точни и измервания. Вещото лице към
допълнителната СТЕ представя комбинирана скица, на която са отразени границата
между имотите на страните по кадастрална карта (точки 21-22-23-24) и изградената на
място ограда (точки 11-12-13-14-15), като размерът на площта между тези координатни
точки е общо 74 кв.м. (36+31+7).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2, във вр. с чл.12 ГПК намира за установено от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
По допустимостта. В ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на
ВКС е прието, че с оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните
кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на
ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен
имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че
тази част действително е собственост на ответника. В т. 4 на същото тълкувателно
решение е прието, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази
част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от
съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да
не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР
/първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като в производството по иска за
собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената
кадастрална карта.
С оглед твърденията на ищеца, че част от имота му е неправилно заснет като
част от имота на ответника искът е допустим.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) право на собственост на ищците към
настоящия момент върху процесната реална част от имота чрез придобИ.ето й на
основание давностно владение (осъществяване на фактическа власт върху имота с
8
намерение за своене в твърдения период, като упражняването на фактическата
власт е било необезпокоявано, непрекъснато, спокойно и явно); 2) наличието на грешка
или непълнота в кадастралния или регулационния план, изразяваща се в неправилно
нанасяне на границата между собствения на ищците имот и имота на ответника, при
което твърдяната от ищците реална част неправилно е заснета и нанесена като част от
имота на ответника, вместо като част от имота на ищците. Тези обстоятелства следва
да бъдат установени от ищеца.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие - отразяват данни за имотите, като неправилното отразяване на
тези данни не води до пораждане, изменение или погасяване на правото на
собственост. В тази връзка подлежи на изследване в какъв обем е било правото на
собственост на страните, положението на имотите вкл. по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях и дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.04.1998г. ЕТ „И.
П.-ВИП“ придобива правото на собственост върху обособена част от общинско
предприятие „*“ ЕАД, включваща дворно място (земя) 902,50 кв.м., пазачница 21
кв.м., склад за материали и авточасти 123 кв.м. и 1/3 от сграда Авточасти 107 кв.м. при
граници от югозапад – жилищни блокове, югоизток – улица, североизток – улица и
„Авточасти, и северозапад – р. Марица. В договора дворното място е
индивидуализирано като парцел VI-680, кв. 71, с адрес гр. *, ул. „Средна гора“,
представляващ част от имот с пл. №680, кв. 71 по регулационния план на гр. *. Съдът
приема, че имотът е придобит в режим на СИО по време на брака между И. П. и М.
П., тъй като при всички последващи разпореждания с имота съпругата М. П.
несъмнено присъства като страна и наред с това в нотариален акт №34, том II, рег.
№1193, дело №161/23.04.2001г. на нотариус Соня В.а при ИРС изрично е посочено, че
при съставянето му е представен акт за граждански брак.
На 23.04.1998г. ЕТ „*“ от своя страна придобива правото на собственост върху
обособена част от общинско предприятие „*“ ЕАД, включваща дворно място (земя)
812 кв.м. и 2/3 от сграда „Авточасти“- 244 кв.м., при граници от юг вътрешна улица, от
запад „Дърводелска работилница“, от север – р. Марица и от изток – „Гатер-Банциг“. В
договора дворното място е индивидуализирано като парцел V-680, кв. 71, с адрес гр. *,
ул. „Средна гора“, представляващ част от имот с пл. №680, кв. 71 по регулационния
план на гр. *.
От събраните по делото доказателства се установи, че последният приложен,
актуален и действащ регулационен план на гр. * е от 1977г.. Настоящият съдебен
състав изцяло споделя изводите в Решение №319/20.09.2019г. по гр.д. №266/2019г. на
Софийски окръжен съд (л. 18-29 от настоящото дело), касаещо отхвърлянето от РС-
9
Ихтиман на предявен от ЕТ „*“ срещу ищците по настоящото дело иск за собственост
върху реална площ, включваща част от дворното място и част от помещението в
сграда „Авточасти“. В решението е прието, че не е осъществено частично изменение
на ЗРП досежно имот пл. № 680 по кадастралния и регулационен план на гр. * от
1977 г. чрез обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти от него.
