№ 232
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000348 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството
„РАЙТ ДЕСИЖЪНС“ ЕООД срещу първоинстанционно решение № 260234
от 28. 10. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-18 състав по т.д. № 2392 по описа на съда за 2019 г., поправено
с решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка по същото дело от
16. 02. 2021 г., с което предявените от жалбоподателя срещу „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД искове за заплащане на сумата 1546352.93 лв., съставляваща
възнаграждения на адв. Б. Я. А. по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата,
определени с решение по т. 7 от Протокол № 12/29. 10. 2015 г. на
Адвокатския съвет при АК - Перник, прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 02. 10. 2017 г., включващи: сумата 553190.97 лв., съставляваща
възнаграждение за производството по т.д. № 1500/2013 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-
в; сумата 414893.23 лв., съставляваща възнаграждение за производството по
т.д. № 376/2015 г. на САС, ТО, VI-11 с-в; сумата 553190.97 лв., съставляваща
възнаграждение за производството по т.д. № 4747/2011 г. на СГС, ТО, VI-11
1
с-в; сумата 23084.99 лв., съставляваща възнаграждение за производството по
гр.д. № 6678/2014 г. на СГС, ТО, І-10 състав; сумата 1992.77 лв.,
съставляваща законна лихва за забава върху сумата 23084.99 лв.
(възнаграждението за производството по гр.д. № 6678/2014 г. на СГС, ТО, 1-
10 с-в за периода от 09. 09. 2019 г. до 10. 11. 2019 г., са отхвърлени, със
законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените
от жалбоподателя искове да бъдат уважени в цялост, със законните
последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за
въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
2
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценявано от въззивния състав, съобразно релевираните от въззивника
оплаквания в жалбата му, както и при условията и в пределите, съобразно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТРОСГТКВКС №
1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., първоинстанционно решение се явява
частично неправилно по същество.
Същинските оплаквания срещу правилността на обжалваното по
въззивен ред първоинстанционно решение са развити в р. III от жалбата и по
тях въззивният съд намира следното:
По неправилността на изводите на първоинстанционния съд, че на адв.
Б.А., като самостоятелен адвокат не е било възложено да извършва
процесуално представителство по посочените в исковата молба съдебни
производства:
Сключването на договор от 01. 11. 2011 г., по силата на който ответникът
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД възлага на третото за делото лице „БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД да предоставя и/или да осигурява на банката юридически
услуги срещу възнаграждение, освен че е безспорно между страните по
делото, но е и установено с представянето по делото на самия договор, и
допълнителните споразумения към него /четири на брой/, и със също
неоспореното от която и да било от страните в производството, тяхно
съдържание.
По отношение на същите въззивният състав намира, както за безспорно,
така и за безспорно установено по делото, включително и поради изложените
от първоинстанционния съд в мотивите му към обжалваното решение,
решаващи изводи относно установеното по делото от фактическа страна, към
които въззивният състав също препраща в тази им част, следното:
Предмет на цитирания договор за предоставяне на юридически услуги
между ответника и „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД в частта му по
3
предоставяне на процесуални такива /относима към твърденията на ищеца –
жалбоподател, изложени по делото и в жалбата му/, включва изготвяне на
молби, вкл. искови молби, заявления, жалби, вкл. частни, възражения,
писмени отговори и всякакви други документи, които са свързани с
образуването, воденето, спирането, възобновяването и/или прекратяването на
искови, особени искови, заповедни, обезпечителни, изпълнителни и/или
други производства, по които банката – ответник, е страна, както и
осигуряването на процесуално представителство /защита/ по искови, особени
искови, заповедни, обезпечителни, изпълнителни и/или други производства,
по които банката е страна – чл. 1, ал. 2 /2.1. и 2.2./ от договора.
Според чл. 1, ал. 4 от договора конкретната поръчка /по изпълнението му
– бел. на докладчика/, която включва и предоставянето на документи и
информация от страна на банката ще се извършва в писмена форма, вкл.
чрез електронна поща, като поръчката, респ. – предоставянето на
информация може да бъде извършвано в устна форма, само когато това
изрично е договорено между страните. Според чл. 2 от договора, банката се
задължава да упълномощава изрично изпълнителя /“БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД/ и/или изрично посочено от него лице, когато това е
необходимо с оглед изпълнението на възложеното, както и при всяко
конкретно възлагане за извършване на услугите по чл. 1, ал. 2, т. 2, да
упълномощава писмено посочен от дружеството – изпълнител адвокат, като
основен процесуален представител на банката.
В чл. 3 от договора е уговорено, че се заплаща възнаграждение за
услугите по чл. 1, ал. 2, т. 1 – а именно консултациите по договори, в размер
на 2000 лв. месечно, а за услугите по чл. 1, ал. 2, т. 2 е уговорено заплащането
на авансово възнаграждение в размер на 1,5% от претендираните суми, като е
посочено, че възнаграждението обхваща всички производства, които
възникват вследствие на образувано заповедно производство срещу един
длъжник на банката /заповедно и изпълнително производство, исково
производство по чл. 422 от ГПК, въззивни и касационни производства по
жалби, включително частни жалби/, включително и производството по
обявяване в несъстоятелност на същия длъжник, а по чл. 3, ал. 1, т. 2.2. от
договора е уговорено и възнаграждение за успех в размер на 2 %, което се
заплаща при ефективно събиране на сумата – от събраната сума, при
предоговаряне на парично вземане след възлагане на процесуално
4
представителство – от размера на предоговореното, като при множество
предоговаряния – еднократно при първото такова, при покупка на имот от
банката при публична продан – от оценката на имота, и при прихващане на
насрещни вземания – от размера на прихванатото вземане. В чл. 3, ал. 2 е
уговорено, че ежемесечното възнаграждение се заплаща предварително от 1-
во до 7-мо число всеки месец, а другите в срок до 30 дни от извършването на
конкретната поръчка за процесуално представителство, респ. от настъпване
на другите събития, съответно – това по т. 2.2.2. – сключването на
споразумение с длъжника за предоговаряне на дълга, респ. –
утвърждаването на оздравителен план от съда, а по т. 2.2.3. – издаването
на постановление за възлагане на имота от съдебния изпълнител, респ.
синдика.
