РЕШЕНИЕ № 2210

 

гр. Бургас, 19.09.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6311/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на В.К.В.,***, с която претендира осъждане на „ПРБ Строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. П.., да му заплати сума в размер от 20 000 лева, представляваща стойността на вредите, претърпени от ищеца в резултат от допуснато по искане на ответника обезпечение на бъдещ иск по ч. т. д. № 424/2015 год. на БсОС, състоящ се в запориране на сумата от 85 171,43 лева, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 20 000 лева, начиная от подаване на исковата молба – 30.08.2018 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 403, ГПК и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът не изразява становище по предявените искове, не ангажира доказателства.

С исковата молба и с допълнителни писмени молби от 08.05.2019 год. и 08.07.2019 год. ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 239, ГПК.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представените по делото писмени доказателства, с определение от по ч. търг. д. № 424/2015 год. на БсОС е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове на „ПРБ Строй“ ЕООД против В.В., като е наложена обезпечителната мярка „ЗАПОР“ върху вземането на В.В. от Д.. Г.. Д.. за сумата от 88 600 лева – по изп. д. №№ …/2014 год. и 206/2015 год. на ЧСИ Д.. Н.., както и на всички други вземания срещу посоченото лице, до размера на бъдещите претенция – 120 000 лева. Видно от постановление от 08.09.2015 год. по изп. д. № 1180, запорираната сума възлиза на 85 171,43 лева. Обезпеченият бъдещ иск, предмет на разглеждане по т. д. № 14/2016 год. на БсОС, е бил отхвърлен с влязло в законна сила Решение № 391/11.10.2016 год. С определение от 28.03.2018 год. по ч. търг. д. № 424/2015 год., влязло в сила на 18.04.2018 год., допуснатото обезпечение – чрез наложения запор, е било отменено – чл. 402, ГПК.

Ищецът В. твърди, че през периода на неоснователно запорираното му вземане по изпълнителното дело е претърпял имуществена вреда, състояща се в невъзможността да получи възнаградителна лихва върху запорираната главница, която вреда възлиза на 20 000 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – удостоверение на ЧСИ, решение на БсОС за отхвърляне на обезпечен иск и определение на БсОС за отмяна на допуснатото обезпечение (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), неоспорени от ответника. В резултат от отхвърления иск, по който, по молба на ответника в настоящия процес, е било допуснато обезпечението ищецът В. е претърпял имуществена вреда – пропусната полза, а това налага ангажиране на безвиновната деликтна отговорност на насрещната страна (59-2017-ІІІ ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). В разглежданата хипотеза имуществената щета е съизмерима с размера на законната лихва по чл. 86, ЗЗД – вж. 156-2017-ІІ ТК на ВКС, по чл. 290, ГПК, който е установен и от настоящия съд, при изпълнение служебното му задължение по чл. 162, ГПК. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на предявените обективно съединени искове налага уважаване молбата на ищеца по чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените деловодни разноски в общ размер от 1705,20 лева – сбор от платените държавна такса (800 лева), адвокатско възнаграждение (900 лева) и банкова преводна такса (5,20 лева).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 239, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ПРБ Строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.., ул. „…, на основание чл. 403, ГПК, да заплати на В.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 20 000 лева, представляваща имуществена вреда, претърпяна от ищеца в резултат от допуснато по искане на ответника обезпечение на бъдещ иск по ч. т. д. № 424/2015 год. на БсОС, състоящ се в запориране на сумата от 85 171,43 лева, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 20 000 лева, начиная от подаване на исковата молба – 30.08.2018 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „ПРБ Строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Родопи“ № 22, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на В.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 1705,20 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК; защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