Предвид това пространственият обхват на правото на собственост на страните върху
придобитите от тях с договорите за продажба на обособени части от общинско
предприятие не могат да бъдат определени по регулационната линия по изменението
на плана, извършено с ЧИЗРП от 1997 г. При липсата на частично изменение на плана
с образуване на самостоятелни УПИ-та, предхождащо сключените между страните и
община * договори от 1998, г., следва са се приеме, че всеки от купувачите по тези
договори е придобил реална част от имот пл. № 680 в кв. 71 по плана от 1977 г.,
съставляваща прилежаща земя към сградите, представляващи обособен части от
общинското предприятие „*" ЕАД по смисъла на § 2 от ЗППДОП /отм./. Именно като
прилежаща земя към съответните сгради /организационни структури в предприятието,
самостоятелно осъществяващи стопанска дейност по смисъла на горепосочената
разпоредба/ е индивидуализирана придобитото от ЕТ „И. П.-ВИП“ с договора за
продажба от 1998 г. дворно място в приетата преди сключването на договорите
приватизационна оценка на обекта „Дърводелска работилница“.
С оглед гореизложеното е неоснователно възражението на ответника за
приложимост на забраната по чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ (отм.),
тъй като в настоящия случай се касае за прилежащи площи към сгради,
представляващи обособени части от предприятие и наред с това към момента на
сключване на договора за продажба на обособена част от общинско предприятие
включеният в предмета му недвижим имот не е бил в регулация - няма данни имот пл.
№680, част от който е бил предмет на този договор, да е бил включен в границите на
дворищнорегуалционния план на населеното място.
Ищците твърдят придобИ.е по давност на спорната площ от общо 74кв.м, от
които 43 кв.м. незастроена площ и 31 кв.м. попадащи в сграда „Авточасти“ (след
допуснато с протоколно определение изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК
по отношение на неговия размер), поради което следва да се изследват началото на
давностния срок, налице ли са основания за спиране и прекъсване, съответно изтекъл
ли е необходимият срок за придобИ.е по давност, в който да е осъществявано
необезпокоявано, непрекъснато и явно владение за период повече от 10 години.
Способите за придобИ.е на вещни права са изчерпателно изброени в закона,
като съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост върху недвижим имот може да се
придобие чрез давностно владение тогава, когато лице упражнява фактическа власт
върху имот с намерение за своене в продължение на 10 г. Владението трябва да е явно
10
и да се манифестира пред трети лица.
Както вече беше посочено, в настоящия случай не е приложима забраната по чл.
200, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), тъй като се касае за прилежащи
площи към сгради, представляващи обособени части от предприятие и наред с това
към момента на сключване на договора за продажба на обособена част от общинско
предприятие включеният в предмета му недвижим имот не е бил в регулация - няма
данни имот пл. №680, част от който е бил предмет на този договор, да е бил включен в
границите на дворищнорегуалционния план на населеното място. Следователно
процесната реална площ може да се придобива давност.
Ищците твърдят, че владеят процесната реална площ, считано от построяване
на тухлена ограда/стена между двата имота през 1998г., която материализирала
границата между двата имота (тези твърдения се извеждат от исковата молба –
л. 4 и л. 6 от делото, както и от направеното в първото открито съдебно
заседание по делото уточнение от процесуалния представител на ищците, че се
цели установяването на факти, касаещи владението на спорната площ от
22.04.1998г. до настоящия момент – л. 122, гръб, от делото).
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението се
състои от два признака – обективен (упражняването на фактическа власт - corpus) и
субективен (намерението за своене – animus, animus domini). С оглед трудността за
доказване на намерението за своене като психично състояние, с чл. 69 ЗС е установена
презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването й е в тежест на лицата, които
поддържат, че отсъства намерение за своене.
Съдът приема, че ищците доказват установяване на давностно владение с
намерение за своене, считано от построяване на тухлената ограда през 1998г. до
предявяване на иска, въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства. Видно от констативен акт №3/21.02.2018г. на комисия при Община * за
проверка на строеж – масивна преградна стена-ограда, строежът на тази стена-ограда е
изпълнен през юни-юли 1998г. от ЕТ „*“ и от ЕТ „И. П.-ВИП“ до кота +2,50 м. и е
надстроен еднолично от ЕТ „*“ до кота +3,25м.. Обстоятелството, че стената-ограда е
построена през 1998г. се потвърждава и от декларация от 30.01.2018г. от ищеца И. В.