При ясно уговореното в договора относно начина на възлагане на
конкретните поръчки от страна на банката – възложител на дружеството –
изпълнител, без особено тълкуване се налага извод, че възлагането на такива
не може да бъде устно, а ако някой го твърди и за да бъде тази, така твърдяна
да е възложена в изпълнение на договора поръчка включена в именно неговия
предмет, съответно – и по отношение на нея да са приложими разпоредбите
му, вкл. относно плащането, то и страната, която го твърди следва да
установи по делото постигната между страните изрична уговорка за това /при
липса, разбира се на установено по делото писмено или по електронна поща
възлагане/ – с предмет конкретна поръчка, включително такава за
осъществяване на процесуално представителство, за да може да се приеме, че
същата е възложена, съответно – изпълнявана, и евентуално – заплатена от
банката по силата на самия договор от 01. 11. 2011 г., т.е. че е включена в
предмета му, като част от предмета на този именно договор, а не оставаща
извън него, съответно – и предмет на някакви други отношения между
страните.
При съобразяването на подчертаните в черно по-горе изрази в договора
се налага също извод, че предметът на конкретна процесуална поръчка по
него, обхваща и съпътстващите основните производства по несъстоятелност
на длъжниците на банката, такива производства по ТЗ и ГПК /пр. 435-463 от
с.з./, вкл. предявяването, приемането на вземанията в производствата по
несъстоятелност на длъжниците, всички тези по чл. 646-647, чл. 690-694 от
5
ТЗ /доколкото е предвидено че предмет на поръчките за процесуални
действия по договора включват и тези по утвърждаване на оздравителни
планове, и издаване на възлагателни постановления от синдик, а не от съд/, а
не само произтичащите от и съпътстващите заповедните такива, какъвто
погрешен извод може да се направи от буквалното тълкуване на не особено
ясната разпоредба на чл. 3 от договора /все в изложения смисъл са
измененията, съобразно § 1 от Допълнително споразумение № 3/18. 11. 2014
г., които не се пресъздават нарочно, за да не се утежнява изложението/.
При така предварително възприетото, изнесено пред скоби от въззивния
състав, твърди се от ищеца в жалбата му, че съдебните производства по
търговски дела, възнагражденията за които са определени с решение на
Съвета на Адвокатската колегия – гр. Перник /САК – Перник/, и които са
процесни в производството, съответно –са предмет и на въззивната жалба, с
която настоящата инстанция е сезирана, не се обхващат от същия договор
между ответника и „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД от 01. 11. 2011 г.,
противно на приетото от първоинстанционния съд в мотивите му към
обжалваното решение, за да отхвърли иска, а именно – че праводателят на
ищеца в настоящото производство адв. А., е работил по същите производства,
като подизпълнител на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, на което
дружество воденето им всъщност е възложено от ответната банка, и което е
получило дължащото му се от банката по силата на договора, възнаграждение
за това.
Първата част от посочените в жалбата /и в исковата молба, и въобще по
делото/, процесни производства, по отношение на които се заявяват и
поддържат от ищеца твърдения, че му се дължат процесните възнаграждения
за тях, са три такива, които са образувани и/или водени от името и за сметка
на ответната банка срещу, или с участието в тях, на „АГРО ГРАНД-БГ“
ЕООД, /всички по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение –
СГС, ТО/, са тези по т.д. № 4747/11 г., т.д. 1500/2013 г., т.д. № 376/2015 г.
„АГО ГРАНД-БГ“ ЕООД /но не само/ фигурира с три позиции по два
заема, както в приложението към решението на УС на ответната банка от 19.
10. 2011 г., с което е одобрена офертата на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД,
и въз основа на която е сключен договора от 01. 11. 2011 г. /л. 190 от
първоинст. дело/, така и във възлагателното писмо от 11. 11. 2011 г. /л. 192 от
6
първоинст. дело/, адресирано до Б.А. – адвокат, и до „БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД – София, и от което е видно, че същото възлагане се
извършва въз основа на договора между банката и дружеството от 01. 11.
2011 г. В същото писмо е посочено, че на база чл. 2 /1/, т. 3 от договора
банката ще упълномощи адв. А. като свой основен процесуален представител.
Както това се излага и в отговора на исковата молба /л. 165 от първоинст.
дело – долу, т. 2.2.1. от отговора на исковата молба на същия лист, на гърба, в
средата, т. 2.2.4. на л. 166/, възлагането в тази му част – за извършването
на действия срещу „АГРО ГРАНД-БГ“ ООД, е без посочване на
конкретни производства, като единствено е уточнено, че срещу това
дружество има както индивидуално принудително изпълнение, така и
несъстоятелност, поради което и изводите на настоящия състав по-долу
досежно приетото за безспорно, оттегляне на пълномощията на
„БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД за извършването на действия срещу този
длъжник на ответната банка, обективирано в споразумение за прихващане от
20 юни 2012 г., което визира „съдебното производство“, се отнасят не само
конкретното производство по несъстоятелност /т.д. № 4747/2011 г. по описа
на СГС/, а въобще по всички съдебни производства срещу „АГРО ГРАНД-
БГ“ ЕООД, включително и трите процесни.
На л. 191 от първоинст. дело е налична фактура-проформа, издадена от
„БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, като доставчик, с получател ответната
банка и с предмет на доставката възнаграждение съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2.1.
от договора от 01. 11. 2011 г. при материален интерес 10063000.00 лв. /това е
сумата от материалния интерес по третата колона от възлагателното писмо с
предмет всички длъжници на банката по същото възлагателно писмо/,
съответно – сума за плащане с ДДС 181134.00 лв., и тази сума също е предмет
на плащането, съобразно нареждане за кредитен превод на л. 194 от
първоинст. дело.
От тристранно споразумение от 15. 02. 2012 г. на л. 205 от първоинст.
дело се установява, че банката е упълномощила адв. А. и адв. В. Й. да я
представляват по т.д. № 4747/2011 г. на СГС /А. – с пълномощно от 09. 01.
2012 г./, като по силата на споразумението е въведено съвместно
представителство от двамата, така упълномощени адвокати по същото дело, и
това е делото по несъстоятелност на посочения длъжник.
7
Със споразумение за прихващане от 20. 06. 2012 г. и приложение към
него /л. 213-214 от първоинст. дело/, базирани на решение на работна група
към УС на ответната банка от 03. 02. 2012 г. /л. 212 от първоинст. дело/, е
променен реалният материален интерес по възложеното на „БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД „изпълнение на съдебно производство“ /както вече се
посочи по-горе – на всички съдебни производства срещу този длъжник -
„АГРО ГРАНД-БГ“ ЕООД/, за което на дружеството е заплатено
възнаграждение от 115110 лв., от 7647000 лв. на 1300000 лв., за което се
дължи възнаграждение 19500 лв., разликата от 95610 лв. е прихваната срещу
дължими възнаграждения, като остава за заплащане на дружеството общо
сума в размер на 25864.08 лв.
