№ 97
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20215001000250 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:51 часа се явиха:
Непълнолетната ищца С. ХР. АТ., действаща лично и с настойника си
В.А. редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Ц. с пълномощно от
преди.
Жалбоподателят-ответник ЗД „Б.и.“ АД редовно призован, не изпраща
законен или процесуален представител.
Дирекция „С.п.“ гр. Н.З. е надлежно уведомена.
Докладва се постъпила молба от ЗД „Б.и.“ АД, с която е приложен
списък на разноските, както и молба с днешна дата, с която не се възразява по
хода на делото и е изразено становище по съществото на спора.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
1
С решение от 20.01.2021 г., постановено по т.д. № 102/2019 г. по описа
на Окръжен съд С.З., ЗД „Б.и.“ АД е осъдено да заплати на С. ХР. АТ.,
представлявана от настойника си В. ИЛ. АС. сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и
страдания, вследствие смъртта на нейния дядо А.К., починал в резултат на
ПТП 21.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018 г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата от 40 000 лв.
до 150 000 лв. В тежест на ЗД „Б.и.“ АД са присъдени сторените от ищцата
разноски, дължимата се държавна такса. Решението е обжалвано от ищцата в
първоинстанционното производство, като жалбата е срещу тази част от
решението, с която исковата претенция е отхвърлена. Наведени са доводи, че
решението е необосновано и неправилно в обжалваната част, постановено в
противоречие с материалния закон и съдебната практика, като на първо място
като нарушение се сочи разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а на второ място тази в
чл.51, ал. 2 ЗЗД. Изложени са подробни съображения за несъответствие с
определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди с принципите на справедливостта и неправилност на
изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на подадената жалба от
насрещната страна, с който отговор въззивната жалба се оспорва изцяло.
Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство
ЗД „Б.и.“ АД в частта, с която искът е уважен до размера на сумата от 40 000
лв. На първо място и основно се възразява срещу възприетото от
първоинстанционния съд, че ищцата е материалноправно легитимирана да
претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия й
дядо. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от насрещната страна, с
който въззивната жалба се оспорва изцяло. В подадената въззивна жалба от
ищцата се съдържа доказателствено искане, а именно за допускане на
съдебномедицинска и автотехническа комплексна експертиза, която да
представи заключение по поставените въпроси. В останалите писмени
изявления на страните не се съдържат доказателствени искания.
2
Страните претендират сторените по делото разноски.
Адв. Ц.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба и отговора на
въззивна жалба.. Оспорвам като неоснователна подадената от ответното
дружество въззивна жалба и отговор на въззивна жалба. Поддържам така
заявеното във въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на
комплексна експертиза. Считам, че първоинстанционният съд неправилно е
уважил наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице А.К., като съдът не е взел предвид събраните по делото
доказателства. В тази връзка Старозагорски окръжен съд не е взел в предвид
становището на вещото лице д-р П. по изготвената съдебномедицинска
експертиза, а именно д-р П. заяви в съдебно заседание, че механизмът на
получените травматични увреждания от страна на пострадалото лице е
възможно и вероятно да бъдат получени и от удари от множеството багаж, с
който е бил натоварен процесния автомобил, като това обстоятелство не е
взето от първоинстанционния съд. Считам в тази връзка, че
доказателственото искане е своевременно заявено и поради това следва да
бъде допуснато от апелативния съд.
Моля да имате предвид, че във въззивната жалба, подадена от нас е
допусната явна фактическа грешка, а именно погрешно обжалвано е
решението в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски. В първоинстанционното решение разноски в
тежест на ищцата за заплащане на адвокатски хонорар и разноски по делото
не са присъдени, затова моля да имате в предвид това
обстоятелство.Уточнявам, че това е допусната техническа грешка.
Считаме, че първоинстанционният съд е следвало да възприеме
становището на вещото лице и да го съобрази при постановяването на
решението. Съдът не е извършил правилна оценка на заключението на вещото
лице и не са взети предвид обясненията на вещото лице в съдебното
заседание. Писменото му становище се различава от това, изразено в
съдебното заседание.
Съдът намира, че следва да се остави без уважение доказателственото
искане за допускане на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
3
експертиза, съдържаща се във въззивната жалба на жалбоподателката- ищца.
Не са налице основанията по чл. 266, ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК, доколкото
жалбоподателят се позовава на основанието, визирано в чл. 266, ал. 3 ГПК, а
именно допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и
недопускане от първоинстанционния съд на относими доказателства, съдът
намира, че тази хипотеза също не е налице, тъй като процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, досежно допускане на експертизи не са
констатирани, а доводите на жалбоподателя се свеждат на практика до
неправилна оценка от страна на първоинстанционния съд по смисъла на чл.
202 ГПК на заключението на вещите лица. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
жалбоподателката-ищца за допускане на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
Съдът докладва съдържанието на гопрепосочените молби от ЗД „Б.и.“
АД, като със същите претендират разноски и е приложен списък на такива. В
молбата с днешна дата е изразено становище по съществото на спора и се
иска да бъде уважена въззивната жалба на страната и оставена без уважение
тази на насрещната страна. Претендират се разноски и е заявено възражение
за прекомерност. Със списъка на разноските, приложен от ЗД „Б.и.“ АД се
запозна адв. Ц..
Адв. Ц.: Аз също представям списък на разноските, който е по чл. 38,
ал.2 от ЗА. Правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ответната страна. Считам, че то не е съобразено с
минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1. На
следващо основание правя възражение за недължимост на това задължение,
тъй като липсва доказателство същото да е изплатено. Считам, че
представеният договор за правна помощ удостоверява само обстоятелството,
че същото възнаграждение е договорено, но съгласно практиката на ВКС
следва да има изрично доказателство, че е изплатено по банкова сметка или
по друг начин от ответната страна.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
4
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА два броя списък на разноски и договор за правна защита и
съдействие, приложен към молбата от ЗД „Б.и.“ АД.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
подадената въззивна жалба от жалбоподателя-ответник като напълно
неоснователна. Моля да уважите подадената от страна на доверителката ми
въззивна жалба по основание и по съображения, изложени в същата. На първо
място считаме, че първоинстанционният съд неправилно е определил
обезщетението за неимуществени вреди на доверителката ми С.А. в резултат
на смъртта на пострадалия К., който е отглеждал същата като своя родна
дъщеря и която е възприемала пострадалия като свой баща..
На следващо място считаме, че не е налице твърдяното от ответната
страна възражение за съпричиняване. Считаме, че при настъпването на
съществен механизъм на произшествието действието на предпазния колан е
сведено до минимум, т.е. същият е неефективен, тъй като процесния
микробус се е преобърнал. Имало е множество багажи в него. Също така
считам, че категорични доказателства в насока за уважаване на възражението
на съпричиняване не се събраха. Затова моля да постановите решение, с което
да уважите подадения иск в пълен размер, т.е. да определите 150 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди на доверителката ми, като претендирам
разноски, съгласно представения списък на разноските.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен
5
срок до 09.08.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6