П., лично и в качеството на ЕТ “И. П.-ВИП”, в която се посочва, че през м. юни-юли
1998г. съвместно с *, управител на ЕТ “*” са изградили масивна преградна стена-
ограда между двата имота. Изградената обща стена-ограда е служила за граница
между цеховете на страните, като дворът около сградите също е бил разделен чрез
поставяне на ламарина (видно от показанията на св. Додов). Впоследствие делителната
стена между двата имота била бутната, като на място са останали основите й-
11
циментови колони, и понастоящем мястото е преградено с ламарини, но останалата
след разрушаването част от стената не е местена (видно от показанията на св.
Николчов). Обстоятелството, че след бутане на тухлената стена са останали бетонни
колони и основи, около които са поставени телена мрежа и различни плоскости и
местоположението им съвпада с това на изградената преди това тухлена ограда се
установява и от заключението на допълнителната СТЕ, при изготвянето на което
вещото лице е посетило на място имотите на страните.
Следователно съвкупно доказателствата обуславят извод за упражняване от
ищците на фактическата власт върху реална площ, която стига до изградената през
1998г. на място обща делителна стена, като тази стена е разделяла цеховете на
страните и дворът около сградите също е бил разделен с ламарина. Установява се
участието и на ответника в изграждането/надстрояването на тази преградна стена,
както и че след последвалото бутане на тази стена са останали основите й и на мястото
на бутната преградна стена са поставени ламарини и други плоскости.
Намерението за своене е релевантно към момента на придобИ.е на фактическа
власт от ищците, като в настоящия случай същата е придобита след изграждането през
1998г. на преградната стена между имотите. Презумпцията по чл. 69 ЗС, че владелецът
държи вещта като своя, не бе оборена в настоящото производство.
Съдът приема, че ищците доказаха пълно и главно факта на необезпокоявано,
непрекъснато и явно владение върху процесната реална площ, считано от
построяването през 1998г. на преградната стена до предявяване на исковата молба през
2024г. (съответно повече от 10 години), което се установява съвкупно от събраните
гласни доказателствени. От доказателствата по делото се установи, че ищците ползват
площта от имота до изградената на място стена (включително след бутането й, когато
на същото място са поставени ламарини, служещи за граница), а площта от другата
страна на тази стена се ползва от ответника.
Не се установи по делото давността да е прекъсвана, тъй като предявеният от
ответника по настоящото дело иск срещу ищците ревандикационен иск, по който е
било образувано гр.д. №702/2018г. на РС-Ихтиман, е бил отхвърлен. За да се приеме,
че давността се прекъсва с предявяване на иска, както посочва чл. 116, б. "б" ЗЗД във
вр. с чл. 84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил установителен или
ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на придобивна
давност. Ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Тъй като докато
трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД във вр. с чл. 84
ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да
тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в
сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи
своето значение (Решение № 401 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о.,
12
Решение № 216 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2016 г., I г. о.).
За пълнота следва да бъде посочено, че в мотивите на Решение
№26/11.02.2019г. по гр.д. №702/2018г. на РС-Ихтиман и в мотивите на Решение
№319/29.09.2019г. на Софийски окръжен съд (с което е потвърдено решението на
първата инстанция и не е допуснато до касационно обжалване с Определение
№328/19.06.2020г. по гр.д. №181/2020г. на ВКС) е прието, че ЕТ „И. П.“ е придобил
площта, стигаща до преградната стена-ограда, по силата на давностно владение.
Мотивите на съдебните решения съдържат редица юридически или доказателствени
факти, но те не се ползват със задължителна сила по отношение на тези факти и
доказателствената сила на мотивите може да се опровергава с всякакви
доказателствени средства (Определение № 337 от 27.06.2019 г. на ВКС по т. д. №
2867/2018 г., I т. о., Решение № 96 от 19.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 215/2014 г., I т. о.).
В настоящия случай доказателствената сила на мотивите на горецитираните решения
на РС-Ихтиман и Софийски окръжен съд не беше опровергана.
В представената към допълнителната СТЕ комбинирана скица са отразени
границата между имотите на страните по кадастрална карта (точки 21-22-23-24) и
изградените на място ограда и ламарини (точки 11-12-13-14-15), като размерът на
площта между тези координатни точки е общо 74 кв.м. (36+31+7). С оглед на всичко
гореизложено е основателно твърдението на ищците, че процесната реална площ от
74кв.м., заключена между границата между имотите по кадастралната карта и
изградената на място преградна стена, е придобита по давност.
По делото се установи осъществяването и на втората материална предпоставка
за възникване на спорното право, а именно: наличието на грешка или непълнота в
кадастралния или регулационния план, изразяваща се в неправилно нанасяне на
границата между собствения на ищците имот и имота на ответника, при което
твърдяната от ищците реална част неправилно е заснета и нанесена като част от имота
на ответника, вместо като част от имота на ищците.
Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР / "непълноти или грешки" са несъответствия
в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза, допълнителната
СТЕ и изслушването на вещото лице инж. Ч. в открито съдебни заседания на
04.02.2025г. и на 27.05.2025г. се установява, че има погрешно заснемане. Вещото
лице заявява, че границата между двата имота според кадастъра не съвпада с това,
което е на място. В допълнителното заключение на СТЕ вещото лице посочва, че
изградената тухлена стена е съборена, на нейно място са останали бетонните колони и
основи, като от източната и от западната страна са поставени съответно телена мрежа
и различни плоскости, чието местоположение съвпада с това на изградената преди
13
това тухлена ограда. Тази ограда попада изцяло в имот 9818 или УПИ V-680. В
изслушването си на 27.05.2025г. в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
в противоречие със закона е дигитализиран регулационният план и е представен като
имотен план в кадастралната карта, както и че на имотния номер 9818 не излиза
сградата, а тя излиза в съседния имотен номер 9808, което също е погрешно.
Погрешно регулационните планове, които са с най-ниска степен на точност са
издигнати като имотни граници, поради което се получават разликите, включително и
при предходното дело между страните през 2018г.. Във връзка с изпълнение на
поставените задачи вещото лице е посетило през 2025г. на място имотите и е
направило точни и измервания. От заключението на допълнителната СТЕ и
приложената комбинирана скица се установява, че границата между имотите на
страните по кадастралната карта минава по точки 21-22-23-24, а изградената на място
ограда минава по точки 11-12-13-14-15, като размерът на площта между тези
координатни точки е общо 74 кв.м. (36+31+7=74 кв.м.).
Както вече беше посочено, съдът приема, че ищците са придобили по давност
отразената в комбинираната скица към допълнителната СТЕ реална площ от 74 кв.м.,
заключена между границата на имотите на страните по кадастрална карта (точки 21-
22-23-24) и изградената на място ограда (точки 11-12-13-14-15). Същевременно от
комбинираната скица е видно, че тази площ от 74 кв.м. попада в имот 9818 по
кадастрална карта, а не в имот 9808, който е собственост на ищците. Следователно е
налице погрешно отразяване в действащата кадастрална карта на границата между
имотите на ищците и на ответника, като процесната реална площ от имота на ищците
попада в имота на ответника.
С оглед горното, съдът приема иска за изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищците направените разноски в размер на общо 645 лв., от които
за държавна такса - 50 лева, за вписване на исковата молба - 10 лева (макар да не са
представени доказателства за размера на таксата за вписване, то в случая исковата
молба е вписана и се претендира минималната такава по чл. 2, ал. 1 изр. 1 от Тарифата
за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията), за съдебно
удостоверение – 5 лева, за депозит за вещо лице 430 лева и 150 лева.
С исковата молба е представено адвокатско пълномощно от всички ищци (л. 9 от
делото). По отношение на заплащането на адвокатско възнаграждение от 1000 лева
обаче е представен договор за правна защита и съдействие (л. 193 от делото), страна по
който е И. В. П., лично и в качеството на ЕТ „И. П. – ВИП“, респ. като страна по
договора не е посочена ищцата М. П. П.. Ето защо съдът приема, че ответникът следва
14
да заплати адвокатското възнаграждение на страната по договора за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
по отношение на ЕТ „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, * че И. В.
П., ЕГН **********, лично и в качеството на ЕТ „И. П.-ВИП“, ЕИК *, и М. П. П., ЕГН
**********, са собственици на реална част с площ от общо 74кв.м., от които 43 кв.м.
незастроена площ и 31 кв.м. попадащи в сграда „Авточасти“, погрешно заснета в
кадастралната карта на гр. * в границите на имот № 38902.500.9818, вместо в
границите на имот № 38902.500.9808, която реална част е заключена между точки 11-
12-13-14-15-24-23-22-21 от комбинирана скица към допълнителната съдебно-
техническата експертиза (л. 187 от делото), неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕТ „*“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. *, * да заплати на И. В. П., ЕГН **********, лично и в
качеството на ЕТ „И. П.-ВИП“, ЕИК *, и на М. П. П., ЕГН **********, разноски в
размер на общо 645лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕТ „*“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. *, * да заплати на И. В. П., ЕГН **********, лично и в
качеството на ЕТ „И. П.-ВИП“, ЕИК *, разноски в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
15