В същото споразумение изрично е посочено, че част от общия размер
на възнагражденията, подлежащи на прихващане, е и възнаграждение за
успех, съгласно чл. 26 от Закона за адвокатурата /предпоследният ред на
приложението на л. 214 от първоинст. дело/ в размер на 26000 лв., поради
оттегляне на пълномощията /на дружеството „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“
ЕООД, бележката на докладчика във въззивната инстанция /, срещу
„АГРО ГРАНД-БГ“ ЕООД, по което дело адвокатското дружество
/отново „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, друго дружество, било то и
адвокатско, по делото нито се твърди, нито се установява да е
упълномощавано по това дело, бележката на докладчика във въззивната
инстанция/, приема да действа от името на банката в качеството си на
наблюдател. Така ясно видно от самото споразумение – че това
възнаграждение в случая е дължимо и изплатено във връзка с и по повод на
едностранно оттегляне от страна на възложителя, на упълномощаване за
осъществяване на дейност по представителство на банката в съдебно
производство, и преди приключването на фактическите и правни действия –
негов предмет, безспорно се установява и от съдържанието на самия законов
текст от Закона за адвокатурата /ЗА/, уреждащ, че клиентът може по всяко
време да оттегли пълномощията си и провеждащ разлика между
неоснователно и основателно такова оттегляне, която разлика в случая е
ирелевантна, като и в двата случая възнаграждение, като уговореното, се
дължи. На свой ред фигурата на „наблюдател“, като визираната в
споразумението за прихващане, нито Закона за адвокатурата /ЗА/, нито
процесуалният закон в материята на процесуалното представителство по дела,
8
не уреждат, нито въобще познават, което придава на уговореното в
споразумението значението на окончателното десезиране на дружеството
„БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД с извършването на каквото и да било по
посоченото дело /делата – по изложените причини/ срещу „АГРО ГРАНД-БГ“
ЕООД, поне по възлагане от страна на ответната банка.
С допълнително споразумение № 4 към процесния договор от 01. 11.
2011 г. – л. 338 от първоинст. дело, страните са прекратили действието на
договора, считано от 20. 01. 2017 г., банката се е задължила да изплати
определена сума във връзка с прекратяването, а изпълнителят –
„БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД се е задължил да предаде на банката
всички предоставени му пълномощни в оригинал, да изготви справка за
извършеното и да върне отново всички оригинални документи, намиращи
се при него във връзка с конкретните поръчки.
С приемо-предавателен протокол от 19. 01. 2017 г. и в изпълнение на
непосредствено по-горе описаното споразумение, на банката са предадени
документи, включително два броя конкретни, описани в протокола
пълномощни, нотариално заверени от нотариус В., заверени преписи от които
се намират на л. 340-341 от първоинст. дело, както и справка на електронен
носител /флаш памет/. В протокола изрично е записано, че с подписването му
изпълнителят – „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД е изпълнил в пълен обем
задължението си по § 3, ал. 2 от споразумение № 4, включително и да върне в
оригинал всички предоставени му пълномощни във връзка с възложените му
поръчки, т.е. с подписването на двустранния приемо-предавателен
протокол банката ясно и изрично признава, че всички пълномощни,
които е издавала на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД в изпълнение и
по повод на всички поръчки, възложени на дружеството по силата на
договора между тях от 01. 11. 2011 г., са и върнати.
На 17. 11. 2011 г. е подадена молба за откриване производство по
несъстоятелност на „АГРО ГРАНД-БГ“ ЕООД /л. 390 и сл. от първоинст.
дело/, по която пълномощник на банката е адв. А.. По същото производство
по делото е налице адвокатско пълномощно и в полза на адв. Й. – л. 393, 395
и сл. от първоинст. дело /отношенията по повод на това производство са
описани по-горе в частта от мотивите относно тристранно споразумение от
15. 02. 2012 г. на л. 205 и споразумение за прихващане от 20. 06. 2012 г. /. На
9
27. 11. 2012 г. пълномощия на адв. Й. да представлява банката в
производството срещу „АГРО ГРАНД-БГ“ ЕООД, са оттеглени – л. 418/419
от първоинст. дело.
На лист 421-422 от първоинст. дело са налице две пълномощни,
представени от ответната банка с отговора и на исковата молба, съответно от
м. 11. 2012 г. и м. 09. 2014 г. , т.е. категорично след оттеглянето от страна
на ответната банка, на възлагането на дружеството „БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД извършването на правни действия срещу длъжника на
банката „АГРО ГРАНД-БГ“ ООД, по силата на споразумението от 20. 06.
2012 г., след което дружеството е било само „наблюдател“ по делата срещу
същия длъжник. Пълномощните са в полза на адв. А. лично – като физическо
лице и са за осъществяване на процесуално представителство на банката в
производството по несъстоятелност на „АГРО ГРАНД-БГ“ ООД – участие в
събрание на кредиторите и продажба на недвижим имот по реда на чл. 717 от
ТЗ, и по делото са ангажирани и не са оспорени, включително и от самата
банка доказателства в уверение на това, че в осъществяване на правата му по
пълномощните, А. действително е представлявал банката в посочените
производства. Такива доказателства са налице и на л. 427 и сл. от първоинст.
дело и от тях е видно, че много след оттеглянето от страна на банката, на
възлагането в полза на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД,
извършването на правни действия срещу „АГРО ГРАНД-БГ“ ООД през
м. юни 2012 г., адв. А. в лично качество и по възлагане от банката, е
продължил да извършва такива по всички /три/ процесни производства
срещу този именно длъжник – отговор на въззивна жалба от м. 12. 2012 г.,
участие в съдебно заседание през м. февруари 2013 г., изготвяне и депозиране
на наддавателно предложение за недвижим имот в производството по
несъстоятелност на „АГРО ГРАНД-БГ“ ООД, отговор на искова молба от м.
