Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.05.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 16709 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С.С. срещу решение
по гр. дело № 55611/2017г. на Софийски районен съд, 153 състав, в ЧАСТТА, с
която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че жалбоподателят да
заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 680. 06 лв. представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*****, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017г. до
окончателното изплащане и сумата 31. 16 лв. за дялово разпределение за същия
период, ведно със законната лихва от 25.05.2017г. до окончателното изплащане.
Въззивникът – ответник обжалва решението в посочената
част, с оплаквания за необоснованост и неправилност. Поддържа, че по делото не
е доказано качеството му на потребител на топлинна енергия, поради липса на представен писмен договор с
въззиваемото дружество. Твърди, че по делото не е доказана връзката му с абонатен
номер 240165, поради липса на представени вторични счетоводни документи,
издадени на негово име. Сочи, че по делото не е представен и първичен счетоводен
документ относно процесния абонатен номер. Предвид липсата на качеството му на
клиент по сключен писмен договор между страните, жалбоподателят оспорва
приложимостта на Общите условия на топлофикационното дружество по казуса, тъй
като същите регулират само вътрешните отношения на същото с неговите клиенти. Сочи,
че по отношение на дяловото разпределение и потреблението за сградна
инсталация, не е налице основание за начисляването им. Моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалвната част, като вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,
с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.с.”
ЕООД не са депозирали писмени отговори.
В хода на устните прения въззиваемият – ищец оспорва
бланкетно жалбата.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила, като необжалвано.
Софийският
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
В първоинстанционното производство е установено, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150 ЗЕ.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до самостоятелен обект,
представляващ процесния апартамент, находящ се в гр. София, ул. „ж.к. „*****, абонатен
№ 240165. Правото на собственост на ответника се установява от представения договор
за дарение, сключен с нотариален акт № 109/84г. на нотариус А., както и от
представената молба-декларация за откриване на партида.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, не е спорно между страните, а се и установява от приетите
като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и
отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както
и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост
е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД, с договор от 01.11.2007г.,
също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответникът, в
качеството му на собственик на имота, е потребител/клиент на топлинна енергия
за битови нужди и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на
отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето
защо искът е доказан по основание и оплакванията на жалбоподателя пред
настоящата инстанция за липса на облигационно правоотношение между страните, са
необосновани.
Неоснователни са доводите в жалбата за липса на сключен
писмен договор, тъй като облигационното правоотношение възниква по силата на
закона при публично оповестени Общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо доводите в жалбата в
тази връзка са неоснователни.
Оплакването в жалбата относно липсата на идентификация
на процесния имот като абонатен № 240165 е неоснователно, тъй като под този
номер фигурира във всички представени документи за топлинно счетоводство.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. За процесния период отчитането
е било редовно, като от отчетеното количество ТЕ са приспадани технологични
разходи за сметка на ищцовото дружество. Вещото лице е съобразило, че в
процесния имот радиаторите са демонтирани, като начислените на въззивника –
ответник суми са определени за ТЕ за сградна инсталация и за БГВ, както и ТЕ за
отопление от щранг – лира в банята. СРС
е уважил иска за сумата 680. 08 лв.
съобразно заключението на СТЕ. Ето защо,
настоящият състав намира оплакванията на жалбоподателя относно липсата на
доказателства, от които да се установи количеството и качеството на реално ползваната
ТЕ, за неоснователни.
Неоснователни и неотносими са оплакванията в жалбата
относно липсата на първично осчетоводяване, с оглед липсата на представени
фактури по делото. Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, е
извършило проверка в счетоводството на дружеството, поради което всички доводи
за липса на първичен счетоводен документ
по делото, са без значение за крайния извод. Стойността на доставената
топлинна енергия е доказана на самостоятелно основание от заключенията на
приетите по делото СТЕ и ССчЕ.
Неоснователен е и довода за липса на основание за
присъждане на сумата 31.16 лв. за стойността на услугата дялово разпределение,
тъй като такова е налице по арг. от чл. 36 от ОУ вр. чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/2001г., както е приел първоинстанционния съд. Съгласно цитираната клауза
цената на услугата се заплаща от потребителите на ищцовото дружество, което я
заплаща на дружествата за дялово разпределение.
Други относими за спора доводи не се сочат в жалбата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е
изцяло неоснователна на релевираните в нея основания и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, разноски за настоящата инстанция
не следва да бъдат присъждани, тъй като липсва искане от въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение по гр. дело № 55611/2017г. на Софийски районен съд, 153 състав в
обжалваната част.
Решението в останалата отхвърлителна
част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.