05. 2013 г. и допълнителен такъв от м. 07. 2013 г. – л. 455-457 и сл. от
първоинст. дело, молби, съдебни актове и протоколи от съдебни заседания на
л. 458 и сл. от първоинст. дело от периода м. 11 и 12. 2013 г. – април 2015 г. и
този факт по никакъв начин не се променя от също установените по делото
обстоятелства /л. 434 и сл. от първоинстанционното дело/, че през същия
период процесуално представителство по дела на банката, и по това дело
включително, са осъществявали и други лица, вкл. юрисконсулти – въпрос на
организационно решение на мениджмънта на банката е колко и какви лица да
10
я представляват по делата, и на всеки техен етап. Това, което според
въззивният състав има значение в случая е, че както се посочи след ясното
оттегляне на възлагането от банката в полза на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“
ЕООД, на извършването на правни действия по съдебни производства срещу
„АГРО ГРАНД-БГ“ ООД /по които по силата на изричния текст на
споразумението, дружеството е имало само качеството на „наблюдател“,
което няма определено процесуално съдържание, не и такова на какъвто и да
било представител, още по-малко пък по пълномощие/, и това оттегляне по
посочените вече причини е безспорно установено, включително при
условията на чл. 26 от ЗА, адв. А. в лично качество е продължил да
представлява банката по делата срещу същия длъжник, при това – отново и
безспорно упълномощен от представителите на банката, осъществяващи към
онези моменти органното и представителство. Същият безспорен извод се
налага и от приложения към допълнителната искова молба протокол от среща
на работна група към банката от 27. 03. 2015 г. /л. 640 от първоинст. дело/, в
който по повод обсъждане на част от процесните производства именно срещу
„АГРОГРАНД-БГ“ ЕООД и много след оттеглянето на пълномощията на
„БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД по тези производства, изрично е записано,
че на адв. А. „… е възложено да осъществява процесуално представителство
по съдебните действия от страна на банката за събиране на вземанията и към
„АГРО ГРАНД – БГ“ ЕООД…“, а твърденията на банката по делото за
противното съдът намира за противоречащи на всички, събрани по делото
доказателства.
Все в насока на изложения извод – че А. не по възлагане или като
подизпълнител на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, а в личното си
адвокатско качество е осъществявал описаните и процесни дейности срещу
длъжници на банката е и изтъкнатото вече по-горе в настоящите мотиви
обстоятелство, че след прекратяване на договора от 01. 11. 2011 г. между
банката и дружеството, с приемо-предавателен протокол към допълнително
споразумение № 4 към същия /м. януари 2017 г./, на банката са върнати
цифром и словом само две пълномощни и нито едно от тези, издадени на А.
вече след оттеглянето на пълномощията на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“
ЕООД, и описани по-горе, като банката изцяло и ясно е потвърдила, че с
връщането именно и само на тези върнати две пълномощни, счита
изпълнението на задължението на дружеството да и върне всички
11
пълномощни, издадени му във връзка с възложените му по силата на
договора от 01. 11. 2011 г. поръчки - § 2 от приемо-предавателния протокол
на л. 338 от първоинст. дело, което би било необяснимо в светлината на
евентуален извод, че А. е работил като подизпълнител на „БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД, а не като пълномощник – адвокат на банката в личното си
качество, и оборва такъв един извод.
При така изложеното дотук въззивният състав не споделя извода на
първоинстанционния такъв, че в производствата срещу „АГРО ГРАНД-БГ“
ООД, адв. А. е действал като подизпълнител на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“
ЕООД по договора между това дружество и ответната банка от 01. 11. 2011 г.,
на което дружество първоначално е възложено, а впоследствие - оттеглено
възлагането за извършване на правни действия срещу същия длъжник, поне
не и след 20. 06. 2012 г. /и при изтъкнатата по-горе необходимост
възлагането по силата на същия договор, за да е по изпълнение на
предмета му да бъде писмено или по електронна поща, но не и устно/, а
както се посочи извършването от страна на А. в личното му, адвокатско
качество на правни действия, включително процесуално представителство по
делото, и по трите, процесни производства с длъжника на банката „АГРО
ГРАНД-БГ“ ЕООД за периода след м. юни 2012 г., е безспорно и обилно
документирано по делото. Всичко това пък сочи за въззивния състав и на
обстоятелството, че доколкото и това е изцяло правилно установено и прието
по делото и от първоинстанционния съдебен състав, адвокатският труд в
полза особено на юридически лица, е принципно и винаги възмезден, то и на
А. се дължи претендираното, и процесно възнаграждение за процесуално
представителство по делата с „АГРО ГРАНД-БГ“ ЕООД.
Не такива са изводите на въззивния състав по отношение на другото
процесно производство, което не е свързано с длъжника на банката „АГРО
ГРАНД-БГ“ ООД – това по гр.д. № 6678/2014 г. по описа на СГС. Не се спори,
установява се, че същото е образувано по искова молба, подадена срещу
ответната банка от „САВ ПРОПЪРТИ“ ЕООД и физическо лице, с която се
атакува учредена в полза на банката ипотека върху недвижим имот, като
обезпечение на кредит, получен от длъжника на банката
„СОФСТРОЙПРОДУКТ-98“ АД, съответно – иска се ревандикацията на
ипотекирания имот.
12
Хронологично:
На л. 322 от първоинст. дело е налице протокол от среща на работна
група към банката от 09. 11. 2012 г., по т. 2 от която е взето решение за
присъединяване към производство по несъстоятелност на
„СОФСТРОЙПРОДУКТ-98“ АД и предявяване вземанията на банката в пълен
размер, както и относно начинът на изчисляване на хонорар на „БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД по договор и съгласно възлагателно писмо от 11. 11. 2011
г. Това е същото писмо, описано вече по-горе в настоящите мотиви, налично
е на л. 192 от първоинст. дело, и в което „СОФСТРОЙПРОДУКТ-98“ АД
фигурира с две позиции по два заема, като същото дружество фигурира и в
приложението към решението на УС на ответната банка от 19. 10. 2011 г., с
което е одобрена офертата на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, и въз основа
на която е сключен договора от 01. 11. 2011 г. /л. 190 от първоинст. дело/.
Самото възлагателно писмо от 11. 11. 2011 г. /л. 192 от първоинст. дело/ е
адресирано до Б.А. – адвокат, и до „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД –
София, и от него е видно, че същото възлагане се извършва въз основа на
договора между банката и дружеството от 01. 11. 2011 г. В писмото също е
посочено, че на база чл. 2 /1/, т. 3 от договора банката ще упълномощи адв. А.
като свой основен процесуален представител.
На л. 197 от първоинст. дело е налично нотариално заверено
пълномощно от 19. 08. 2013 г., по силата на което ответната банка е
упълномощила адв. А. да я представлява /освен на конкретно събрание на
кредиторите на 01. 10. 2013 г./, но и с всички права за защита на законните и
интереси в производството по несъстоятелност на „СОФСТРОЙПРОДУКТ-
98“ АД.
На л. 331 от първоинст. дело се намира протокол от среща на работна
група на ответната банка от 04. 07. 2014 г., съобразно който по повод искова
молба от „САВ ПРОПЪРТИ“ ООД срещу банката е одобрено всички съдебни
действия, свързани с исковата молба, да бъдат възложени на „БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД, както и изготвянето на отговор на исковата молба с цел
защита учредените в ползата на банката ипотеки, и депозирането му в СГС в
срок до 30. 07. 2014 г.
На лист 198 от първоинст. дело е налице възлагателно писмо от 15. 07.
2014 г., по силата на което банката е възложила на „БУЛЛОЙЕРС
13
КОНСУЛТ“ ЕООД всички съдебни действия, свързани с исковото
производство и депозирана от „САВ ПРОПЪРТИ“ ООД искова молба срещу
банката, както и да депозира отговор на искова молба до 30. 07. 2014 г.
/същото е в изпълнение на решение на УС на банката от 10. 07. 2014 г. – л.
200 и сл./
На л. 335 от първоинст. дело е наличен протокол от среща на работна
група на ответната банка, съобразно който във връзка с насрочено събрание
на кредиторите на „СОФСТРОЙПРОДУКТ-98“ АД на 13. 10. 2015 г. и
направено искане от адв. А. за предоставяне изрично пълномощно, е взето
решение да му бъде изготвено, оформено и представено в срок преди
събранието.
Насрещното възражение на ищеца срещу това на ответника в отговора му
на исковата молба, във връзка с това производство и непосредствено по-горе
описаното възлагателно писмо, и изложено в допълнителната му искова
молба /стр. 9 от същата, долу, л. 620 от първоинст. дело/, базирано на
твърдения, че това възлагателно писмо не било връчвано както на адв. А.,
така и на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, и че възнаграждение за това
производство не е плащано на дружеството, въззивният състав намира за
неоснователно. С оглед установените отношения между банката и
„БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, базирани на договора между тях от 01. 11.
2011 г., наличието, както се каза на „СОФСТРОЙПРОДУКТ-98“ АД /м. 11.
2011 г./ в описаните непосредствено по-горе документи по още
първоначалното възлагане от страна на банката на производствата срещу
последното/ и изясненото по-горе в настоящите мотиви съдържание на
договора между страните, съобразно което при възлагане на поръчка за
извършване на действия срещу конкретен длъжник, това включва и всички
съдебни производства срещу същия /чл. 2 и чл. 3 от договора с изясненото
им по-горе съдържание/, като част от които следва да се разглежда и това
конкретно, доколкото както се каза и е установено по делото, че същото е
заведено от трети лица срещу банката и нейния длъжник в оспорване
действителността на ипотека, служеща като обезпечение на кредит, отпуснат
от банката на длъжника, и на това изрично се позовава и ищеца в
производството, като насрещно възражение на твърдението по настоящото на
банката, че производството по това дело всъщност не е срещу нея, за
въззивния състав и досежно това само конкретно производство се налага
14
извод в насока на формирания и от първоинстанционния съд по отношение на
всички процесни производства, а именно – че по делото безспорно е
установено извършването на всички правни действия срещу и свързани с
длъжника на банката „СОФСТРОЙПРОДУКТ-98“ АД, част от които
настоящият съд приема да е и производството по гр.д. № 6678/14 г., да е
възложено от банката на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД в рамките на
договора от 01. 11. 2011 г., а адв. А. да се е явявал упълномощен като
физическо лице – адвокат, действително само с оглед личната си специална
адвокатска правоспособност, но по силата, в изпълнение и в рамките на
договора, като банката го е упълномощавала, както е посочено в договора и
по силата на самия договор – като неин основен процесуален представител
/чл. 2 от договора/. При така приетото и при липсата, в отлика от случая с
предходно описаните три производства, засягащи „АГРО ГРАНД – БГ“
ЕООД, на каквито и да било данни по делото за оттегляне на пълномощията,
дадени от банката в този конкретен случай, на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“
ЕООД, съответно – продължаване на извършването на каквито и да било
действия от А. само в личното му, адвокатско качество срещу този длъжник,
извън изпълняваните от него по силата на възлагането в полза на
дружеството, и като процесуален представител на банката по силата на
договора между нея и дружеството от 01. 11. 2011 г., за съда в настоящия
състав е изцяло ирелевантно /при наличието на описаните възлагателни
документи от 2011 и 2012 г., безспорно известни и на „БУЛЛОЙЕРС
КОНСУЛТ“ ЕООД, и на А. в лично качество, доколкото от същите произтича
изцяло легитимацията им по делата и срещу „АГРО ГРАНД-БГ“ ЕООД/, за
основателността на възражението на банката срещу иска в тази му част, дали
конкретното възлагателно писмо от м. юли 2014 г. им е довеждано специално
до знанието или не, а ако и доколкото някой би бил материалноправно
легитимиран да търси възнаграждение по това конкретно възлагане /тъй като
се твърди в допълнителната искова молба, че не било въобще заплащано/, то
това би било „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, а не А. в личното му
адвокатско качество. Все поради изложеното въззивният състав намира за
неоснователно оплакването в жалбата, базирано на твърдението, че
производството по соченото дело нямало нищо общо с възлагането на
„БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД на поръчката срещу длъжника на банката
„СОФСТРОЙПРОДУКТ-98“ АД, което си остава изцяло недоказано по
15
делото.
По-натам, по отношение процесните възнаграждения по трите съдебни
производства, свързани с длъжника на ответната банка „АГРО ГРАНД – БГ“
ЕООД и приемани от настоящия съдебен състав за дължими:
Неоснователно е възражението на ответника срещу иска, базирано на
липсата на материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца,
доколкото на ответната банка процесната цесия не била съобщена и то – от
първоначалния кредитор. Безспорно е и в практиката, и в теорията, че в
случай, че новият кредитор е упълномощен от стария за това, уведомлението
за цесията може да бъде извършено и от него. Съобщаването на цесията е от
съществено значение за легитимацията на новия кредитор да получи валидно
плащане по прехвърленото вземане с оглед опасността евентуално длъжникът
да плати на стария кредитор и то да бъде санкционирано като такова без
погасителен ефект на принципа, че „който плаща зле, плаща два пъти“ –
обстоятелство, което нито се твърди, нито се установява по делото. На свой
ред съобщаването или несъобщаването на цесията въобще не е от естество да
се отрази на процесуалноправната легитимация на ищеца, която се определя
само от твърденията му в исковата молба, а не от действителното правно
положение и в случая същата безспорно е налице.
Неоснователно е възражението, базирано на непрехвърлимост по силата
на закона, на конкретните, процесни вземания, като такива дължащи се като
възнаграждение по договори за правна помощ, сключени с адвокат – същите
са на общо основание парични вземания, не са изключени от гражданския
оборот, прехвърлянето им след като са възникнали, съставлява позволена от
закона промяна на кредитора, но не и „поделянето“ им, което е забранено от
специален акт, а като такива не по трудов, а по граждански договор, същите
не се приравняват и на трудови такива по см. на КТ, които са възмездяване за
престирането на труд, а не на резултат, нито въобще, според правната си
характеристика, имат нещо общо с тях.
Неоснователно е възражението за симулативност на договора за цесия –
както относителна, така и абсолютна – от установеното по делото
/представеното допълнително споразумение към договора за цесия/ се налага
извод, че договорът е възмезден, а дори и да би бил безвъзмезден, това не
сочи на неговата симулативност. Последната зависи само от това дали
16
страните по договора действително целят да бъдат обвързани от него и по
делото не са установени обстоятелства, сочещи на обратното – както
постигната между страните уговорка договорът да не ги обвързва въобще
/абсолютна симулация/, така и прикриването с него на друга, постигната в
действителност уговорка между тях, в отлика от целеното с договора за цесия
/относителна такава/. На свой ред осчетоводяването или не на вземанията при
страните, не се отразява на действителността на уговорките между тях –
счетоводните операции са вторични и имат обслужващ характер, а не
обратно. Поради изложеното в настоящите мотиви, а и в тези на
първоинстанционния съд, договорът за цесия не е нищожен и поради
прехвърлянето с него на несъществуващи вземания.
Неоснователно е възражението за противоречие на претендираните
процесни възнаграждения, с морала и етичните норми при упражняването на
адвокатска професия – както се посочи, адвокатският труд по принцип и
съобразно цялата му, налична в действащия обективен правов ред нормативна
негова уредба е възмезден и това е общият принцип, обратното е изключение,
което следва да е изрично уредено, за да е законосъобразно, съответно -
възнаграждение за същия труд винаги се дължи /в частта им по този въпрос
решаващите изводи в мотивите към обжалваното първоинстанционно
решение са освен правилни, но и изчерпателни, и точни, поради което съдът в
настоящия си състав препраща и към тях/, независимо при това от
конкретното му предварително уговаряне между страните по договора за
адвокатска услуга. Именно за случаите, като процесния – в които между
страните няма писмен договор и дори нарочно, отделно възлагане, при които
страните не могат да се споразумеят по дължимостта на възнаграждението и
конкретният му размер, в специалния ЗА е уредено и конкретно в настоящия
случай – и реализирано, според настоящия въззивен състав изцяло
законосъобразно, също специалното правомощие на Съвета на АК. Що става
въпрос за липсата на предварително уведомление относно размера на
конкретните възнаграждения, то такова уведомление, дори и да е направено,
едва ли би мотивирало само по себе си възложителя на работата непременно
да плати - нещо, което той може да извърши и във всеки един момент
впоследствие, включително и по време на настоящото производство, стига да
го намери за целесъобразно, нито пък по някакъв начин според съда
наличието и/или липсата на предварително уведомление е от естество да
17
промени отношенията между страните, едната от които е извършвала работа
за другата в рамките на един продължителен период от време – около три
години /юни 2012 г. – април 2015 г./, при последователно възлагане на
отделни действия в рамките на няколко съдебни производства, за които са
издавани и отделни, и нарочни пълномощни, съответно – няма начин да не е и
отчитано, и проверявано изпълнението, и при ясното съзнание /или поне би
трябвало такова да е налице/, и у двете страни, че извършването на работа,
като процесната, е винаги възмездно, т.е. за нея се дължи възнаграждение,
включително нормативно установено, включително и по размер с правила
/Наредба № 1/ на ВАС. По същите причини въззивният състав не намира и
каквото и да било противоречие с правилата на морала и професионалната
етика в претенцията на адвокат да бъде възмезден за положения от него труд
в полза на търговец. Както се посочи, същият е винаги възмезден
/възможните отклонения от този принцип са тук въобще неприложими/, съдът
приема да е извършена високоспециализирана адвокатска работа, състояща се
в поредица от фактически и правни действия по дела със също фактическа и
правна сложност, и голяма продължителност във времето, същата работа е
възлагана от и извършвана от името и за сметка на юридическо лице –
търговец, и съдът не намира каквото и да било нито неморално, нито
противоречащо на правилата на професионалната етика, включително и тези,
установени за упражняване на адвокатската професия, в претенция, заявена
от вече извършилия работата адвокат, същата да му бъде заплатена.
Неоснователно е накрая, в светлината на цитираната в жалбата, с която
настоящата инстанция е сезирана и известна на въззивния състав практика, и
която съставът споделя, възражението за изтекла погасителна давност –
същата започва да тече от определянето на процесните възнаграждения по
размер, от конкретизирането им с акт /решение/ на Съвета на съответната АК,
за което същият орган е изрично и то – законово, а не по силата на
подзаконова делегация, оправомощен, съответно – решението му е изцяло в
рамките на изрично възложената му от специалния ЗА, материална
компетентност, съответно и като такова – валидно, и породило правни
последици, по отношение на които изцяло е ирелевантна както предходната
молба на А. за определяне размер на процесните възнаграждения до друга
АК, на която е бил към онзи момент член, последващото и оттегляне, както и
обстоятелствата, мотивирали го да се премести именно в АК, съветът на
18
която е упражнил това си законово правомощие.
Що става въпрос за размера на процесните възнаграждения въззивният
състав намира следното:
В частта и досежно конкретните минимални размери на адвокатските
възнаграждения, Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдържа материалноправни, а не
процесуалноправни норми, поради което и, като приложим материален закон
следва да се определи този, действал към момента /или през периода/, към
който спорното правоотношение е възникнало. Доколкото и по трите
процесни производства срещу длъжника на ответната банка „АГРО ГРАНД –
БГ“ ЕООД, за които съдът приема, че се дължат на ищеца /цедирани му от
адв. А./, приетите също от съда да са извършвани от А. правни действия
срещу същия длъжник на банката, са реализирани в продължителен период от
време - след м. юни 2012 г., когато са оттеглени пълномощията на
„БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД в тази насока, до пролетта на 2015 г., за
който период има по делото данни А. да е представлявал ответната банка в
същите съдебни производства, то и въззивният състав намира, че следва да
приложи редакцията на материалноправните разпоредби на Наредба № 1 на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента
на определянето на същите възнаграждения от страна на САК – Перник,
сезиран с такова искане от А., а именно – към края на м. октомври 2015 г. и
тази действаща редакция на наредбата е тази във вариант, изм. и доп. ДВ. бр.
28 от 28 Март 2014 г. /по отношение на нормите на наредбата в тази и
редакция, производства пред ВАС и тяхна отмяна и/или изменения по
съдебноадминистративен ред към релевантния момент, не са налице, такива
са налице по-късно – към 2019-2020 г., както се посочи нормите са
материалноправни и се прилагат действащите към момента на
осъществяването на правоотношението, но същите биха били изводите на
съда и базирани на предходната редакция на приложимите норми – тази от
2009 г./
Съобразно същата редакция и към онзи момент, възнагражденията по
дела, каквото е процесното по т.д. № 4747/2011 г. /чл. 7, ал. 3, вр. с ал. 2 от
Наредбата/, се определят, както следва: за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела за несъстоятелност възнаграждението се
19
изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката
на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. Съобразно наличния на л. 51-52 от
първоинст. дело списък на предявените и приети вземания на ответната
банка в производството по несъстоятелност на „АГРО ГРАНД – БГ“ ЕООД
/позиции 3 и 4 от списъка/, същите са в размер на 18422032.19 лв. Определено
съобразно посочената разпоредба на Наредба № 1, адвокатското
възнаграждение за защита по делото е в размер точно на претендираната по
делото сума 553190.97 лв. На този размер не са от естество да се отразят
уговорките досежно друг материален интерес по делото между страните по
договора от 01. 11. 2011 г. – ответната банка и „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“
ЕООД /споразумение за прихващане от 20. 06. 2012 г. и приложение към него
/л. 213-214 от първоинст. дело//, доколкото същите не обвързват А. в личното
му качество на адвокат – физическо лице, и доколкото съдът по изложените в
настоящите мотиви съображения приема, че последният е действал
самостоятелно и независимо от „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД по делата
срещу „АГРО ГРАНД – БГ“ ЕООД, и уговорките между банката и
дружеството, представлявайки банката за периода след м. юни 2012 г. – април
2015 г. На същите изводи на съда не се отразява и обстоятелството,
релевирано от ответника, че не адв. А., а друг такъв /адв. Й./, е осъществил
предявяването на вземанията на банката в същото производство по
несъстоятелност – адвокатското възнаграждение се дължи за процесуално
представителство, защита и съдействие по делото по несъстоятелност на
„АГРО ГРАНД – БГ“ ЕООД, каквито съдът намира за установено А.
действително да е осъществявал, а не за конкретното действие само по
предявяване на вземанията, и независимо от това от кого същото е
действително осъществено по делото.
Към същия момент и по същия начин, при същия материален интерес се
изчислява и възнаграждението по т.д. № 1500/2013 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в. От
събраните по делото, представени с исковата молба /л. 86 и сл. от първоинст.
дело/ и неоспорени, както и от представените включително от ответника по
делото с отговорите му на исковата молба и допълнителната такава писмени
доказателства, е безспорно установим същия материален интерес, като този
по делото по несъстоятелност на „АГРО ГРАНД – БГ“ ЕООД. Делото е
образувано, водено и приключено по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявени от „АГРО ГРАНД – БГ“
20
ЕООД срещу ответната банка и с петитум установяване несъществуването на
приетите в производството по несъстоятелност на длъжника, вземания на
банката в размер общо на 18422032.19 лв., който материален интерес по
правилата на ал. 2 от чл. 7 на приложимата редакция на Наредба № 1 на ВАС
от 2004 г., обуславя минимално адвокатско възнаграждение отново в размер
на претендираната от ищеца по делото сума - 553190.97 лв.
Доколкото така определените в Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. в
приложимата и редакция от 2014 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения са за една инстанция, отново същият извод се налага и
относно размера на възнаграждението по т.д. № 376/2015 г., образувано по
жалба на „АГРО ГРАНД – БГ“ ЕООД срещу постановеното в полза на
ответната банка решение по т.д. № 1500/2013 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в, макар и
прекратено впоследствие, поради отказ на ищеца от предявените искове – срв.
чл. 3, сега и изрично чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 на ВАС от 2004 г.
Дължащото се и по това дело възнаграждение е формирано отново по реда на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. върху материалния интерес,
защитаван по делото, с корекцията по чл. 9, ал. 1 от същата наредба, и отново
е в размер на претендираната сума – 414893.23 лв.
Съдът в дейността си не създава приложимите правни норми, а когато са
ясни, не е в правомощията му и да ги тълкува, но следва само да ги прилага
според точния им смисъл /срв. чл. 46, ал. 1 от ЗНА/, и доколкото в случая
приложимото материално право е не неясно, но ясно, няма съмнение и
досежно размера, до който така предявените искове са основателни, в това
производство, в отлика от конкретното исково такова, за което адвокатското
възнаграждение се дължи, е недопустимо разглеждането на въпроса за
прекомерност на претендираното възнаграждение, с оглед съответствието му
на действителната фактическа и правна сложност на делото, а и при тази
евентуална преценка съдът не е властен да намалява адвокатските
възнаграждения под минималния им размер, определен в наредбата на ВАС,
който именно техен минимален размер е и претендираният по делото от
ищеца.
При всичко така установеното и изложено, за въззивния състав се налага
извод за частична основателност на жалбата, с която е сезиран, поради което
и обжалваното с нея първоинстанционно решение, като валидно и допустимо,
21
но само частично правилно следва да бъде отменено в неправилната му част,
с която е отхвърлен иска за заплащане на цедираните на ищеца от адв. А.
възнаграждения, дължими за трите съдебни производства срещу длъжника на
ответната банка „АГРО ГРАНД-БГ“ ЕООД в приетите им от въззивния състав
да са дължими техни размери, и същите с решението по същество на
настоящата въззивна инстанция, да бъдат присъдени на ищеца,а в останалата
му част отхвърлителното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено, със законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.
272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното
първоинстанционно решение в съответните им части, към които настоящото
решение съдържа изрично препращане, както и към тези, които не са също
изрично отречени, като фактически и правни изводи в настоящите мотиви.
На страните се дължат разноски и за двете съдебни инстанции, съобразно
изхода на делото в настоящата въззивна инстанция.
Неоснователна е частната жалба, подадена от ответника, срещу
постановеното по делото определение, с което първоинстанционният съд е
отказал да измени постановеното по делото решение в частта за разноските –
възмездяват се разноските, направени от страната до ясно и точно определен
в закона момент, и това е приключването на устните състезания /приключване
на последното заседание/ в съответната инстанция – чл. 80, изр. 1, in fine от
ГПК, в какъвто смисъл изводите на първоинстанционния съд в обжалваното
му определение, са изцяло правилни и съдът в настоящия си състав препраща
на основание чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 272 от ГПК, и към тях. При така приетото
отговорността на страните за разноски следва да се определи на база
първоначално заявените пред първоинстанционния съд към момента на
приключването на делото в първата инстанция. Третите лица помагачи нямат
право на разноски.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за защита в
първоинстанционното производство – същото надвишава минималния
размер, определен на база защитавания материален интерес с почти 5000 лв.,
поради което и въззивният съд намира, че следва да го намали до този по
Наредба № 1 на ВАС. При изхода на делото във въззивната инстанция
22
съотношението на уважената към отхвърлената част от исковете е 0.99/0.01,
на каквато база и следва да бъде определена отговорността на страните за
разноски и за двете съдебни инстанции.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260234 от 28. 10. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав по т.д. № 2392 по
описа на съда за 2019 г. , поправено с решение за отстраняване на очевидна
фактическа грешка по същото дело от 16. 02. 2021 г. в частта му, с която
предявените от „РАЙТ ДЕСИЖЪНС“ ЕООД срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД
искове за заплащане на сумата 1546352.93 лв., съставляваща възнаграждения
на адв. Б. Я. А. по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, определени с
решение по т. 7 от Протокол № 12/29. 10. 2015 г. на Адвокатския съвет при
АК - Перник, прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02. 10. 2017 г.,
включващи: сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за
производството по т.д. № 1500/2013 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в; сумата 414893.23
лв., съставляваща възнаграждение за производството по т.д. № 376/2015 г. на
САС, ТО, VI-11 с-в; сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за
производството по т.д. № 4747/2011 г. на СГС, ТО, VI-11 с-в; сумата 23084.99
лв., съставляваща възнаграждение за производството по гр.д. № 6678/2014 г.
на СГС, ТО, І-10 състав; сумата 1992.77 лв., съставляваща законна лихва за
забава върху сумата 23084.99 лв. (възнаграждението за производството по
гр.д. № 6678/2014 г. на СГС, ТО, 1-10 с-в за периода от 09. 09. 2019 г. до 10.
11. 2019 г., са отхвърлени, със законните последици за следните суми:
сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за производството
по т.д. № 1500/2013 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в, сумата 414893.23 лв.,
съставляваща възнаграждение за производството по т.д. № 376/2015 г. на
САС, ТО, VI-11 с-в и сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение
за производството по т.д. № 4747/2011 г. на СГС, ТО, VI-11 с-в , както и в
частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
„РАЙТ ДЕСИЖЪНС“ ЕООД, ЕИК: ********* следните суми,
23
представляващи възнаграждения на адв. Б. Я. А. по чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата, определени с решение по т. 7 от Протокол №
12/29. 10. 2015 г. на Адвокатския съвет при АК - Перник, прехвърлени на
„РАЙТ ДЕСИЖЪНС“ ЕООД с договор за цесия от 02. 10. 2017 г., КАКТО
СЛЕДВА: сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за
производството по т.д. № 1500/2013 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в, сумата 414893.23
лв., съставляваща възнаграждение за производството по т.д. № 376/2015 г. на
САС, ТО, VI-11 с-в и сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за
производството по т.д. № 4747/2011 г. на СГС, ТО, VI-11 с-в, ведно със
законната лихва върху същите суми, считано от завеждането на иска –
12. 11. 2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта му, с която предявените
от „РАЙТ ДЕСИЖЪНС“ ЕООД срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД искове за
заплащане на сумата 1546352.93 лв., съставляваща възнаграждения на адв. Б.
Я. А. по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, определени с решение по т. 7
от Протокол № 12/29. 10. 2015 г. на Адвокатския съвет при АК - Перник,
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02. 10. 2017 г., включващи:
сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за производството по т.д.
№ 1500/2013 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в; сумата 414893.23 лв., съставляваща
възнаграждение за производството по т.д. № 376/2015 г. на САС, ТО, VI-11 с-
в; сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за производството по
т.д. № 4747/2011 г. на СГС, ТО, VI-11 с-в; сумата 23084.99 лв., съставляваща
възнаграждение за производството по гр.д. № 6678/2014 г. на СГС, ТО, І-10
състав; сумата 1992.77 лв., съставляваща законна лихва за забава върху
сумата 23084.99 лв. (възнаграждението за производството по гр.д. №
6678/2014 г. на СГС, ТО, 1-10 с-в за периода от 09. 09. 2019 г. до 10. 11. 2019
г., са отхвърлени, със законните последици за следните суми: сумата
23084.99 лв., съставляваща възнаграждение за производството по гр.д. №
6678/2014 г. на СГС, ТО, І-10 състав, ведно със законната лихва върху
същата сума, считано от датата на завеждането на иска – 12. 11. 2019 г. до
окончателното изплащане, и за сумата 1992.77 лв., съставляваща законна
лихва за забава върху сумата 23084.99 лв. /възнаграждението за
производството по гр.д. № 6678/2014 г. на СГС, ТО, 1-10 с-в за периода от 09.
09. 2019 г. до 10. 11. 2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15. 01. 2021 г., постановено от
24
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав по т.д. № 2392 по
описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
„РАЙТ ДЕСИЖЪНС“ ЕООД, ЕИК: ********* по компенсация сумата
88604.46 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата
30454.44 лв. разноски за въззивното такова.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи, на Б. Я.
А., Р. Р. Д. и „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25